Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
гр. Кюстендил, 05.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при участието на секретар: М. С..…………………………
и прокурора:
……К.Босачки ………………………………………
като разгледа докладваното от .......съдия
Георгиева......ВНОХД №16 по описа на съда за
Производството
е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
присъда № 95/21.11.2018 г., постановена по НОХД №
1649/2017 г., ЧЕТВЪРТИ състав
на Дупнишкия РС признал
подсъдимата В.П.С. ЗА
ВИНОВНА
в това, че на ****
г. в с. ***, общ. ***, е отнела чужди движими вещи-банкноти с общ номинал от ***
лв., от владението на С.А.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребила за това сила - престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК, за което при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 години при първоначален „общ”
режим на изтърпяване и я ОСЪДИЛ
да заплати на С.А.Т. сумата от *** лв.- обезщетение за имуществени вреди и сумата от *** лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, дължими ведно със
законната лихва от *** година до окончателното изплащане, като искът за неимуществени
вреди за разликата до **** лева ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен.
С присъдата
подсъдимата е осъдена да заплати по
сметка на ДнРС държавна такса върху уважените размери на двата граждански иск-по *** лв. за
всеки, както и разноски по делото-сумата
от ***. и е ОТНЕТО
в полза на държавата веществено доказателство по делото, описано в
приемо-предавателен протокол № ВД 77/2017 година, като е постановено унищожаването
му след влизане на присъдата в сила.
Недоволна от
присъдата останала подсъдимата, поради което я е обжалвала с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост, алтернативно-за явна
несправедливост. Заявени са две
алтернативни искания-първото по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 НПК за отмяна
на присъдата и постановяване на оправдателна и второто –по чл.337, ал.1, т.1
вр. с чл.334, т.3 от НПК за намаляване
на наказанието.
По
време на въззивните съдебни прения прокурорът и повереника на частния обвинител
и гражданския ищец са пледирали за потвърждаване на присъдата, а защитата е
поддържал жалбата си и е развил съображения за оправдаване на подсъдимата,
алтернативно –за намаляване размера на наказанието.
Подсъдимата
е молила за намаляване на присъдата.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на въззивната жалба, становищата на страните и
доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционна
присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е разгледал
делото при спазване на съдопроизводствените правила, нарушаването на които
принципно обуславят отмяна на присъдата. Допуснал е, обаче, неколкократно нарушение
на процесуалното правило по чл.281 от НПК при
приобщаване към доказателствения
материал на показания на свидетели, дадени на досъд.п-во пред разследващ орган.
То се е изразило, в едни случаи, в неразясняване на правата на страните по
чл.281, ал.5 и последицата по ал.7 от НПК, въпреки съгласието им за прочитане на показанията (както
при прочитане показанията на
пострадалия св.Т.), а в други случаи-в разясняване
и предупреждаване на страните единствено на последицата по ал.7 на чл.281 от НПК, но не и на правата им по чл.281, ал.5 от НПК (както при прочитане показанията на св.Л., св.Б.Б. и св.К.П.). КнОС
счита за непрецизност при
постановяване на определенията по чл.281 от НПК и липсата на съответни мотиви и на правното основание за прочитане
на показанията. Ако с цел бързина на процеса съдът счита, че не следва да
посочва цифровото правно основание по чл.281 от НПК за прочитане на показанията
от досъд.п-во, то следва така да структурира мотивите и диспозитива на това определение,
че то да е изводимо от тях. Това е невъзможно при определенията за
приобщаване на показанията на св.Л. и св.Б.Б. от досъд.п-во (за разлика от определянето за
прочитане показанията на св.К.П.), постановени
по искане на повереника за прочитане показанията на свидетелите от досъд.-п-во
поради липса на спомен за дата и др.факти. В мотивите на
определението за прочитане на показанията на св.Л. съдът, след като декларирал,
че е изслушал искането на повереника на
гр.ищец и частен обвинител и е чул
становището на страните, заявил, че счита искането за безпредметно и неоснователно, тъй като не
са налице противоречия. След това констатирал (също и в определението за
прочитане на показанията на св.Борисов), че свидетелят единствено нямал
спомен относно датата, но и че никой от
разпитаните предходни свидетели не заявил дата и година на извършване на
деянието, поради което, с оглед пълнота на доказателствата, допуснал прочитане
на показанията на свидетеля от досъд.п-во.
