Р Е Ш Е Н И Е
№ 763
гр. Плевен, 27.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен – седми
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар Десислава Добрева, изслуша докладваното
от съдията Николаев административно дело № 922/2020 г. по описа на съда и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано e по жалба на С.М.Р., ЕГН **********,***, против заповед № 20-0374-000170/14.08.2020
г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП
–временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
издадена от В.Г.В.на длъжност полицейски инспектор ОДМВР – Плевен, РУ – Червен
бряг, упълномощен със заповед № 316з-27/03.01.2018 г.на Директора на ОД на МВР Плевен. Със
същата са отнети
СУ МПС №282866384, контролния талон на водача № 5634445 и СРМПС №*********.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят не е извършил визираното
нарушение. Сочи се, че същият е с 60% инвалидност. Приложено е ЕР №
0011/06.01.2020 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. Твърди се, че предвид
множеството заболявания приема медикаменти, един от които е тинктура за изчистване на плаки, която съдържа алкохол.
Навеждат се доводи, че жалбоподателят е действал в условията на крайна
необходимост, тъй като съпругата му, която също е с множество заболявания му се
обадила по телефона, че е с остро влошено здравословното състояние, поради
което е тръгнал с колата да търси лекарска помощ. В заключение се иска да бъде
отменена оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят –редовно призован - не се явява и не се представлява.
Ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител. Същият не е изразил становище по
основателността на жалбата в писмен отговор, въпреки предоставената му
възможност с определение № 1646/30.10.2020 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, седми състав,
като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на
страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
Въз основана на събраните доказателства
съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От АУАН с бланков № 271260
от 14.08.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор Лъчезар Цветанов Велчев /л. 10/
е видно, че същият е съставен по отношение на С.М.Р., за това, че на 14.08.2020
г. около 18.42 ч. в гр. Койнаре, ул.
„Девети септември“ № 79 управлява лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕН 4566
КР, негова собственост, в насрещната пътна лента при наличие на
двупосочно движение. Управлява след употреба на алкохол 0.78 промила в
издишания въздух изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер 0263. От същия АУАН е видно, че на жалбоподателя е
издаден талон за медицинско изследване № 0052309. На водача са издадени 8 броя
холограмни стикер с № А027673. Посочено е, че с горното виновно е нарушил чл.
16, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Заверен
препис от АУАН е приложен на л. 10 от делото. При така установеното нарушение е
иззето СУМПС №282866384, контролния талон на
водача № 56344 и СРМПС №*********.
На 14.08.2020 г., В.Г.В.на длъжност
полицейски инспектор ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, упълномощен със заповед
№ 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД
на МВР Плевен, е издал процесната
заповед /л. 9/, като последната е връчена на жалбоподателя на 07.10.2020 г.,
видно от отбелязването на самата нея.
В заповедта са произведени изложените в АУАН
факти, като е посочено, че:
1. На
платно с двупосочно движение, с две пътни ленти се движи в лентата за насрещно
движение, с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
2. Управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда,
вкл., с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена на 14.10.2020 г., видно
от поставения вх. № 374000-5651 на органа /л. 3/. По делото няма данни дали и
кога е издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
Освен посочените по-горе писмени
доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор
писмени доказателства – Експертно решение № 0011 от зас. 001 от 06.01.2020 г.
на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, издадено на С.М.Р. /л. 5-6/,
Експертно решение № 1842 от зас. 119 от 06.07.2020 г. на УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – Плевен, издадено на М. М. Р. /л. 7-8/, заповед №
316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
При така обсъдените доказателства съдът
намира за установено следното от правна страна:
При проверка за законосъобразност
на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма, при спазване
на административно производствените правила за неговото издаване и в
съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
По
силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички
участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т.1, както и
да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване
на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по
тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по б.„б“ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за
издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно
необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, дата и час на
извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, установена по
съответния за това ред употреба на алкохол от водача на МПС т.е., всички
релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта.
Те са и в последствие надлежно доказани.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е
доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили
като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на
АПК.
Актът за установяване на административно
нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.
59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За
целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта
за налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се
е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и
обстоятелства.
Проверката за законосъобразност на акта
обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от
преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от
органа факти, които категорично сочат, че С.Р. управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Законосъобразността на административния
акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те
индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти
към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови
административния акт.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на
обжалваната заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: "
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и
при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях,
дава възможност на органа да упражни компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /всеки от двата
законово установени способа има отделно практическо приложение и правно
значение - начините за извършване на пробата и отказът на водача да бъде
проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ/. При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.
Пред съда остана необорена фактическата
констатация на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. Това поведение е фактическо основание за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от обхвата на
изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“ основания.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт
са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната
заповед.
Възраженията на жалбоподателя, че на
датата на процесното събитие предприел пътуване с лекия автомобил, поради
внезапно заболяване на съпругата му, са
голословни и неподкрепени с никакви доказателства, поради което съдът намира, че са касае за защитна версия,
която като невярна, съдът отхвърля.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушението и се налага административното наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на административното наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция – наказателното постановление. Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици. Принудителните административни
мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в
предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност.
В случая Съдът приема, че с налагането на
процесната ПАМ административният орган е осигурил както безопасността на
движението за другите участници в него, така е и преустановил административното
нарушение. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, за която се твърди в жалбата,
че е нарушена, се отнася до административнонаказателното производство и
по-конкретно до предоставяне на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност на възможността да депозира в тридневен
срок от подписване на АУАН писмени възражения. Такава възможност не е
предвидена в Раздел III от ЗАНН озаглавен „Принудителни административни мерки“,
както и в Глава VI от ЗДвП, където са уредени видовете ПАМ по този закон,
предпоставките и реда за тяхното прилагане. В настоящата хипотеза
жалбоподателят – адресат на оспорения индивидуален административен акт е
упражнил правото си на защита подавайки жалба срещу него и имайки възможността
да представи по образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и
да изложи факти, за да обори констатациите на органа. Това в настоящото
производство не е сторено. Ето защо така наведените в жалбата възражения касаят
административнонаказателното производство и същите са неотносими към настоящия
спор.
Оспорената заповед е фактически обоснована
и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение
необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода
на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията -
нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта.
Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като
управляващ провереното МПС С.М.Р.. Срокът на действие на временната ПАМ е
дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като
правилно е възпроизведен и в спорната заповед.
В обобщение се налага извод, за това, че
фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1 б.
„б“ ЗДвП е управление на МПС от страна на водача с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. За жалбоподателят стои налична възможността да заяви връщане на
СУМПС незабавно след изтичане на максимално допустимия срок на принудителната
административна мярка, респ. след решаване на въпроса за отговорността, като
самият орган е също задължен да следи това служебно.
Всичко изложено води съдебният състав до
извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените
от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Липсва отправено нарочно искане от
страните за присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, седми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Р., ЕГН **********,***, против заповед №
20-0374-000170/14.08.2020 г. за наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП –временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, издадена от В.Г.В.на длъжност полицейски инспектор
ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, упълномощен със заповед № 316з-27/03.01.2018
г. Със същата са отнети
СУ МПС №282866384, контролния талон на водача № 5634445 и СР МПС №*********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/п/