№ 3016
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110146109 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
По гр.д.№ 40419/2023г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ***
с ЕГН: ********** и адрес: ***, за вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл.
София (столица) за: сумите 3 846,59 лева (три хиляди осемстотин четиридесет и шест лева
и 59 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 221966, която се твърди, че е
ползвана за битови нужди за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 583,61 лева (петстотин
осемдесет и три лева и 61 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 11.07.2023 г., 53,57лева (петдесет и три лева и 57 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 11,49 лева (единадесет лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., като по гр.д.№ 4163/2024г. от СГС е прието
възражение по чл.423 ГПК на С. П. П., наследник по закон на ***, след което е образувано
настоящото исково производство по указания на СРС по чл.415 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че С. П. – наследник по закон на ***, е
собственик на недвижим имот, поради което и негов клиент по неформален договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот ***. Ищецът твърди, че ответникът,
като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за
битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно
изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде
конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото
вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след
изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава
и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй
1
като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответникът , в писмения си отговор по чл.131 ГПК, възразява против исковете на
ищеца, като сочи, че оспорва твърдението на ищеца, чее страна по правоотношението по
продажба на ТЕ за битови нужди, поради липса на доказателства или твърдения за наличие
на вещно право върху имота, счита се, че ищецът не уточнява на какво основание счита
ответницата за негов клиент и защо търси изпълнение от нея. Сочи се, че за да е приложима
разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, то ищецът следва да представи доказателства за сключен
между ищеца и ЕС договор, по присъединяване към абонатна станция или самостоятелно
отклонение. Оспорва се приложимостта на ОУ, поради неизпълнение, от страна на ищеца,
на процедурата по чл.150,ал.2 ЗЕ, като се сочи,че ищецът не е изправна страна – не е
доставял твърдяното количество ТЕ, което да отговаря по качество и количество на
уговореното. Оспорва се дължимостта на претенцията за дялово разпределение, поради
липса на сключен договор на ЕС с третото лице, а представеният е с трето дружество.
Оспорва се твърдението за редовно водено счетоводство, а общите фактури не са първичен
счетоводен документ.
Прави се възражение за давност. Оспорва се твърдението за забава, включително с
твърдение, че фактури не са получавани, като се сочи, че при справка в публичен регистър
на задълженията, към този абонатен номер няма публикувани фактури.
В открито съдебно заседание, в рамките на устните състезания по спора, се излагат
твърдения, че и при установено право на собственост, ищецът не е доказал основанието си
за претенцията, предвид липсата на доказателства за приемане на наследството, като се
прави искане за обезсилване на изпълнителния лист.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на договор за покупко – продажба на жилище от
1990г. се установява, че *** е придобил правото на собственост върху имот с адрес: ***,
като наследодателят на ответницата /обстоятелство, което се установява от приложеното
удостоверение за наследници/ фигурира в рамките на приложението към протокол от 2008г.,
в който се съдържа решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение и
сключване на договор с третото лице - помагач на страната на ищеца.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е
имал качеството на потребител на такава. Неоснователни са възраженията на ответната
страна, че дори при установено право на собственост, ищецът не е доказал основанието си
за претенцията, предвид липсата на доказателства за приемане на наследството. При
2
съобразяване, че правото на собственост върху имота е един от правопораждащите
притезанието юридически факти, на основание чл.154 ГПК, ответната страна носи тежестта
при непълно доказване да установи, че не е приела наследството, оставено от покойния ***,
каквито доказателства не са ангажирани.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през исковия
период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия, от приложените от третото
лице – помагач документи се установява, че в имота е осъществяван отчет на уредите.
Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
експертиза, за исковия период в имота има поставени три броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО тип „Метрикс“ в кухня, стая, хол, като показанията на уредите се
натрупват и не се нулират след края на отоплителния сезон. Вещото лице сочи, че
отчетените стойности са нанесени в отчетни формуляри от 15.5.2021г. и 17.5.2022г., като
същите стойности „ново“ са нанесени в изравнителните сметки, като топлинната енергия за
имот е начислена въз основа показанията на трите уреда, умножени с К- фактор на
отоплително тяло, умножено с енергията за единица редуциращо показание. Вещото лице
изрично сочи, че след преглед на показанията на уредите е видно, че показание „старо“ не
съвпада с показание „ново“ за следващия период, като от отчетените стойности е видно, че
уредите натрупват единици през летния период в два пъти и повече от зимния период,
поради което и вещото лице счита, че трите уреда не показват реално отчетените единици за
исковия период. Посочено е, че в изравнителна сметка след исковия период / за 2021г.-
2022г./, третото лице е отбелязало, че трите уреда са неизправни, като нередностите следва
да се отстранят в едномесечен срок, като за същия период няма извършвана корекция. За
сградна инсталация, начислените суми са изчислени, като върху пълна отопляема кубатура
на имота е приложена формула, а за БГВ- след отчет на един уред. Вещото лице счита, че
начислените суми за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са начислявани от
третото лице в съответствие с предвидените в Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г. формули,
но сочи, че начислената сума за отопление на имот, поради констатираната неизправност на
уредите за дялово разпределение, не показва реално отчетени единици. По изравнителни
сметки са налице: за 2020/2021г. – сума от 397,98 лева за доплащане и 2021/2022г.- сума за
3
връщане от 360,70 лева.
В случай на констатирана неизправност на уредите за дялово разпределение,
разпоредбата на чл.52 от Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г предвижда, че /ал.7/„лицето
по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка
на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния
период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от
установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери
и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези
задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия.
(8) В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7 или последващата
проверка установи, че индивидуалният топломер и/или индивидуалният водомер е
повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т.
2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1.
(9) За периода, през който индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери са
свалени за метрологична проверка съгласно ЗИ, на клиента се разпределя топлинна енергия
при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1.“
Констатацията за неизправност на ИРРО е направена още към отоплителен сезон
2020г/2021г./несъответствието на показание „старо“ с показание „ново“, установено и от
вещото лице, и за третото лице - помагач е възникнало задължението по чл.52,ал.7, да
уведоми потребителя, че следва да се извърши проверка на водомерите, което е сторено едва
в края на отоплителен сезон 2021/2022г., и при това не се е отразило на изравнителната
сметка. При констатирана нередовност, за третото лице възниква задължението да
разпредели енергията по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл.
61, ал. 1., а не въз основа на нередовните показания на уредите, както е сторено в настоящия
случай. Ето защо, налага се изводът, че недоказано е потреблението на остойностеното
количество енергия на ИРРО на отоплителните тела, поради което се налага изводът, че
реално потребеното количество енергия възлиза на сумата от 1304,03 лева/сумата 476,27
лева за сградна инсталация, сумата 827,76 лева за битово горещо водоснабдяване, съгласно
отговора на задача 4 от съдебно – техническата експертиза, след приспадане на сумата от
2559,94 лева за отопление на имот/.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
4
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., започва да тече за всяка отделна
фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (19.7.2023 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички
вземания, които са били изискуеми към 19.7.2020 г. Това са всички вземания по прогнозните
фактури за ТЕ, издадени за периода 01.05.2020 г. – 30.5.2020 г.. На основание чл.119 ЗЗД, в
5
погасителна давност е и вземането за обезщетение за забава върху съответната погасена по
давност главница. Съгласно чл. 33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-
дневен срок от датата на издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално
ползваното количество ТЕ. За отоплителния сезон м.05.2020 г. – м.04.2021 г. /в който са
налице погасени по давност вземания/ общата фактура, представена по делото, и съобразена
от вещото лице по ССЕ, е издадена на 31.07.2021г.
По таблица, съставена от вещото лице по ССЕ, на лист 8 от заключението, и 167 от
делото, реално дължимата сума, при съобразяване на изчислението на съдебно –
техническата експертиза за приспадане на сумата 2559,94 лева / 1291,45 лева за отоплителен
сезон 2020/2021г. и 1268,49 лева за сезон 2021/2022г./, задължението за исковия период
възлиза на 1286,65 лева / разликата със сумата по СТЕ проитзича от сумата 17,38 лева,
осчетоводена за 2020-2021г., във връзка с промяната на цената на енергията/. Прогнозните
фактури за сезон 5.2020г.-4.2021г. възлизат на сумата 1497,86 лева, към която е начислена
сума за доплащане 386,04 лева след изравнението, като при издаване на общата фактура през
7.2021г., за прогнозните фактури са издадени кредитни известия, и е издадена една обща
фактура за цялостно задължение за отоплителния сезон в размер 1883,90 лева, от която сума
вещото лице приспада сумата 17,34 лева, посочена като сума за възстановяване , поради
промяна на цената на ТЕ, както и сумата 1291,45 лева, недължима, поради установеното в
заключението на СТЕ. Така, общо дължимата сума за този сезон, за реално ползвана ТЕ,
възлиза на сумата 575,11 лева, върху която обезщетението за забава в размер на законната
лихва, считано от 15.8.2021г. до края на исковия период, възлиза на сумата 115,85 лева, до
края на исковия период. Както се посочи по- горе, по ОУ на ищеца, обезщетение за забава се
следва от изтичане на 45-дневен срок от издаване на ОУ, поради което обезщетение за забава
се следва по общата фактура от 15.9.2021г., а не от 15.8.2021г. и неговия размер възлиза на
114,50 лева.
През 8.2021г. е направена корекция, като следва да се доплати сумата 11,94 лева,
върху която лихвата за забава от 15.10.2021г. до 11.7.2023г. възлиза на 2,21 лева. В рамките
на погасителна давност е вземането от 5.2020г. по прогнозна фактура, по горните
съображения, което вземане възлиза на сумата 19,50 лева, от която следва да се приспадне
1,80 лева/ 1/12 такса за дялово разпределение/, тоест, вземането за сумата 17,70 лева е в
погасителна давност. По този начин, реално дължимата сума за период 6.2020г.-4.2021г.,
която не включва вземане в погасителна давност, възлиза на 569,35 лева, върху която, на
основание чл.162 ГПК при ползване на данните от ССЕ, съдът изчисли, че обезщетението за
забава възлиза на сумата от 113,19 лева.
Останалото вземане на ищеца, за период 5.2021г.- 4.2022г., е извън погасителна
давност, поради което искът е основателен за сумата по ССЕ, както следва: по прогнозни
фактури, е начислена сумата от 2328,77 лева, от която сума, след дялово разпределение,
следва да се извади сумата 375,46 лева, като дължимата сума възлиза на 1953,31 лева, като
при съобразяване на неизправността на уредите, констатирана при СТЕ, и коригираната
стойност, следва да се приспадне сумата от 1268,49 лева, като окончателната, реално
ползвана сума възлиза на 684,82 лева, към която се прибавя сумата 14,78 лева след
изравнение през 10.2022г. Върху двете суми, обезщетението за забава възлиза на, съответно,
сумата 68,51 лева/ за период 15.8.2022г-11.7.2023г./ и 0,98 лева /за период 15.12.2022г-
11.7.2023г./
По този начин, реално дължимата, при съобразяване на погасеното по давност
вземане, главница за ТЕ за период 6.2020г.-4.2022г. възлиза на сумата 1268,95 лева, като
лихвата за забава върху същата за периода 15.09.2021 г. – 11.7.2023 г. е 184,03 лв.,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
6
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото не е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено
събиране на главницата за услугата дялово разпределение на ищеца, не е доказано
основанието ищецът да претендира сумата, нито неговия размер - цената на услугата е
изцяло недоказана, с оглед на което, искът следва да се отхвърли – за главница и лихва за
забава, а, доколкото исковете се отхвърлят, съдът не разглежда възражението за погасителна
давност на вземанията по тези искове.
