Решение по дело №1460/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               2020 г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Д. НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1460 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Алдо стадиона“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление гр.Варна, бул. "С." No **, представлявано от управителя Д.Й.Й., против Ревизионен акт № Р-03000318004002-091-001/04.02.2019 г. на органи по приходите, в частта потвърден с Решение № 53/25.04.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2016г., в размер на 18 921.03 лв.-главница, 3 548.35 лв.-лихва и за д.п. 2017 г., в размер на 13 837.79 лв.-главница, 1 234.89 лв.-лихви или всичко в общ размер 32760.82 лв.-главница и 4 873.24 лв.-лихви.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт в оспорената част, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с оглед на което се претендира неговата отмяна.

Оспорват се констатациите на органите по приходите, относно договор за наем на оборудване. Сочи се, че счетоводното отразяване на фактите е съобразено с действителното положение между страните, поради което правилно с разхода за наема е намален и финансовия резултат на ревизираното лице.

В жалбата се оспорват изводите относно представения договор за търговска марка. Разходите в тази връзка се твърди, че са действително извършени, търговската марка е действително ползвана, и тези факти не се оспорват от ревизиращите, поради което правилно ревизираното лице е отразило заплатените от него суми по договора, като разход.

Оспорват се и констатациите на органите по приходите относно разходите на жалбоподателя за стоки, издавани фактури и формирането на данъчната основа. Сочи се, че фактурите разполагат с всички необходими реквизити, с оглед характера на стоките, като родово определени движими вещи. Поддържа се, че не са налице основанията по чл. 122 от ДОПК за определяне на основата по ЗКПО, поради което се сочи, че изводите на решаващия орган с потвърдителното решение са незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените основания. По съществото на спора отправя искане РА в обжалваната част бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде прието, че хода на съдебното производство са ангажирани доказателства оборващи предпоставките за прилагане на чл. 122 от ДОПК. Счита, че с представените по делото доказателства, както и в хода на ревизионното производство, по административното обжалване са представени счетоводни регистри, документи, от които е видно, че дружеството жалбоподател е водило аналитично стоките и органите по приходите са имали още тогава възможност да установят действителните записвания в програмата, и съответно да определят задълженията на лицето по материалния закон.

В тази връзка счита, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след обстоен анализ дава отговор на въпроса, че е възможно да бъде определена основата за облагане по реда на материалния закон.

Събраните по делото писмени доказателства от трети неучастващи лица – „Алдо Холдинг“ ЕАД, като правоприемник на „Алдо Холдинг“ ЕООД и от „Алдо Ритейл“ ЕООД, безспорно установяват, че „Алдо Холдинг“ ЕАД е притежател на активите, които са предмет на договора за наем, предоставени на дружеството жалбоподател през 2016 г. По отношение на разхода за търговска марка, моли да бъде прието, че е налице документална обоснованост на така отчетения разход, за което дружеството притежава издадена фактура от „Алдо Холдинг“ ЕАД. Не вписването на лицензионния договор в патентното ведомство намира за ирелевантно за спора, за отношенията между страните. Счита, че лицензионният договор за неизключителен лиценз на търговската марка е действителен и представлява надлежно основание за изпълнение на задълженията по него. 

Моли, да бъде съобразено обстоятелството, че Закона за марките и географските открития, отменен за процесния период, защитава регистрираните марки, но самото заявяване при регистрация на марките не е основание да се счита, че лицата нямат право да ползват марка в своята дейност и да отдават същата на други лица, при осъществяване на съвместна дейности. Отправя искане за присъждане на разноски. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на РА в оспорената част по подробно изложени мотиви в решението на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна. Счита, че обстоятелството по чл. 122 от ДОПК е безспорно доказано. По отношение на фактура № 49 от 31.12.2016 г. от „Алдо Холдинг“ ЕАД, с предмет договор за търговска марка, моли да се  вземе предвид, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да сочат, че „Алдо Холдинг“ ЕАД е притежавал регистрирана търговска марка в патентното ведомство, която впоследствие да може, да преотдава, да предоставя на други данъчно задължение лица. Застъпва становище, че договорът сключен между „Алдо Холдинг“ ЕАД и „Алдо Стадиона“ ЕООД по отношение на търговската марка не е реален договор и изпълнение по него няма.

По отношение на фактура № 50 от 31.12.2016 г. издадена от „Алдо Холдинг“ ЕАД, с предмет  наем на оборудване, моли да се вземе в предвид факта, че в хода на съдебното производство от „Алдо Холдинг“ ЕАД са представени допълнителни доказателства, които счита, че е могло да бъдат представени в хода на административното производство.

Отделно от това, не се установява индивидуализиране на вещта, която е предадена, поради което не са представени доказателства, които да сочат, че това оборудване, което се намира в обекта, който ползва „Алдо Стадиона“ ЕООД е на „Алдо Холдинг“ ЕАД. В условията на евентуалност, ако в тази част бъдат признати разходите по тази фактура  отправя искане за присъждане на разноски в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна независимо от изхода на делото, тъй като счита, че тези доказателства е можело да бъдат представени още в хода на ревизионното производство.

По отношение на отчетната стойност на активите, моли заключението на вещото лице по ССчЕ да не бъде кредитирано, тъй като същото не е съобразено с факта, че „Алдо Стадиона“ ЕООД е регистрирано по ДДС на дата 11.08.2016 г. При определяне на отчетната стойност за 2016 г., а именно от 11.08.2016 г. до 31.12.2016 г. и за цялата 2017 г. отчетната стойност следва да се определи, без да е включено ДДС.  При анализа на допълнително представените доказателства на диск и заключението на вещото лице за използвания метод на изписване на стоки, се установява, че при съпоставка на файла „Продажби за 2017 г.“ със стойност посочена на л. 1703 от административната преписка, ред 15, на стока с наименование „ракия „Троя 07“ е видно, че дружеството жалбоподател е закупило същата за сумата от 12.23 лв., с включен ДДС. От справката е видно стойността без ДДС и стойността с ДДС. При съпоставката на продажбата на тази стока, съгласно въведената информация в диска, а именно „запис 258551 от 17.07.2017 г. се установява, че отбелязването на доставната цена на стоката, която би следвало да е без ДДС, тъй като дружеството вече е регистрирано по ДДС, а съгласно ССчЕ отново е видно, че доставната цена е с посочена сумата в размер на 12.23 лв. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318004002-020-001/11.07.2018 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318004002-020-002/18.10.2018 г. в обхват определяне на данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 11.08.2016 г. до 31.05.2018 г. и корпоративен данък по ЗКПО, за периода от 26.05.2016 г. до 31.12.2017 г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад № Р-03000318004002-092-001/03.01.2019 г., връчен по електронен път на дружеството на 07.01.2019 г., в който са били обективирани фактическите констатации, установени в хода на производството, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е  постъпило възражение срещу констатациите на РД.

Ревизионното производство с приключило с издаден РА № Р-03000318004002-091-001/04.02.2019 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на дружеството били определени задължения: по ЗКПО за периода от 26.05.2016г. до 31.12.2016 г. в размер на 18 923,03 лв. и лихва 3 548,35 лв., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 13 837,79 лв. и лихва 1 234,89 лв. и по ЗДДС за периода от 11.08.2016г. до 31.05.2018г. в размер на 45 575,62 лв.  и лихва 9 074,94 лева.

РА е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с решение № 53/25.04.2019 г. директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2016, в размер на 18 921.03 лв.-главница, 3 548.35 лв.-лихва и за д.п.2017 г., в размер на 13 837.79 лв.-главница, 1 234.89 лв.-лихви и го е отменил в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 11.08.2016 г.-31.08.2016г., м.09.2016 г., м.10,2016 г. и м.12.2016 г., от д.п. м.05.2017 г. до д.п. м. 10.2017 г., м.12.2017 г. и м.01.2018 г. и е върнал преписката на органа по приходите за извършване на ново ревизионно производство, в което да се определи правилната данъчна основа за облагане с ДДС по общия ред на закона или по реда на чл.122 от ДОПК, при наличие, на безспорно  установени обстоятелства за преминаване на ревизията по този особен ред, да се издаде законосъобразен ревизионен акт.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е потвърдената с решение № 53/25.04.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП част от РА, относно установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2016, в размер на 18 921.03 лв.-главница, 3 548.35 лв.-лихва и за д.п.2017 г., в размер на 13 837.79 лв.-главница, 1 234.89 лв.-лихви.

В хода на ревизионното производство било установено, че „Алдо Стадиона” ЕООД е вписано в Търговския регистър на 26.05.2016 г. Едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество е „Болкан ритейл холдинг“ ЕООД с ЕИК *********. Едноличен собственик на неговия капитал е „Алдо холдинг“ ЕООД - ЕИК *****, чийто капитал е собственост на Транскомерс S.A., чуждестранно юридическо лице от Маршалски острови. „Алдо Стадиона” ЕООД е свързано лице с още 28 дружества, в т.ч. „Алдо Холдинг“ ЕООД. Задълженото лице било регистрирано по ЗДДС на 11.08.2016 г. - задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот. Установено било, че основна икономическа дейност на “Алдо Стадиона“ ЕООД за периода на ревизията е извършване на търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Дружеството стопанисвало обект - супермаркет „Алдо Стадиона“, в периода от 01.06.2016 г. до 10.07.2017 г., находящ се в к.к. Слънчев Бряг - Запад, до Стадиона. Отчитало продажбите си с четири касови апарата.

Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, подробно изложени в РД /л. 2250 - 2253 гръб от преписката/ е извършен анализ на всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК. Установено е, че за 2016 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирани приходи в размер на 1 159 778,46 лв., разходи - 1 125 959,58 лв., финансов резултат - печалба в размер на 33 818,88 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 381,89 лв.

При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК с ревизионния акт е приет като правилно установен размерът на приходите деклариран от задълженото лице в общ размер на 1159778,00 лева.

Относно отчетените разходи за 2016 г. е констатирано, че дружеството е отразило по счетоводните си документи, разход по фактура № 49/31.12.2016 г. на стойност 144 000,00 лв. с предмет на доставката – „по договор за търговска марка” и по фактура № 50/31.12.2016 г. на стойност 45 000,00 лв. с предмет на доставката – „наем на оборудване”, издадени от „Алдо Холдинг“ ЕООД /свързано лице по см. на §1, т.З б. „з“ от ДР на ДОПК/. По фактурите не е начислен данък добавена стойност на основание чл.113, ал.9 от ЗДДС, тъй като доставчикът няма регистрация по реда на ЗДДС.

В представен лицензионен договор за търговска марка, сключен на 14.06.2016 г. между „Алдо холдинг“ ЕООД - лицензодател и „Алдо стадиона“ ЕООД - лизингополучател, е посочено, че лизингодателят предоставя на лизингополучателя лиценз да използва търговската марка „АЛДО” върху или във връзка с продуктите, да използва, да продава, дистрибутора и рекламира продуктите на територията на Република България.

Срокът на договора е до 31.12.2016 г. като възнаграждение за предоставения лиценз, лизингополучателят се съгласява да плаща на лизингодателя по-високата от двете суми: фиксирана лицензна такса в размер на 144 000,00 лв. или лицензна такса от 10%, базирана на нетните продажби на лизингополучателя, калкулирано на база календарната година. Съгласно приложен към договора протокол-опис за 2016 г. нетните приходи от продажби са в размер на 1 159 778,46 лв., изчислена компенсация в размер на 10% или 115 977,85 лв., т.е. дължимата лицензна такса е определена в размер на 144 000,00 лв.

Съгласно клаузите на сключения лицензионен договор за търговска марка, лицензодателят заявява и гарантира, че има правото и властта да предостави лиценза, и че няма други споразумения с друга страна, които да са в конфликт с договора.

В хода на производството е извършена насрещна проверка на доставчика „Алдо Холдинг“ ЕООД и е изпратено ИПДПОТЛ до Патентното ведомство на РБ.

Относно доставката по фактура № **********/31.12.2016 г., в отговора на Патентното ведомство на РБ било посочено, че „Алдо Холдинг“ ЕООД е заявил за регистрация търговска марка „ALDO”, но същата не е вписана, т.е. дружеството не притежава търговска марка, за която да предоставя лицензни за разрешение на права за ползване на трети лица в т.ч. и на „Алдо Стадиона” ЕООД.

Относно доставката по фактура №**********/31.12.2016 г. от „Алдо Холдинг“ ЕООД не са представени документи, удостоверяващи същият да притежава и/или стопанисва на друго основание оборудване, което да предоставя под наем на „Алдо Стадиона” ЕООД.

От съвкупния анализ на всички събрани в производството документи било установено, че „Алдо Холдинг” ЕООД е издал процесните две фактури на основание сключени договори с ревизираното дружество. Плащане по фактурите не е осъществено, а са извършени прихващания, съгласно тристранно Споразумение между контрагентите и „Пеймънт Факторинг“ ЕООД от 28.09.2018г. „Алдо Холдинг” ЕООД е представил доказателства за отразяване на приход по фактурите в счетоводството си, но същевременно в информационния масив на НАП не било установено за дружеството да е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО и да е декларирало извършвана стопанска дейност през периода.

Прието е, че разходите по фактури № **********/31.12.2016 г. и № **********/31.12.2016 г. в общ размер на 189 000,00 лв., отчетени през 2016 г., не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО.

В хода на ревизията, след връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения на задължено лице не са били предоставени доказателства или справки относно основанията за изписване на стоки от дружеството /анализ на кредитен оборот на сметка 304/, поради което на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизиращият екип е приел, че такива не съществуват.

При извършен анализ по представения журнал на сметка 304 - Стоки за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. било установено, че в същия не са посочени фактурите, с които са получени отчетените доставки на стоки от „Алдо Ритейл” ЕООД и основанията за дебитните обороти по сметката срещу този доставчик. Прието е също, че липсва и документално основание за кредитиране на сметката в общ размер на 729 650,33 лв.

При ревизията е установена нова отчетна стойност на продадените стоки за 2016 г. в размер на 729 420,00 лв., като е взета предвид средната надценка, определена като съотношение между декларираните от лицето: нетни приходи от продажби за периода и отчетна стойност на продадени стоки.

Предвид гореизложените факти, при определяне размера на разходите по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, декларираните от задълженото лице разходи с ГДД за 2016 г. в размер на 1 125 959,58 лв. са намалени с непризнатите за данъчни цели отчетени разходи за външни услуги в размер на 189 000,00 лв. и с разликата в размер на 230,33 лв. между отчетената от ревизираното лице и определената по реда на чл. 122 от ДОПК отчетна стойност на продадените стоки.

Общо за 2016 г., по реда на чл. 122 от ДОПК са определени разходи в размер на 936 729,25 лв.

Изчислена е данъчната основа за облагане на „Алдо стадиона” ЕООД с КД за 2016 г. по чл. 122, ал.4 от ДОПК, възлизаща на 223 049.21 лв. - разлика между декларираните приходи в размер на 1 159 778.46 и установените разходи 936 729.25 лв.

Определен е полагащ се корпоративен данък за 2016 г. - 22 304.92лв. Предвид деклариран и внесен в бюджета корпоративен данък за 2016г. в размер на 3381.89 лв., ведно с лихва в размер на 97.29 лв., с РА са установени задължения за доначисляване и довнасяне на КД за 2016г. в размер на 18 923.03 лв.

На основание чл.9 от ЗКПО, чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок дължим корпоративен данък е доначислена лихва в размер на 3 548.35 лв.

 За 2017 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирани приходи в размер на 604 478,57 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на 597 042,22 лв., общо разходи в размер на 595 154,29 лв. и счетоводен финансов резултат печалба в размер на 9 324,58лв. Декларирано е увеличение на финансовия резултат на основание чл.24 от ЗКПО със сума в размер на 71,88 лв., разходи непризнати за данъчни цели. Формиран е данъчен финансов резултат в размер на 9 396,46 лв. Деклариран корпоративен данък в размер на 939,65 лв. През годината авансови вноски не са декларирани и не са внасяни. Определеният от дружеството корпоративен данък в размер на 939,65 лв. е внесен, ведно с лихва за закъснение в размер на 40,20лв

При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК с ревизионния акт е приет като правилно установен размерът на приходите, деклариран от ЗЛ в общ размер на 604 478,57 лв.

В периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. от „Алдо Стадиона” ЕООД е отчетен нетен размер на приходите от продажби на стоки на дребно в стопанисвания търговски обект в размер на 556 503,00 лв., както и 40 539,22 лв. от продажба на едро на „Съни Ритейл“ ЕООД на цялото налично количество стока при прекратяване на дейността на ревизирания субект към 10.07.2017 г.

При спазване на принципа за съпоставимост между приходите и разходите по т.5.1. буква „г” от СС 18 „Приходи“, в ревизионния акт е определена отчетна стойност на продадените стоки, като е диференцирана използваната надценка за продажбите на едро към „Съни Ритейл“ ЕООД и продажбите на дребно в търговската мрежа. С РА е приета надценка 47% за продажбите на дребно в търговския обект /съгласно представени от дружеството справки за продажбите по касови бонове за 2017 г./ и надценка 9% за продажбите на едро на стоки към „Съни Ритейл“ ЕООД /получен от съпоставката на кредитния оборот от сметка 702. Приходи от продажба на стоки - 597 042,22 лв. и кредитния оборот по сметка 304 „Стоки” - 554 539,40 лв./. Съответно отчетната стойност на продадените стоки на дребно в търговската мрежа е определена на 378 573,47 лв., при нетен приход 556 503,00 лв. и надценка 47%, а отчетната стойност на продадените стоки на едро е определена на 37 191,94 лв., при нетен приход 40 539,22 лв. и надценка 9%. Установен е общ размер на отчетната стойност на продадените стоки от „Алдо Стадиона“ ЕООД през 2017 г. в размер на 415 765,41 лв.

Определена е данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, във връзка с установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2017 г. в размер на 147 774,42 лв. и дължим корпоративен данък за 2017 г.: 14 777,44 лв. Установен е внесен данък - 939,65 лв., ведно с лихва за просрочие 40,20 лв. и данък за внасяне - 13 837,79 лв.

На основание чл.9 от ЗКПО, чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок дължим корпоративен данък е определена лихва за довнасяне в размер на 1 234,89 лв.

В хода на административния контрол след анализ на приложените към административната преписка доказателства решаващият орган е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, даващи право на органите по приходите да установят данъчната основа за облагане с корпоративен данък и с ДДС по ЗДДС за периода, по особения ред на чл122, ал.2 и сл. от ДОПК.

По отношение на стопанските операции, по фактури №№ ********** и ********** от 31.12.2016г. с общ размер 189 000,00 лв., отчетени през 2016 г., издадени на „Алдо Стодиона” ЕООД от „Алдо Холдинг“ ЕООД - свързани лица по см. на §1, т.3, буква „з”, с предмет „по договор за търговска марка” и „наем на оборудване“, както и правилно ли са определени отчетните стойности на продадените стоки за 2016 г. и 2017 г. решаващия орган е приел следното:

За доказване на основанието за издаване на фактура № **********/31.12.2016 г. с данъчна основа 144 000,00 лв. и предмет услуга по договор за търговска марка, решаващия орган е приел, че тъй като марката не е регистрирана, нейният заявител няма право да преотстъпва лицензни за разрешение на права за ползване на трети лица, включително и на фирма „Алдо Стадиона” ЕООД. Не са налице и данни за изпълнението на договора от 14.06.2016 г. В представения лицензионен договор между „Алдо Холдинг“ ЕООД и жалбоподателя не са посочени каквито и да било знаци, характеризиращ марка „АЛДО”, нито е посочен регистрационния номер на Марката в Патентното ведомство, не са представени доказателства относно продажбата на стоки /хранителни и нехранителни/, обозначени с търговската марка „АЛДО”.  По процесната фактура не е извършено плащане от „Алдо Стадиона” ЕООД, а е осъществено прихващане на задължението по посочената фактура с вземане на дружеството от „Пеймънт факторинг” ЕООД с ЕИК ********* в размер на 162715,94 лв., без да са приложени доказателства за наличие на такова задължение към датата на представеното споразумение за уреждане на вземания и задължения – 28.09.2018 г. Констатирано е, че по данни от информационния масив на НАП „Алдо Стадиона” ЕООД, в дневниците за продажби на ревизираното дружество няма продажби към посочения клиент.

Издателят на процесната фактура - „Алдо Холдинг” ЕООД, не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г., т.е. не е отчетена извършена стопанска операция, в т.ч. приход. В хода на ревизията, в отговор на връчено искане, „Алдо Холдинг” ЕООД не е представило счетоводни документи, сочещи притежаван/заведен нематериален актив, който да бъде предмет на предоставяне с процесната фактура. При тези данни, решаващият орган е приел, че правилно органите по приходи са заключили, че „Алдо Холдинг” ЕООД не е регистрирало търговка марка „АЛДО”, която да бъде предмет на отстъпване за ползване.

Направен е в заключение изводът, че фактура № 49/31.12.2016 г. издадена от „Алдо Холдинг” ЕООД, свързано с ревизираното лице дружество по см. на § 1, т. 3, буква „з” от ДР на ДОПК, не обективира реално осъществена стопанска операция. В случая ревизираното лице е намалило без основание финансовия резултат за 2016 г. с недоказано извършени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО в размер на 144 000,00 лв.

Във връзка с фактура № 50/31.12.2016 г. с данъчна основа 45 000,00 лв. и предмет „наем оборудване” е представен договор за наем на оборудване и съоръжения от 30.05.2016 г. и приемо - предавателен протокол от същата дата, за предаване на агрегат реновиран, канален климатик MICKA МНС и климатична инсталация. От доставчика не са представени документи, удостоверяващи притежаването и/или стопанисването на оборудването, което се твърди, че е предоставено под наем на „Алдо Стадиона” ЕООД. В представена разпечатка на сметка 411 „Клиенти”, са отчетени постъпления от наеми за периода в размер на 45 000,00 лв., но от дружеството наемодател /„Алдо Холдинг“ ЕООД/ не е подаден годишен отчет и годишна данъчна декларация с декларирани приходи за 2016 г. По фактурата не е получено плащане по банков път, въпреки посоченото по договора. Извършено е прихващане на задължението с вземане от „Пеймънт факторинг” ЕООД, по споразумение от 28.09.2018 г. без да е ясно, на какво се основават посочените задължения. По връченото искане за представяне на документи не е представена информация относно лицата извършили предаването на въпросното оборудване, не са представени и счетоводни документи.

Относно приложения при ревизията начин на изчисляване на отчетната стойност на продадените стоки, предвид липсата на аналитична отчетност по сметка 30 - „Стоки”, даваща възможност за определяне на същата по методите, посочени в т.9.1 и 9.2 на СС 2 - „Отчитане на стоково - материалните запаси”, решаващия орган е приел, че органите по приходите са подходили правилно и в съответствие с представените от ревизираното дружество извадки от регистър отчети от ЕКАФП и фиксираните по тях търговски надценки. Направените от органите по приходите изчисления са базирани на представените от ревизираното дружество данни и съответстват на счетоводните принципи за съпоставимост между приходите и разходите по т.5.1. буква „г” от СС 18 „Приходи”.

Предвид, че в хода на ревизионното производство, органите по приходи безспорно са установили, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, правилно е определена основата по чл.122, ал.2 от ДОПК. В резултат на това правилно е определена данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2016 г. в размер на 223 049,21 лв. и за 2017 г. в размер на 147 774,42 лв., респективно правилно е определен размера на дължимия корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. в размер на 18 923,03 лв. и за 2017 г. в размер на 13 837,79 лв.

От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че  за 2016 г. за изпълнение на поставената задача експерта се е запознал с представените справки от складовия софтуер, използван от „Алдо Стадиона” ЕООД, както следва: файл с наименование „Доставки 2016 складово стопанство”xls съдържащ две страници: страница 1 - период 01.01.-10.08.2016г. съдържаща 27756 записа на обща стойност на доставките с ДДС 813 624,51лв. и страница 2 - период 11.08.-31.12.2016 г. съдържащ 14667 записа на обща стойност на доставките с ДДС 61955,89лв.; Файл с наименование „Продажби 2016 складово стопанство 01.01.-10.08.2016”.pdf съдържащ 288901 записа с последна продажба на 09.08.2016г. в 23.58ч.; Файл с наименование „Продажби 2016 складово стопанство 10.08.-31.12.2016“.pdf съдържащ 195795 записа с последна продажба на 19.10.2016г. в 17.46ч.

От съпоставката на данните стойност на стоките без ДДС по складов софтуер с данните заприходени стоки без ДДС по сметка 304 вещото лице дава заключение, че е налице съответствие на общия размер за 2016 г., а именно 729650,33лв.

От данни, по складовия софтуер вещото лице констатира, че са отчетени продажби за 2016 г. без ДДС общо в размер 1159 778,43лв., толкова колкото са декларирани в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО и колкото са определени от органа по приходите по реда на чл. 122 от ДОПК. Отчетната стойност на продадените стоки за 2016 г., съгласно данните от складовия софтуер без ДДС възлиза на 729650,33лв. или толкова, колкото е кредитния оборот за 2016 г. по сметка 304- Стоки.

След направени съпоставки на данните за извършените доставки и продажби, осчетоводени по сметка 304 - Стоки за 2016 г. с данните за извършените доставки и продажби, отразени в складовия софтуер вещото лице дава заключение, че е налице пълно съответствие. За 2017 година вещото лице сочи, че се е запознало с представените справки от складовия софтуер, използван от „Алдо Стадиона” ЕООД, както следва: файл с наименование „Доставки 2017 складово стопанство“, съдържащ 24817 записа на обща стойност на доставките с ДДС 706756.15лв.; Файл с наименование „Продажби 2017 складово стопанство“xls съдържащ 259408 записа с последна продажба на 17.07.2017 г. в 23.57ч.

От съпоставката на данните стойност на стоките без ДДС по складов софтуер с данните заприходени стоки без ДДС по сметка 304, вещото лице сочи, че е налице несъответствие в размер 40690,03лв. отразени в складовия софтуер повече стоки, отколкото са осчетоводените по дебита на сметка 304.

Данните от складовия софтуер за извършените продажби по периоди и съответно отчетната стойност на продадените стоки вещото лице сочи, че възлизат както следва: Продажби общо - 667786,89лв. в т.ч. ДДС - 111298,40лв. Нетни приходи от продажби - 556488,49лв. /667786,89 -111298,40/. В РА е прието, че приходите от продажби възлизат на 556503,00лв., колкото са по ЕКАФП или почти колкото са по данни от складовия софтуер. Разликата в размер 11.51 лв. в заключението се сочи, че е в резултат на закръглянията в складовия софтуер и е минимална. Отчетна стойност на продадените стоки без ДДС - 453488,38 лв.

От данни, по складовия софтуер констатира, че са отчетени продажби за 2017 г. без ДДС общо в размер 556 488,49лв., почти колкото са определени от органа по приходите по реда на чл. 122 от ДОПК - 556 503лв. Отчетната стойност на продадените стоки за 2017 г., съгласно данните от складовия софтуер без ДДС възлиза на 453488,38лв., а в РА е определена отчетна стойност в размер 378573,47 лв.

