№ 25
гр. Монтана, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Николова
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Административно
наказателно дело № 20221630201180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М- 9- ДНСК-176 от 09.09.2022г. на и.д.
началник на дирекция за национален строителен контрол на ЕТ „С- С И – С.
И.” със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева
на основание чл.237 ал.1 т.18 във вр. с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от
ЗУТ.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала
представляващата дружеството С. И. Г.-управител, която чрез процесуалния
си представител обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение,
с което да се отмени атакуваното наказателно постановление.
Пълномощникът й в хода на съдебното производстов доразвива доводите
изложени в жалбата, като представя и писмено становище.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
1
доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя, както и
основанията посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят във функциите си на лице упражняващо строителен контрол
по смисъла на чл.166 ал.1 от ЗУТ, съгласно договор от 22.06.2015г. за строеж
и удостоверение за извършване на дейностите за периода от 14.12.2017г. до
22.03.2022г. в град Бойчиновци не е спряло СМР, които се изпълнявмат без
влязла в сила Заповед № 14.12.2017г. по чл.154 ал.5 от ЗУТ към Разрешение
за строеж № 6/2014г. в нарушене на чл.224 ал.1 от ЗУТ, с което не е
изпълнено задължението по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ.
В законоустановения срок е депозирано възражение срещу АУАН №М-
9/11.05.2022г. на РДНСК-Монтана, в което е изразено становище, че същия е
незаконосъобразен, неправилен, съставен при липса на изясняване на
фактическата обстановка по случая и опорочена процедура, както и при
неправилно прилагане на материалния закон.
Тези възражения не са приети от наказващият орган за основателни и е
издадено атакуваното НП.
След извършена цялостна проверка за законосъобрзност на атакуваното
НП съдът счете, че същото е незаконосъобразно по следните мотиви:
Не е налице извършено нарушение на материалния закон, нито такова на
производствените правила от наказаното дружество, във функциите му на
лице, упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 от ЗУТ,
съгласно договор от 22.06.2015г. с възложителя на строеж: „МВЕЦ „О 9“ - II
етап.
Неправилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗУТ, тъй като Заповед от 14.12.2017г, издадена
на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ към Разрешение за строеж № 6/ 14.07.2014г.
за строеж: МВЕЦ „О 9“ - II етап, находящ се в землищата на град Бойчиновци
и село Портитовци, обл. Монтана е изпратена на РО НСК-Монтана /сега
РДНСК-Монтана/ с придружително писмо изх. № К-2921/20.12.2017г,
2
подписано от Кмета на Община Бойчиновци.
Предвид това не е налице твърдяното от актосъставителя нарушение,
тъй като заповедта за изменение на PC № 6/14.07.2014г. на Главния архитект
на Община Бойчиновци е влязла в сила преди да се пристъпи към извършване
на СМР по същата.
На следващо място, неправилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на нормите на чл.168 ал.1 т.3 и чл.224 ал.1 т.1 от ЗУТ. Текста на
чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ предвижда, че лицето, упражняващо строителен
надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват при
условията на чл. 224 ал.1 и чл. 225 ал.2 и в нарушение на изискванията на
чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ. В настоящия случай не е налице нито една от
хипотезите за ангажиране отговорността жалбоподателя. Наказващият орган
не твърди да са налице нарушения на изискванията на чл.169 ал.1 и ал.3 от
ЗУТ, а именно: проектирането, изпълнението и поддържането в съответствие
с основните изисквания към строежите на процесния строеж, определени в
приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011г.), както и в съответствие с
изискванията на нормативните актове за опазване на защитените зони, на
защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите
културни ценности: намаляване на риска от бедствия и физическа защита на
строежите. Самият АНО в качеството си на орган, в чиито компетенции е да
въвежда строежите от първа до трета категория, включително, в
експлоатация, противно на констатациите си в процесното НП и само четири
дни след издаването му е въвел процесния строеж в експлоатация и е издал
Разрешение за ползване №СТ-05-463/13.09.2022г. представено по делото от
страна на ДНСК. Видно от същото е, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, разрешение за строеж №6/14.07.2014г. и заповеди към
него №2/19.01.2016г. и заповед от 14.12.2017г. издадени на основание чл.154
ал.5 от ЗУТ от Главния архитект на Община Бойчиновци, както и въз основа
на съставените по време на строителството актове и протоколи.
Само четири дни след като е издал процесното НП, приемайки, че
строежът е изпълняван въз основа на невлязла в сила Заповед от 14.12.2017г.,
3
издадена от Главния архитект на Община Бойчиновци на основание чл.154
ал.5 от ЗУТ, АНО се е отрекъл от тези си изводи и е въвел в експлоатация
същия този строеж, като законосъобразно изпълнен включително и въз
основа на Заповед от 14.12.2017г., издадена от Главния архитект на Община
Бойчиновци на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ.
От това може да се направи извод, че АНО се приема, че не е
извършено административно нарушение от жалбоподателя, за което е
наложил имуществена санкция с атакуваното НП.
Въззиваемата страна не твърди също така строежът е незаконен. В
приложения към АУАН Констативен акт №1/22.03.2022г. изрично е
отбелязано, че за същия е налице влязло в сила PC № 6/14.07.2014г. на
Главния архитект на Община Бойчиновци.
Предвид гореизложеното не е налице и последната хипотеза за
отговорност на строителния надзор по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ, а именно липса
на влязло в сила строително разрешение.
Следва да се отбележи още, че административнонаказателното
производство изначално е образувано незаконосъобразно. Това е така предвид
неправилната преценка на актосъставителя за наличие на извършено от
страна на жалбоподателя, в качеството му на лице, упражняващо строителен
надзор по смисъла на чл.166 ал.1 от ЗУТ административно нарушение и
съставянето на същото АУАН, с което е сложено началото на
административнонаказателното производство, водено срещу дружеството, в
хода на което, в последствие е издадено процесното НП. Към възражението
си, дружеството-жалбоподател, чрез управителя си е приложило писмо изх.
№К-2921/20.12.2017г. на Кмета на Община Бойчиновци, видно от което до РО
НСК-Монтана е изпратена заповед от 14.12.2017г. към PC №6/14.07.2014г. на
Главния архитект на Община Бойчиновци, с което е изпълнено задължението
за уведомяване на органите на ДНСК за издадени строителни книжа в
законоустановения 7-дневен срок, съгласно чл.149 ал.5 от ЗУТ. Ирелевантно
е обстоятелството защо това уведомително писмо не се намира в деловодната
система на РДНСК-Монтана, нито в архива им, каквито са твърденията на
свидетелите, изслушани в хода на съдебното производство в качеството им на
актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН. Не се представят и
доказателства в тази насока, а единствено твърдение за липса на уведомяване.
4
АНО не си е направил труда в хода на административно-наказателното
производство, развило се пред него да събере всички относими факти и
доказателства, които да обосноват или да опровергаят наличието на
твърдяното административно нарушение. Не е поискана справка от
деловодната система на Община Бойчиновци, от която да е видно дали
представеното ведно с възражението на довереното ми дружество срещи
АУАН писмо изх. №К-2921/20.12.2017г. на Кмета на Община Бойчиновци е
изведено надлежно, не е представена извадка от деловодната система на РО
НСК-Монтана, днес РДНСК-Монтана, от която да е видно дали същото е
заведено, а безкритично е прието от АНО, че тези факти, твърдени от
актосъставителя са верни и на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция за едно недоказано нарушение.
Срокът за образуване на административнонаказателно производство по
чл. 34 от ЗАНН е изтекъл към датата на издаване на АУАН и такъв не е
следвало да се издава.
АНО е постановил санкционния си акт при липса на правно и
фактическо основание за това предвид липсата на нарушение.
Видно от доказателствата по делото е, че наказаното дружество не е
извършило вмененото му нарушение, тъй като въззиваемата страна е
уведомена надлежно за издаването на процесната заповед от 14.12.2017г. за
допълване на №6/14.07.2014г. на Главния архитект на Община Бойчиновци,
видно от представеното по делото придружително писмо изх. № К-
2921/20.12.2017г., подписано от Кмета на Община Бойчиновци, с оглед което
заповедта за допълване е влязла в сила непосредствено след съобщаването си.
Видно от датата на придружителното писмо е, че е спазен и
законоустановения срок за това съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна, а издаденото наказателно постановление, следва да се отмени,
като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото
разноски в размер на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М- 9- ДНСК-176 от
09.09.2022г. на и.д. началник на ДНСК, с което на ЕТ „ССИ – С. И.” със
седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева на основание
чл.237 ал.1 т.18 във вр. с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДНСК град София, бул.“ХБ“ № 47 да ЗАПЛАТИ на ЕТ „ССИ
– С. И.” със седалище и адрес на управление в град Монтана, с ЕИК ХХХХ,
представлявано от С. И. Г.-управител на основание чл.63 от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 350.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6