РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. ХАСКОВО, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
В. Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.А
в присъствието на прокурора Н. Б. В.
като разгледа докладваното от В. Г. ЧАМБОВ Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245600600680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. В. Л., пълномощник на
подсъдимия К. Т. К., ЕГН **********, срещу Присъда № 50/20.08.2024 г.,
постановена по НОХД № 252/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково.
С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при
условията на чл. 371 т. 2 НПК съкратено съдебно следствие, подсъдимият К. Т.
К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че за периода от месец април
2022 г. до месец март 2024 г. в гр.Х., като е осъден с влязло в сила на
04.01.2022 г. съдебно решение № 326/01.12.2021 г. по гр. дело № 940/2021 г. по
описа на Районен съд - Хасково, да издържа свои низходящи - синовете си Т.
К. К. и Д. К. К., като им заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. за
всяко от децата, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 24 месечни вноски за всяко от децата за
посочения период или общо 9600 лева, поради което и на основание чл.183,
ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „Пробация” със следните
пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на изпълнение
два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 /шест/ месеца.
1
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за нарушение на
материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че макар подсъдимия да е признал фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, от
същите не можело да се направи извод, че е осъществил деянието по чл. 183,
ал. 1 от НК, вменено му с повдигнатото обвинение. Жалбата е подадена преди
изготвяне на мотивите към присъдата, но след това подробни съображения и
доводи в подкрепа на твърдения в нея, не са изложени. Иска се присъдата на
първостепенния съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на постановената присъда и иска да бъде потвърдена.
Частните обвинители – малолетните Т. К. К. и Д. К. К., представлявани
от своята майка и законен представител П. Д. В., чрез процесуалният си
представител излагат становище, че съдът следвало да отчете, че след акта на
първата инстанция, подсъдимият изпълнил изцяло задължението си за
дължимата издръжка, процесния период, като също иска наложеното му от
първата инстанция наказание , да бъде заменено с по-леко.
Защитникът на подсъдимият К. твърди, че в случая, макар деянието на
подзащитния му формално да осъществява предвидения в закона състав на
престъпление, то се явявало малозначително и неговата обществена опасност
била явно незначителна. Многократните опити за споразумяване в хода на
досъдебното и първоинстанционното производство сочели, че подсъдимият
имал готовност да плати, но не го направил поради влошаване на
отношенията му с майката на децата му. Счита, че в случая липсва умисъл,
тъй като нямало конкретен мотив за неплащане на издръжката, което се
установявало и от това, че била платена веднага след приключване на спора
между доверителя му и В.. С тези доводи иска подсъдимия да бъде оправдан
при условията на чл. 9 ал.2 от НК.
В личната си защита подсъдимия се присъединява към казаното от
защитника. Излага подробни твърдения относно това, че е имал финансови
затруднения и имал предварителна уговорка с майката на децата си известно
време да не бъде търсен за издръжката им, но това не било спазено. Твърди, че
имал желание да се споразумеят, но майката на децата им отказала, тъй като
искала да бъде осъден. Не се счита за виновен, защото се грижел за децата си
и си плащал всичко до стотинка.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от
страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Съдебното производство срещу подсъдимия, е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура – Хасково, с който му е повдигнато
обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с
обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК не са констатирани
2
съществени процесуални нарушения, малолетните пострадали, чрез законният
им представител са конституирани като частни обвинители, подсъдимия и
защитата поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при
условията на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимия признал фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се
събират доказателства за тях. Съдът намерил, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и с определение по чл. 372, ал.4 от НПК обявил, че ще го
ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства е установено, следното:
Подсъдимият К. Т. К. e роден на *****г. в град ***** ******гражданин,
с ***** образование, ******, ***** / *****/, с месторабота - **** в ******,
град ******, с адрес в ********. С добри характеристични данни. С влязло в
сила на 04.01.2022г. Решение № 326/01.12.2021 г., постановено по гр. дело №
940/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, подсъдимия бил осъден да
издържа свои низходящи - синовете си: Т. К. К. с ЕГН:********** и Д. К. К. с
ЕГН:**********, като им заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.
за всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител П. Д. В. от
********, считано от 01.05.2020 г. , до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване. С цитираното решение упражняването
на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката
и местоживеенето им било определено да е при нея. Бил определен и режим за
лични контакти на подсъдимия с децата.След влизане в сила на решението на
04.01.2022 г., с платежно нареждане от 05.04.2022г., подсъдимия изплатил
сумата от 11 097.54 лв. за издръжка на децата, съгласно постановения съдебен
акт. След тази дата, не изплащал никакви суми по издръжката на децата си,
поради което по жалба от майката, на 07.02.2024г. било образувано
настоящето наказателно производство, в хода на което, подсъдимия посочил,
че получавал минимално възнаграждение и не можел да плаща сумите по
издръжката.
При така установените факти, първоинстанционния съд след като
обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, престъплението за което е
предаден на съд и признат за виновен и осъден. Настоящата инстанция
споделя изводите на първата в тази насока. Правилно е преценено, че
самопризнанието направено при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК съкратено съдебно следствие в производството пред Районен съд -
Хасково, се подкрепя напълно от събраната доказателствена съвкупност. По
изложените съображения въззивният съд намира, че въз основа на
установената фактическа обстановка по делото и съобразно закона, първата
инстанция обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият К. Т. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Единствено не се споделя направеният от прокурора извод в
обвинителният акт, споделен и от първата инстанция, че с извършеното на
3
05.04.2022г. плащане в размер на 11 097.54 лв., К. Т. К. е погасил
задължението си да изплаща издръжка на децата си до месец март 2022 г.,
включително. Подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка в размер на по
200 лева, за всяко едно от двете си деца, считано от 01.05.2020 г., която
издръжка се дължи по банков път до 20 - то число на текущия месец.
Съответно заплащайки сума в размер на 11 097.54 лева, същият е погасил
задължението си да изплаща издръжка на децата си, за период от 27 месеца,
т.е считано от 01.05.2020 г. е погасил задълженията си за издръжка до месец
юли 2022 г., включително, което се установява от приложеното по
досъдебното производство (л. 31) платежно нареждане. Следователно
периодът, в който подсъдимият съзнателно не е изпълнявал задължението си
да изплаща издръжка в размер на по 200 лева за всяко от децата си, е от месец
август 2022 г. до месец март 2024 г., а именно 20 месечни вноски за всяко от
децата за посочения период или общо 8 000 лева, като следва от обвинението
да бъде изключен периода на неплащане на издръжката от април 2022 г. до
месец юли 2022 г. включително, за което присъдата следва да бъде изменена и
подсъдимия оправдан. Това обаче не води до отпадане на деятелността по чл.
183, ал. 1 от НК, доколкото след този период по безспорен начин се
установява, че подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, а именно за 20 месечни вноски за
всяко от децата за периода от месец август 2022 г. до месец март 2024 г.
Същевременно, след постановяване на първоинстанционната присъда,
от представеното от повереника на частните обвинители постановление от
04.10.2024 г. за прекратяване на изпълнително дело поради пълно погасяване
на задължението по изпълнителното дело се установява, че подсъдимият е
заплатил изцяло дължимата сума за издръжка на децата си Т. К. К. и Д. К. К.
за процесния период.
Субект на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което е осъдено да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра. Подсъдимият К. е пълнолетно лице и
няма данни по делото, които да водят до съмнение относно неговата
вменяемост. От извлеченията от актовете за раждане (л. 74-75 от ДП) се
установява, че между подсъдимият К. Т. К. и пострадалите лица - Т. К. К. и Д.
К. К. е налице родство по права линия от първа степен, а именно двамата са
синове на подсъдимия, съответно негови низходящи. С Решение № 326 от
01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 940/2021 г. по описа на Районен съд -
Хасково подсъдимият К. Т. К. е бил осъден да заплаща издръжка в размер на
по 200 (двеста) лева на свои низходящи – малолетните си синове Т. К. К. и Д.
К. К., което не платил от месец август 2022 г. до месец март 2024 г.
От обективна страна съставът на престъплението, за което е повдигнато
обвинение изисква да се установи, че подсъдимият е бил осъден с влязъл в
сила съдебен акт да плаща издръжка в определен размер на едно или няколко
лица и че не е изпълнявал това свое задължение, тоест изпълнителното деяние
се изразява в бездействие (пропускане да се извърши дължимото действие –
заплащане на издръжка). За съставомерността на деянието е необходимо
задължението да не е изпълнено в размер на две или повече месечни вноски.
4
От субективна страна К. К. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл. В тази връзка не може да бъде споделено възражението на
защитника, че в конкретния случай липсвало умисъл и извършеното деяние
било малозначително, а неговата обществена опасност била явно
незначителна, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият К. е съзнавал, че по силата на
Решение № 326 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 940/2021 г. по описа
на Районен съд - Хасково дължи заплащане на месечна издръжка в размер на
по 200 (двеста) лева на синовете си Т. К. К. и Д. К. К..
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК са предвидени две
алтернативни наказания, а именно наказание "лишаване от свобода до една
година" или наказание "пробация". С обжалваната присъда
първоинстанционният съд като е признал подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, му е определил
наказанието по реда на чл. 54 от НК и му е наложил наказание "пробация" с
пробационни мерки по чл. 42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК – „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на
изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. При определяне на
наказанието, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и добри характеристични данни. Предвид извършеното
погасяване изцяло на задълженията за издръжка от страна на подсъдимия,
настоящият състав на Окръжен съд – Хасково приема, че така наложеното от
първата инстанция наказание, определено по реда на чл. 54 от НК се явява
несъразмерно тежко. Подсъдимият е изпълнил задължението си да заплати
издръжката за процесния период но след постановяване на присъда от първата
инстанция и поради това да не може да се ползва от разпоредбата на чл. 183,
ал. 3 от НК. Пълното плащане на издръжката обаче, доколкото не са
настъпили други вреди за пострадалите лица представлява изключително
смекчаващо вината му обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК, но следва да
се отчете и продължителния период, в който е бездействал и не е изпълнявал
задължението си за издръжка. С оглед на изложеното, съдът приема, че
наказанието на К. К. следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
наложеното му наказание пробация бъде заменено с глоба в размер на 150 лв.
Съдът приема, че именно така определеното наказание е справедливото и с
него най-добре биха се постигнали цели на наказанието, предвидени в чл.36 от
НК. Предвид изложеното, обжалваната присъда № 50/20.08.2024 г., следва да
бъде изменена в посочените части, а в останалата част, потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 334, т. 3
от НПК, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Присъда № 50/20.08.2024 г., постановена по НОХД №
252/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково в наказателно осъдителната й
част като ОПРАВДАВА подсъдимият К. Т. К., ЕГН ********** със снета по
делото самоличност в частта по първоначално повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за неплащане на издръжка, за разликата от
20 до 24 месечни вноски от по 200 (двеста) лева за всяко едно от децата му, за
периода от месец април 2022 г. до месец юли 2022 г. включително и за
разликата от 8 000 (осем хиляди) лева до 9 600 (девет хиляди и шестотин)
лева.
ОПРЕДЕЛЯ наказанието на подсъдимият К. Т. К., ЕГН ********** и
снета по делото самоличност, за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК,
вместо при условията на чл. 54 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в"
от НК, като му налага наказание "глоба" в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6