В конкретния случай е следвало съдът, след като е чул искането на
повереника (което не е необходимо да се декларира в определението, с цел
процесуална икономия), първо да се произнесе по
допустимостта и основателността на искането. При положителен отговор на
тези въпроси, съдът следва, на второ
място, да разясни на страните посочени в чл.281, ал.5 от НПК, че показанията
могат да бъдат прочетени с тяхно съгласие и да ги предупреди за последицата по ал.7 от НПК- че прочетените показания
могат да се ползват при постановяване на присъдата. След като изслуша
становището на страните, и задължително това
на подсъдимия, независимо от това на защитника му, съдът следва да прецени основанието за
прочитане на показанията. При съгласие на страните за прочитане на
показания от досъд.п-во поради липса на
спомен за факти и обстоятелства, които свидетелят е възпроизвел в разпита си
на същото, правното основание за
прочитане на тези показания
е по чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 пр.2 от НПК. Би било по- прецизно съдът да посочи правното
основание за прочитане на показанията вместо, че е изслушал направеното искане от
повереника на гр.ищец и частен обвинител и че е чул становището на страните,
което може и следва да бъде установено от мотивите на определението. Разбира се,
право на съда е да мотивира определението си
по начин и обем в какъвто прецени, но това не бива да е и за сметка на
задължителните реквизити на определението по чл.281 от НПК.
Констатираните нарушения при
приобщаване на показанията от досъд.п-во
на посочените свидетели са от
категорията на отстранимите от КнОС, чрез преповтаряне на действията по
надлежния ред. Последното КнОС не намери за необходимо да извърши, тъй като не
е необходимо за правилното решаване на делото и няма пречка да цени показанията
на тези свидетели, като приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК.
Приетите за установени от ДнРС
съставомерни фактически
обстоятелства са идентични с
изложените в обвинителния акт. Те кореспондират със събраните по делото
доказателства, които са множество и достатъчно за пълното и обективно и всестранно изясняване
на обстоятелствата по делото. Последните,
КнОС прецени в тяхната съвкупност и поотделно, и прие за установена
следната фактическа обстоятелства:
Подсъдимата С. е осъждана многократно и многократно е
изтърпявала наказание лишаване от свобода, най-тежкото от които е в размер на
Подсъдимата и пострадалия свидетел С.А. Т.
се познавали. Многократно тя, по негова
покана, посещавала къщата му в с.***, в
която той живеел сам.
На ***г. свидетеля
Т. -**-годишен, получил пенсията си в
размер на *** лв., на каса в село ***. Прибрал се в дома си и оставил парите на масата, в стая на
първия етаж, която обитавал. Около
14.30 часа пристигнала подсъдимата и влязла в стаята, в която бил той и парите.
Видяла парите, взела ги и ги пъхнала
в панталоните си. Св.Т. не бил съгласен и поискал да си ги вземе.
За да не го направи подсъдимата му
нанесла удар с юмрук в гърдите и той паднал на земята, в коридора. След
това го хванала за ръцете и го отвлякла
в мазето, намиращо се на същия етаж. Там му нанесла и удар с дървен стол по главата, в резултат на което получил
разкъсно- контузна рана, кървяща обилно. После затворила вратата на мазето, в което оставила
св.Т. да лежи на земята и бързо си тръгнала, заедно с парите му. На улицата се качила в извикано от нея по
телефона такси, управлявано от св. К.П. и
отпътувала за гр.***
Св.Т., след като се посъвзел
от удара излязъл на улицата. По това време с автомобил
минала св. С. и св.Т. започнал да маха с ръце запомощ. Св.С. видяла
окървавената му глава, не спряла да му окаже
помощ, но за случилото се уведомила по телефона кметицата-св.В.. Тя телефонирала
на съседа му –св.Р. с молба да провери състоянието на св.Т.. Той веднага излязъл
на улицата и видял св.Т., който бил
окървавен по лицето и „смазан, според свидетеля, по лицето и ръцете“. За това
св.Р. уведомил св.В.. Веднага била повикана полиция и бърза помощ,
представители на които пристигнали пред дома на св.Т.. Първо дошли служители от
РУ на МВР-***, сред които и св.К., пред който
пострадалият свидетел обяснил, че жена с име В. го ударила с дървен стол и
го заключила в мазето. От спешна помощ
пристигнал св.Г.-лекар, който прегледал пострадалия свидетел, превързал
кървящата му на главата рана и му дал указания за последващите медицински процедури. Относно получените наранявания, на св.Г. пострадалият св.Т. споменал, че някаква жена го е ударила, защото му е
поискала пари.
За изясняване
на обстоятелствата по делото,
правилно ДнРС е назначил и приел съдебномедицинска
експертиза, според която при инцидента
на ***г. пострадалият С.А.Т. е получил травматични
увреждания-разкъсно контузна рана на главата -с линеална форма и дълбочина, изискваща
налагане на шев и по-повърхностни разкъсно- контузни рани на десен лакет и лява
подбедрица. Тези увреждания, според в.л.д-р Н., се причиняват по механизъм на
удари с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да са получени
по време и начин за които се съобщава от пострадалия в протокола за разпит-за
раната на главата-удар със стол; за раната на лакътя- възможно удар с предмет (стол,
дърво или падане върху пода); за раната на подбедрицата-възможно удар с предмет или удар в тъпоръбест предмет и др.
В.л. е посочило и че раната на главата изисквала налагане на шев и е причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а другите две по- повърхностни
рани са му причинили болка и страдание, като срокът за пълно възстановяване на уврежданията, при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около 20
дни.
Изложената фактическа обстановка е
установена от показанията на св.Т., отчасти от показанията на горецитираните
свидетели, разпитани от ДнРС и показанията на свидетелите от досъд.п-во,
преценени като приобщенит по реда на чл.281, ал.4 от НПК, а именно-показанията
на св.Т., св.С., св. В., св.Р. и свидетелите-таксиметрови шофьори Л., Б. и П.,
св.Г., свидетелите –полицаи К. и К., св.С. П., и св.В.О.в и обясненията на подсъдимата, както и от
протокол за оглед на местопроизшествие от *** г. и фотоалбум към него, Фиш за
спешна мед.помощ на св.Т. от *** г., Медицинско свидетелство за пред съд,
издадено на св.Т. на 12.07.2017 г. от д-р П., Писмо-справка от НОИ, изд. на
27.09.2017 г. (л.94 от ДП), СМЕ на д-р Н. и справка за съдимост на подсъдимата.
Правилно
ДнРС е дал вяра на показанията на пострадалия свидетел Т., установил времето, мястото, начина на извършване на престъплението и
настъпилите престъпни последици.
Показанията му, според които подсъдимата
му е гостувала на *** г. в дома му в с.*** се потвърждават от обясненията на
подсъдимата, както и от косвените доказателства, установени от показанията на
св. Л.-закарал подсъдимата до селото с таксиметров автомобил и
св.Петров-закарал подсъдимата с такси от селото до гр.**** същия ден.
Правилно ДнРС е
приел, че показанията на пострадалия
свидетел, според които му бил нанесен удар със стол по главата се потвърждават от съдебномедицинската експертиза, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели-не от
показанията на всички разпитани свидетели, както е посочил ДнРС, но на
множество от свидетелите, сред които показанията на св.С., св. В., св.Р. св.Г., св.
К. и св.С. П., установили наранявания на св.Т. по главата,
които лично, с изключение на св.В., са възприели, тъй като са го видели
непосредствено след случая. Съдът
дава вяра на показанията на св.В., според които по телефона, когато говорела
със св.Р., чула св.Т. да вика, че са го били, както и на показанията й според
които същия ден видяла св.Т. да се реди за пенсията си.
КнОС дава вяра и на
показанията на св.Т., според които на *** г.
имал пари - сумата от *** лв., които същия ден бил получил под форма на
пенсия, тъй като са потвърдени от писмо от НОИ, според което действително същият ден си е получил пенсията
в размер на *** лв., за получаване на която пък св.В. го видяла да изчаква реда
си.