В представените справки от складовия софтуер за продажбите през 2017 г. не се съдържат данни за стоките, които са префактурирани на „Съни Ритейл” след прекратяване на работата на обекта на 17.07.2017 г.

След съпоставки на данните за извършените доставки и продажби, осчетоводени по сметка 304 - Стоки за 2017 г. с данните за извършените доставки и продажби, отразени в складовия софтуер вещото лице дава заключение, че не е  налице съответствие на данните.

Съгласно предоставената информация при извършената проверка в счетоводството на „Алдо Стадиона” ЕООД, експертизата заключава, че прилагания метод за изписване на материалните запаси - стоки, който е възприет в складовия софтуер е метода на „последната входяща-първа изходяща (lifo) стойност”. Същият е допустим алтернативен метод, съгласно действащото счетоводно законодателство и по-конкретно съгласно СС 2 – „Отчитане на стоково-материалните запаси”, при който стоково-материалните запаси, закупени или произведени последни, се продават (влагат) първи, а оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси са тези, които са закупени или произведени първи.

Вещото лице сочи, че отчетната стойност на продадените стоки на дребно, съгласно складовия софтуер възлизат по години, както следва: 2016г.- 729 650,33лв. и  2017г. - 453 488,38лв.

Относно отчетната стойност на продадените стоки на „Съни Ритейл” ЕООД използва методиката на НАП, съгласно която стойността възлиза на 37191,94лв. при надценка 9%.

След като се съобразява с описаните в табличен вид размери на отчетната стойност на продадените стоки, експертизата изчислява и  задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г.

Вещото лице дава заключение,  че прилагания метод за изписване на отчетната стойност на продадените стоки е допустимия алтернативен метод по СС 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси или е приложим подход по действащото счетоводно законодателство. Следователно, определените размери по т.3 на отчетната стойност на продадените стоки на дребно, съгласно данните от складовия софтуер са в съответствие с нормативните изисквания.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че констатациите на заключението се базират на представените извлечения, справки от складовия софтуер на дружеството за 2016 г. и за 2017 г.,  подробно описани.  При изследване на файла „Доставки” се установява завеждане на стоките по вид, количество, единична цена, единична цена без ДДС и единична цена с ДДС, и продажна цена. Отделно има възможност да се направи съпоставка и по доставчици, и фактури, въз основа на които са направени съответните записвания в складовия софтуер. Софтуера и за 2017 г. е аналогичен като този за 2016г. Вещото лице сочи, че този начин на водене, на стоките в складовия софтуер по единична цена, количество и стойност, първичен документ удовлетворява изискванията на закона за аналитично водене на материалните запаси и когато става въпрос за движение на голямо количество стоки, с различни разновидности на опаковка, разфасовка, големина на съответните стоки, е възможно да се заведе аналитично отчитане на тези активи в самостоятелен софтуер, в който да се съдържат всички данни за тяхната аналитична идентификация. Съответно на счетоводно ниво следва да бъде организирана отчетността, само на синтетично ниво, като за да може да се направи съпоставка, че наистина това, което е отразено в складовия софтуер, съответства на това което е осчетоводено в счетоводството на дружеството, следва да има съответствие, както на постъпленията така и на разхода на стоките, отразено в складовия софтуер и отразено на синтетично ниво в счетоводната програма. Не съществува и пречка да има такава организация. Дава пример, с куриерска фирма „Еконт”, където не се води аналитична отчетност по клиенти в счетоводството. Такава аналитична отчетност се води в специализирания куриерски софтуер, което е аналогично. В счетоводството има синтетично ниво на организация на отчетността, а в специализирания софтуер се води аналитична отчетност. Такъв софтуер представлява този, който е в магазина. 

Стоките, които са били налични към 17.07.2017 г. се намират и са отразени в справката за доставки, за 2017 г. В справката за извършените продажби данните за стоките, които са били прехвърлени на „Съни Ритейл“ няма, тоест изписването на стоките, във втората част на складовия софтуер за продажбите не са намерили отражение. В раздела, в частта за доставките, са отразени всички стоки, които са закупени от началото на 2017 г. и са били налични като непродадени към 17.07.2017 г. В продажбите няма данни за тези стоки, които са били прехвърлени. В справката за продажби се отразява това, което се маркира на касов апарат, а това което е продадено по банка или прехвърлено по някакъв друг ред, без да бъде маркирано на фискалните устройства. Това не намира отражение в справката за продажбите. Затова е констатацията, че справката за продажби, за 2017 г. съдържа информация за извършените продажби на дребно в брутния размер на продажбите така и с информация за отчетната стойност на тези стоки, които са били продадени на дребно, за другите стоки няма информация в този софтуер. В складовия софтуер информацията, която  се съдържа за извършените продажби  е само за продажбите на дребно. Надценката на тези продажби е по-висока от тези 9% и тя се появява като съотношение на стойността на извършените продажби до 17.07.2017 г. и отчетната стойност на стоките, които са продадени до тази дата.  В края на стр. 4 вещото лице сочи, че приходите от продажби, без ДДС, са 556 488.49 лв., като отчетната стойност на тези стоки без ДДС е 453 488.38 лв. /в началото на стр. 5/. Съотношението между тези две суми формира надценка, която надхвърля 9%. Органът по приходите е приел надценката 9%, като е направил съотношение на стойността на стоките, които са фактурирани към „Съни Ритейл” и една справка за налични стоки към 17.07.2017 г., която е изведена, налична е по административната преписка и е приложена към първата фактурата на „Съни Ритейл“ за прехвърляне на стоките. От там е формирано съотношението на отчетната стойност и на стоките, които са прехвърлени към „Съни Ритейл“ и е формирана надценката от 9%. Приетото от органа по приходите се базира и на данните от складовия софтуер, макар че няма пълно съответствие в тази част, която е за прехвърлените стоки към „Съни Ритейл“. Сумата от 490 680.32 лв. представлява отчетна стойност на продадените стоки през 2017 г. и се формира от сумата 453 488.38 лв. представляваща отчетна стойност на продажбите, на дребно и 37 191.94 лв. представляващи отчетна стойност на стоките продадени на „Съни Ритейл”. Вещото лице уточнява, че видно от констатациите в заключението за 2016 г. е налице съответствие на данните от счетоводната програма и данните от складовия софтуер по отношение на доставката на стоки и на отчетната стойност на продадените стоки. За 2017 г. е налице разлика, както при доставките така и при продажбите, като счита, че тази разлика е именно спирането на дейността през месец юли, при което по всяка вероятност има „замятане” на данни и специално за стоките, които са предмет на прехвърлянето. Поради това, че една част от върнатите стоки са получени като документи, в края на годината са отразени в по-късен период в складовия софтуер по отношение на доставките. Налице е и за 2017 г. съпоставимост на информацията между счетоводните данни и складовия софтуер, тоест може да се проследи по фактурите, които са, че същите са включени в складовата програма и че стоките, които са по нея са предмет по-нататък на последваща реализация.  В сумата в размер на 40 690.03 лв. са отразени по-малко стоки отколкото са стоките, които са в складовия софтуер.

Поради изразеното становище за съпоставимост на информацията, тя е свързана с проверка на фактурите, които са посочени за получаване  на стоки, при прехвърлянето на стоката в „Алдо Стадиона”, с това което е отразено в програмата, в складовия софтуер, в частта по доставките. От там нататък това, което се явява като разлики е връщането на стоките, което е отразено по складовия софтуер в периода 17.07. и всъщност разликата се явява от неточно определяне на наличността към м.07. 2017 г., когато е прекратяването на дейността и последващите връщания на стоки. Отделно по сметка 304 има кореспонденции, които не са обвързани с налична стока, която е доставена през 2017 г., а връщане на стоки, които са от 2016 г., поради това вещото лице уточнява, че има съпоставимост по отношение на доставчиците, видовете стоки, които са доставени, но не и с действителното отразяване на връщанията на стоките и правилното описване на стоките, които са били предмет на предаване към „Съни Ритейл“. Вещото лице сочи, че е направен пълен анализ на сметка 304 и специално сумите, които са свързани с пемам факторинг и с разчети по текущо начислени разходи. Специално тези двата записа представляват отчети, които са отразени в сметка 304, но пък показват движение, които са в по-късен етап в складовия софтуер. Специално за 2017 г. това е една от причините за разликата, а другата е неточно определяне на отчетната стойност на стоките, които са били прехвърлени на 17.07 към „Съни Ритейл”. Вещото лице сочи също, че в действителност има разлика, която е по отношение на общата стойност на стоките с ДДС. Тази разлика се дължи от закръгляне на стойността на единичната стойност. Има стоки, които са с три или четири знака, след запетаята, които обаче в складовата програма няма как да бъдат заприходени с цялата стойност и от там се получава закръглянето. Отделно, има въведени и позиции, които са разлика в стойността. Това е като се въведе количество единична стойност за всеки един от артикулите, като се види, каква е стойността, която се получава и се сравни с общата стойност на фактурата, се установява разлика. Част от тази разлика е свързана с фактуриране на някои места, на транспортни разходи и тя се въвежда като една брутна сума. Това оказва влияние на стойността с ДДС. Като се приспадне 20% начислено ДДС не се получава точно стойността на сумата посочена в колона 3, но това е по данни от складовия софтуер и затова са налице тези разлики.  Относно разликата, която е  за м.07.2017 г., представеното по административната преписка като разпечатка от складовия софтуер за доставки е за периода от 01-17.07.2017 г., включително. Това което е предоставено като данни от складовия софтуер като покупки е без дата 17.07.2017 г., тъй като тези доставки, които са на 17.07.2017 г. не са били предмет. Те са били осчетоводени с дата 17.07.2017 г., но понеже на посочената дата спира да работи обекта, тези стоки впоследствие са изведени от складовия софтуер. Затова се явява разликата между посочената сума в заключението 197 013.18 лв. и посочената в административната преписка 210 211.78 лв., тя възлиза на около 17 000 лв. Изрично уточнява, че е посочено в заключението, че е установена разлика между наличните документи по административната преписка за доставките и това което е предоставено вече като приключена година за 2017г. Освен това липсват в административната преписка извлечения за доставки за 17.07.2017 г. от двама доставчици, което вещото лице е сравнило отделно с прехвърлянето.  Вещото лице сочи също, че информация за метода на изписване на стоките е предоставена на основание, на анализ на складовия софтуер, който се прилага в дружеството, тъй като това е заложено в алгоритъма за изписване на стоките, които се маркират на касов апарат. Това, което е заложено в софтуера е последната входяща, да бъде първа и изходяща стойност. Поради тази причина вещото лице е приело, след като това е било заложено като алгоритъм в софтуера, то може да се провери като се проследи покупката само за една стока. Сумата в размер на 453 488.38 лв. е взета е от складовия софтуер, от допълнително предоставените документи за продажби.   Последната колона в складовия софтуер представлява стойността на стоките, които са продадени по продажна цена, тоест това което е маркирано на касов апарат. Предходната колона представлява ДДС-то, което е начислено в тези продажби и в   предходната колона /трета отзад-напред/ е посочена отчетната стойност на стоките, но без ДДС. Колоната е титулувана „отчетна стойност без ДДС” и посочената стойност е без ДДС.

