Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

                               гр. Кнежа, 08. 04.2020 година

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антон  Антонов

при секретаря Ивета Ружова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 532 по описа на съда за 2019 год.  и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „АВТО-ДИЗЕЛ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **, представлявано от М.М.С., чрез адвокат Р.Д.М. от ПлАК, СРЕЩУ: Т.Н.К., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С.Т.Ш. от ПлАК,  с която е предявен иск с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК и цена на иска: 5156,08 лева.

С молбата са представени следните писмени доказателства: Препис от постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Кн. от 28.12.2017г.; 3 броя фактури; Дневник за продажбите – стр.1,2 и 3 за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г.; 6 броя – преписи от фискални бонове; Препис от постановление за отказ да се образува ДП на РП-Кн. от 19.11.2014г.; Препис от постановление за потвърждаване на постановление за отказ да се образува ДП на ОП-Плевен от 03.12.2014г.; Препис от Заповед за изпълнение на парично задължение №403/28.06.2019г. на РС-Кн.; доплащане на д.такса. Допълнително се представиха: Прокурорска преписка по описа на РП – Кн. №1249/2014г. / №4105/2014г. по описа на РУ МВР – Кн. и №299/2016г. с материали по ДП по ЗМ 121/2016г.; ч.гр. дело №425/2019г. по описа на КРС; ч.гр. дело № 1/2016г. по описа на КРС, с вх.№120/20.01.2020г. ; молба от „ТОНИ – ТРАНС -78“ ЕООД, чрез А. Цв. Цв., с приложени към нея документи, с вх. №147/22.01.2020г. ; молба от ЕТ „НИК – ТРАНС 2009“ –Н. К., чрез управител Н. Н. К., с приложени към нея документи, с вх.№236/30.01.2020г.; молба от адв. Р.М. от ПлАК, процесуален представител на „Авто – Дизел М“ ЕООД, представлявана от управителя М.М.С., с приложени към нея – удостоверение за настоящ и постоянен адрес на А. Цв. Цв.;  удостоверение за семейно положение и деца на Т.Н.К.; удостоверение за родствени връзки и удостоверение за настоящ и постоянен адрес на Т.Н.К.;***, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, с приложени – справка по история на регистрация на МПС с рег. № ******** и справка по СРМПС, с вх. №501/25.02.2020г. писмо от ОД МВР – Пл., отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, с приложена – справка по история на регистрация на МПС с рег. № ********.

Беше назначена, изслушана и прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, както бяха разпитани и свидетелите: М.А.Д. и Ц. П. Ст.- съпруга на ищеца.

 С разпореждане на ответника е връчено съобщение, на 10.09.2019г. , чрез А. Цв., записана като съпруга,  като му е даден едномесечен срок за възражение . В  канцеларията на съда   се получи отговор на 14.10.2019г.

Искането на ищцовата страна е  съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на  сумата от 3333,27 лева - главница, лихва върху главницата от 1822,81 лева за периода от 05.02.2014г. до 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство деловодни разноски общо в размер на 569 лева и в заповедното производство в общ размер на 103 лева, за което е представен списък на основание чл.80 от ГПК.

Ответната страна в отговора си по чл.131 от ГПК, представен на 14.10.2019г. вх. №2576/14.10.2019г.,  счита предявеният иск за недопустим; ИМ не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК – наименованието на юридическото лице представлявано от М.М.С. не отговаря на ЮЛ със посоченият ЕИК в търговския регистър. Ответника счита, че представените с исковата молба документи по никакъв начин не доказват исковата претенция по основание и размер, като признава, че дължи неплатено, но заредено гориво в количество от 215 литра на стойност 570 лева.

Ответната страна оспорва сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение №403/19г. от 28.06.2019г. постановена по ч.гр.д. № 425/19г. по описа на КРС. Оспорва представените фискални бонове; фактури; постановленията на РП-Кн. и ОП-Пл.. и техните заключения, които счита за неотносими и чужди за настоящия гражданскоправен спор, както оспорва и искането за призоваване като свидетел на Ц. П. Ст. – съпруга на М.М.С..

