№ 95
гр. гр. Димитровград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101081 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „АСВ“ЕАД твърди, че на 25.11.2021г. е подписано
Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г.,
сключен между „ТБАБ“ЕАД и „АСВ“ЕАД, по силата на което вземането на първото
дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит №********** от 07.01.2019г.,
сключен с ответника П. И. П. е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че „ТБАБ“ЕАД е
упълномощило изрично ищеца в качеството му на цесионер по горепосочения договор за
цесия да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По реда на чл.99 ал.3 от
ЗЗД до ответника било изпратено писмо от името на „ТБАБ“ЕАД от 09.12.2021г., с което
той бил уведомен за станалата продажба. Това писмо се върнало в цялост, като неполучено.
Твърди, че на 07.01.2019г. между „ТБАБ“ЕАД и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит №**********, съгласно който на последния бил предоставен кредит в
размер на 3415,94 лева за срок от 33 месеца. Първата погасителна вноска била с падеж на
15.02.2019г., а последната -на 15.10.2021г. Размерът на месечната погасително вноска бил
150,40 лева, включваща дължимата главница и договорна лихва, а последната вноска била
изравнителна и в размер на 150,57 лева. Общо дължимата от ответника сума по Договора
била в размер на 4963,37 лева, в т.ч. договорна лихва от 1547,43 лева. Кредитополучателят
не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в дадения му срок,
поради което му била начислена лихва за забава за периода от 12.01.2020г. до 27.06.2022г. в
размер на 1008,17 лева. Поради неизпълнение на задълженията по Договора, на 27.06.2022г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по
1
ч.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№791/2022г., по което на 29.06.2022г. съдът издал
Заповед №373 за изпълнение на парично задължение. Със същата било разпоредено на
ответника П. И. П. да заплати в полза на заявителя по горепосочения Договор за
потребителски кредит сумата от 2555,26 лева главница, договорна лихва за времето от
1.01.2020. до 15.10.2021г. в размер на 745,56 лева, обезщетение за забава за периода от
17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски от 236,18 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, в
което заявил, че не дължи изпълнение на задълженията по издадената заповед за
изпълнение.
Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против П. И. П.. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на „АСВ“ЕАД сумите посочени в издадената по ч.гр.д.
№791/2022г. по описа на РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №373/29.06.2022г. Претендира присъждане на направените в настоящото и
в заповедното производство разноски.
Ответникът П. И. П., не депозира в срок отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв.Н. П. от АК-Пловдив, поддържа, че предявения иск
следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Позовава се на наличието на неравноправни
клаузи в договора. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№********** от 07.01.2019г. „ТБАБ“ЕАД е предоставила на П. И. П. потребителски
паричен кредит в размер на 2500 лева, който трябвало да бъде върнат до 15.10.2021г. на 33
месечни вноски, всяка от които по 150,40 лева. Общият размер на кредита, който трябвало
да върне ответника е 3415,94 лева, в които освен главницата, била включена и
застрахователна премия от 549,95 лева. Въпросната застрахователна премия от своя страна
включвала сумата от 272,25 лева застраховка „BANК Kомбо живот“ и 277,70 лева
застраховка „BANК Kомбо безработица“. Наред с това, кредитополучателят се задължил да
заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 365,99 лева, която била дължима в
деня на подписване на договора за кредит, финансирала се от кредитора и се възстановявала
от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния план. ГЛП по кредита бил в
размер на 28,45%, а ГПР към момента на сключване на договора бил 44,51%. Общата сума
дължима от ответника по договора за кредит била в размер на 4963,37 лева.
На 07.01.2019г. във връзка с горепосочения договор, ответникът сключил със
ЗК“Уника Живот“АД за срок от 33 месеца застраховка „Защита
Живот/Безработица/Хоспитализация“. Застрахователната сума по тази застраховка била
2500 лева, а дължимата еднократна застрахователна премия- 549,95 лева. Ползващото лице
по застрахователния договор била „Ти Би АйБанк“ЕАД.
2
От приетия като доказателство по делото Рамков договор за продажба на вземания от
31.08.2018г., сключен между „ТБАБ“ЕАД и „АСВ“ЕАД се установява, че първото
дружество е прехвърлило в полза на второто свои вземания по договори за потребителски
кредит, сключени с физически лица- потребители по смисъла на ЗПК. Видно от Приложения
№1 към този Рамков договор било и вземането по процесния договор за потребителски
кредит, сключен с ответника, с главница от 2500 лева и остатък на дължимата сума към
04.11.2021г.
Съгласно представеното по делото Уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания от „АСВ“ЕАД, ответникът бил уведомен, че вземането по отношение на него
по процесния договор за потребителски кредит е било прехвърлено от Банката в полза на
ищеца. П. И. П. е бил поканен в 7-дневен срок от получаване на уведомителното писмо да
погаси дължимата към „АСВ“ЕАД сума по Договора от 4139 лева. Въпросното
уведомително писмо не било връчено на ответника, тъй като не било потърсено от него,
според приложеното по делото известие за доставяне.
Поради това, че П. И. П. не изпълнил задължението си по Договора, на 28.06.2022г.
ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника за
сумата от 2555,26 лева главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№********** от 07.01.2019г., договорна лихва за периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021г. в
размер на 745,56 лева, мораторна лихва за периода от 17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер
на 1008,17 лева, законна лихва върху главницата считано от 27.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на 236,18
лева.
В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№791/2022г., по което съдът издал
Заповед №373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със
същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била
връчена на ответника, който на 19.07.2022г. депозирал възражение пред РС-Димитровград
против нея с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането. Поради това за ищеца
възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, стойността на
кредита в размер на 3415,94 лева е преведена от кредитора по банкова сметка на ответника
на 07.01.2019г. Кредитополучателят внесъл по сметка на Банката за погасяване на кредита
сумата в размер на общо 1702,15 лева, като последната вноска била платена на 10.03.2020г.
С плащанията си ответникът погасил главница в размер на 860,68 лева, договорна лихва в
размер на 801,87 лева и лихва по просрочена главница 39,60 лева. Размерът на непогасената
главница по договора е 2555,26 лева, на непогасената договорна лихва е 745,56 лева, а
непогасената лихва за забава е 1008,17 лева. Според вещото лице обезщетението за забава,
изчислено така както е посочено в исковата молба от 12.01.2020г. до датата на подаване на
3
заявлението в съда е в общ размер на 639,93 лева, като се имат предвид и погашенията по
главницата направени след 12.01.2020г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№791/2022г.
Между страните не се спори, че на 07.01.2019г. „ТБАБ“ЕАД и П. И. П. са сключили
Договор за потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по този договор
на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 2500 лева. В тази
връзка, той е следвало да върне кредита на 33 месечни вноски, като освен главницата
дължал застрахователна премия от 549,95 лева и сума за еднократна оценка на риска в
размер на 365,99 лева. Наред с това, ответникът дължал и договорна лихва за периода на
договора, която била в размер на 1547,43 лева. По този начин, общата стойност на
задължението по договора, което трябвало да бъде върнато от ответника е 4963,37 лева. Не
се спори по делото, че до изтичане срока на договора- 15.10.2021г., ответникът не е превел в
полза на ищеца част от уговорените в погасителен план вноски, като последното плащане е
направил на 10.03.2020г. Не се оспорва от страна на ищеца, че до настоящия момент
ответника е платил по Договора общо сумата от 1702,15 лева.
Спорно по делото е уведомен ли е бил надлежно ответника за извършеното
прехвърляне на вземането от страна на неговия кредитор в полза на ищеца, кога е станало
това, дължи ли и какви суми П. П. на „АСВ“ЕАД.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за
недължимост на сумата.
На първо място, съдът счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на 28.06.2022г., към който момент
вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния договор месечна
вноска- тази с падеж на 15.10.2021г. С оглед на това, към този момент всички неплатени от
ответника суми вече са били изискуеми без да е необходимо изрично изявление на
кредитора за това.
На следващо място по делото няма спор, че изпратеното до ответника на 25.11.2021г.
Уведомително писмо от „АСВ“ЕАД, с което той е уведомен, че вземането по процесния
договор за потребителски кредит е било прехвърлено от страна на „ТБАБ“ЕАД в полза на
ищеца, не е било получено реално от П. И. П. преди предявяване на настоящия
установителен иск в съда. В този смисъл, ответникът е научил за извършената цесия на
вземането му едва след получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които и
4
горното уведомление, на 29.09.2022г.