По направеното искане за обезсилване на изпълнителния лист. С Т.11.г. от
Тълкувателно решение № 4/18.6.2014г по дел о № 4/2013г.на ОСГКТ на ВКС се прие
изрично, че същият не подлежи на обезсилване, ето защо, искането следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски : за заповедното производство- в общ размер 139,91лева,
от които 89,91лева държавна такса, сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и за исковото производство – в общ размер 1213,95лева, от които 213,95
лева държавна такса , 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 900 лева депозити за
експертизи.
От сторените от ищеца разноски , ответникът, съразмерно с основателната част на
исковете, дължи, съответно: за заповедното производство, сумата 51,45 лева, за исковото
производство – сумата от 446,39 лева.
Ответникът претендира сумата 25 лева внесена такса за разглеждане на възражението
по чл.423 ГПК, както и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2
ЗАдв.
На първо време, съдът не разглежда възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, защото същото не е действителен разход, а се определя от съда,
въз основа процесуална разпоредба /чл.38,ал.2 Задв, препращаща към НМРАВ/. В Наредбата
за минимални размери на адвокатските възнаграждения, чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на
бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“. Видно
от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава защитата по заявления по чл.410
ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
7
ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 100 лева.
За исковото производство, при преценка на средната фактическа и правна сложност
на делото, възнаграждението, определяемо съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2, т-2 НМРАВ, е
въз основа интереса, а не въз основа всеки иск, който интерес възлиза на сумата 4495,26
лева . Следователно, минималното възнагражение, дължимо съгласно чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ,
възлиза на 749,53 лева, който размер е справедлив и обоснован, като отговаря и на
материалния интерес по делото.
От тези разноски, на ответницата се следва сумата от 15,81 лева, а на процесуалния й
представител следва да се присъди съответно, сумата от 63,23 лева и от 473,92 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. П. П. ЕГН ********** с адрес: ***, конституирана
като наследник по закон на починалия на 28.8.2023г. *** с ЕГН: **********, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б
сумата 1268,95 лева неплатена главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
*** аб.№ 221966, ползвана за битови нужди през период от м. 6.2020г.-4.2022г. , ведно със
законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 184,03 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г , за които суми по
ч. гр.д.№40419/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против С. П. П. ЕГН ********** с адрес: ***,
конституирана като наследник по закон на починалия на 28.8.2023г. *** с ЕГН: **********
искове за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№ 40419/2023 на СРС, 125 състав за: горницата над
уважената претенция за топлинна енергия от 1268,95 лева до пълния й предявен размер от
3846,59 лева, както и за период от 01.05.2020 г. до 30.5.2020 г.; за горницата над уважената
претенция за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия над уважения
размер от 184,03 лв., до пълния предявен размер от 583,61 лева, както и за период от
15.8.2021г. до 14.9.2021г., за дялово разпределение от 53,57 лева за период 1.6.2020г.-
30.4.2022г., обезщетение за забава върху него от 11,49 лева за период от 15.8.2020г.до
11.7.2023г.
ОСЪЖДА С. П. П. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б
сторените разноски: сумата 51,45 лева по ч. гр.д. № 40419/2023 г. на СРС, 125 състав и
сумата 446,39 лева по гр.д.№ 46109/2024 г..
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б да заплати на С. П. П. ЕГН ********** с адрес: *** сторените по гр.д.
№ 4163/2024г. на СГС разноски от 15,81 лева
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б да заплати, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на адвокат С. Й. Б., САК, с
личен номер **********, с адрес на кантората: град София, улица Граф Игнатиев № 5А,
етаж 1, офис 103А, сумата от 63,23 лева- възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на С. П. по гр.д № 4163/2024г. на СГС, и сумата 473,92 лева,
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. П. по гр.д.
№ 46109/2024г.
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П., формулирано в хода на устните
състезания, за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 40419/2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „ Нелбо АД. .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9