С молба вх. №2732 от 30.10.2019г. Т.Н.К. заявява, че на 30.10.2019г. получил определение на съда изготвено на 16.10.2019г. и призовка да се яви в открито съдебно заседание насрочено за 19.11.2019г. Ответника твърди, че в определението е отразено, че в качеството му на страна му е връчено съобщение, като в указания срок не  депозирал писмен отговор. По негово искане адвоката му извършил справка по делото и го уведомил, че на 10.09.2019г. съобщение за образуваното дело е връчено на някакво лице, което е отразено като негова съпруга. Т.Н.К. е категоричен в молбата си от 30.10.2019г., че не е женен и няма никаква съпруга. В уверение на това представя Удостоверение за семейно положение №АО-05-189/30.10.2019г. издадено от Община Кн.. Ответника твърди, че не му е връчено редовно разпореждането на съда от 16.08.2019г. и моли да му се предостави срок за отговор, в който да изрази становище по допустимостта и основателността на иска.

В съдебно заседание това искане се подържа от процесуалния представител на ответната страна и с определение от 19.11.2019г. съдът даде нов месечен срок на ответната страна да представи отговор по чл.131 от ГПК.

Ищцовата страна се противопостави на това искане и в следващо съдебно заседание представи удостоверение за настоящ и постоянен адрес на А. Цв. Цв.. От него е видно, че същата живее в гр.Кн., на ул.“Р. Кн.“ № 46, на който адрес живее и ответника. На същият адрес е регистрирана и фирмата „ТОНИ – ТРАНС -78“ ЕООД, представлявана от  А. Цв. Цв., която към 17.01.2014г. е била работодателка на Т.Н.К., видно от представения Трудов договор №2/17.01.2014г. Ищеца счита, че при връчване на разпореждането на съда от 16.08.2019г. намира приложение разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ГПК, тъй като А. Цв. Цв. живее на адреса и се е задължила да предаде призовката на адресата.

След даване на нов срок, процесуалния представител на ответника на 17.12.2019г. представи писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

                    ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в първото съдебно заседание и тези по  ч.гр.дело № 425/2019г. по описа на РС-Кн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

                    ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено от съда по  ч.гр.дело № 425/2019г. по описа на РС-Кн., с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящият иск с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК и цена на иска: 5156,08 лева.

Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Фирма ,, Авто-Дизел“ ЕООД извършвала търговска дейност с дизелово гориво  в гр.Кнежа на ул “Стефан Цанов“ № 1.

На 05.02.2014г. в обекта пристигнал Т.К. и св. М.Д., които управлявали товарни автомобили с per № ******** и ********.

Т.К. многократно е зареждал дизелово гориво от фирмата на ищеца, след което се съставяла фактурата и след няколко дни ставало плащането в брой, а след като получавал парите М.М.С. предавал фактурата.

През този период ищецът знаел от Т.К., че той работи за фирма ЕТ“ Ник-Транс 2009 – Н. К.“, собственик на която е сестра му.

На 05.02.2014г. ищеца заредил двата автомобила с дизелово гориво на стойност 3333.27лв. с включено ДДС и както обикновено се разбрал с  Т.К., че плащането ще стане след като се изготви фактурата в рамките на 1-2 дни, той ще бъде извикан, ще донесе парите и ще получи фактурата.

При зареждането на товарните автомобили с гориво и при разговора провеждан между страните присъствал другият шофьор М.А.Д. – свидетел по настоящото дело.

След като изготвил  фактурата на името на фирма ЕТ“ Ник-Транс 2009 –Н. К.“ ищеца М.М.С. извикал Т.К., който му казал, че фактурата този път трябва да бъде издадена на друга фирма, а именно на „ Тони -Транс-78“ ЕООД която фирма му казал че е на жена му и вече всички фактури за гориво трябва да ги издават на тази фирма. Ищецът заявил, че ще сторнира издадената фактура и ще издаде друга на посочената от него фирма, но това ще стане на следващия ден. Т.К. заявил, че след като получи фактурата тогава ще плати. На следващия ден била изготвена друга фактура,  но ответника отговорил, че няма да плати.

Ищеца подал жалба в прокуратурата срещу Т.К., тъй като считал, че същият го е измамил, но от прокуратурата отказали да образуват досъдебно производство, тъй като се касае за гражданско -правен спор. По делото са представени: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.11.2014г. по преписка № 1249/2014г. по описа на РП –Кн. и № 4105/2014г. на РУ на МВР –Кн.,

Следвайки указанията на прокуратурата и за да защити финансовите си интереси, М.М.С. на основание чл.410 от ГПК подадал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу посочената му от Т.К. фирма  „Тони -Транс-78“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от А. Цв. Цв. в качеството й на управител на фирмата.

Във връзка със заповедното производство получил съобщение от PC-Кн., че фирмата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ищеца не е подавал искова молба срещу фирмата възразила, тъй като с нея нямал никакви търговски отношения, а такива имал с Т.К. и е заредил гориво на него.

М.М.С. подал заявление за заповедно производство срещу Т.Н.К. за което било образувано ч.гр.д. №425/2019г. по описа на КРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №403/2019г. от 28.06.2019г. Ответника подал възражение на основание чл.414 от ГПК с което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на разпореждането дадено от съда, с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящият иск, за да защити интересите си.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: Не се оспорва от страните, че ищцовото дружество многократно е зареждало дизелово гориво в товарни автомобили на ответника, като след няколко дни се съставяла фактурата и след плащането в брой фактурата се предавала.

Т.Н.К., в отговорите си дадени на основание чл.176 от ГПК, заяви, че не е зареждал на 05.02.2014г. дизелово гориво и няма задължения към „Авто-Дизел“. По негови спомени М.Д. с един от камионите бил катастрофирал и напуснал фирмата. В подкрепа на тези му твърдения не се представиха никакви доказателства.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава както от представените писмени доказателства така и от обясненията на разпитаните свидетели. Свидетеля М.А.Д. е бил на трудов договор с фирма на ответника. Фирмата е  имала два автомобила, един от които управлявал свидетеля, а другият - ответника. М.Д. си спомня, че  януари или февруари 2014г. през зимата, с много сняг отишли да заредят автомобилите при М.М.С.. Тъй като колонката е трудна за подход, извикали още едно момче -  Н., с товарно пикапче да окаже съдействие с вериги, с лопати, за да могат двамата с Т./ Т.Н.К./ да слязат до въпросната колонка и да заредят двете товарни коли и да пътуват в посока гр.В.. Свидетеля е категоричен, че тъй като било в началото на годината автомобилите били спрени и били пред угасване, нямали нафта. Трябвало да напълнят резервоарите до горе, тъй като работата им започвала не  от гр. Кнежа, а от гр. Славяново. Там трябвало да товарят от гр. Сл. и да го превозват до гр. В.. Свидетеля М.Д. заяви, че по това време автомобила бил с оригинален резервоар със вместимост 600 или 650 литра, а от дясната страна също имало идентичен, като този от ляво преграден - 170 литра масло за самосвалната уредба, а останалото количество за гориво. Двата резервоара били скачени. Другият автомобил червена „Сканиа“, топлайн, управляван от ответника заредил по същият начин, и той имал два резервоара. В пикапа също сипали между 30 - 40 литра. Преди да започне самото зареждане свидетеля, ищеца, ответника и момчето - Негойчев били до самата колонка и водели разговор да фолират/напълнят/ двата автомобила с гориво и ако продължат да работят да платят тези пари и да заредят след това отново. По-късно свидетеля разбрал, че това зареждане с гориво не е платено.  М.Д. заяви, че е в нормални отношения с Т. - ответника, колеги са в този бизнес, но нямат допирни точки. Свидетеля заяви, че е имало катастрофа със Сканията, но щетите били по гражданска. Пролетта на същата година свидетеля напуснал фирмата на К..

Свидетелката Ст. П. Ст. – съпруга на ищеца, заяви, че  помага на съпруга си и  пише фактурите. Тя си помня случая, който бил през февруари 2014 год., като той/ Т.Н.К./ обещал, че ще плати. Свидетелката уточни, че колонка изключва сама на 990 литра и поради тази причина касовите бележки са няколко, тъй като трябвало да започнат след изключването на колонката отново зареждането. Имало два камиона и една кола и заредили за 3337,27 лв. Фирмата е с една колонка и само дизел продават. Първоначално свидетелката написала фактурата на една фирма , К. им се примолил да анулират първата фактура и да я напишат на името на друга фирма.   Първоначално отнетника казвал, че ще я плати, но след това е казал, че няма да плати. Ст. П. Ст. заяви, че първата фактура е отчетена в НАП, а преди този случай Т. е зареждал при тях, но си е плащал.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, чиито обяснения кореспондират с останалите приети писмени доказателства, звучат правдиво, по никакъв начин не са оборени от ответната страна и дават яснова защо са повече касовите бележки и причините товарните автомобили да поемат такива количества дизелово гориво.

По отношение на даденият нов месечен срок на ответната страна да представи отговор по чл.131 от ГПК, съдът счита, че волно или неволно е бил подведен от нея да се произнесе с определение от 19.11.2019г. Съображенията за това са следните: от представеното удостоверение за настоящ и постоянен адрес на А. Цв. Цв. е видно, че същата живее в гр.Кн., на ул.“Р. Кн.“ № **, на който адрес живее и ответника. На същият адрес е регистрирана и фирмата „ТОНИ – ТРАНС -78“ ЕООД, представлявана от  А. Цв. Цв., която към 17.01.2014г. е била работодател на Т.Н.К., видно от представения Трудов договор №2/17.01.2014г. При така изложеното няма как ответника да не знае, че с него в едно жилище живее:…“някакво лице, което там е отразено като моя „СЪПРУГА“?!?“ – цитата е от молбата му от 30.10.2019г.

Безспорно е, че при връчване на разпореждането на съда от 16.08.2019г. намира приложение разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ГПК, тъй като А. Цв. Цв. живее на адреса и се е задължила да предаде призовката на адресата.

Следва това определение да се отмени и направените възражения в него да се считат направени извън срока по чл.131 от ГПК.

Живеещата в едно жилище с ответник Т.Н.К. – А. Цв. Цв. е получила препис от исковата мола с приложенията и разпореждане на съда от 16.08.2019г. на 10.09.2019г. – лично. Тя е получила документите в качеството си на лице, което живее на адреса, подписала се е на разписката със задължение да предаде призовката на адресата – чл.46, ал.2 от ГПК. В съобщението е посочено, че в едномесечен срок може да се подаде писмен отговор и какво следва да съдържа той. Ответникът е представил такъв, но на 14.10.2019г. – 5 дни след изтичане на посоченият в ГПК – едномесечен срок.

Настоящият състав приема, че  възраженията направените в този отговор следва да се считат направени извън срока по чл.131 от ГПК.

Твърдяното от Т.Н.К., в отговорите си дадени на основание чл.176 от ГПК, че не е зареждал на 05.02.2014г. дизелово гориво и няма задължения към „Авто-Дизел“., не е подкрепено от никакви доказателства. Процесуалният му представител представи писмени бележки, но те касаят възражения, които не са направени в законоустановеният срок.

Настоящият състав счита, че неизписване в наименованието на юридическото лице, представлявано от М.М.С. на буквата „М“, е несъществен пропуск, тъй като фирмата е с посоченият ЕИК в търговския регистър

Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищцовото дружество, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в размера посочен в представеният списък по чл.80 от ГПК.

    Воден от горното съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И:

 

    ОТМЕНЯВА определение от 19.11.2019г. с което съдът е дал нов месечен срок на ответната страна да представи отговор по чл.131 от ГПК, при мотивите изложени по-горе в обстоятелствената част на настоящото решение.

    ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че Т.Н.К., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С.Т.Ш. от ПлАК, дължи на „АВТО-ДИЗЕЛ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес гр.Кн., ул. “М. Б.“ № **, представлявано от М.М.С., чрез адвокат Р.Д.М. от ПлАК, сумата от 3333,27 лв. /три хиляди триста тридесет и три лева и двадесет и седем ст./ - главница, лихва върху главницата от 1822,81 лв. /хиляда осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и една ст./ за периода от 05.02.2014г. до 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2019г. до окончателното й изплащане.

    ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Т.Н.К., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С.Т.Ш. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „АВТО-ДИЗЕЛ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес гр.Кн., ул. “М. Б.“ № **, представлявано от М.М.С., чрез адвокат Р.Д.М. от ПлАК, направените в настоящото производство деловодни разноски общо в размер на 569 лева и в заповедното производство в общ размер на 103 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението .

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: