Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.08.2021 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                         В. ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 94 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

 

            С решение № 22 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 801/2013 г.  на Районен съд – Елин Пелин, постановено в производството във втората фаза на делбата, са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти – УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С. с площ от 656 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда, и УПИ ХVІІІ-68 в кв. 12 по плана на с. С. с площ от 870 кв.м.; Ц.Х.Б. е осъдена да заплати на Т.С.С. обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаване от правото й на ползване на 1/8 ид. част от горепосочените имоти за времето от 01.02.2014 г. до 29.02.2017 г. в размер на 120816 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 5400 лв.; Т.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. сумата 2777,37 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С., ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като претенцията е отхвърлена за разликата до предявения размер от 2864,86 лв.; М.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. сумата 2777,37 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С., ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателото й изплащане, като претенцията е отхвърлена за разликата до предявения размер от 2864,86 лв.; Й.Г.Д. и О.С.Ц. са осъдени да заплатят на Ц.Х.Б. сумата 13886,87 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С., като претенцията е отхвърлена за останалата й част за разликата до предявения размер от 14324,38 лв. С решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 49 от 14.04.2015 г. по допускане на делбата.

            Решението е обжалвано от съделителката Т.С.С. в отхвърлителната част на предявената от нея срещу съделителката Ц.Х.Б. претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и в частта, с която е уважена предявената от Ц.Х.Б. претенция за извършени подобрения. Срещу решението е подадена въззивна жалба и от съделителката Ц.Х.Б. в частта относно способа за извършване на делбата; в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу останалите съделители за извършени подобрения; в частта, с която е уважена предявената от Т.С. против жалбоподателката претенция по сметки, както и в частта от решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делбата.

            По въззивните жалби е образувано въззивно гр.д. № 603/2018 г. на Софийски окръжен съд, по което е постановено решение № 259/04.07.2019 г., допълнено с решение от 03.12.2019 г. в частта за разноските. С посоченото въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта относно предявената от Т.С.С. срещу Ц.Х.Б. претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС и производството е прекратено в тази му част. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц.Х.Б. срещу Т.С.С. за разликата от 2777,37 лв. до 2864,86 лв. – обзщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 21 по плана на с. С., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц.Х.Б. срещу Й.Д. и О.Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., за разликата от 13886,87 лв. до 14324,38 лв. – обезщетение за извършени подобрения в същата жилищна сграда. В останалите му обжалвани части първоинстанционното решение е потвърдено.

 Съделителката Ц.Х.Б.  е подала касационна жалба срещу въззивното решение в потвърдителните му части, с които е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението на районния съд и са изнесени на публична продан делбените имоти, както и в частите, с които е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията й срещу Т.С.С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2777,37 лв. до 2864,86 лв. за обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 21 по плана на с. С., и за отхвърляне на претенцията й срещу Й.Д. и О.Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13886,87 лв. до 14324,38 лв. за обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността. По касационната жалба е образувано гр.д. № 334/2020 г. на ВКС и с определение от 16.07.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частите му, с които е обезсилено първоинстанционното решение в посочените части, а в останалата му потвърдителна част не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

 С решение № 98/02.02.2020 г. на ВКС е отменено въззивното решение по гр.д. № 603/2018 г. на СОС в частите му, с които е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц.Х.Б. срещу Т.С.С. да й заплати сумата, представляваща разиката от 2777,37 лв. до 2864,86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С. съобразно квотата й в съсобствеността, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й.Д. и О.Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13886,87 лв. до 14324,38 лв. – обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността, и делото е върнато за ново разглеждане в тези части от друг състав на въззивния съд. В мотивите на отменителното решение на ВКС е приет за неправилен изводът на въззивния съд за недопустимо произнасяне от първоинсатнционния съд по посочената разлика по предявените претенции по сметки, тъй като размерът на предявените от Ц.Б. претенции по сметки е бил конкретизиран в посочените размери в съдебно заседание на 25.01.2018 г. по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, а именно: срещу Т.С. и М.С. – по 2864,86 лв., срещу Й.Г. и О.Ц. – 14324,38 лв.

            При новото разглеждане на делото пред въззивния съд жалбопаделката Ц.Б. не се явява и не изразява становище. Съделителката Т.С., представлявана от адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Останалите съделители не се явяват и не изразяват становище.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка при повторното разглеждане на делото е първоинстанцонното решение в отхвърлителните му части относно предявените от Ц.Х.Б. искове по сметки срещу Т.С.С., Й.Д. и О.Ц. за заплащане на обезщетение  за извършени от ищцата подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С..

