№ 396
гр. гр. Добрич, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл., вр.чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1515/18.03.2022г. на „***“ЕООД гр.С. ,
чрез пълномощник юрисконсулт Х.Х., срещу определение №8/22.02.2022г. на
съдия по вписванията в Районен съд –К., с което е отказано вписване на
договор за цесия от 02.02.2022г.
Счита отказа за неправилен и незаконосъобразен с доводи, свеждащи се
до липса на визираното от съдията по вписванията основание за отказ по
причина дължимата държавна такса да следва да се определи по чл.3, ал.1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията ,
равнява се на сумата от 100лева ,половината от внесената такса за вписване
на договорната ипотека, и същата е внесена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваният съдебен акт- определение №8/22.02.2022г. на съдия по
вписванията в Районен съд –К., е съобщен на жалбоподателя, имащ и правен
интерес от обжалването, на 14.03.2022г. Подадената частна жалба е
допустима. Разгледана по същество частната жалба е и неоснователна.
По данни от обжалваното определение, съдията по вписвания е отказал
вписването на представения от жалбоподателя договор за цесия от
02.02.2022г., сключен между „Обединена българска банка“АД /цедент/ и
„***“ЕООД/цесионер/ за прехвърляне на вземане на банката от Е.Г.Д. с ЕГН
1
**********, произтичащо от договор за кредит от 30.08.2007г. за сумата от
200 000лева, обезпечено с договорна ипотека, учредена с н.акт №***, т.VII,
рег.№ ***, д.***г.на нотариус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-К. под
вх.рег.03963/31.08.2007г., акт №10, т.II, д.№2474/2007г., подновена с молба
вх.№1764/08.08.2017г., акт №297, т.І, д. №***г.на СлВп-К., по причина, че
внесената държавна такса от 100лева не покрива размера на дължимата от
240.42лева, изчислена на база вписания в договора за цесия общ размер на
прехвърленото вземане – 480847.64лева.
Съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземането, което е обезпечено с
ипотека, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър. Съгласно
чл. 17, ал. 1 ПВ вписването на акта по чл. 171 от Закона за задълженията и
договорите, в случая прехвърляне на вземане (чл. 99 ЗЗД), обезпечено с
ипотека, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви
екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на
който се иска вписването. Съобразно чл. 17, ал. 2 ПВ молбата трябва да
съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на молителя, основанието
(документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за
учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.
В случая изискванията на чл.17, ал.1 и 2 от ПВ са спазени- молителя е
заинтересовано лице да иска вписване, тъй като именно той има интерес от
запазване действието на ипотечното задължение, договорът за цесия е
сключен в изискуемата от закона форма, молбата има изискуемото
съдържание, представени са нужните екземпляри. Към молбата е приложен
документ за платена държавна такса от 100лева. В молбата е посочено, че
обезпеченото главно вземане е в размер на 200 000лева , че е прехвърлено
вземане в общ размер от 480 847.64лева, формирано от главница-
196 879.62лева, лихви - 263 726.76лева, разноски – 20 241.26лева.
Вписването на договора за цесия по чл.99 от ЗЗД не е самостоятелно и
договорът не създава допълнителни права и ограничения върху ипотекирания
имот, извън тези по ипотечния договор. Следователно, когато говорим за
вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека по смисъла на
чл.171 от ЗЗД, във вр. с чл.17, ал.1, т.а от ПВ, имаме предвид отбелязване на
2
цесионния договор към вписания ипотечен акт, и когато искането за
отбелязване е направено за цялото вземане, за което е вписана ипотека,
дължимата държавна такса се определя по правилото на чл.3, ал.1 от
Тарифата за държавни такси, събирани от Агенцията по вписванията-
половината от събраната такса за вписване на ипотеката. Когато искането за
отбелязване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, се
събира половината от таксата по чл. 2 / таксата за вписване /, изчислена върху
сумата, за която се иска отбелязване, а ако такава не е посочена в искането –
върху сумата, за която е направено първоначалното вписване. В случая е
посочена сумата, за която се иска отбелязване - вземане в общ размер от 480
847.64лева, от които главница- 196 879.62лева/при обезпечено главно
вземане от 200 000лева/, лихви - 263 726.76лева, разноски – 20 241.26лева.
След като искането за отбелязване е направено за част от вземането с
посочване на конкретната сума, дължимата държавна такса следва да се
определи по правилото на чл.3, ал.2 от Тарифата за държавни такси, събирани
от Агенцията по вписванията, т.е. дължи се половината от таксата по чл. 2 ,
изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване.
В този смисъл отказът на Съдията по вписванията да извърши
отбелязване на договора за цесия до внасяне в пълен размер на дължимата
такса от 240.42 лева/довнасяне на 140.42лева/ е правилен и законосъобразен.
С оглед от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8/22.02.2022г. на съдията по
вписванията при Каварненски районен съд, с което е постановен ОТКАЗ за
вписване в книгите по вписванията на договор за цесия от 02.02.2022г.,
сключен между „Обединена българска банка“АД /цедент/ и
„***“ЕООД/цесионер/ за прехвърляне на вземане на банката от Е.Г.Д. с ЕГН
**********, произтичащо от договор за кредит от 30.08.2007г., обезпечено с
договорна ипотека, учредена с н.акт №***, т.VII, рег.№ ***, д.***г.на
нотариус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-К. под вх.рег.03963/31.08.2007г.,
акт №10, т.II, д.№2474/2007г., подновена с молба вх.№1764/08.08.2017г., акт
№297, т.І, д. №***г.на СлВп-К., по молба с вх. №261/22.02.2022г. на
„***“ЕООД.
3
ОРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4