Определение по дело №74/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2020 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20203520100074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237

 

гр. Попово, 21.05.2020г.

 

            ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и  първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            като постави на разглеждане гр.д. № 74/20г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск от  Е.И.Г. ***, действаща чрез адв.Р.К. от ТАК против М.И.Д. *** и П.Е.Д. ***.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на Районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.

            СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата твърди, че  с ответниците са наследници  по закон на Иван Мирчев Димитров, поч. на 02.09.2018г.-баща на ищцата първата ответница и съпруг на втората ответница.

 Ищцата твърди, че наследодателят И. М. Д. преди смъртта си съвместно със съпругата си П.Е.Д. се  разпоредил в полза на първия ответник М.И.Д., чрез дарение с нотариален акт вписан в СВ при ПпРС под №101,том IV,peг.№ 1643,дело №691/21.05.2018г. на следният недвижим имот придобит в режим на СИО,а имено: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №57649.503.525, в гр.Попово, на ул."С.С."№, целият с площ 551кв.м., заедно в реален вид: Самостоятелен обект в сграда- жилище-апартамент, на едно ниво, с площ 103.53кв.м.,с административен адрес: гр.П., ул."С.т."№,ет.,ап.,с идентификатор №57643. 503. 525.1.2, находящ се в жилищна многофамилна сграда  на три етажа,с идентификатор №57649.503.525.1 и Гараж в сграда на едно ниво, с площ 17.85кв.м.,с административен адрес: гр.Попово, ул."Сан Стефано"№7,ет.1, гараж:3, с идентификатор №57643.503.525.1.3, находящ се в жилищна многофамилна сграда, с идентификатор №57649.503.525.1,ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Ищцата твърди, че  посредством така извършеното дарение  на ответника М.Г.  била накърнена нейната запазена част  от наследството на  баща й.  Твърди, че тъй като след смъртта си същият не е оставил други имоти извън размера на разполагаемата си част от 1/4 ид.ч. е накърнил запазената част на преките си наследници

Предвид изложеното ищцата моли съда да  намали дарението на ½ ид.ч. от описания поземлен имот и самостоятелни обекти с 1/4 ид.ч.-запазената част на наследниците, или до размера на ищцата Е.И.Г. от 1/8 ид.ч., след което  да се допусне и извършите делба на процесните имоти , при посочени от ищеца квоти.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от М.И.Д. ***, в който е изразено становище за  частична недопустимост  и неоснователност на предявените искове.

Счита, че предявеният иск за намаляване на извършеното дарение от И.М.Д. по отношение на 1/2 ид.части от Поземлен имот с идентификатор № 57649.503.525 бил  недопустим, тъй като ПИ не бил  придобит в режим на СИО, а бил лична собственост на П.Е.Д. по наследство от баща й Е.М.С., поч. на  23.06.1997г.  След като И.М.Д. не бил съсобственик в този имот и имота не  бил  наследствен, то иск за намаляване на дарението по отношение на идеалните части от поземления имот бил недопустим.

По отношение на искането за намаляване на извършеното дарение на самостоятелния обект в сграда - Жилище-апартамент №2, ет. и гараж,находящи се в многофамилната жилищна сграда в гр. П.,ул."С.С." №, поради нарушаване на законната запазена част на ищцата счита,че същият бил основателен до размера на предвидените в ЗН  квоти.

Твърди, че тези сгради били построени от дядо им  и родителите им,  на основание отстъпено  право на строеж от Е.М. С., въз основа на договор за групов строеж от 13.03.1990г., договор за групов строеж от 28.04.1990г., разрешение за строеж №3/07.08.1989г., и протокол за дадена строителна линия и определено ниво №27/19.09.1989 г. от ОбНС Попово. Тъй като родителите им сключили граждански брак на 20.01.1964г.,то само тази сграда била придобита в режим на СИО.  Или  само по отношение на 1/4 ид.ч.,  колкото бил делът на баща  им можело да се претендира намаляване на дарението.

Освен това ответника  не е  съгласен с твърдението,че баща им И.М.Д. не бил оставил други имоти и имущество след смъртта си,освен тези посочени в дарението.  В процесната многофамилна жилищна сграда имало още един самостоятелен обект,представляващ Жилище-апартамент № 1, с идентификатор № 57649.503.525.1.1.,  на ет.2 от сградата, с площ от 103.53 кв.м.,който бил построен съгласно  Договора за групов строеж от 13.03.1990г. Тъй като  съсобствеността в построената сграда въз основа на Договора за груповия строеж не била прекратена,след завършването й със делба, между родителите и дядо им- Е.М.С.,то  И.М.Д. бил съсобственик и в този обект,построен по време на брака му.

В тази връзка  ответникът иска да бъде включен в наследствената маса този обект,за бъде правилно определена законната запазена част на ищцата, както и да се преценяло  дали била нарушена с въпросното дарение. Твърди се още, че след смъртта на баща им останал като наследствен и лек автомобил марка „Волга",модел „ГАЗ 24" с рег. №  който също желае да бъде включен в наследствената маса.

 В случай, че  с включването на посочения недвижим имот  и лекия автомобил в наследствената маса се установяло, че законната запазена част на ищцата не била нарушена,то моля иска за намаляване на това разпореждане да бъде отхвърлен, съотв. да бъде отхвърлен и иска за делба.

Ответникът твърди още, че след извършване на дарението  с лицето,с което живее на съпружески начала извършили доста подобрения в имота, подробно изброени, които евентуално във втората фаза от делбата ще предяви като претенция за заплащане от ищеца на припадащата му се част от стойността на тези направени подобрения в делбения имот. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от П.Е.Д. ***, в който е изразено становище за  частична недопустимост  и неоснователност на предявените искове.

Счита, че предявеният иск за намаляване на извършеното дарение от ИМ.Д. по отношение на 1/2 ид.части от Поземлен имот с идентификатор № 57649.503.525 бил  недопустим, тъй като ПИ не бил  придобит в режим на СИО, а бил лична  нейна собственост а по наследство от баща й Е.М.С., поч. на  23.06.1997г.  След като И.М.Д.не бил съсобственик в този имот и имота не  бил  наследствен, то иск за намаляване на дарението по отношение на идеалните части от поземления имот бил недопустим.

По отношение на искането за намаляване на извършеното дарение на самостоятелния обект в сграда - Жилище-апартамент №2, ет. и гараж,находящи се в многофамилната жилищна сграда в гр. П.,ул."С. С." №, поради нарушаване на законната запазена част на ищцата счита,че същият бил основателен до размера на предвидените в ЗН  квоти.

Твърди, че тези сгради били построени от  баща  й, от ней и съпруга й И.М.Д.,  на основание отстъпено  право на строеж от Е.М.С., въз основа на договор за групов строеж от 13.03.1990г., договор за групов строеж от 28.04.1990г., разрешение за строеж №3/07.08.1989г., и протокол за дадена строителна линия и определено ниво №27/19.09.1989 г. от ОбНС Попово. Тъй като  с И.Д.  сключили граждански брак на 20.01.1964г.,то само тази сграда била придобита в режим на СИО.  Или  само по отношение на 1/4 ид.ч.,  колкото бил делът на съпруга й можело да се претендира намаляване на дарението.

Освен това ответника  не е  съгласен с твърдението,че  И.и.Д. не бил оставил други имоти и имущество след смъртта си, освен тези посочени в дарението.  В процесната многофамилна жилищна сграда имало още един самостоятелен обект,представляващ Жилище-апартамент № 1, с идентификатор № 57649.503.525.1.1.,  на ет.2 от сградата, с площ от 103.53 кв.м.,който бил построен съгласно  Договора за групов строеж от 13.03.1990г. Тъй като  съсобствеността в построената сграда въз основа на Договора за груповия строеж не била прекратена,след завършването й със делба, между собствениците, то  И.М. Д. бил съсобственик и в този обект,построен по време на брака му.

В тази връзка  ответника иска да бъде включен в наследствената маса този обект,за бъде правилно определена законната запазена част на ищцата, както и да се преценяло  дали била нарушена с въпросното дарение. Твърди се още, че след смъртта на съпруга й останал като наследствен и лек автомобил марка „Волга",модел „ГАЗ 24" с рег. № , който също желае да бъде включен в наследствената маса.

            В случай, че  с включването на посочения недвижим имот  и лекия автомобил в наследствената маса се установяло, че законната запазена част на ищцата не била нарушена,то моля иска за намаляване на това разпореждане да бъде отхвърлен, съотв. да бъде отхвърлен и иска за делба. Претендира разноски.

Правната квалификация на иска е –чл.30 от ЗН-намаляване на дарствено разпореждане за размера на запазена част, и съдебна делба на съсобствени наследствени недвижими имоти, във фазата на допускането-чл.69, ал.1 от ЗН във вр. чл.34 от ЗС.

            Права и обстоятелства, които се признават   не се  оспорва, че страните са наследници на И. М.Д., поч. на 02.09.2018г., поради което  това  обстоятелства не се нуждае от доказване

Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

             По отношение на иска чл.30 от ЗН, ищцата носи тежестта да докаже,  че  с ответниците са наследници по закон на общия наследодател;  имуществото на наследодателя и неговата стойност към момента на откриване на наследството,  КАТО УКАЗВА на ищццата, че не сочи доказателства за това;  че  наследодателят им  е извършил разпореждане с част и/или с цялото си  имуществото-дарение,   че с това дарение е накърнена  нейната запазена  от оставеното  наследство от общия наследодател.

По отношение на иска за делба ищцата носи тежестта да докажат, че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим имоти на посоченото придобивно основание – наследствено правоприемство, както и обема на правата, които всяка от страните притежава в съсобствеността, като ответника носи тежестта да докажат възраженията си, които изключват, погасяват или прекратяват правото на ищците.

            Съдът прецени, че приложените към исковата молба и отговора на ответника П.Д. писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да се укаже на ответникът П.Д., че към отговора не е приложено адвокатско пълномощно от 07.04.2020г.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на  16.06.2020г. – 10.30ч., за която дата и час да се призоват страните  чрез пълномощниците им на посочените съдебни адреси.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на ответника П.Д. писмени доказателства.

УКАЗВА  на П.Д. че към отговора не е приложено адвокатско пълномощно от 07.04.2020г.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ПРЕПИС от писменият отговор на ответника  да се връчи на  ищеца , на осн. чл.132 т.2 от ГПК.

 ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните  едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.

 

СЪДИЯ :