О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260192
гр. Шумен, 09.12.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М.
Маринов, в.ч.гр.д. № 496 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Делото е образувано по
частна жалба с вх. № 4089/18.11.2019г. депозирана от Ж.И.К. ***, чрез адв. М.Д.
– ВАК, против определение от
07.11.2019г. по гр. д. № 43/2012г. на РС – В.П. в частта, в която съда е приел за недопустима молбата на
жалбоподателката с пр. осн. чл. 346 от ГПК и не е приел за съвместно разглеждане
претенцията, предявената на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС за откриване на
производство по сметки, за заплащане на сума от по 4094 лева от всеки от
ответниците - М.Х.К. и Н.Х.К., съставляваща общо възнаграждение за периода м.
януари 2012г. – м. декември 2016г. за управление на работа с цел съхраняването
и опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено от
жалбоподателката, дължима на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и необосновано и моли
съдът да го отмени. Излага, че решаващия състав е обосновал в мотивите си, че
същата е недопустима в производството по сметки, т.к. гесцията следва да бъде
предявена в отделно производство, с довода, че претенцията за осъществявано от Ж.И.К.
управление на к-с П. до 17.04.2011г. не подлежи на разглеждане и разрешаване по
реда на чл. 346 от ГПК в настоящия процес, доколкото отношенията били във
връзка с изпълнение на управителни функции от сънаследник. Сочи, че изложеният
от съда довод е необоснован, поради невярната интерпретация и несъответствие с
изложените в молбата обстоятелства и твърдения по предявената в действителност
претенция, а именно: - възнаграждение за
периода м. януари 2012г. – м. декември
2016г. за управление на работа с цел съхраняването и опазването на
наследственото имущество в общ интерес, извършено от ищцата Ж.И.К., дължимо на
осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съдът не е отчел обстоятелството,
че процесната претенция е свързана с поддържането на сградите в добро
състояние, именно чрез предприетите от ищцата действия и активности по
правилата на гестията, тъй като работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, във връзка с която са приети за разглеждане,
претендираните претенции по сметки за необходимите разноски за текуща
поддръжка, съхранение и охрана на наследственото имущество, но не било отчетено
обстоятелството, че претенцията включвала и възнаграждение за управлението на
работата по осъществяването на всички тези необходими действия по организацията
и контрола им.
Ответниците по жалбата М.Х.К.
и Н.Х.К., са депозирали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата и молят съда да я
остави без уважение. Позовават се на Постановление № 7 от 28.11.1973г. на
Пленума на ВС и считат, че така предявената претенция не подлежи на разглеждане
и разрешаване по реда на чл. 346 от ГПК, тъй като претенцията за възнаграждение
за „управление на работата по съхраняване и опазване на наследственото
имущество“ е недопустима в производството по сметки, доколкото същата нямала
облигационен характер, нямала пряка връзка с наследственото имущество, не е
свързана с формирането на наследствената маса и не представлявала претенция за
получени доходи от имотите или за вложени в общите имоти необходими разходи или
полезни разноски. Молят съда да потвърди обжалваното определение, както и да им
бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на по
200лева за всеки представляващи заплатен адвокатски хонорар, по приложените два
договора за правна защита и съдействие.
С определение №
16/10.01.2020г. съдът е оставил без разглеждане така депозираната жалба, като
процесуално недопустима на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, което определение на ОС –
Ш., е отменено с определение № 260126/09.11.2020г. на АС – В. по в.ч.гр.д. №
446/2020г. и делото е върнато за разглеждане на частната жалба по същество.
Разгледана по същество, съдът
я намира за основателна, поради следното:
Производството по гр. д. №
43/2012г. по описа на РС – В.П. , е образувано по депозирана искова молба, с
правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, по иск предявен от Ж.И.К., Б. Х.К. и А.Х.
К. – чрез законен представител Ж.К., за делба на недвижими имоти и движими вещи
притежавани приживе от Х. М. К., бивш жител ***, починал на 17.04.2011г. и
оставил за законни наследници: съпруга - Ж.И.К. и низходящи от първа степен - А.Х.
К., Б. Х.К., М.Х.К. и Н.Х.К.. Наследодателят Х. К. бил регистриран като
едноличен търговец - ЕТ „Здраве – Х. К.”. Поискана е делба на общо тридесет и
един недвижими имота находящи се в гр. В. П., с. К., обл. Ш. и гр. В. и едно
МПС, притежавани от наследодателя в момента на откриване на наследството. На
основание чл. 346 от ГПК, във с вр. чл. 12, ал. 2 от ЗН и чл. 30, ал.3 от ЗС
жалбоподателката е предявила претенции по сметки, които първоинстанционния съд
частично е приел за съвместно разглеждане и е отхвърлил, като недопустима, предявената претенция по сметки за заплащане на сума от по 4094 лева (1/5 от 20 470лева) от всеки от
ответниците М.Х.К. и Н.Х.К., съставляваща общо възнаграждение за периода м.
януари 2012г. – м. декември 2016г., за управление на работа с цел съхраняването
и опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено от
жалбоподателката и дължимо на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от
ЗС, ведно със стойността на дължимата законна лихва върху главниците от датата
на завеждане на исковете до окончателното им изплащане, като в молбата подробно
са описани претендираните суми по месеци и години. За да я отхвърли,
първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че е недопустимо гесцията да бъде
разглеждана и разрешавана по реда на чл. 346 от ГПК в делбеното производство,
тъй като отношенията били във връзка с изпълнение на управителни функции от
сънаследник и същата следва да бъде предявена в отделно исково производство.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд. Исканията за сметки
произтичат от предвиденото в чл. 30, ал. 3 от ЗС, задължение всеки съсобственик
да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ето защо
разпоредбата на чл. 346 от ГПК, допуска в производството по извършване на
делбата, съделителите да предявяват искания за сметки по между си, като
законодателят има предвид единствено предявените искове за вземания, свързани с
делбените имоти и вещи. Действията по поддържане състоянието на общите вещи и
отговорното им пазене, са управителни и останалите съсобственици дължат
възстановяване както на направените разноски за тяхното поддържане, така и
възнаграждение за отговорното им пазене. В случая, е предявена претенция, именно за
заплащане на възнаграждение за управление на работа с цел съхраняването и
опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено от жалбоподателката,
като претенцията е конкретизирана, както по основание и размер, така и по
години, поради което същата се явява допустима и следва да се разгледа по реда
на чл. 346 от ГПК.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното определение, с което е
отхвърлена, като недопустима предявената за съвместно разглеждане на осн. чл. 346 от ГПК, претенция по сметки за заплащане на сума от по 4094 лева от
всеки от ответниците М.Х.К. и Н.Х.К., съставляваща общо възнаграждение за
периода м. януари 2012г. – м. декември 2016г. за управление на работа с цел
съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено
от ищцата Ж.И.К., е неправилно, поради
което следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. Необходимо е да се отбележи, че ако
съдът счете, че претенциите не отговарят на условията за предявяване на иск,
той може да даде срок на страната да уточни искането си.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.11.2019г. по гр. д. № 43/2012г. на РС
– В.П. само в частта, с
която е отхвърлена, като недопустима предявената за съвместно разглеждане на
осн. чл. 346 от ГПК, претенция за откриване на производство по сметки, за
заплащане на сума от по 4094 лева от всеки от ответниците М.Х.К. и Н.Х.К.,
съставляваща общо възнаграждение за периода м. януари 2012г. – м. декември
2016г. за управление на работа с цел съхраняването и опазването на
наследственото имущество в общ интерес извършено от Ж.И.К. ***, ведно със
стойността на дължимата законна лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковете до окончателното им изплащане.
ВРЪЩА делото на РС – В.П. за продължаване на съдопроизводствените
действия за разглеждане на заявените претенции по сметки по реда на чл.
346 от ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.