По делото са приложени доказателствата, по които е работило вещото лице при изготвяне на заключението по ССчЕ, представляващи счетоводни документи, компакт диск, съдържащ справки, подписан с квалифициран електронен подпис /КЕП/ на управителя.

Свидетелят Д.Д. сочи, че през 2016 г. е работил като управител в „Алдо Стадиона”, след това като регионален мениджър на „Алдо Лозенец”. Трудовите задължения като управител се изразявали в това, да изготвя заявки и самите доставки на фирмите, с изготвяне на графиците за работа на персонала. Работата като регионален мениджър се е изразявала в това, да контролира работата на управителите в различните обекти, да помага с изготвянето на заявки, с доставките, да организира самото изпращане на заявките, подбор на персонал, провеждане на интервюта за работа. Бил е управител на супермаркет „Алдо Стадиона”. Като регионален мениджър работата му е обхващала южната част на Черноморието и обектите, които са били стопанисвани от „Алдо Стадиона”, както и супермаркет „Алдо Стадиона”, в к.к. „Слънчев бряг“, срещу хотел „Нобел”, на гърба на стадиона. През 2016 г. „Алдо Стадиона” е стопанисвал един обект, който работил в летния период, от началото на месец май, тоест в периода месец май, юни, юли, август и септември. Магазинът на „Алдо Стадиона” е бил обозначен, както всички обекти с марката „Алдо”, включително и самият обект е имал пилон отпред, на който имало реклама „Алдо”. Автобусите в к.к. „Слънчев бряг” и гр. Несебър рекламирали марката „Алдо”. Имало комплекти, които се рекламирали с марката „Алдо”, специално и дрехите на персонала били с поставена марка „Алдо”. Описва марката „Алдо”, представляваща четири букви, изписани на латиница, в оранжев цвят. След предявяване на виждане снимка, приложена на л. 56 от делото св. Д. потвърждава, че марката „Алдо” изглежда по този начин и обозначението „супермаркет”. В целия к.к. „Слънчев бряг” е била разпространена марката „Алдо”-на автобуси, билбордове и т.н., като е имало много реклама.

След предявява на виждане на фискални бонове, л. 27 от делото св.Д. потвърждава, че по този начин са изглеждали фискалните бонове, които съдържали марката „Алдо”, но в оранжев цвят е била изписана марката „Алдо+ и „супермаркет“. Търговската марка „Алдо” е била използвана в търговската дейност на дружеството, която била поставена на етикетите за обозначение на цените; на облеклото на персонала – отпред и на гърба; на рекламните брошури, които се раздавали пред обектите и вътре в самите тях. Рекламните брошури съдържали продукти, които са в промоция. Пред всеки един от обектите с логото „Алдо” имало билборд. Имало обекти, в които е излъчвана видео реклама и най-вече на билбордовете, в самия к.к. „Слънчев бряг”. Не може да посочи с точност дали в „Алдо Стадиона” е имало монитор, на който да се излъчва реклама. Контролирал дейността на управителите и дейността им свързана с продажба на стоките в търговските обекти, в които имало складов софтуер. В складовия софтуер всеки управител завеждал получените стоки, при доставка. Управителят имал задължение да си направи част от заявките, тъй като регионалният мениджър помагал в това отношение. След това ги завеждал и заприходявал в системата като по този начин следял продажбите. Заявките се извършвали и по електронен път, но идвали и търговски представители на съответни фирми, на които лично се предавали заявки. Имало служебен e-mail дружеството, в който се съдържало логото и търговската марка на дружеството. Дружеството имало фейсбук и интернет страница, чрез които често набирали персонал. В тези електронни източници, всеки търсещ работа оставял съобщение. Във фейсбук и интернет-страницата се съдържала информация за „Алдо Стадиона”, като мисли, че дори е имало и снимки. В магазина на „Алдо Стадиона” имало агрегат, климатик и климатична система. Климатик и климатична система все още имало. Имало агрегат, тъй като климатичната системата на хладилните витрини, няма как да функционира без него. Това оборудване за магазина се осигурявало от Техническия отдел. Рекламите се организирали от рекламния мениджър. През летния сезон, с промотирането на стоки, е имало реклама. В един период от време се организирало „Шоу балон”, за децата, с клоун, пред обектите.  Конкретно пред „Алдо Стадиона” е провеждано „Шоу балон”, с клоун, за деца. Рекламните брошури се раздавали от определен човек по цялата алея на комплекса. Марката „Алдо” била изписана навсякъде по един начин-с букви, в оранжев цвят.  Не е запознат кой притежава търговската марка „Алдо” и не знае дали „Алдо Стадиона” притежава тази търговска марка. Доколкото е бил запознат винаги дружеството „Алдо” е притежавало търговската  марка „Алдо”, но не знае с точност кое дружество. От както е в тази фирма графичният знак „Алдо” се е използвал. Никой не му е предоставил графичния знак „Алдо” да работи с него. Рекламните кампании обхващали периода, в който работи обектът, в летния сезон. Към рекламния отдел се е обръщал за извършване на всякакъв вид рекламна дейности.

По делото са приобщени представените от трети неучастващи в производството дружества „Алдо Ритейл“ ЕООД и „Алдо Холдинг“ ЕАД Фактура №№ **********/01.11.2017 г.; **********/30.11.2017г.; **********/12.07.2016г.;**********/30.08.2016г.; **********/21.04. 2017г.;**********/05.07.2017г.;**********/13.06.2017г.;**********/05.06.2017г.; **********/25.06.2017 г., DVD; 12 бр. снимки; Дружествен договор от 09.03.2015 г.; Доклад за извършена експертна оценка; САП за 2016 г.; Извадка от САП по договор с „Алдо Стадиона” ЕООД и Фактура № 50/31.12.2016г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА в оспорената част за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3 - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6 - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл.28; т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; т.8-когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.

Съгласно чл.124 ал.1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.”. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя; това обаче важи в случай, че преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл.122 ал.1 от ДОПК обстоятелства.

Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Органите по приходите са определили основата за облагане с корпоративен данък по особения ред, като са приели наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, което са обосновали с факта, че не са представени хронологични регистри на сметка 304 Стоки с данни за аналитично отчитане по отделни видове стоки и наличности от стоки от датата на придобиването им до датата на продажбата им, както и счетоводни справки, удостоверяващи дата, количеството и стойност на заприходените стоки, дата и начин на формиране на отчетната стойност на продадените стоки, от дружеството не са представени инвентаризационни описи на наличните стоки към 31.12.2016 г. Изведен е обобщен извод, че воденото счетоводство на „Алдо Стадиона” ЕООД не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци.

Горестоящият административен орган е приел за правилен приложения особен ред по ДОПК за определяне на основата за облагане с корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., като е уточнил наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК а именно - в счетоводството са използвани документи, несъответстващи на чл.6, ал.1, т.4 от ЗСч, както и това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, предпоставка за преминаване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.

Горният извод се опровергава от приобщените по делото доказателства.

Между страните не е налице спор, че ревизионното производство е върнато за провеждане на нова ревизия, като е установено от решаващия орган, че в хода на ревизионното производство, неправилно е определена данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК, за ревизираните периоди и, в хода на новото ревизионно производство следва да се определи правилната данъчна основа за облагане с ДДС по общия ред на закона или по реда на чл.122 от ДОПК, при наличие, на безспорно установени обстоятелства за преминаване на ревизията по този особен ред и като се имат предвид съображенията и факти изложени в решението, с оглед издаване на законосъобразен ревизионен акт. В ревизионното производство са представени разпечатки от складовия софтуер на дружеството през ревизирания период досежно търговския обект по вид на артикулите, количество, ед. цена, номер на документа, продажна цена.

 Заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено сочи, че счетоводството на дружеството жалбоподател дава възможност за установяване на основата за облагане с корпоративен данък, тъй като в текущото счетоводство се отчитат доставките на стоки – аналитично по вид, количество и доставна стойност, както и продажбите на стоки, които са регистрирани и чрез фискални устройства, като отчетените приходи в търговските обекти съответстват на регистрираните във фискалните устройства. Вещото лице установява, че използваният от ревизираното лице складов софтуер дава възможност за получаване на аналитична информация за движението на отделните артикули стоки– номенклатурен номер, артикул /наименование на стоката/, количество, мярка, единична цена, цена с ДДС, стойност ДДС и обща стойност.

Заключението на ССчЕ и дадените в о.с.з. уточнения от вещото лице дават основание за еднозначен извод за установено аналитичното отчитане на стопанските операции в счетоводството на жалбоподателя, чието проследяване предоставя възможност за установяване на данъчните задължения на дружеството за процесния данъчен период. За 2016 г. и за 2017 г. в представените справки от складовия софтуер за доставките на стоки и за извършените продажби се съдържа информация за извършените доставки/продажби по час на продажбата, вид, количество, единична доставна цена. След извършения от вещото лице анализ и обобщаване на информацията за продажбите и отчетната стойност на продадените стоки, се установи, че за 2016 г. е налице пълно съответствие между складовия софтуер и отразеното в счетоводството на синтетично ниво. Доставените стоки са 729650,33 лв., а продадените 1159778,43 лв. Посочените данни съответстват на сметка 304, на декларираните приходи от дружеството с подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО и на определените от приходните органи по реда на чл.122 от ДОПК. Установена е отчетна стойност в размер на 729,650,33 лв., който размер съответства изцяло на размера на доставените стоки. За 2017 г. се установи, че по данните от складовия софтуер дружеството е отразило по-голям размер на доставените стоки 588963,46 лв./без ДДС/, спрямо отчетените в счетоводството 548273,43 лв./без ДДС/. Установеното несъответствие вещото лице сочи, че се дължи на спиране дейността на дружеството през м. юли, липсата на данни в складовия софтуер за продажбата на стоките на едро към „Съни ритейл“, които не са направени чрез ЕКАФП, както и поради факта, че за една част от върнатите стоки в периода след 17.07. са получени документи за доставка в края на годината, и съответно са отразени в по-късен период в складовия софтуер. По отношение на продажбите се установи, че приходите от продажби по складов софтуер са в размер на 556488,49 лв. /без ДДС/. В РА за приходи е приета сумата от 556503,00 лв., колкото са по ЕКАФП или почти колкото са по складов софтуер. Разликата от 11,51 лв. вещото лице сочи за несъществена, поради извършени закръгляния в складовия софтуер. Вещото лице уточнява, че възприетия от дружеството жалбоподател начин на водене на счетоводството осигурява съпоставимост на информацията между счетоводните данни и складовия софтуер, и може да се проследи по фактури, че стоките са включени в складовата програма и че стоките, които са по тях са предмет по нататък на последваща реализация. Заключението на ССчЕ налага извода, че воденото счетоводство е организирано по начин, който дава възможност за определяне на основата за облагане с данъци. Използваният метод на изписване на стоките „последна входяща-първа изходяща стойност”, допустим алтернативен метод съгласно т.10 от приложимия СС 2 „отчитане на стоково-материалните запаси”.

Предвид изложеното съдът приема, че органите по приходите необосновано са приложили особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Вещото лице в ССчЕ констатира, че в счетоводната програма на дружеството жалбоподател записът на доставките на стоки е на синтетично ниво, като складовата програма дава възможност за хронологично проследяване на счетоводни операции и получаване на аналитична обобщена информация по счетоводен път.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото от приходните органи основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК /липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане/, т.е. не са налице задължителните предпоставки за преминаване към особения ред на облагане. При липса на доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за вярност до доказване на противното в производството по неговото обжалване.

Дружеството е включило във финансовия резултат за 2016 г. разход в размер на 144 000 лв. по фактура № 49/31.12.2016 г., издадена от „Алдо Холдинг” ЕООД за платено възнаграждение по лицензионен договор, сключен на 14.06.2016 г. между „Алдо Холдинг” ЕООД, в качеството на лицензодател и „Алдо Стадиона” ЕООД, като лицензополучател за търговска марка „ALDO”. От горепосочения договор се установява, че лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключителен лиценз да използва търговската марка върху или във връзка с продуктите в РБългария, както и върху опаковъчните, промоционни и рекламни материали свързани с това, както и неизключителното право и лиценз да използва, да продава, да дистрибутира и рекламира продуктите на територията на страната. Лицензополучателят се задължава да заплаща на лицензодателя по-високата от двете такси: фиксирана лицензна такса в размер на 144 000 лв. или лицензна такса /роялти/ от 10%, базирана на нетните продажби на лицензополучателя на база календарната година. От представения към договора протокол - опис „Алдо Стадиона“ ЕООД е видно, че е вписана стойността на продажбите за периода в размер на 1159778,46 лв., върху която сума е изчислено роялти в размер на 10 % или 115977,85 лв., сума която е по-малка от определената с договора фиксирана лицензна такса в размер на 144 000 лв., поради което е осчетоводен разход в размер на 144 000 лв. с фактура № 49/31.12.2016 г.

Съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. По арг. от ал.2 и ал.3 на чл.10 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват; когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗСч определя съдържанието на информацията на първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател.

В конкретния случай, е сключен между дружеството жалбоподател и „Алдо Холдинг" ЕООД лицензионен договор,  настъпил е падеж на същия, издадена е фактура № 49/31.12.2016 г., съдържаща реквизитите по чл.6 ал.1 ЗСч, въз основа на която дружеството е осчетоводило извършения разход. Съгласно  чл.3, ал.2 от ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменение на имущественото и финансово им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Законът не обвързва правото на получателя на доставката да осчетоводи разход за използването на предоставените му права, от изпълнението на задължението на доставчика, да осчетоводи приход или от плащането на същото. Независимо от горното се установява, че задълженията по фактурата са прихванати, както правилно е установил органа по приходите.  По делото се установи, че възнаграждението по договора за лизинг е начислено, след като по договора е извършена престация.

От събраните по делото доказателства се установява, че предоставеното с лицензионния договор право върху търговската марка е използвано от лицензополучателя през ревизирания данъчен период, от което следва, че осчетоводеният от него разход за дължимо възнаграждение по договора за лицензия е свързан с дейността на дружеството и като такъв е данъчно признат именно през ревизирания период.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗМГО /отм./, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

В чл. 9, ал. 2 от ЗМГО /отменен, 17.12.2019 г./ изчерпателно са изброени видовете марки, които биват търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка. По отношение на процесната марка са изпълнени изискванията относно използването на марка съобразно принципите на Регламент /ЕО/ № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността и Регламент /ЕС/ 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент /ЕО/ № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент /ЕО/ № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент /ЕО/ № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар /марки и дизайн/. Марката „ALDO” е използвана от лицензополучателя „Алдо Стадиона” ЕООД в контекста на търговска дейност, с цел постигане на икономическо предимство за осигуряване на пазар за стоките и услугите, които тя представлява. Марката е използвана и в реклама, а според европейския законодател рекламната или пазарната комуникационна функция на марките е една от най-важните им функции. Това се установява както от сключения лицензионен договор, според който лицензополучателят има възможността за продажба и дистрибуция на продукти в Република България и да използва търговската марка върху или във връзка с продукти. По делото не е спорно между страните, че основният предмет на дейност на „Алдо Стадиона” ЕООД включва търговия със стоки, част от верига супермаркети, носещи името „АЛДО”, като дружеството е създадено с основна цел продажба на стоки на крайни потребители чрез супермаркети от група „АЛДО”. От представените по делото фискални отчети, издадени от въведените в обектите фискални устройства, се установява, че на гърба на всяка фискална касова бележка се съдържа търговската марка „ALDO” и текстът „супермаркет”. Доказателство в подкрепа на това, че ревизираното дружество използва търговската марка „ALDO” е и фактът, че група АЛДО, към която се числи и „Алдо Стадиона” ЕООД, притежава интернет сайт, в който е налична актуална информация за потребителите – местоположение и работно време на магазини АЛДО, вкл. и на „Алдо Стадиона”, рекламни брошури, актуални предложения и друга информация, позволяваща на потребителите да установят връзка между марката „ALDO” и предлаганите стоки и услуги.

В подкрепа на гореизложеното са и гласните доказателства по делото. Според показанията на свидетеля Д. работил като управител в „Алдо Стадиона” през 2016 г., след това като регионален мениджър на „Алдо Лозенец” търговската марка „ALDO” е използвана в осъществяваната от оспорващото дружество търговска дейност. Свидетелят посочва, че надписът на марката „ALDO” се е съдържал като обозначение на магазина, както пред него, така и вътре. Налични са били рекламни билбордове пред магазина, на ценовите лайсни е имало с надпис търговската марка „ALDO”, фискалните бонове са съдържали на гърба си търговската марка, която е била изписана навсякъде по един и същи начин в едни и същи цветове – буквите на словесната марка в оранжево на син фон, разпространявани са рекламни материали, съдържащи търговската марка. Свид. Д. категорично сочи, че търговската марка се е съдържала в рекламните брошури за промоции, които са били разпространявани в магазина, на облеклото на персонала, както и, че автобусите в к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Несебър рекламирали марката „Алдо”, както и че са провеждани рекламни кампании, подробно описани от свидетеля. Свидетелят посочва наличието и използването на фейсбук страница и интернет сайт, съдържащи реклама на търговската марка АЛДО, реклами, мнения на клиенти и служители и др.

Гласни доказателства кореспондират с приетите и неоспорени от страните писмени доказателства от трето неучастващо в процеса лице – „Алдо Ритейл” ЕООД, от които се установява, че ревизираното лице е отчело в дейността си разходи за реклама на търговската марка по фактури №**********/01.11.2017 г. и **********/30.11.2017 г. с признати при ревизията разходи за данъчни цели. С посочените фактури са префактурирани извършени разходи за реклама, възложени по договор от 01.06.2016 г.;  фактура № 136/12.07.2016 г. - наем на билбордове; фактура № 144/30.08.2016г.-наем на билбордове; фактура № 10...31720/21.04.2017г. - печат на визитки; фактура № 0...20011/05.07.2017 г. - аксесоари; фактура № 0...4073/13.06.2017 г. - печат брошури 15.06.-15.07.2017 г., фактура № 0...54/25.06.2017 г. – видео заснемане с наземни камери; фактура № 0... 184/05.06.2017 г. наем билбордове. От приложения снимков материал за вида на рекламите, проведените рекламни кампании се установява, че във всички реклами се съдържа търговската марка „ALDO”.

Както бе посочено не подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не е отчитането на приход във връзка с предоставянето на неизключителен лиценз за използване на търговската марка „ALDO” на „Алдо стадиона“ ЕООД по представения лицензионен договор, само по себе си не може да обоснове извод за липса на документална обоснованост на разхода при ползвателя на правата по този договор. Законът не обвързва правото и задължението на получателя на доставката да осчетоводи разход за използването на предоставените му права, с изпълнение на задължението на доставчика да осчетоводи приход във връзка със същата сделка. Тоест неизпълнението на задължението за отчитане на приходи от прехвърляне на права върху марката е ирелевантно за действителността на лицензионния договор и неговото реално изпълнение, които се доказаха по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Въведеното от органите по приходите на основание за непризнаване на извършените разходи от страна на жалбоподателя във връзка с предоставения му на неизключителен лиценз да използва търговската марка „ALDO”, води до недопустимо разширително тълкуване и прилагане на данъчни материалноправни норми.

В съответствие с клаузите на лицензионния договор за търговска марка от 14.06.2016г. относно договорения размер на възнаграждението и представения протокол - опис е видно, че лицензната такса /роялти/  от 10%, базирана на нетните продажби на лицензополучателя на база календарната година е в размер на 1159778,46 лв., върху която сума е изчислено роялти в размер на 10 % или 115977,85 лв. Така определената дължима лицензна такса е по-малка от определената с договора фиксирана лицензна такса в размер на 144 000 лв., поради което дружеството жалбоподател е заплатил възнаграждението в размера на последната сума, представляваща по-високата от двете по смисъла на лицензионния договор.

От гореизложеното се налага обоснован извод, че търговската марка „ALDO” е използвана за целите на независимата икономическа дейност на ревизираното лице през процесния период, поради което извършените разходи по лицензионния договор от 14.06.2016 г. във връзка с предоставеното право върху търговската марка „ALDO”, в размер на 144 000,00 лева, са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Следователно посочената сума правилно е осчетоводена със счетоводен запис в с-ка 602 „Разходи за външни услуги“, като същата е намерила отражение в намаление на счетоводния финансов резултат и съответно на данъчния финансов резултат на „Алдо Стадиона” ЕООД за д.п.2016г.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗМГО /отм./, правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. В случая в Патентно ведомство е подадено заявление с вх.№ 135392/19.01.2015г. от „Алдо Холдинг” ЕООД, ЕИК *****за регистриране на марка „ALDO”, тип - комбинирана, цветове: тъмносин, оранжев и бял, за стоки и услуги от класове: 29;30;32;33;35;39 и 43 с номер на заявката 2015135392N. С лицензионен договор от 14.06.2016 г. между „Алдо Холдинг” ЕООД, в качеството му на лицензодател и „Алдо Стадиона” ЕООД, в качеството му на лицензополучател, лицензодателят е предоставил на Лицензополучателя правото, привилегията и лиценза да използва търговската марка върху или във връзка със стоките и/или услугите, обхванати от регистрациите. Договорът е действителен по смисъла на  чл.587, ал.1 и 2 от ТЗ, като вписването на лицензионния договор няма конститутивно действие.  Съгласно чл.590 от ТЗ, вписването има оповестителното действие и се отнася до третите лица. По арг. от чл.1 от ЗМГО /отм./, законът урежда правата и защитата, произтичащи от регистрацията на марката, а не правата, произтичащи от самата марка, в смисъла й по чл.1 от закона. С оглед гореизложеното е незаконосъобразен извода на органа по приходите, че извършените разходи не са документално обосновани, тъй като лицензионният договор не е регистриран в Патентно ведомство. Разходът в размер на 144 000 лв. е документално обоснован с представения по делото лицензионен договор № Т:/08-21567 от 14.06.2016 г. и фактура № 49/31.12.2016 г.

В хода на ревизионното производство е  установено, че дружеството е включило във финансовия си резултат за 2016 г. разход в размер на 45 000 лв. по фактура № 50/31.12.2016 г., издадена от „Алдо Холдинг“ ЕООД за наето оборудване и съоръжения за периода м.06-12.2016 г., съгласно опис към фактурата и сключен между страните договор от 30.05.2016 г. Предмет на договора е предоставено оборудване съгласно приемо-предавателен протокол, включващо агрегат реновиран, канален климатик MICKA МНС и климатична инсталация. Договорена е месечна наемна цена в размер на 6428,57 лв. за срока на действие на договора 01.06.2016 г. - 31.12.2016 г.

За реалността на стопанската операция наем на оборудване по фактура № 50/31.12.2016 г., в ревизионното производство неправилно са интерпретирани фактите, доколкото е връчено искане за представяне  на документи № П-030000318151862-040-001/23.08.2018 г. от „Болкан Ритейл Холдинг“ ЕООД, който няма качество на представляващ „Алдо Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, както е посочено в искането. „Алдо Холдинг“ ЕООД с ЕИК *****е преобразувано по реда на чл.264 от ТЗ чрез промяна в правната форма на „АЛДО ХОЛДИНГ“ ЕАД, като „Алдо Холдинг“ ЕООД е прекратено без ликвидация и заличено от търговския регистър считано от 10.07.2017 г. Активите и пасивите са поети от новоучреденото дружество „Алдо Холдинг“ ЕАД с ЕИК *****, чийто собственик е „Транскомерс“ S.A. Предвид извършеното преобразуване, неправилно и в нарушение на принципа за служебно начало, приходните органи са изискали доказателства от това трето лице, поради което позоваването на органите по приходите на непредставянето им е неоснователно. Извън горното, в искането за представяне на документи до третото лице не се съдържа искане за представяне на доказателства за активите, предмет на процесната фактура. В т.1, т.2, т.3 и 4 от същото са изискани самите фактури, договори и приемо-предавателни протоколи и разплащания, представени и от дружеството  жалбоподател. В т.5, 6 и 7 от същото съдържа искане за представяне на принципни доказателства за доставка на стоки и услуги, но не съдържа искане за установяване наличието на дълготрайните активи, предмет на договора.

В хода на съдебното производство от трето неучастващо в процеса лице „Алдо Холдинг” ЕАД, в качеството му на правоприемник на „Алдо Холдинг” ЕООД се приобщиха по делото неоспорени писмени доказателства - дружествен договор, доклад за извършена експертна оценка, счетоводен амортизационен план /САП/ за 2016г., извадка от САП по договор с „Алдо Стадиона“ ЕООД и фактура № 50/31.12.2016 г. От представения счетоводен амортизационен план и направената извадка от същия по договора с „Алдо Стадиона” ЕООД, се установява, че дружеството е разполагало с множество активи през 2016 г., сред които и процесните по договора - агрегат реновиран с инв. № 1061 и отчетна стойност 4260 лв., канален климатик MICKA МНС- инв. №1004 и отчетна стойност 1530 лв. и климатична инсталация - инв. №1094 с отчетна стойност 12900 лв. Посочените активи, ведно с подробно описани други такива са придобити в резултат на извършена непарична вноска в капитала на дружеството съгласно представения дружествен договор от 09.03.2015 г. и оценителска експертиза по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ. От приложените доказателства може да се направи извод, че „Алдо Холдинг“ ЕООД през 2016 г. е обезпечавал дейността на дружества от група АЛДО, чрез отдаването под наем на наличните активи. От събраните по делото доказателства се установи индивидуализацията на вещите и, че процесните вещи са предадени между страните.  С оглед горното съдът приема, че активите са били налични при доставчика и същите са предадени на „Алдо Стадиона“ ЕООД, за извършваната търговска дейност в магазина в к.к. Слънчев бряг.

