Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 16953/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 29.06.2018г., постановено
по гр.д. № 60295/2017г. Софийски районен съд отхвърля иска с правно основание
чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД, предявен от „К.п." ЕООД, ЕИК *******против М.
на т., БУЛСТАТ *******за осъждане на ответника да възстанови сумата от 1000 лв.,
представляваща сума за закупуване на документация за участие в конкурс, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането. Осъжда М.на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД на „К.п."ЕООД,
ЕИК *******сумата от 1000 лв., представляваща сума за закупуване на
документация за участие в конкурс, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска - на 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявени от „К.п.''ЕООД,
ЕИК *******против М.на т., БУЛСТАТ *******за осъждане на ответника да заплати
мораторна лихва в размер на 144,87 лв. върху главница от 1000 лв. за периода
29.03.2016 г. до 31.08.2017 г., както и за сумата от 6239,42 лв. - мораторна
лихва върху главница от 43070 лв. за периода 22.03.2016 г. до 24.08.2017 г. Отхвърля
исковете с правно основание чл. чл.86 от ЗЗД, предявени от „К.п."ЕООД, ЕИК
*******против М.на регионалното развитие и благоустройството за осъждане на
ответника да заплати мораторна лихва в размер на 144,87 лв. върху главница от
1000 лв. за периода 29.03.2016 г. до 31.08.2017 г., както и за сумата от
6239,42 лв. - мораторна лихва върху главница от 43070 лв. за периода 22.03.2016
г. до 24.08.2017 г. Съответно са разпределени и разноските между страните с
оглед изхода на спора.
Ищецът
в първоинстанционното производство е останал недоволен от съдебното решение, в частта,
с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД предявени от „К.п.
''ЕООД, ЕИК *******против М.на т., БУЛСТАТ *******и при условие на евентуалност
против М.на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на мораторна
лихва в размер на 144,87 лв. върху главница от 1000 лв. за периода 29.03.2016
г. до 31.08.2017 г., както и за сумата от 6239,42 лв. - мораторна лихва върху
главница от 43070 лв. за периода 22.03.2016 г. до 24.08.2017 г. Същият е подал настоящата въззивна жалба, с
която твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия
случай вземанията за главници са били безсрочни, поради което без да е
отправена покана за тяхното изплащане длъжникът не изпада в забава и съответно
не дължи обезщетение за такава. В тази връзка се позовава на чл. 60, ал.4 от
Закона за концесиите ( отм. ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.).
Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове срещу
М.на т., евентуално срещу М.на регионалното развитие и благоустройството.
Претендира и разноски.
Въззиваемият М.на т.,
ответник в първоинстанционното производство по предявения главен иск с правно
основание чл. 55, ал. ал.1,предл.3 от ЗЗД, представя отговор на подадената
въззивна жалба като твърди, че същата е неоснователна. Моли съда да потвърди
съдебното решение в обжалваната част.
Въззиваемият М.на регионалното развитие и
благоустройството, евентуален ответник в първоинстанционното производство,
представя отговор на въззивната жалба, с който излага становище за правилност
на съдебното решение в обжалваната част, съответно моли същото да бъде
потвърдено.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът
намира следното:
Безспорно е между страните, че с
решение № 275/28.04.2015 г. на основание чл.8а, чл. 8б и чл. 8д от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие е открита процедура конкурс за
предоставяне на концесия за обект, изключителна държавна собственост - морски
плаж „Корал", община Царево, област Бургаска.
Не се спори и че с решение №
646/21.08.2015 г. на Министерския съвет е прекратена процедурата за
предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Корал" на основание
чл.60, ал.1,т.2 и т.3 от Закона за концесиите, обявена е нова процедура и е
разпоредено внесена банкова гаранция по т.18 от приетото решение № 275 да бъде
възстановена на участниците в прекратената процедура.
Страните не спорят, а и от
представеното удостоверение, издадено от
МРРБ е видно, че „К.п."ЕООД се явява участник в конкурса за определяне на
концесионер на плаж „Корал" с номер на участие - № 3/30.06.2015 г.
Безспорно е и че с преводно
нареждане от 24.06.2015 г. „К.п." ЕООД е превело сумата от 1000 лв. за
документация за конкурс. Издадена е фактура № 6771/25.06.2015 г. с издател МРРБ
и получател „К.п."ЕООД на стойност 1000 лв. за конкурсна документация. С преводно
нареждане от 29.06.2015 г., „К.п."ЕООД е заплатило по сметка на МРРБ
депозит в размер на 43070 лв. Няма спор и за това, че на 24.08.2017 г. М.на т.
е наредило изплащането на внесения депозит в размер на 43070 лв. по сметка на К.п. ЕООД. Паричната сума от 43070 лв. е постъпила след извършен в полза на М.на т. превод от
МРРБ на 05.05.2016 г.
Няма спор и за това, че на 25.03.2016 г., с приемо-предавателен протокол №
194, М.на регионалното развитие и благоустройството предава на М.на т.
документите по неприключила конкурсна процедура за определяне на концесионер за
плаж „Корал".
Няма спор между страните за
това, че сумата от 1000 лв., заплатена от въззивника за участие в конкурсната
процедура и сумата от 43 070 лв., заплатена като депозит за участие в
същата подлежат на връщане.
Пред въззивната инстанция
спорен между страните е въпросът срочно или безсрочно е задължението на М.на т.,
евентуално на МРРБ, да възстанови сумата, заплатена за закупуване на
конкурсната документация и гаранцията за участие в процедурата и съответно
необходима ли е покана до длъжника, за да изпадне същият в забава, за което да
се ангажира отговорността му по реда на чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния
съд за безсрочния характер на задължението за връщане на сумата от 1000 лв.,
заплатена от въззивника за закупуване на конкурсна документация и на сумата от
43 070 лв., заплатена от същия като гаранция за участие в конкурсната
процедура са неправилни. Съображенията за това са следните:
Съобразно чл.60 от действащия към момента на
откриване на процедурата за предоставяне на концесия Закон за концесиите ( отм.
ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.) процедурата за предоставяне на концесия се
прекратява с решение на концедента, когато
т.1. не са подадени оферти или няма допуснат участник; т. 2.
съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията на решението за
откриване на процедура за предоставяне на концесия или на обявените с
документацията за участие условия; т. 3. отпадне необходимостта от провеждане
на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени или не са
могли да бъдат предвидени при приемане на решението за откриването на
процедурата; т. 4. се установят нарушения при откриването и провеждането на
процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията,
при които е обявена процедурата и т. 5. определеният за концесионер участник и
класираният на второ място участник последователно откажат да сключат концесионен
договор.
От представеното решение №
646/21.08.2015 г. на Министерския съвет е видно, че процедурата за предоставяне
на концесия за услуга за морски плаж „Корал" е прекратена на основание
чл.60, ал.1,т.2 и т.3 от Закона за концесиите, а именно поради отпадане
на необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства,
които не са предвидени или не са могли да бъдат предвидени при приемане на
решението за откриването на процедурата. Следва да се има предвид, че изменението
на ЗУЧК, съобразно което морските плажове за природосъобразен туризъм,
определени с приложение, не могат да бъдат предоставени на концесия са в сила
на 15.03.2016 г., т.е. действието им е
от един значително по -късен момент и те не са в основата на прекратяването на
конкурсната процедура по чл. 60, ал.1, т.3 от Закона за концесиите (отм. ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.).
Обстоятелствата, станали повод за постановяване на решението за прекратяване са
други и не са въведени в предмета на настоящия спор, доколкото са от
компетентността на административните съдилища.
Съгласно чл. 60, ал.4 от Закон
за концесиите ( отм. ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.) при прекратяване на
процедурата за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, т. 3 и 4
съответният орган възстановява на заинтересованите участници направените от тях
разходи за закупуване на документацията за участие в 14-дневен срок от
влизането в сила на решението по ал. 1 и освобождава или връща внесените от тях
гаранции по реда на чл. 55, ал. 3.
От горното е видно, че
доколкото процесната процедура за предоставяне на концесия е прекратена именно
и на основание чл.60, ал.1, т.3 от Закона за концесиите ( отм. ДВ. бр.96 от 1
декември 2017г.) и решението е влязло в сила на 22.03.2017 г., то на основание
чл. 60, ал.4 от Закона за концесиите вр. чл. 55 от ЗЗД в 14 –дневен срок от
тази дата, заплатена за закупуване на документация сума в размер на 1000 лв. е
следвало да бъде възстановена на въззивника като участник в прекратената
процедура. Сумата от 43070 лв. е следвало да бъде върната на участника с
решение на органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне
на концесия, в 7-дневен срок от влизане
в сила на решението за прекратяване на процедурата.
Като се има предвид изложеното,
задължението за възстановяване на процесните главници е законодателно скрепено
със срок, поради което кредиторът не следва да изпраща покана за изпълнение, за
да постави длъжника в забава. От датата на изтичането на посочените горе
срокове ( 14/7 дневен от влизане в сила на решението за прекратяване на
процедурата) длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. Съответно лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи върху главницата от 1000 лв.,
считано от 06.04.2017 г., а върху главницата от 43 070 лв. – считано от
30.03.2017 г. Доколкото сумите по главниците са платени в полза на МРРБ, то
именно то следва да заплати и дължимата се лихва за забава, поради което
исковете по чл. 86 от ЗЗД срещу М.на т. правилно са били отхвърлени.
Въззивникът е претендирал да му
се заплати лихва за забава в размер на 144,87 лв. върху главницата от 1000 лв.,
считано от изтичането на 14 дневен срок от датата на влизане в сила на изменението
на ЗУЧК, съобразно което морските плажове за природосъобразен туризъм,
определени с приложение, не могат да бъдат предоставени на концесия( 15.03.2016
г.) т.е. от 29.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, както и
лихва за забава в размер на 6239,42 лв. върху сумата от 43 070 лв.,
считано от изтичането на 7 дневен срок от 15.03.2016 г. т.е. от 22.03.2016 г. до
датата на връщане на сумата – 24.08.2017 г.
Съдът намира претенцията с
правно основание чл. 86 ЗЗД за неоснователна за сумата от 103,76 лв. и за
периода от 29.03.2016 г. до 06.04.2017 г. досежно главницата от 1 000 лв.
и за сумата от 4468,77 лв. и за периода от 22.03.2016 г. до 30.03.2017 г. за
главницата от 43 070 лв. Законът ясно разписва, в какъв срок следва да
бъдат върнати посочените главници, като началния момент на същия е влизането в
сила на решението за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия. С
изтичането на срока, длъжникът изпада в забава и дължи лихва на основание чл.
86 от ЗЗД.
При така изложеното
първоинстанционното съдебно решение
следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу МРРБ за сумата от 41,11 лв.,
представляваща дължима лихва за забава върху главницата от 1000 лв. за периода
от 06.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.08.2017 г., както
и в частта, с която е отхвърлил иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу
МРРБ за сумата от 1770, 65 лв., представляваща дължима лихва за забава върху
сумата от 43 070 лв. за периода от 30.03.2017 г. до 24.08.2017 г. и в
частта за разноските, разпределени между ответника МРРБ и въззивника ( ищеца).
В останалата обжалвана част съдебното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
За първоинстанционното
производство: Ответникът МРРБ следва да заплати на ищеца сумата от 632 лв.
разноски за първоинстанционното производство, а ищецът следва да заплати на
ответника МРРБ сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноските на М.на
т. в първоинстанционното производство не се променят.
За въззивното производство: Въззиваемият МРРБ следва да заплати на
въззивника сумата от 315 лв. разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Въззивникът следва да заплати на МРРБ и М.на т. по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
съдебно решение от 29.06.2018г., постановено по гр.д. № 60295/2017г., в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. чл.86 от ЗЗД, предявени от „К.п." ЕООД, ЕИК *******против
М.на регионалното развитие и благоустройството за сумата от 41,11 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 06.04.2017 т. до 31.08.2017 г.(датата
на подаване на исковата молба) върху главница от 1000 лв., разходвана за
закупуване на документация за участие в конкурс по Закона за концесиите ( отм.
ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.), както и за сумата от 1770,65 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.03.2017 до 24.08.2017 г. върху
главница в размер на 43070 лв. и в частта, с която М.на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София е осъдено да заплати на „К.п." ЕООД сумата от 180 лв. разноски в
първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а „К.п." ЕООД е осъдено
да заплати на М.на регионалното развитие и благоустройството, гр. София сумата
от 150 лв. разноски на основание чл. 78,
ал.3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, М.на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София да заплати на „К.п." ЕООД, ЕИК *******сумата
от 41,11 лв., представляваща лихва за забава за периода 06.04.2017 т. до
31.08.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главница от 1000 лв.,
разходвана за закупуване на документация за участие в конкурс по Закона за
концесиите ( отм. ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.), прекратена с решение №
646/21.08.2015 г. на Министерския съвет, както и сумата от 1770,65 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.03.2017 до 24.08.2017 г. върху
главница в размер на 43070 лв., предоставена на ответника като гаранция за
участие в конкурсна процедура по Закона за концесиите ( отм. ДВ. бр.96 от 1
декември 2017г.), прекратена с решение № 646/21.08.2015 г. на Министерския
съвет.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 29.06.2018г., постановено по гр.д. № 60295/2017г. по
описа на СРС в останалата част, а именно в частта, с която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД срещу М.на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София за сумата от 103,76 лв. и за периода от
29.03.2016 г. до 06.04.2017 г. досежно главницата от 1 000 лв. и за сумата от
4468,77 лв. и за периода от 22.03.2016 г. до 30.03.2017 г. за главницата от 43
070 лв., както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл. 86 ЗЗД срещу М.на т., гр. София за осъждане на ответника да заплати
мораторна лихва в размер на 144,87 лв. върху главница от 1000 лв. за периода
29.03.2016 г. до 31.08.2017 г., както и за сумата от 6239,42 лв. - мораторна
лихва върху главница от 43070 лв. за периода 22.03.2016 г. до 24.08.2017 г.,
както и в частта, с която „К.п."ЕООД, ЕИК *******е осъдено да заплати на М.на
т., БУЛСТАТ *******сумата от 840 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр.София,
ул."******** да заплати на „К.п."ЕООД,
ЕИК *******сумата от 632 лв. разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 315 лв. разноски във въззивното производство на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.п."ЕООД, ЕИК *******да заплати на М.на регионалното развитие и
благоустройството и М.на т. сумите от по 100 лв. на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.