Установява се по делото, че между „ТБАБ“ЕАД и ответника е бил сключен Договор
за потребителски кредит №**********/07.01.2019г. От своя страна ответникът не е
оспорил, че е получил сумата по уговорения в договора начин- по сметка на потребителя
открита в банката.
Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за потребителския кредит, който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които- общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя , изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В настоящият случай, съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в
тази връзка са спазени изискванията на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 от ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски
кредит, а когато договора е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и
другите разноски по него.
В настоящия случай, съдът счита, че относно съдържанието на сключения договор
между ответника и „ТБАБ“ЕАД не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
поради което договора за потребителски кредит е недействителен, като за
недействителността на неговите клаузи съдът следи и служебно. На първо място, към
Договора не е приложен погасителен план, а от него се установява, че се дължи една обща
сума всеки месец, без да става ясно какъв е размера на главницата и на лихвата. Наред с
това, във всяка месечна вноска Банката е начислила вноски по застрахователна премия,
както и за еднократно начислена такса за преценка на риска. По този начин
заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвения процент след извършване на
съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни
вноски да извади размера на главницата по договора и по този начин да получи сумата,
която дължи като договорна лихва. Посочен е ГЛП, от който не става ясно по какъв начин
той се отразява в размера на погасителните вноски. В ЗПК е посочено изчерпателно какво
следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
вр.чл.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като
в закона не е предвидена възможност тези реквизити да бъдат определяеми такива.
На следващо място, основателно се явява възражението на ответника, че не са
представени общи условия подписани от П. П., като по делото действително липсват такива,
подписани от него.
5
Съгласно чл.7.1 от Договора „ТБАБ“ЕАД е начислила еднократна такса за оценка на
риска в размер на 365,99 лева, дължима в деня на подписване на договора. Посочено е, че
тази такса се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план. Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК. Законът обаче императивно забранява кредитора да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита- чл.10а ал.2 от ЗПК. Макар законът да не съдържа легално определение по
отношение на понятията „такса за управление на кредита“ и „такса за усвояване на кредита“,
съдът намира, че уговорената такса за оценка на риска попада именно под обхвата на
посочените такси, свързани с усвояване на кредита. За това и тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК и е недействителна на основание чл.21 ал.1 от ЗПК, като
не е годна да породи права и задължения за страните по заемното правоотношение. Подобна
клауза не отговаря и на изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
доколкото сумата е в значителен размер и реално е включена в олихвяемата главница по
договора за потребителски кредит, което води до неговото неоправдано скрито оскъпяване.
Същевременно в чл.10а ал.4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Това изискване в настоящия случай не е изпълнено, доколкото в
договора за потребителски кредит е определено едно общо възнаграждение за оценка на
риска. Същото се дължи в деня на подписване на договора, като видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е начислено в погасителните вноски още със сключване на
договора. По делото няма никакви данни, че реално клиентът е бил оценен и Банката е
извършила действия, с които е направила разходи, респективно има наличие на обективни
данни, от които да се достигне до извода, че потребителя е рисков за предоставяне на
кредит, тъй като няма да може да погаси задълженията си по него. Принципите на
добросъвестността и справедливостта при договарянето изискват потребителя да заплати
такса/възнаграждение за реално ползване на определена услуга, а не за евентуално или
хипотетично ползване на такава.
Налага се изводът, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която кредитополучателя се е задължил да заплати възнаграждение/комисионна на
кредитора за оценка на риск, която се явява почти 15% от самия кредит. Предвид това,
уговорката за заплащане на такса за оценка на риска се явява нищожна, тъй като
противоречи на императивните разпоредби на чл.10 ал.2 и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Чрез въпросната клауза се заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК,
съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута, определена с постановление на МС на Р.България.
Видно от сключения между страните договор, това задължение не е включено в ГПР
/44,51%/. Следователно ако се добави към него, то той ще надхвърли лимита предвиден в
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Предвид това, уговорката за заплащането на таксата се
6
явява нищожна по аргумент на чл.21 ал.1 от ЗПК.
На следващо място, при сключване на договора ответникът се е задължил да се
застрахова, като е предвидено, че застрахователната премия се превежда директно от
кредитора по банковата сметка на застрахователя-чл.7.2.2 от Договора. От събраните по
делото доказателства не се установява, че платените от ответника месечни вноски по
застрахователното правоотношение са били преведени и получени от застрахователя. В
случая ответникът не би могъл да влияе нито на размера на застрахователната премия, нито
на размера на застрахователната вноска. Клаузите в договора не са индивидуално
уговорени, поради което същите са неравноправни. Те са уговорени и в противоречие с
добрите нрави, тъй като по двете застраховки е в размер на 549,95 лева или повече от 20%
от стойността на отпуснатия кредит. След като тази сума се присъедини към дължимата
главница, ГПР който съгласно договора е 44,51%, ще надхвърли допустимата горна граница
на разходите по отпуснатия кредит.
Предвид изложеното, договорът се явява недействителен, като ответникът дължи
връщане единствено и само на предоставената с договора на паричен заем заемна сума от
2500 лева.
Предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, следва да се отхвърлят исковете за
установяване на дължимост на сумата за договорна лихва, такса оценка на риск и
застрахователни премии.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
внесъл за погасяване на задълженията по договора общо 1702,15 лева, като последната
вноска е от 10.03.2020г. В този смисъл и доколкото съдът счита, че по договора се дължи
единствено получената в заем главница, но без договорна лихва, такса оценка на риска и
застрахователни премии, дължимата от ответника главница е в размер на 797,85 лева.
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане, съдът счита ,че такова се
дължи начислена върху неплатената част от главницата, считано от датата на настъпване на
падежа на всички вноски по договора за кредит- 15.10.2021г. до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 27.06.2022г.
Изчислено с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта
www.calculator.bg се установява, че размера на дължимото обезщетение за забава върху
сумата от 797,85 лева за периода от 15.10.2021г. до 27.06.2022г. е 56,74 лева.
Предвид изложеното, по предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК,
съдът счита, че следва да постанови решение, с което да признае за установено, че П. И. П.
дължи на „АСВ“ЕАД, по Договор за потребителски кредит №**********/07.01.2019г.,
сключен с „ТБАБ“ЕАД, сумата от 797,85 лева- главница, обезщетение за забава в размер на
56,74 лева за периода от 15.10.2021г. до 27.06.2022г., както и законна лихва, считано от
27.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№791/2022г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за главница над 797,85
7
лева до пълния предявен размер от 2555,26 лева, за договорна лихва от 745,56 лева за
периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021г. и за обезщетение за забава над 56,74 лева до пълния
предявен размер от 1008,17 лева и за периода от 17.04.2018г. до 14.10.2021г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от иска в размер на 102,34 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.
№791/2022г. по описа на РС-Димитровград в размер на общо 46,84 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска, в размер на 801,67 лева, както и разноски в производството по
ч.гр.д.791/2022г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 240,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“**, че дължи на „АСВ“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представлявано от изпълнителния директор **, по
Договор за потребителски кредит №********** от 07.01.2019г., сключен с „ТБАБ”ЕАД,
сумата от 797,85 лева /седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/-
главница, обезщетение за забава в размер на 56,74 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и
четири стотинки/ за периода от 15.10.2021г. до 27.06.2022г., както и законна лихва, считано
от 27.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
№373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№791/2022г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за главница над 797,85
лева до пълния предявен размер от 2555,26 лева, за договорна лихва от 745,56 лева за
периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021г. и за обезщетение за забава над 56,74 лева до пълния
предявен размер от 1008,17 лева и за периода от 17.04.2018г. до 14.10.2021г., ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П. И. П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ“ЕАД, с ЕИК ***,
сумата от 102,34 лева /сто и два лева и тридесет и четири стотинки/, деловодни разноски по
настоящото дело, както и 46,84 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/ разноски по ч.гр.д.№791/2022г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „АСВ“ЕАД, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П., с ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 801,67 лева
/осемстотин и един лева и шестдесет и седем стотинки/, както и адвокатско възнаграждение
8
по ч.гр.д.№791/2022г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 240,50 лева /двеста и
четиридесет лева и петдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9