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 49/14.04.2015 г. по гр.д. № 801/2013 г. на Елинпелински РС е допуснато извършването на съдебна делба между Т.С.С., М.С.С., Ц.Х.Б., Й.Г.Д. и О.С.Ц. на следните недвижими имоти, находящи се в с. С.: УПИ ХХ-65 в кв. 12 с площ от 656 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда; УПИ ХVІV-68 в кв. 12 с площ 870 кв.м., при квоти: 1/8 ид. част за Т.С.С., 1/8 ид. част за М.С.С., 1/8 ид. част за Ц.Х.Б. и 5/8 ид. части общо за Й.Г.Д. и О.С.Ц., последните двама като наследници на Й. Н. В..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителката Ц.Х.Б. е предявила срещу останалите съделители искове за заплащане на извършени от нея подобрения и необходими разноски в делбената двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ ХХ-65, описани по вид на извършените СМР и единична стойност, както следва: от Т.С. – 4800 лв., от М.С. – 2500 лв., от Й.Д. и С. Ц. – 4800 лв. В молбата се твърди, че подобренията са извършвани без противопоставяне от страна на другите съделители. В съдебно заседание на 25.01.2018 г. е приета направената от ищцата по иска по сметки Ц.Б. конкретизация на размерите на предявените искове за заплащане на подобрения в делбената жилищна сграда, както следва: претенцията спрямо всяка от съделителките Т.С. и М.С. е в размер на 2864,86 лв., а спрямо съделителите Й.Г. и О.Ц. – 14324,38 лв. Така приетата конкретизация на размера на исковете представлява увеличение на исковете по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК.

Установено е от гласните и писмени доказателства, че всички описани в молбата на Ц.Б. строителни работи в процесната жилищна сграда са извършени от нея в периода 2008 – 2016 г. Същите съставляват подобрения, тъй като вложените за извършването им  труд, средства и материали да са довели до увеличаване на стойността на имота, което се установява от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ. Предявилата претенцията съделителка Ц.Б. не твърди в молбата си така претендираните подобрения да са извършени от нея в качеството й на владелец на идеалните части на другата съделители, а такъв извод не следва и от събраните по делото доказателства, поради което за отношенията им във връзка с подобренията не са приложими правилата на чл. 72-74 от ЗС. С оглед установеното от доказателствата по делото противопоставяне на останалите съсобственици срещу извършването на строителните дейности в имота от съделителката Ц.Б., отношенията между тях се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 61, ал. 3 от ЗЗД. В този случай останалите съсобственици дължат на подобрителя това, с което са се обогатили, до размера на обедняването – чл. 59 от ЗЗД, т.е. по-малката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/. Тази правна квалификация на предявената претенция е приета от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, от който  е направен обоснован извод за наличие на изрично противопоставяне от страна на останалите съсобственици на извършването от Ц.Б. на строително-ремонтни дейности в имота, който извод се споделя напълно от настоящия състав. Идентичен извод е приет и от въззивния съд при предходното разглеждане на делото след подробна аргументация въз основа на събраните доказателства.

Установено е от заключението на СТЕ, че стойността на направените разходи за извършените от Ц.Б. строително-ремонтни дейности възлиза на сумата 22919 лв., а стойността на имота в резултат на тези СМР се е увеличила със сумата 22219 лв., т.е. увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения е по-малка от размера на направените от подобрителя разноски. Следователно, останалите съсобственици дължат на съсобственика – подобрител съответната на квотите им в съсобствеността увеличена стойност на съсобствения имот, съставляваща размера на обогатяването им.  Следва да се посочи в отговор на направеното във въззивната жалба възражение срещу извода на районния съд за наличие на противопоставяне от страна на останалите съсобственици на извършването на подобренията, че при безспорната в случая липса на съгласие на останалите съсобственици за извършване на подобренията, наличието на изрично противопоставяне на някои или всички останали съсобственици е от значение единствено за правната квалификация на претенцията по сметки  - по чл. 61, ал. 2 или чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД. И в двата случая, обаче, резултатът е един и същ - обезщетение се дължи в размера на обогатяването, т.е. размера на увеличената стойност на квотата на останалите съсобственици – дължи се по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Поради това въпросът за доказаността на наличето на изрично противопоставяне от страна на останалите съсобственици на извършването на подобренията в случая няма практическо значение.

С оглед на горното ищцата Ц.Б. може да претендира от всеки от останалите съделители съответната на квотата им в съсобствеността увеличена стойност на делбената жилищна сграда, както следва: от съделителката Т.С. /с дял 1/8 ид. част/ - сумата 2777,37 лв., представляваща пропорционална на квотата й в съсобствеността част от сумата от 22219 лв., с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от ищцата подобрения, и от съделителите Й.Г.Д. и О.С.Ц. /наследници на Й. Н. В., с дял 5/8 ид. части/ – общо сумата 13886,87 лв., представляваща пропорционална на квотата им в съсобствеността част от сумата 22219 лв., с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от ищцата подобрения. За тези суми претенците по сметки на Ц.Б. за извършените от нея подобрения в делбената сграда са основателни. За разликите над тези суми до пълните предявени размери от 2864,86 лв. по отношение а Т.С., респ. от 14324,38 лв. по отношение на Й.Д. и О.Ц., исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Поради съвпадането на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от Ц.Б. искове по сметки срещу Т.С., Й.Д. и О.Ц. /последните двама като наследници на Й. Н. В./ за заплащане на обезщетение за извършените от ищцата подобрения в делбената жилищна сграда съразмерно на квотата им в съсобствеността, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. на РС – Елин Пелин В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на Ц.Х.Б. срещу Т.С.С. по чл. 346 от ГПК за разликата от 2777,37 лв. до 2864,86 лв. - обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв. 12 по плана на с. С. съобразно квотата й в съсобствеността, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на Ц.Х.Б. срещу Й.  Г.Д. и О.С.Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., по чл. 346 от ГПК за разликата от 13886,87 лв. до 14324,38 лв. - обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността.

В останалите му части първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

          

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.