Правилно ДнРС е дал
вяра на показанията на свидетеля П. и свидетеля О., установили,
че подсъдимата и св.Т. са се познавали преди *** г., което е признала и
подсъдимата в обясненията й.
Относими към предмета
на делото са цитираните от ДнРС показания на свидетелите Р.В. С.,
К. В. В., св. Б. Р.,
св. Л., свидетелят Б.Б. и свидетеля К.П., свидетелят Е. Г.. Правилно са преценени от
ДнРС показанията на тези свидетели като логични и безпротиворечиви. Те са ясни,
конкретни, категорични, взаимно потвърждаващи се относно едни и същи факти,
поради което следва да им се даде вяра. Не става ясно от мотивите на ДнРС, от
кои останали събрани по делото доказателства се подкрепят показанията на посочените свидетели, доколкото
не са посочени тези доказателства, но тази бланкетност и декларативност на анализа на доказателствата, в случая не е основание за липса на мотиви.
Правилно ДнРС не е
дал вяра на обясненията на подсъдимата, според които не е нанасяла удари на
пострадалия свидетел и не е взимала парите му на *** г. Тези и обяснения
противоречат на показанията на пострадалия
свидетел и на косвените доказателства, установени от свидетелите, които са
възприели лично вида му непосредствено след нейното заминаване от дома и се
оправергават от тях и от СМЕ и мед.с-во. Затова правилно ДнРС ги е приел за нейна защитна теза, целяща оневинавянето й.
КнОС изцяло споделя
правните съображения на ДнРС за съставомерност на деянието на подсъдимата по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Правилно
ДнРС е посочил обекта на престъплението, както и неговите обективни и
субективни признаци.
Предмет
на престъплението е чужда движима вещ
–пари на стойност *** лв.
Правилно
ДнРС е посочил, че изпълнителното
деяние е извършено чрез действия,
изразили се в два акта, които са взаимно свързани и подчинени на едно решение и
на една и съща цел. Затова
престъплението е типично съставно престъпление. Единият акт на изпълнителното деяние е
реализиран чрез употреба на физическа
принуда, а другият е отнемането на
вещта от владението на пострадалия, без
негово съгласие, с намерение
противозаконно присвояване. Всяко от изп.деяние поотделно осъществява състава
на различно престъпления-на кражба по
чл.194 от НК и на принуда по чл.143 от НК. В случая принудата, изразила се във нанесен побой на пострадалия е осъществена за запазване на владението
върху предмета на престъплението
От
субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл по с.на чл.11, ал.2
от НК, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Налице
са били у подсъдимата съставомерните
представи на интелектуалния и волеви момент на умисъла, тъй като е съзнавала,
че отнема предмета на престъпление без съгласието на пострадалия и с намерение
да ги присвои, като за отнемането им нанася на пострадалия физическа принуда, целейки трайно
установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението.
КнОС, предвид събраните по делото
доказателства, обсъдените по-горе, няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на пострадалия свидетел за наличието на предмета
на престъпление, както и за причината за нанесения му побой от подсъдимата.
Така приема съдът, тъй като липсват доказателства, които да ги опровергават или
да поставят под съмнение достоверността му. Не е налице и логично обяснение на
подсъдимата, изключващо достоверността на тези показания на пострадалия
свидетел относно тези факти, които са възприети само от него и нея. Налице са
обаче достатъчно косвени доказателства относно тези обстоятелства, които в
съвкупността им дават основание за изцяло кредитиране на показанията на
пострадалия свидетел. Същият веднага след тръгването на подсъдимата е заявил,
че е бил бит, което е било очевидно и е търсил помощ, назовал е и личното име
на подсъдимата, която е установено, че непосредствено преди увреждането му е
била в дома му. Потвърдени са от протокола за оглед на местопрестъплението и
фотоалбума към него, и показанията му относно мястото на нанасяне на побоя-удара със стол, какъвто
е намерен в мазето и с какъвто според
вещото лице може да бъде нанесен удара по главата. Допълнителните разяснения на
в.л. Н. по време на въззивното съдебно следствие, преценени ведно с показанията
на пострадалия свидетел, данните от
протокола за оглед и мед.с-во по категоричен начин изключват уврежданията да са
получени при самонараняване от пострадалия и сочат като на най-вероятен
механизъм на причиняване на увреждането по главата, да е станало по начина,
описан от пострадалия.
По изложените съображения, КнОС счита,
че правилно подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по
чл.198, ал.1 от НК, като възражението в жалбата за недоказаността на същото по
несъмнен и категоричен начин не може да
бъдат споделени.
По определяне на вида и размера на
наказанието:
КнОС
счита, че наложеното наказание на подсъдимата правилно е
индивидуализирано при усл.на чл.54 от НК, а именно в пределите от 3-10 години. Същевременно констатира, че следва да бъде
коригирана присъдата в санкционната й част,
като намали размера на наказанието лишаване от свобода от 4 години на 3
години. Така
приема КнОС, тъй като след проверка на
присъдата за законосъобразност и справедливост на наказанието, счита, че
размерът му е завишен. Според КнОС първоинстанционният съд
е надценил степента на обществена опасност на деянието, която за разлика от районния съд, преценява като относително
завишена, с оглед времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, както и вида на засегнатите обществени отношения, обстоятелствата,
при които е извършено престъплението, последиците от него, вида на престъпните
последици- размера на причинената щета,
изразили се в отнемане на сума от
*** лв. (която не превишава значително МРЗ за страната) и причиняване на леки
телесни повреди на пострадалия, с период за пълно възстановяване за около 20
дни.
Степента на обществена опасност на подсъдимата,
КнОС преценява също като относително завишена,
предвид съдебното й минало, сочещо на трайно усвоени престъпни навици на живот,
служещи за набавяне на средства за съществуване; вида на престъпленията, за
които е осъждана-все против собствеността и предимно за измама; наказанията,
които е изтърпяла и липсата на поправително-превъзпитателен ефект.
Предвид горните обстоятелства, КнОС счита, че и наказание лишаване от свобода от 3 години, може и следва да съдейства за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, като приема, че ще въздейства поправително-възпитателно и
предупредително- възпиращо на подсъдимата, а по отношение на останалите членове
на обществото ще има предупредително-възпиращ ефект.
Правилно ДнРС е постановил, че
наказанието следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, тъй като такъв е
съответен на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Предвид
на изложеното не са налице основания за отмяна на присъдата в
гражданско-осъдителната й част, тъй като са налице всички предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки за реализиране на
деликтната отговорност на подсъдимата за причинените с престъплението имуществен и неимуществени вреди на
гражданския ищец Т..
Правилно подсъдимата е осъдена да заплати
сторените по делото разноски, тъй като
такива дължи съгл.чл.189, ал.3 от НПК. На същото основание подсъдимата следва
да бъде осъдена да заплати и сторените разноски от въззивния съд в размер на ***
лв.-платени за разпит на вещото лице д-р Н..
При извършената служебна проверка, КнОС
не констатира допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, обуславящи отмяна на проверявания съдебен акт. Не констатира други основание за изменение на
първоинстанционната присъда, извън посоченото по-горе, поради което присъдата в останалата й наказателна част,
следва да бъде потвърдена. Присъдата в гражданско-осъдителната част не е
обжалвана.
Воден от горното и на осн.чл.337, ал.1,
т.1 и чл.338 вр. с чл.334, т. 3 и т.6 от НПК, КнОС
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №
95/21.11.2018 г., постановена по
НОХД № 1649/2017 г. по описа на
Дулнишкия районен съд в санкционната й част, както НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание лишаване от свобода от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и
наказателно-осъдителна част.
ОСЪЖДА подсъдимата В.П.С., с ЕГН ********** да
заплати в полза на ВСС, по сметка на Кюстендилски окръжен съд сторените по
делото разноски в размер на сумата от *** лв.-платени за разпит на вещото лице
Решението не
може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка пред Софийски
апелативен съд, по реда на глава ХХХІІІ НПК, озагл.”Възобновяване на
наказателни дела”, по искане на
осъдените в 6-месечен срок от обявяване на решението и по искане на главния
прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/