Гласни доказателства на свидетеля Д., управител на магазин „Алдо Стадиона” през 2016 г. кореспондират с писмените такива. Свидетелят с категоричност потвърждава наличието на наетите активи в търговския обект, стопанисван от дружеството. В този смисъл безспорно по делото се установи, както реалното получаване на наетите активи, така и тяхното използване в дейността на дружеството през процесния период, което обосновава правилно отчетения разход по фактура№ 50/31.12.2016г., издадена от „Алдо Холдинг“ ЕООД. Плащането по фактурата е по банков път и отчитането на приходи при „Алдо Холдинг“ЕООД, не може да обоснове извод за липса на документална обоснованост на разхода при наемателя на оборудването по договора. Законодателят не обвързва правото и задължението на получателя на доставката да осчетоводи разход за наем, със заплащане на задължението по банков път през текущия период с изпълнение на задължението на доставчика да осчетоводи приход във връзка със същата сделка. Предвид изложеното, представеното в ревизионното производство споразумение за прихващане от 28.09.2018 г. необосновано не е взето предвид от органите по приходите.

По ЗКПО за 2017 г.

При определяне данъчната основа за облагане с корпоративен данък по чл.122 от ДОПК, приходните органи са приели, че са правилно отчетени приходите от дейността декларирани с ГДД. По отношение на разходите, са извършили намаление на декларираната от дружеството отчетна стойност на продадените стоки, като не са признали такава в размер на 137873,99 лв. Приели са, че липсва аналитична отчетност по с-ка 304, даваща възможност за определяне на същата по методите посочени в т.9.1 и 9.2 от СС2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. В тази връзка с РД при определяне на отчетната стойност на продадените стоки през 2017г. е използван метод на надценката. Последната е определена на база декларираните приходи от ревизираното лице и отчетената от дружеството търговска надценка в размер на 9 %. Така при отчетени приходи в размер на 597042,22 лв. е определена отчетна стойност на продадените стоки 547 745 лв. Органите по приходите са приели, че отчетната стойност на продадените стоки е неправилно определена с РД и са приложили същият метод на надценка, но са диференцирали продажбите на дребно и на едро. Към продажбите на дребно са приложили надценка в размер на 47 %, а на едро в размер на 9 % /за продажбите към „Съни ритейл“ ЕООД/. В резултат на направените изчисления са определили отчетна стойност в общ размер 415765,41 лв. включваща 378573,47 лв. от продажби на дребно и 3719194 лв. от продажбите на едро.

Съдът намира, че е налице съществено противоречие в обжалвания акт. От една страна е прието, че всички стоки по фактурите са отразени в складовия софтуер, но не е изследван начина на завеждане на стоките по вид, количество и стойност и наличието на аналитичност. В тази връзка е търсено аналитично завеждане на стоките в счетоводството по сметка 304-стоки. В противоречие на твърденията за липса на аналитично водене на стоките, при определяне на основата за облагане с корпоративен данък,  органите по приходите се позовават на данни от посочения складов софтуер, за да определят надценката, а от там и отчетната стойност на продадените стоки. Вещото лице по назначената ССчЕ, след анализ на данните от складовата програма,  потвърждава аналитичното водене на стоките в представения складов софтуер през целия ревизиран период и наличието на обвръзка между продажбите на дребно, отразени в складовия софтуер и счетоводството на дружеството. В съдебно заседание при изслушването експерта посочи, че данните по складовия софтуер са съпоставими със счетоводните данни, поради което съдът приема, че основанията за прилагане на чл.122, ал.1 т.4 от ДОПК не са налице. Предвид липсата на предпоставки за прилагане на особения ред по ДОПК следва извод, че фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията по чл.124, ал,2 от ДОПК за вярност на същите, което го лишава от неговата материална доказателствена сила.

Съдът приема, че данъчна основа по чл.19 от ЗКПО, а оттам и на дължим корпоративен данък не са определени в съответствие с материалния закон.

Приложеният от органите по приходите метод на определяне на отчетна стойност като процент надценка спрямо реализираните приходи не е сред методите за отписване на стоково- материалните запаси при тяхното потребление съгласно изискванията на СС-2. Вещото лице в заключението на ССчЕ отразява допустими методи съгласно СС 2, сред които не е приложения на надценката, като е направен извод, че дружеството жалбоподател е използвало алтернативен метод за изписване на материалните запаси, който е допустим съгласно т.10 от СС-2, а именно метода на „последна входяща- първа изходяща /lifo/ стойност.

След извършен анализ на данните по сметка 304 и след направеното уточнение при изслушването вещото лице по ССчЕ установява, че доставените стоки, отразени по сметка 304 през 2017 г. са в размер на 548 273,43 лв., сума по-малка от записванията в складовия софтуер за същата година, като разликата е 40690,03 лв. По-малката стойност на записите в с-ка 304 вещото лице сочи, че се дължи на наличието на кореспонденции, които не са обвързани с налична стока, доставена през 2017 г., връщане на стоки, които са от 2016 г., неотразяване на продажбите към „Съни ритейл“ ЕООД в складовия софтуер, предвид продажбата им на едро в края на сезона, наличие на записи в сметка 304, показващи движение, които са в по-късен етап в складовия софтуер, както и неточно определена от дружеството отчетна стойност на стоките, които са били прехвърлени на 17.07.2017 към „Съни ритейл“ ЕООД. Горните обстоятелства не са довели до  неправилно определяне на отчетната стойност на продадените стоки, респ. на декларирания от дружеството финансов резултат, тъй като не е спорен факта, че дружеството е осъществявало сезонната дейност приключил на 17.07.2017 г.,  и прекратило е изцяло дейността си. В резултат на горното, няма налични стоки след тази дата. За стоките, фактурирани от преките доставчици и налични към датата на преустановяване на дейността са извършени продажби на едро към „Съни Ритейл“ ЕООД, съгласно издадените фактури. Движение на стоки не се отразява в складовия софтуер, тъй като стоките не се извеждат за продажба и съответно не преминават на отчет през ЕКАФП. С оглед на посочените обстоятелства и липсата на установени при ревизията и в настоящото производство налични стоки в края на 2017 г., следва извод, че всички доставени стоки са продадени. Предвид това тяхната отчетна стойност подлежи на изписване именно през този период. С оглед установената от вещото лице изписана от дружеството отчетна стойност, представляваща целият размер на доставените с фактури стоки, е правилно определена и е присъщ разход за дейността на дружеството през 2017г., поради което декларираните от ревизираното лице данни по ГДД по чл.92 от ЗКПО са правилни, а обжалвания акт в тази част е  незаконосъобразен. Вещото лице е съобразило влиянието на начисления ДДС, както при доставките, така и при продажбите, като е изключило начисления данък. Данните от таблицата съответстват на данните за доставките от софтуера, като по отношение на стоките заведени по с-ка 304 също без ДДС. С оглед на посоченото, експерта  използвал съпоставими данни без ДДС и правилно е определил отчетната стойност на продажбите на дребно за 2017 г. въз основа на данните от складовия софтуер и в съответствие с поставената му задача.

Налага се извод за материална незаконосъобразност на РА в обжалваната част, тъй като фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход, с оглед направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК на жалбоподателя следва да се заплатят действително сторените от него разноски, за които са приложени доказателства по делото, в общ размер на 2609,58 лв., представляващи държавна такса в размер на 50,00 лева, заплатен депозит за вещо лице в размер на 572,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1987,58 лева, които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати.  Във връзка с направеното искане от пълномощника на ответника, в полза на дирекцията да бъдат присъдени разноските по делото, независимо от неговия изход, с оглед на новопредставените доказателства, които са могли да бъдат представени в административното производството, е необходимо да се посочи, че в случая не е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, тъй като както бе посочено в настоящото изложение, съдът приема, че същите не се вписват понятието вложено от законодателя за такива, които е могло да бъдат представени в хода на административното производство от третото лице, както и поради обстоятелството, че постановения от съда резултат, не е обусловен единствено от новопредставени от жалбоподателя доказателства в хода на съдебното производство в твърдения аспект, поради което предявената претенция е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000318004002-091-001/04.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 53/25.04.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на “Алдо стадиона“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление гр.Варна, бул. "С." No 26, представлявано от управителя Д.Й.Й. са установени дължими задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за д.п. 2016г., в размер на 18 921.03 лв.-главница, 3 548.35 лв.-лихва и за д.п. 2017 г., в размер на 13 837.79 лв.-главница, 1 234.89 лв.-лихви или всичко в общ размер 32760.82 лв.-главница и 4 873.24 лв.-лихви.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на Алдо стадиона“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление гр.Варна, бул. "С." No 26, представлявано от управителя Д.Й.Й., сумата в размер на направените по делото разноски в размер на 2609,58 /две хиляди шестстотин и девет лева и петдесет и осем стотинки/ лева съставляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в  четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: