Р Е Ш Е Н И Е
№ 1418/12.7.2019г.
гр. Варна, 12.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ТРИДЕСЕТ
И СЕДМИ СЪСТАВ
На дванадесети юни
година две хиляди и деветнадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл Караниколов
Секретар: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2330 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Р.Г., ЕГН **********,
против НП № 19 - 0819-001462/13.05.2019 год. на Началник група при ОД МВР -
Варна, Сектор „ПП“, с което
1. за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на осн.чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, и е наложено наказание „глоба“ в размер
на 500.00 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
2. за нарушение на чл.150А., ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП, и е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20.00
/двадесет/ лв.
3. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 и е наложена „глоба“ в размер
на 10.00 /десет/ лв.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна, при надлежно
упълномощаване и е приета от съда за
разглеждане.
В жалбата въззивникът оспорва
фактическата обстановка и моли отмяна на НП. Счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелни основание за отмяна на издаденото Наказателно
постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Несторова - ВАК, която моли НП
да бъде отменено, вкл. и на основанията в жалбата, като неправилно и
незаконосъобразно. Нарушенията не са доказани по безспорен и категоричен начин.
Представител на въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2019 год. около 22.40 часа в
гр.Варна, по ул.“Отец Паисий, посока бул.“Сливница“, срещу „Макдоналдс“
въззивникът Г. управлявала лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, собственост на Г.
Г. Г. след употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” ARBB с №
0054 се установило съдържание на - 0,62 промила алкохол. Било установено, че
управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност и че не носи контролен
талон от СУМПС. Поради това св. М.
съставил против въз. Г. АУАН серия Д, бл. № 936742/02.03.2019 год. - управление
на МПС след употреба на алкохол, управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок за
валидност, които квалифицирал като такова по чл.5, ал.3, т.1, чл.150А., ал.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въззивникът подписал акта
без възражения.
На въз. Г. в
22,55 ч. бил издаден и връчен талон за кръвна проба, който го подписала
и получила. Явила се в болничното заведение в 23,45 ч., т.е. 5 минути след
определеното и в талона време от 45 минути. Бил изготвен протокол за химическа
експертиза № 196/05.03.2019 год., от който се установило, че концентрацията на
алкохол в кръвта на въз.Г. е била - 0,46
промила.
Видно от изготвената и представена по
делото – Справка за нарушител/водач
на въззивника Г. били налагани и други наказания по ЗДвП.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въззивникът не е депозирал писмени възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения акт против
въз. Г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, в което
наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, както и
правната квалификация на нарушенията по чл.5, ал.3, т.1, по чл.150А. ал.1 и по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На въззивника били наложени наказания както следва:
1. „Глоба” в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП,2. „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, 3. „Глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Резултатите от химическата експертиза не
били взети предвид, с оглед констатираното закъснение за явяването на въз. Г. в
медицинското заведение.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитан Я.М. – актосъставител при установяване на нарушението, чиито
показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като
посочи, че водача е бил спрян за проверка, че е лъхал на алкохол и след
извършена проверка техническото средство е отчело наличие на алкохол.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
/За нарушението по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП- пункт първи от НП/
В случая безспорно по делото е
установено въз.Г. е управлявала автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила. Това е било установено по надлежния ред - с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510” ARBB с № 0054, проба № 2687, което е отчело
наличие на алкохол в размер на 0, 62 промила. То е годно средство за измерване
и е преминало през съответните проверки, което се установява от депозиран
протокол от ОД МВМР - Варна. От него е видно, че описаното в акта и
постановлението средство за измерване успешно е преминало периодична проверка
на 22.10.2018 год., която е била със срок на валидност от 6 месеца. В случая
въз. Г. е бил изпробвана с това средство на 02.03.2019 год., т.е. в срока на
неговата валидност. Установената концентрация на алкохол обективно изключва
възможността въз. Г. да не е почувствала субективните признаци на това
алкохолно повлияване. Въпреки това е предприела управление на МПС, като добре е
знаела, че това деяние е обявено от закона за нарушение. Поради изложеното до
тук съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено от въз. Г..
Спорният елемент в настоящият казус е
дали следва да се приеме резултата от химическото изследване на кръвта на въз.Г. или резултатите от „Дрегера“
с оглед направената в чл.174 ал.1 от ЗДвП диференциация на предвидените
наказания за управление на МПС след употреба на алкохол. От приложените по
преписката писмени доказателства, а именно - от талона за кръвна проба, се
установява, че е бил издаден в 22,55 ч. и на въззивника е бил определен срок от
45 минути за явяване в болничното заведение. В представения Журнал за прием на
пациенти в спешен център заведено под № 1369 изрично е отразено, че въз.Г. се е
явила в МБАЛ „Св.Анна”-Варна на 02.03.2019 год. в 23,45 часа и е дала кръвна
проба. При нейното изследване се е установило, че концентрацията на алкохол в
кръвта и е била 0,46 промила. След
анализ на тези писмени доказателства и относимите законови разпоредби, съдът
намира, че правилно наказващият орган е взел предвид резултатите от „Дрегера“. В чл.1 ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 год.,
действала към момента на извършване на нарушението, е предвидено, че употребата
на алкохол се установява чрез използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. Нормата на чл.6 от наредбата
предвижда, че в случай на отказ на водача на МПС да получи талон за медицинско
изследване, при неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да
даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на
показанията на техническото средство. В този смисъл, след като въз.Г. се е
явила със закъснение в болничното заведение, то правилно наказващият орган не е
възприел резултата от химическото изследване на кръвта. Цитираната вече наредба
предвижда именно реда, по който се установява употребата на алкохол и след като
той е нарушен от страна на въз.Г., то не би могло това обстоятелство да се
отчита в нейна полза. След като е преценила и е дала кръвна проба, но със
закъснение, то правилно наказващият орган е приел показанията на техническото
средство.
В този смисъл са и решения по н.а.х.д. №
1321/2016г. на ВРС, по н.а.х.д. № 1600/2017г. на ВРС, н.а.х.д. № 989/2017г. на
ВРС, потвърдени с решения по к.н.а.х.д. № 1579/2016г., по к.н.а.х.д. №
1830/2017г. и по к.н.а.х.д. № 1553/2017г. на Административен съд-Варна, решение
по к.н.а.х.д. № 2143/2016г. на Административен съд-Варна и други.
Наложеното наказание е несправедливо.
Съдът счита, че в тази съвкупност наказанията са достатъчни за да въздействат
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото.
/За нарушението по чл.150А., ал.1
от ЗДвП- пункт втори от НП/
Съгласно разпоредбата в чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм.
– ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
При тези данни съдът намира, че в тази
му част НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания), тъй като липсва изложение
на всички съставомерни факти, по вмененото му
нарушение. Наказващия орган неправилно е приложил санкционната норма, а именно:
разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, която е обща и намира приложение в случаите,
когато едно деяние е обявено като нарушение по ЗДвП, но липсва друга санкционна
разпоредба, като настоящия случай не е такъв.
АНО е следвал да приложи като санкция
разпоредбата на
чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300
лв.:
2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила
от 3.01.2018 г.) който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено;
Следователно в тази му част НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
/За нарушението по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП- пункт трети от НП/
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим
по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващият орган е да
докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в
рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат
за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не
са доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат
предварително определена сила.
В тази връзка преди издаване на
наказателното постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано
в чл.52 ал.4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката, да провери
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. Неизпълнението на това задължение от
страна на наказващия орган в конкретния случай е довело до издаване на едно
неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление.
Още при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение като нарушението не е описано
извършеното нарушение, а е посочена само нарушената правна норма –
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При издаване на НП АНО без да провери акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и събраните доказателства, е издал
НП, като цифром и словом е посочил: „не носи
контролен талон от свидетелството за управление.“
Посоченото нарушение са съществено, тъй
като ограничава правото на защита на нарушителя.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед изложеното, съдът приема, че при
издаване на наказателното постановление в тази му част, административно
наказващия орган е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което същото е не само необосновано, но и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно
постановление № 19-0819-001462/13.05.2019 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Х.Р.Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца
на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ пункт втори от Наказателно
постановление № 19-0819-001462/13.05.2019 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Х.Р.Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А., ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ пункт трети от Наказателно
постановление № 19-0819-001462/13.05.2019 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Х.Р.Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
/десет/ лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :