РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 11.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4756/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 51026/18.04.2017 г., предявена от В.И.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата В.И.И., твърди, че на 12.12.2016 г.,
около 10.10 ч., в гр. Бургас, в ж.к. „Зорница“, пред ********лек автомобил
„Опел Зафира“, с peг. № ********, при движение на
заден ход, без да подсигури маневрата си, като се убеди, че пътят зад него
свободен, е реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с ищцата, като
пешеходката, и й причинил телесни увреждания. Ищцата сочи, че ПТП е настъпило
при следните условия: светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, без
неравности по пътното платно.
Ищцата твърди, че във връзка с настъпилото
ПТП е бил съставен Констативен протокол с пострадали лица от 12.12.2016 г., в
който било отразено, че причина за
настъпването на пътно-транспортното произшествие са субективните действия на
водача на лекия автомобил, който поради предприемане на неподсигурена маневра
на заден ход, блъска намиращия се зад него пешеходец.. За настъпилото ПТП било
образувано ДП № 3388-1305/2016 г. по описа на 05-то РУП – Бургас.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП,
са й били причинени следните увреждания: закрито счупване на долния край на
лъчевата кост на лявата ръка. След ПТП, ищцата била хоспитализирана, за периода
от 12.12.2016 г. до 14.12.2016 г. Била проведена оперативна интервенция,
изразяваща се в закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, като била
поставена метална остеосинтеза. Поставена била и гипсова имобилизация, която
следвало да носи за период от 30 дни.
Лечението на ищцата продължило в домашни условия, като ищцата изпитвала
болка в областта на фактурата, болезненост и трудност при движение на крайника.
Ищцата твърди, че уврежданията, причинени от
процесното ПТП, са й причинили болки и страдания. Силните негативни изживявания
от ПТП продължавали и към предявяване на исковата молба при спомена от
случващото се. Освен това, поради обездвижването на крайника, ищцата изпитвала
трудност и неудобства при обслужване на елементарни битови и хигиенни
нужди.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Опел Зафира“, с peг.
№ ********, включително и на водача Т.Х.М.. Застрахователната полица
била със срок на действие от 18.12.2015 г. до 17.12.2016г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
35 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП (12.12.2016 г.) до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва исковете с възражението, че не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ********. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по
изключителна вина на ищцата, която като пешеходка е навлязла внезапно на
пътното платно за движение и от гледна точка на видимостта на водача на лекия
автомобил е попаднала в т.нар. „мъртва точка“. Поради това, водачът Т.М.не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди възникването на опасност и да предотврати
настъпването на ПТП и последващия вредоносен резултат. Освен това, ответникът
твърди, че пешеходката се е движила по пътното платно по начин и на място,
когато това не е било безопасно, при ограничена видимост, като не се е
съобразила с приближаващото превозно средство.
Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, като сочи, че степента на съпричиняване е висока – 80 %.
Ответникът оспорва и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищцата
травматични увреждания. Оспорва и че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили
описаните в исковата молба състояния и увреждания.
Ответникът оспорва и иска по размер, като
твърди, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди., принципа на справедливост и съдебната практика.
Ответникът оспорва и претенцията за
присъждане на лихва. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
В допълнителната искова молба,
ищецът поддържа предявения иск. Излага съображения, че направените от ответника
оспорвания са изцяло неоснователни.
Сочи, че липсват доказателства, че извършеното от водача на лекия
автомобил е случайно деяние, както и че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Позовава
се на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984г. по Н.Д. № 10 от 1984г. на ОСНК.
В
допълнителния отговор, ответникът поддържа релевираните възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 12.12.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/1115003043656,
валидна от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Опел Зафира“, с
peг. № ********, включително и на водача Т.Х.М.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението
от 02.11.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 12.12.2016 г., около 10.10 ч., в гр. Бургас,
в ж.к. „Зорница“, пред бл. 2, Т.Х.М., при управление на
лек автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ********,
при извършване на маневра „движение на заден ход“, е нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие, с пешеходката В.И.И..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 12.12.2016 г., съставен от дежурен ПТП при
ОД на МВР – гр. Бургас, който е посетил мястото на ПТП.
Като
участници в ПТП са посочени лек автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ********,
управляван от Т.Х.М. (участник 1), и пешеходеца В.И.И. (участник 2). Като обстоятелства и причини
за ПТП, в Констативния протокол е посочено, че Т.Х.М., при управление на
лек автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ********, при движение на заден ход, блъска
намиращата се на пътното платно пешеходка.
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие, съставен на 12.12.2016 г. от разследващ
полицай при 05 РУ на МВР – гр. Бургас. В протокола са описани вида, състоянието
и характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, разположението на
лекия автомобил, оставените следи и др.
Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 3388-1305/2016 г. по описа на 05 РУ – Бургас, пр.пр. № 13830/2016 г.
по описа на РП – Бургас.
С постановление от 08.05.2017 г. на прокурор
при Районна прокуратура – гр. Бургас, производството по ДП № 3388-1305/2016 г. на 05 РУ – Бургас, пр.пр. №
13830/2016 г. на РП – Бургас, е било прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като пострадалата В.И.И. е заявила желанието си
наказателното производство да бъде прекратено).
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
Процесното
ПТП е настъпило в гр. Бургас, ж.к.
„Зорница“, пред бл. № 2, на прав пътен участък. Улицата (пред бл. № 2) се
състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите.
ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Лек
автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ******** се е движил по улицата пред бл. № 2,
на заден ход, със скорост на движение 15 км/ч., приближавайки към мястото на
настъпване на ПТП.
В
същото време, пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за
движение на улицата, от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила.
Водачът
на автомобила не е предприел намаляване или спиране на автомобила. Реализирало
се е ПТП. Автомобилът със задната си част е ударил пешеходката от лявата й
страна. Вследствие на удара, пешеходката е била отхвърлена в посоката на
движение на автомобила и е паднала върху платното за движение. Водачът на
автомобила е реагирал с аварийно спирани и е спрял преди пешеходката без да я
прегазва. ПТП не е било запазено, при пристигането на разследващите органи на
ПТП.
Видно
от АТЕ, причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на
лек автомобил „Опел“, който движейки се на заден ход не е задействал спирачната
система своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал
удара с пешеходката. Водачът на процесния автомобил, е имал възможност да
забележи движещата се пешеходка по платното за движение и като намали
скоростта си или спре, е имал възможност да предотврати настъпването на удара и
на ПТП.
По делото
е прието заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация, и след личен преглед на ищцата, е приело, че вследствие
на процесното ПТП от 12.12.2016 г., ищцата В.И.И. е получила следните
травматични увреждания:
- Счупване на долния край на лявата лъчева
кост, закрито.
Механизмът на получената фрактура
на лявата ръка е бил следният: тялото е политнало и ищцата инстинктивно е
протегнала лявата си ръка, за да се предпази и при удара с твърдата повърхност
е получила т.нар. типично счупване на ръката, а именно в долната част на
лъчевата кост.
След ПТП, ищцата е била приета по
спешност в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД с
диагноза: Счупване на долния край на лявата лъчева кост, закрито. На 12.12.2016
г., ищцата е била оперирана.
Видно от Оперативния протокол (л.
90 от делото), е било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, радиус (лъчева кост) и улна (лакътна кост). Под ренгенов контрол е
извършена мануална репозиция на фрактурата и перкутанна иглена фиксация с 2 бр.
К-игли.
Лечението е продължило с гипсова
имобилизация за 30 дни. След свалянето й, ищцата е провеждала рехабилитация.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че
ищцата е претърпяла болки и страдания за период от около 3 до 4 месеца, като
през първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер. Периодът за
възстановяване на пострадалата от тази фрактура е бил около 4 месеца.
При извършения преглед на ищцата,
ВЛ е установило оток и деформация в дисталната част на лявата предмишница,
движенията са болезнени и ограничени в гривнената става.
ВЛ е констатирало, че по делото
няма медицинска документация за получени остатъчни последици при ищцата в
резултат на получените травматични увреждания. Но за в бъдеще ищцата ще има
болки в лявата гривнена става при по-голямо натоварване и при промяна на
времето, които ще й останат за цял живот.
В открито съдебно заседание на
25.03.2019 г., ВЛ е посочило, че ищцата все още не е възстановена от травмата,
както и най-вероятно деформацията в крайната част на лявата предмишница ще
остане. Оттокът постепенно ще изчезне.
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
М.Б.Т.. На следващия ден след процесното ПТП, свидетелят посетил ищцата в
болница „Бургасмед“. Свидетелят сочи,
че лявата ръка на ищцата е била „сериозно гипсирана“. Била й направена и
операция, като казали, че операцията й е сериозна. Била счупена китката. Ищцата
имала и доста рани в областта на лицето. Оплаквала се от главоболие, стрес,
болки в ръката след операцията и „подобни“. Останала в болницата 2 или 3 три,
след това я изписали. След това, около месец, ищцата ходела да й сменят
превръзката на ръката. Впоследствие ходела на рехабилитации, за около месец.
Свидетелят сочи, че ищцата не можела да се обслужва самостоятелно и дъщеря й
Боряна и внукът й били постоянно при нея
и й помагали. Месец след операцията, ищцата споделила на свидетеля, че все още
не може да вдига тежко с оперираната ръка и че й се надува често самата ръка и
спада от само себе си. Също и че когато се опитва да прави нещо с тази ръка не
може да се обслужва, освен това изпитвала болка и ръката й правела оттоци.
Подувала се и спадала. Ищцата казала на свидетеля и че след катастрофата не
може да спи на тъмно, че изпитва страх и паника. Това състояние продължило
няколко месеца след катастрофата, свидетелят сочи „може би 5-6 месеца“.
Свидетелят заявява, че „наскоро“ (разпитът е проведен на 07.02.2018 г.) е
разговарял с дъщеря й и ищцата все още имала страх от тъмнина. Стремяла се и да
не натоварва ръката. Свидетелят предполага, че „чисто физически вероятно се е
възстановила от травмите“. Свидетелят не е забелязал и не знае да има белези,
но ищцата му споделяла, че има притеснения да пресича улиците. Свидетелят сочи, че преди ПТП, ищцата е била
„доста жив“ и буден човек, и не му е споделяла да има здравословни проблеми.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ******** не е виновен за настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът Т.Х.М. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението (ал. 1), както и че по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Следователно, събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадала се явява В.И.И. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните увреждания, така както са
описани по-горе, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, възрастта на В.И.И. към датата на ПТП, както
и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.И.И., както и начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищцата (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 26 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че В.И.И. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като е навлязла внезапно на пътното платно за
движение и от гледна точка на видимостта на водача на лекия автомобил е
попаднала в т.нар. „мъртва точка“. Освен това, ответникът твърди, че
пешеходката се е движила по пътното платно по начин и на място, когато това не
е било безопасно, при ограничена видимост, като не се е съобразила с
приближаващото превозно средство.
По
делото не са събрани доказателства, че ищцата е навлязла внезапно на пътното
платно, а останалите твърдения на ответника се опровергават от заключението по
АТЕ.
Видно
от АТЕ, процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък в светлата част от
денонощието. Процесния автомобил, преди настъпването на удара с пешеходката, се
е движил на заден ход. Водачът на автомобила е имал възможност да вижда
пешеходката през лявото външно огледало и огледалото в купето на автомобила за
обратно виждане, от момента на стъпването й на платното за движение. Той е имал
възможност, при първото забелязване на пешеходката да намали скоростта си или
да спре, при което е щял да предотврати удара с нея и настъпването на ПТП
Възражението
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото
доказване по делото не е проведено. С оглед на това, съдът приема, че възражението
е неоснователно, респ. размерът на определеното по-горе обезщетение не следва
да бъде намаляван. Искът е основателен и доказан за сумата от 26 000 лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и
застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането
(аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС
– решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение
№ 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по
т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на
ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 12.12.2016 г.
Относно
разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди сумата от 148 лева от общо направените разноски в
размер на 200 лева (200 лв. х 0.74).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адвокат Ц.В.,
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер
на 1169.20 лева (1580 лв. х 0.74).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
39 лева от общо направените разноски
в размер на 150 лева (150 лв. х 0.26), вкл. депозити за експертизи. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 250 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 65 лева (250 лв. х 0.26) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1009 лева, в т.ч.: 892 лв. - държавна такса
(26 000 лв. х 4% = 1040 лв. – 148
лв.) и 117 лева – депозит за АТЕ и СМЕ (450 лв. х 0.26), от внасянето на които,
на основание чл. 83, ал. 1 ГПК, ищецът е бил освободен (частично от ДТ).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 26 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от В.И.И. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 12.12.2016 г., в гр. Бургас, ведно със законната лихва, считано
от 12.12.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 148
лева – разноски по дело, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 26 000 лева до пълния предявен размер
от 35 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат Ц. С. В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 1169.20
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 39
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 65 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1009 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: