Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 47

гр. Видин, 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

петнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

10

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от РУ Видин при ОД на МВР-Видин против Решение №248/09.11.2020г., постановено по НАХД №20201320200933/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № 19-1786-000126/25.11.2019г. на Началника на РУ-Видин, с което на ответника по касация В.Д.С. за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на основание чл.178Е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. Твърди се от касатора, че изводите на съда не съответстват на установената фактическа обстановка и събраните доказателства.

Иска се от съда да отмени решението на ВРС и потвърди наказателното постановление. 

Ответникът по делото оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Видин като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания и при извършена служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие за установено следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата  е неоснователна.

Установява се от събраните по делото доказателства , че на 28.05.2019г.  около 15,15 часа е установен автомобилът , собственост на ответника по касация-лек автомобил “ Фолксваген голф“ с рег № ВН 3405 ВН, паркиран върху тротоар на ул.“Юри Венелин“ в гр.Видин. На ответника по касация като собственик е издаден фиш , като след определение от 11.10.2019г. на АС-Видин е издаден АУАН за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП , въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Районен съд Видин въз основа на установената фактическа обстановка приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно , тъй като случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което  е отменил наказателното постановление.

Решението на ВРС като краен резултат е правилно . Наказателното постановление е незаконосъобразно, но предвид следното :

Видно от изложените обстоятелства в АУАНа и НП, наложено е наказание за това , че жалбоподателят паркира върху тротоара в населено място като съответно е посочено като място на нарушението-гр.Видин, ул.“Юри Венелин“ .

Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци". Съобразно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 лв до 200 лв лице, което паркира пътно превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Наказателното постановление е издадено в противоречие с изискванията за неговото съдържание съгласно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

НП не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемото по чл. 178е и чл. 94, ал. 3 ЗДвП деяние: а именно твърдение, че мястото на нарушението/неиндивидуализирано/ не е сред разрешените места, а ако е сред разрешените , че паркираният автомобил е над 2, 5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Анализът на чл. 94, ал. 3 изр. 2 вр. чл. 98, ал. 2, т. 2 и санкцията на чл. 178е от ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не съдържа всички индивидуализиращи белези на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника по касация, каквото императивно изискване законодателят е въвел с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наказателното постановление съобразно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН освен улицата не съдържа други индивидуализиращи данни за мястото на нарушението, такива липсват и в акта, не се установяват и от никакви други данни по преписката. Видно от горните разпоредби посочването на улицата не е достатъчно за индивидуализиране на мястото на нарушението, тъй като съобразно посочената като нарушена норма следва да бъде съобразено на посоченото място дали от собствениците на пътя или администрацията са определили места за престой, респ. паркиране, като при липса на конкретика на мястото на нарушението това обстоятелства няма как да бъде установявано.

Освен горното съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН следва да бъдат посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които следва да бъдат съобразени при наказването.

Видно и от събраните по делото гласни доказателства –вкл. и показанията на актосъставителя, на мястото , където е бил паркиран автомобилът, бордюрът е бил наравно с улицата. Такива са и направените възражения в акта от наказаното лице, което е посочило , че поради това частично е засегнал тротоара. Липсата на индивидуализация на мястото на нарушението възпрепятства съда да извърши цялостна преценка на обстоятелствата , при които е извършено вмененото нарушение и дали въобще е извършено такова.  Административно-наказващият орган е задължен преди налагане на наказанието да установи дали няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, като при липса на каквито и да е обстоятелства, при които е извършено нарушението, административно-наказващият орган няма как да изпълни това свое задължение. Такава преценка не би могъл да направи и съда впоследствие. 

Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като изискването за съдържанието на наказателното постановление е императивно и нарушението обуславя отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.

С оглед на горното жалбата  е неоснователна. Решението на ВРС като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.  

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

                           РЕШИ:

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №248/09.11.2020г., постановено по НАХД №20201320200933/2020г. по описа на Районен съд Видин,с което е отменено Наказателно постановление № 19-1786-000126/25.11.2019г. на Началника на РУ-Видин

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                          2.