Решение по дело №1645/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Непал“ ЕООД – Б. с ЕИК ********* и адрес – Б., улица „А. Димитров“ № 22, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя Д. Ж., против решение № 32 – 235682/14.07.2022 година на директора на ТД „Митница Б.“ в Агенция „Митници“ (АМ).

С обжалваното решение (лист 10 – 13 и 35 - 42):

1. на основание чл. 70 § 1 във връзка с чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент 952/2013 за стоката (автомобил „Форд Транзит“, внос от САЩ), поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001007013734R2/30.12.2019 година, е определена нова митническа стойност в размер на 11 495,51 лева;

2. на основание чл. 77, § 1 буква а) от Регламент 952/2013, за стоката от митническата декларация, поставена под режим „допускане за свободно обращение“ е възникнало вносно митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от Регламент 952/2013 е прието, че това задължение е възникнало на 30.12.2019 година – датата на приемане на митническата декларация;

3. на основание чл. 85 § 1 от Регламент 952/2013 е приложена ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания код по КН 87032390 спрямо митническата стойност по т. 1 от решението и е определено вносно мито в размер на 1149,55 лева;

4. на основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77 § 1 буква а) от Регламент 952/2013, във връзка с т. 2 от решението, е определена данъчна основа на стоката в размер на 12 881,97 лева;

5. на основание чл. 66 ал. 1 т. 2 и чл. 67 ал. 1 от ЗДДС, е определен ДДС при вноса на стоката в размер на 2 576,39 лева;

6. извършено е прихващане с първоначално заплатените мито (721,56 лева) и ДДС (1 643,82 лева) при вноса на стоката и са определени - взети на отчет и досъбиране вносно мито (427,99 лева) и ДДС (941,57 лева) или в общ размер 1369,56 лева.

С останалите диспозитиви на решението жалбоподателят е определен като длъжник за заплащане на установените задължения, определен е срок за изпълнение и е указано, че за задълженията се начислява и лихва.

В жалбата на дружеството (лист 2 - 8) се оспорва законосъобразността на решението. Твърди се, че липсват фактически основания за повторно определяне на митническа стойност на внесения автомобил, защото не са налице предпоставките за извършване на последващ контрол на вноса. Заявява се, че информацията, послужила на митническата администрация за определяне на новата митническа стойност, е получена от интернет – страница, няма достоверен характер на официален източник, а последица от този подход е необоснованост на изводите на ответника. Оспорва се извода на ответника, че не са налице доказателства за заплащането на автомобила на лицето, посочено като продавач по фактурата, представена пред митническата администрация, при вноса през 2019 година. Цитират се вътрешни указания на АМ относно определяне на новата митническа стойност на внесени автомобили, с които ответникът не се е съобразил – според жалбоподателя. Поддържа се, че административният акт е в противоречие с практиката на Съда на ЕС.

Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Ангажира допълнителни писмени доказателства.

От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема следното.

На 30.12.2019 година, в митнически пункт „Пристанище Б.“ на АМ жалбоподателят подал вносна митническа декларация с MRN 19BG001007013734R2/30.12.2019 година. С нея „Непал“ ЕООД декларирало за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ стока - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка „Форд“, модел „Транзит“, с първа регистрация 01.01.2014 година; работен обем 2000 см, мощност 160 к. с., „шаси“ № NM0GE9G79E1154289. В митническата декларация дружеството декларирало в клетка № 5/14 "Държавата на изпращане" – Съединени американски щати, в клетка № 4/1 "Условия на доставка" – EXW - франко завод; в клетка № 4/16 "метод за определяне на стойността" – 1 – договорната стойност на внасяната стока; в клетка № 4/14 "Цена на стоката" – 3 580; в клетка № 4/10 "Валута" – USD (щатски долари); в клетка № 4/9 "Добавяния и приспадания": код АК - Разходи за транспорт, товаро - разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз – 884,27 лева и код ВА - Разходи за транспорт след мястото на въвеждане – 236,91 лева (лист 95 - 98).

Към МД вносителят приложил непрехвърлима товарителница № *********, фактура № 34380/20.10.2019 година, издадена от „G. A. E.“ – Флорида, САЩ, удостоверение за собственост № ********* на превозно средство с идентификационен номер NM0GE9G79E1154289 и фактури за международен превоз (лист 173 - 187).

Митническата стойност за стоката била определена на база декларираните за нея елементи, а именно в размер на 7 215,64 лева (предвид условието на доставката), като администрацията определила и взела под отчет публични задължения за мито – 721,56 лева и ДДС – 1 634,82 лева.

Със заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021 година директорът на ТД „Южна морска“ в АМ възложил извършването на обобщен анализ на данните в митнически декларации за режим „допускане за свободно обращение“ и за режим „транзит“ – със съмнения за занижена митническа стойност - за стоки по позиция КН 8703, като определил срок за изготвяне на писмен доклад - до 30.06.2021 година от отдел „Митническа дейност“ в дирекцията. Със същата заповед директорът на ТД изискал изготвяне на предложения за извършване на последващ контрол на декларирането, на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 и чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, относно пълнотата на информацията, на декларациите и на придружаващите документи (лист 127).

На същата дата, 24.06.2021 година, директорът на ТД „Южна морска“ в АМ издал и заповед № ЗТД-1000-426. С нея той разпоредил при деклариране на режим „допускане за свободно обращение“ на автомобили от позиция КН 8703 и позиция КН 8704 с държави на изпращане САЩ и Канада да се извършват засилени проверки относно вида и състоянието на автомобилите и декларираната митническа стойност, а при основателни съмнения дали декларираната стойност представлява общата платена цена, да изискват допълнителна информация за потвърждение на декларираното – оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактури, бизнес – кореспонденция и други документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиването на вещта, както и доказателства за реално извършеното плащане – банкови преводи, извлечения, разписки и др. (лист 128).

На 30.06.2021 година началникът на отдел „Митническа дейност“ в дирекцията изготвила доклад с № 32 – 208102/30.06.2021 година, в който обобщила данните за внос на над хиляда автомобили от САЩ и Канада за определен времеви период (01.06.2019 – 01.06.2021 година), декларирани като повредени („катастрофирал“, „повреден двигател“, „механичен проблем“, „наводнен“, „нарязан на части“, „аварирал“ и т.н.), посочила лицата, осъществявали вноса и констатирала, че е налице висок риск от занижаване на митническата стойност на 440 автомобила като се позовала на данните от интернет - страницата www.atoauctions.io, сдържаща идентификационните данни на тези автомобили, ведно с обявени продажни цени (на които са били продадени), някои от тях с до 97 % по – високи от декларираните цени на същите автомобили при вноса им в България. С доклада били направени предложения, сред които и предложение за извършване на последващ контрол по вносните операции в случай на съмнение относно декларираната митническа стойност – с последващо изискване на доказателства за потвърждаване на декларираната цена, както и за реалното извършване на плащанията от купувача на продавача (лист 129 - 143).

На 06.07.2021 година, след като се запознал с изводите на доклада, директорът на ТД „Южна морска“ в АМ издал заповед № ЗТД – 1000 – 451/06.07.2021 година, с която разпоредил да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на автомобили от позиция 8703, изпратени от САЩ и Канада за режим „допускане за свободно обращение“, приети в периода 01.06.2019 – 01.06.2021 година като се изискват от вносителя допълнителни доказателства за заплатената цена на придобиване, преди вноса. В приложение № 1 към същата заповед жалбоподателят бил определен за адресат на разпоредения последващ контрол (лист 144 - 206).

На 02.08.2021 година началникът на митнически пункт „Пристанище Б.“ към ТД „Митница Б.“ на АМ изготвил писмо изх. № 32 – 247535/02.08.2021 година (лист 80 - 81) до „Непал“ ЕООД с информация, че се извършва последващ митнически контрол по подадената декларация за деклариране на режим „допускане за свободно обращение“ във връзка с внесения автомобил. С писмото извършващият проверката административен орган изискал от дружеството да представи допълнително доказателства, удостоверяващи размера на декларираната цена на вноса (оферта, поръчка, договор с крайния получател, потвърждения, проформа - фактура и др.), доказателства за извършеното плащане (платежни документи, банкови извлечения, банкови преводи, разписки и др.), както и документи за разходи на купувача, които не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена на автомобила (комисионни възнаграждения, разходи за контейнери, разходи за транспорт, за застраховка, за обработващи операции и т.н.).

Предвид обстоятелството, че договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от условията, посочени в чл. 70 § 3 от Регламент 952/2013, със същото писмо от жалбоподателя било изискано да представи информация или да декларира: съществуват ли ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача и ако съществуват – какви са те; конкретната продажба или цената на стоката подчинени ли са на условия или съображения, чиято стойност не може да бъде определена; има ли условие част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане с автомобила от купувача да се връща пряко или косвено на продавача; каква е връзката между купувача и продавача и има ли свързаност между тях по смисъла на Регламент за изпълнение ЕС № 2447/2015.

С писмен отговор – заявление вх. № 32 – 383435/30.11.2021 година от дружеството били представени „счетоводни документи – 16 бр.“, сред които сертификата за собственост на автомобила, фактура № 34380/20.10.2019 година, платежно нареждане и извлечения от банкова сметка ***, както и извлечения от счетоводните регистри на „Непал“ ЕООД (лист 63 - 79).

На 10.12.2021 година директорът на ТД „Митница Б.“ на АМ, на основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, уведомил „Непал“ ЕООД, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на стоката (автомобила) по митническата декларация от 30.12.2019 година. В съобщението административният орган обобщил данните, установени от него при последващия контрол на вносната операция – първоначално констатираните факти и първоначално определените задължения на дружеството, данните от интернет – страницата www.en.bidfax.info, съдържащи информация за същия автомобил (със същия идентификационен номер, същия номер на свидетелството за регистрация и същия пробег), но с посочена различна (значително по - висока) продажна цена (6 000 щатски долара) и обозначение „продаден“ (SOLD). Органът описал документите, изискани от дружеството за установяване на плащането на цената и липсата на доказателства, представени от него в тази насока. Той констатирал, че според представеното удостоверение за собственост на МПС собственик на автомобила е „Metropolitan P&C“, на 19.09.2019 година като купувач е било посочено „INSURANCE DILER“, а на 24.10.2019 година е отразена продажба с купувач „G. A. E.“ – последната дата съвпада с датата, на която е била отразена продажбата в интернет - страницата www.en.bidfax.info с обявена продажна цена 6 000 щатски долара в резултат на аукцион. Митническият орган установил, че представената от „Непал“ ЕООД фактура № 34380/20.10.2019 година предхожда датата на покупката от „G. A. E.“, т.е. издадена е в момент, когато МПС все още е било собственост на трето лице, което, наред с обстоятелството, че посоченият в МД пробег на машината не е променен, обуславя съмнение в реалната цена на автомобила. Предвид приложените снимки в цитирания интернет - сайт, органът приел, че няма промяна във фактическото състояние на МПС между датата на аукциона и датата на подаване на митническата декларация от името на „Непал“ ЕООД, а, при пълната идентичност на внесеното МПС с изложеното като продадено в www.en.bidfax.info, цената от 6000 щатски долара се явява реално платената цена. Директорът на ТД „Митница Б.“ посочил, че предвид данните във фактурата, приложена към вносната МД, не може да се приеме, че са представени достоверни доказателства за реалното заплащане на конкретна сума, а продажната цена, посочена във фактурата, не може да послужи за целите на митническото облагане. Предвид изложеното, административният орган уведомил дружеството, че предстои определяне на нова митническа стойност на внесения автомобил, съобразно констатираната (на интернет - страницата) продажна цена от 6 000 щатски долара и данните за транспортни разходи, получени за извършения международен превоз на стоката (лист 52 - 57).

Съобщението е било изпратено (неколкократно) на адресата по пощата, но той не го е потърсил, въпреки оставените съобщения. Затова административният орган е пристъпил към връчването му по реда на чл. 18а ал. 9 от АПК, като на 20.04.2022 година то е поставено на входната врата и пощенската кутия на адреса, представляващ адрес на управление на дружеството, съответно – извършеното действие е удостоверено писмено от технически сътрудник на АМ (лист 52 - 62).

На 05.07.2022 година началникът на МП „Пристанище Б. център“ в ТД „Митница Б.“ на АМ изготвил докладна записка до директора на ТД „Митница Б.“, в която обобщил резултатите от последващия митнически контрол по вноса на процесното МПС от „Непал“ ЕООД. В докладната записка били възпроизведени фактите, съдържащи се в съобщението по чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, а въз основа на тях били формулирани и същите крайни изводи с предложение да бъде издадено ново решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на автомобила, съответно – нов размер на дължимите вземания (лист 45 - 51).

На 14.07.2022 година, като възприел изцяло изводите в докладната записка, директорът на ТД „Митница Б.“ в АМ издал решението, обжалвано в настоящото производство.

В хода на делото от ответника са представени преводи на доказателствата, които са на език, различен от български език. Представени са превод от интернет – страницата www.en.bidfax.info, морска товарителница, талон за собственост на автомобила и фактурата за продажба, издадена от американското дружество на жалбоподателя. В превода на интернет – страницата се съдържа информация за идентификационния номер на автомобила (т. нар. VIN или № на шаси, както е описан в преписката), идентичен с номера на внесеното МПС и е посочен пробега му, превозният документ удостоверява превоза на автомобила, а от превода на талона за собственост се констатира, че собственик на МПС е дружеството, посочено от ответника като купувач (лист 162 - 187).

За установяване на компетентността на фактическия издател на решението от ответника е представена заповед № 2387/30.07.2021 година на директора на АМ. С тази заповед В. С. (фактическият издател на акта) е преназначен на длъжност директор на ТД „Митница Б.“ (лист 125).

Допълнително, в хода на съдебното производство, от процесуалния представител на ответника е представено ново доказателство – отговор от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, получен чрез митническото аташе на посолството на САЩ в България, относно предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които има подозрения, че са декларирани на занижена митническа стойност. От американските митнически власти е представено сканирано копие от „Електронна информация за износ“ от системата на служба „Митници и гранична охрана“, щатският еквивалент на европейска митническа декларация за износ, съдържаща данни за декларираната стойност на превозното средство при износ от САЩ към местоназначението му (лист 149 – 153)

Жалбоподателят оспорва това доказателство. Заявява, че то не може да бъде фактическо основание за издаване на административния акт, защото не е част от преписката и е изискано и представено едва в хода на съдебното оспорване на решението.

По делото са назначени и извършени две съдебно – счетоводни експертизи, основна и допълнителна (лист 228 – 233 и 244 - 248).

По основната експертиза вещото лице е установило, че на 30.10.2019 година „Непал“ ЕООД е наредило паричен превод на 3580 щатски долара, по банков път с платежно нареждане, от собствената си сметка в „П.И.Б.“ АД по сметка на EMIL S. STOEV в банка „Морган чейз“ – САЩ „с посочено основание фактура № 34380 от 20.10.2019 година“, а допълнително е заплатило и сумата от 1121,18 лева, представляваща транспортните разходи по вноса на автомобила.

По допълнителното заключение вещото лице е изследвало движението на парични средства по сметката на „Непал“ ЕООД един месец преди и един месец след вносната операция и е констатирало, че жалбоподателят не е превеждал други парични суми на същото основание и на същия получател през този период.

Разпитан в съдебното заседание на 14.03.2023 година, въз основа на представените към преписката счетоводни документи, експертът потвърждава, че дружеството е осчетоводило двукратно, но по различни сметки, заплащането на лекия автомобил: веднъж по дебит сметка 613 – кредит сметка 401 (с посочено описание фактура № 34380 от „Г.А.Е.“) и втори път по дебит сметка 499 – кредит сметка 503 за плащане към физическото лице E.С. за лек автомобил „Форд Транзит“ (лист 257 стр. 2 - 258).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи.

Допустимост

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт. Тя е депозирана в срока предвиден от закона.

По същество

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решението на директора на ТД „Митница Б.“, е издадено от компетентен орган, съобразно представените заповеди, с които са  възложени правомощията чл. 19 ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят своевременно е уведомен за образуваното производство, съответно предоставена му е възможност да изрази писмено становище по констатациите на помощния орган, както и да ангажира допълнителни писмени доказателства, т. е. правото му на защита не е било нарушено.

Не съответства на доказателствата по преписката твърдението на „Непал“ ЕООД, че не е бил уведомен за започналото административно производство, както и че неправомерно не му е било съобщено по реда на § 22 от Регламент 952/2013 за предстоящото определяне на нова митническа стойност на автомобила. Дружеството е бил уведомявано надлежно, включително и по реда на чл. 18а ал. 9 от АПК, за всички предприети действия от митническата администрация, които имат отношение към определените му задължения. Нещо повече „Непал“ ЕООД се е възползвало от представената му възможност и с писмено заявление е представило доказателства за оборване на първоначалните констатации за възникналото основателно съмнение по вноса на автомобила, предстоящото установяване на нови задължения за мито и ДДС.

Решението не е съобразено с приложимото материално право.

Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим „допускане до свободно обращение“ при действието на Регламент 952/2013.

Регламент 952/2013 и Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламента за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Съгласно чл. 70 § 1 от Регламент 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2 от същата норма, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи, съгласно чл. 48 от Регламент 952/2013, е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Аналогично, в нормата на чл. 140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В цитираната норма на чл. 70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл. 74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74 § 2 от Регламент 952/2013, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74 § 3 от Регламент 952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. В случая, това не е сторено по надлежния ред. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022 година по адм. д. № 11027/2021 година на ВАС).

По реда на чл. 48 от Регламент 952/2013, във вр. чл. 84 от ЗМ, митническата декларация на жалбоподателя е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и впоследствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Ответникът се е позовал на разпечатка от интернет - страница, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на автомобила, закупен от жалбоподателя е сума, различна от тази, посочена в митническата декларация.

Тези изводи, обаче, са необосновани, защото не намират опора в данните от административната преписка. Данните в посочения от органа интернет - сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но единствено те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. В представената разпечатки от сайта www.en.bidfax.info се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на този, закупен от жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил. Също така, тази информацията не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база - данни или за сравнение. Както и самият административен орган посочва в удостоверението за собственост на превозното средство, в полето, което удостоверява собствеността („купувач“) е вписан продавача по фактурата, издадена на „Непал“ ЕООД. Сертификатът за собственост е с по – късна дата от датата на фактурата, представена от жалбоподателя като доказателство за заплатената от него цена за автомобила.

Административният орган при издаване на решението, без да оспорва автентичността на представените документи - е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията съдържаща се в интернет - страницата. Митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо се изследва действителната воля на страните по покупко - продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват, според него, цената на стоката. Съгласно трайната практика на ВАС (решение № 9350/13.07.2020 година по адм. д. № 14433/2019 година, решение № 15563/15.11.2019 година по адм. д. № 6328/2019 година и др.), в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може по несъмнен начин да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, с оглед данните установени в посочената интернет - страница, е било налице основание за пристъпване към последователното прилагане на методите по чл. 74 § 2, респективно по чл. 74 § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност. Вместо да стори това и да ползва един от посочените методи, било чрез използване на договорната стойност на идентични или сходни стоки, съответно изчислената стойност или стойността основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза, съгласно изискванията на чл. 74 § 2 или чрез други разумни способи по смисъла и по реда на чл. 74 § 3 от Регламента, органът необосновано е определил митническата стойност на автомобила единствено въз основа на данните посочени в интернет – страницата www.en.bidfax.info. Така предвидените процедура и методи за определяне на по - висока митническа стойност, вменяват задължението на митническите органи да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В този смисъл, като не е спазил разписаното в цитирания регламент императивно правило за начина на определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон, което е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност.

От изготвените две съдебно – счетоводни експертизи се установява, че цената, заплатена за автомобила, е осчетоводена от „Непал“ ЕООД два пъти – веднъж по фактурата, издадена от американското търговско дружество и представена пред българската митническа администрация и втори път – като банков превод към лицето E.С., за което няма никакви достоверни данни да се намира в правоотношение с издателя на фактурата. Необоснован е изводът на експерта, че по извлечението от движението по банковата сметка на „Непал“ ЕООД се установява, че паричният превод към E.С. е на основание фактурата, издадена от „Г.А.Е.“. Всъщност от това извлечение се констатира, че сумата, преведена на Стоев, е за лек автомобил „Форд“, без да е ясно защо именно на Стоев се превеждат парите. Двукратното счетоводно записване на плащането на автомобила, принципно, обслужва тезата на ответника, че е налице неяснота относно действително заплатената цена по вноса от жалбоподателя, но не е основание – само по себе си - да се пристъпи директно към определяне на новата митническа стойност по този ред, без да се установи неприложимостта на другите методи, предвидени от приложимото право.

От допълнително представената в превод Електронна информация, от американските митнически власти се установява, че автомобилът е изнесен от САЩ с обявена стойност 6000 щатски долара, която сума съвпада с продажната цена, посочена в интернет страницата, цитирана от българската митническа администрация.

Това доказателство не е част от преписката и не е използвано от ответника за фактическото мотивиране на административния акт. Същото е станало известно на митническите органи на 03.08.2022 година, след издаване на оспореното решение. В тази връзка следва да се има предвид, че зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, а правото на изслушване във всяка процедура е неразделна част от този принцип. Съгласно този принцип, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да издаде спрямо определено лице акт с неблагоприятни за него последици, адресатите на решения, които осезаемо засягат техните интереси, трябва да получат възможност да представят надлежно своето становище относно фактите и обстоятелствата, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Този принцип е залегнал в нормата на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., която въвежда в действие правото на заинтересованото лице да бъде изслушано преди приемането на увреждащото го решение. Изложеното води до извод, че със съобщението по чл. 22 § 6 административният орган има задължение да уведоми лицето за всички основания и доказателствата, на които се позовава, за да издаде последващото решение. В случая, приложенията в съдебното производство ЕЕI не е бил предявен на жалбоподателя със съобщението по чл. 22, § 6 от Регламента, същият дори не е събран в хода на извършената проверка, следователно не е послужил за формиране на крайния резултат с оспореното решение. Представянето му едва в съдебно заседание не може да санира пропуска на административния орган да изпълни задължението си да събере всички относими доказателства в хода на проведената проверка.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с обжалваното решение са определени и задължения за мито и ДДС. Затова решението следва да се отмени.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. От него са представени надлежни доказателства за заплатени разноски в общ размер на 1380 (хиляда триста и осемдесет) лева – от които 50 лева платена държавна такса, 100 лева заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в трето, четвърто и пето заседание (лист 9, лист 204, лист 284 – 288). Тези разноски следва да бъдат поети от Агенция „Митници“ – учреждението, в чиято структура е органа – ответник.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 32 – 235682/14.07.2022 година на директора на ТД „Митница Б.“ в Агенция "Митници".

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на „Непал“ ЕООД - Б. с ЕИК ********* сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Председател:	ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
	Членове: