РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8741
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „У.Б.“ АД против Е.Н.К., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 92 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът „У.Б.“ АД
твърди, че Е.Н.К. е ползвала банков кредит, съгласно Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 107 от 04.08.2008 г. с разрешен размер от 70000 лева
и срок за погасяване 20.11.2028 г. Твърди, че солидарно с кредитополучателя са
се задължили и Д.С.М.и Ж.К.ООД. Твърди, че с Анекс № 1 от 13.04.2010 г. и Анекс
№ 2 от 08.06.2011 г. страните били предоговорили условията на кредита като са
въвели два дванадесет месечни периода на облекчено погасяване на кредита и солидарно с кредитополучателя се
е задължил Г.В.П.. Твърди, че кредитополучателят бил преустановил плащането на
дължимите месечни вноски за договорени лихви и главница на 20.12.2016 г. като
от тази дата бил изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно
седем вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 20.12.2016 г.
до 20.06.2017 г. на основание чл. 17 от договора за кредит банката едностранно
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 21.06.2017 г. Твърди, че с
Нотариална покана с рег. № 12906 и № 12907 на Нотариус В.И., № 3246 на Нотариус
С.С., № 8845 на Нотариус Н.С., банката била уведомила длъжниците за обявената
предсрочна изискуемост и ги поканила доброволно да погасяват задълженията си в пълен
размер. Поради неизпълнение на задължението било подадено заявление и била
издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която Е.К. възразила. Моли да
бъде признато за установено, че ответника Е.Н.К. дължи да заплати сумата от
59109,10 лева – главница за периода от 20.12.2016-28.11.2017 г., договорна
лихва в размер на 1665,11 лева за периода от 20.12.2016-28.11.2017 и 4312,39
лева – за периода 20.12.2016-28.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното й плащане. Претендира заплащане на
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът Е.Н.К.
чрез особения си представител оспорва предявения иск. Поддържа, че в договора
за ипотечен кредит, както и в приложените общи условия са налице неравноправни
клаузи, поради което са нищожни. Претендирала се по-висока лихва от реално
договорената, което означавало, че тя била едностранно определена. Оспорва
твърдението, че нотариалната покана била надлежно връчена. В тази връзка прави
твърдение, че банката умишлено е забавила обявяването на кредита за предсрочно
изискуем поради желанието си да начисли допълнителни разходи. Прави възражение
за погасяване по давност съгласно чл. 113 ЗЗД. Оспорва подписа положен в общите
условия. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 24.02.2016 г. между „У.Б. АД“
и Е.Н.К. – кредитополучател, Д.С.М.и „Ж.К.“ ООД – солидарни длъжници е сключен
Договор за банков ипотечен кредит № 107/04.12.2008 г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен ипотечен кредит в размер на 70 000 лева. Сумата
следвало да бъде усвоена до 19.12.2008 г., а крайният срок за издължаване е бил
20.11.2028 г. Съгласно чл. 4.1 от договора страните са уговорили, че годишният
лихвен процент върху редовната главница представлява сборът от приложимия към
датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив
базов лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в
размер на 2,574 %. Посочено е, че приложимият към договора базов лихвен индекс
е към момента на сключването му, е 8,426 %, а годишният лихвен процент към тази
дата е 11 %. В т.9.3.1 при кредити в лева базовият лихвен процент се определя
едностранно от банката при прилагане на едноседмичен или едномесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на страницата SOFIBOR на REURTES в 11.00 часа българско време два
работни дни преди първия работен ден от всяка седмица или месец и се прилага
при първия работен ден на седмицата, съответно от месеца до деня, предхождащ
първия работен ден на следващата седмица, съответно месец включително. Страните
са уговорили в чл. 4.2., че годишния лихвен процент върху просрочената главница
е сбор между базовия лихвен процент и надбавка от 4,574 % или 13 %. Съгласно
чл. 4.3 годишният лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена
главница) при просрочие на главницата и/или лихва и главница е дължим
допълнително в размер на 5 %, независимо от лихвите по т. 4.1 и н. 4.2.
На 13.04.2010 г. между страните е
сключен и Анекс № 1 към договора за банков кредит, по силата на който е прието,
че към тази датае дължима сумата от 68001,22 лева – редовна главница, като
начислена и неизискуема лихва – 445,73 лева или общо 68446,95 лева. Направено е
и изменение на дължимата годишна лихва, като базовия лихвен процент към датата
на сключване на анекса е 4,224 %, а надбавката по чл. 4.1 от договора е
увеличена на 6,876 %. Изменение е направено и в размера на надбавката по чл.
4.2 от договора, а именно тя е увеличена на 8,876 % при базов лихвен процент от
4,224 %. Страните са уговорили, че се приема погасителен план, според който
дължимите вноски са 224 общо, от които 12 вноски с гратисен период по главница.
Договорът е обезпечен, както с учредената при сключването му ипотека, така и с
поръчителството на Г.В.П..
На 08.06.2011 г. е сключен Анекс
№ 2 към договор за банков кредит № 107/04.12.2008 г. като страните са приели,
че към тази дата редовната главница е в размер на 68242,43 лева, а начислената
неизискуема лихва е в размер на 399,79 лева или общо 68642,22 лева, която сума
страните са приели, че е размерът на редовния дълг. Изменен е и размерът на
годишния лихвен процент по редовната и по просрочената главница, като е определено,
че базовия лихвен процент е 3,911 %, а надбавката за редовна главница е 8,659
%, а за просрочена 10,695 %. Приели са нов погасителен план с общо 210
погасителни вноски, от които 12 броя стабилизиращи месечни вноски с гратисен
период по гланцицата.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява
се, че дължимата главница и лихва по договора за кредит към датата на издаване
на извлечение по счетоводни книги – 28.11.2017 г. е в размер на 59109,10 лева,
като при формиране на главницата са отразени плащания общо в размер на 11736,42
лева и капитализиране на лихви по Анекс № 1 от 13.04.2010 г. – 445,73 лева и по
Анекс № 2 от 08.06.2011 г. – 399,79 лева. Вещото лице установява, че начислените
и неизплатени към датата на извлечението от счетоводни книги (28.11.2017 г.)
лихви са общо в размер на 5977,50 лева, от които 1665,11 лева – договорна лихва
за периода от 20.02.2017 – 27.11.2017 г. вкл., 2834,66 лева – договорена лихва
за просрочена главница, начислена по т. 4,2 за периода от 20.12.2016 –
28.11.2017 г. и 1477,73 лева – наказателна лихва при просрочие на главница
и/или лихва, начислена по т. 4.3 от договора за периода от 27.01.2017 –
28.11.2017 г. Установява се, че след 28.11.2017 г. няма извършвани плащания по
процесния договор за кредит. Вещото лице дава заключение, че към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем
- 21.06.2017 г. са дължими 57444,72 лева – предсрочно изискуема главница,
2826 лева – лихва върху просрочена главница и наказателна лихва от 1313, 54
лева. Въз основа на направени изчисления съобразно уговореното с Договор за
ипотечен банков кредит № 107/04.12.2008 г. и измененията на базовия лихвен
процент, вещото лице е установило, че за
периода от сключването му до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на
кредитополучателя са начислявани лихви в размер на 45473,82 лева, които са по –
малко от дължимите при първоначалните с условия с 14469,73 лева, а начислените
вноски са 58029,10 лева, които са с 15985,94 лева по-малко от първоначално
определените. Вещото лице дава заключение, че в периода на действие на договора
за кредит базовия лихвен процент определян от банката е намалявал постоянно
през периода, което е довело до заплащане от кредитополучателя на по-малки суми
за възнаградителни лихви и съответно на месечни вноски. Установява се, че с
Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договора за кредит са капитализирани начислени лихви
върху редовна главница в общ размер на 845,52 лева и с тази сума е увеличена
главницата. Установява се, че капитализирането на лихва към главницата е довело
до увеличаване на начислените лихви по кредита с 618,55 лева.
Въз основа на заявление от 28.11.2017
г., подадено „У.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 83630/2017 г. по описа на СРС, 68 състав, с която въз основа на
извлечение от счетоводна сметка е разпоредено на Е.Н.К., Д.С.М., Г.В.П. и „Ж.К.“
ООД да заплатят солидарно на кредитора сумите от 59109,10 лева – главница по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 107/04.12.2008 г., Анекс
№ 1/13.04.2010 г. и Анекс № 2 от 08.06.2011 г., сключен между банката и
длъжниците и 5977,50 лева, представляващи сбор от лихви по договора за кредит
общо за периода 20.12.2016-28.11.2017 г., заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 29.11.2017 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 3109,29 лева – разноски в
заповедното производство. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Е.Н.К. е
подала възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било
надлежно връчено на заявителя, като искът е предявен в указания срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която
е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 83630/2017 г. по
описа на СРС, 68 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК.
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз
основа на събраните по делото доказателства да се установи, че между страните е
сключен договор за банков кредит, по силата на който за ответниците е
възникнало задължение да върнат предоставената сума, че е настъпила изискуемост
на претендираното вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи
посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало
по силата на договор за ипотечен кредит е погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 107/04.12.2008 г. и анекси към него. Не е спорно между страните,
а и се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит на 20.12.2016 г. С отговора на
исковата молба е направено оспорване на истинността на представените с исковата
молба Общи условия, приложими към процесния договор за кредит в частта, в която
е положен подпис за ответника Е.Н.К.. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3
от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната,
която го оспорва, доколкото от името на ответника е направено оспорване на
неговия подпис. Доказателства във връзка с установяване на неистинността на
подписа на Е.Н.К. не са представени, поради което и направеното оспорване се
явява неоснователно.
От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
неплатените вноски за главница са били в размер на 59109,10 лева, от които
1664,38 лева – непогасени месечни вноски за главница за периода от 20.12.2016
г. до 20.06.2017 г. и 57444,72 лева – предсрочно изискуема главница.
С отговора на исковата молба са
направени възражения от процесуалния представител на ответника, че неправилно е
определен размерът на претендираната сума за главница, тъй като уговорките,
направени с анексите, с които към главницата е прибавена(капитализирана)
договорна лихва, са недействителни, а така също, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по кредита.
Установява се от събраните по
делото писмени доказателства, че с Анекс № 1/13.04.2010 и Анекс № 2/08.06.2011
г. към главницата са прибавени съответно сумите от 445,73 лева и 399,79 лева –
договорна лихва, като е определен и 12 –месечен гратисен период за заплащане на
дължима главница. Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД. (В този смисъл Решение № 66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. по
описа на ВКС, II ТО). Следователно и доколкото се установява от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че главницата е увеличена
със сумата от 845,52 лева въз основа на недействителните клаузи на двете
допълнителни споразумения, то размерът й следва да бъде намален с тази сума – 845,52
лева. Размерът и на дължимата договорна лихва следва да бъде намален с 618,55
лева, тъй като в резултат на капитализиране на посочените суми към главницата,
той е увеличен.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е
преустановил плащанията си по договора за кредит считано от 20.12.2016 г. Разпоредбата
на чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на
задължения по договора за банков кредит банката
да може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в
договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена
възможност, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е
предоставена възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл.
18, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение от кредитополчателя на което и да е
задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Спорен е въпросът дали преди
предявяване на иска ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. От събраните по делото доказателства се установява, че
банката е изпратила до ответника нотариална покана, която съдът в рамките на
направеното оспорване, следва да прецени дали е надлежно връчена при спазване
на предвидените в закона правила. Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от нотариалното удостоверяване
на нотариуса, което не е оспорено в неговата удостоверителна част, нотариалната
покана е връчена на ответника при прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията й към релевантния момент. Следователно с оглед преустановяване
на плащанията и упражняване на правото на банката, настоящият съдебен състав
намира, че вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо.
По
изложените съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата от
58263,58 лева – главница (вноски с настъпил падеж след 20.12.2016 г. и
предсрочно изискуема главница).
С отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответника е въвел възражения относно
действителността на договорни клаузи (в договор за кредит и анекси), свързани с
начина на определяне на договорната лихва. Установява се от събраните по делото
доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че въз
основа на уговореното в процесния договор, начислените за исковия период суми
са в по-малък размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай,
възражението за нищожност на клаузи от договора и анекси към него касае
определяне на размера на възнаградителната лихва, а така също и наказателната
лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи (т. 1- 18),
като изброяването не е изчерпателно (т. 19). Законът за защита на потребителите
намира приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по
договор за банков кредит представлява стойността на финансовата услуга,
предоставяна от банката-ищец. В закона се съдържа легално определение на
понятието „финансова услуга” - § 13,
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния
договор се определя като такава услуга, която предполага задължението на
страните по него да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на
потребителите при сключването и изпълнението му. В конкретния случай преценката
на съда относно действителността на оспорените разпоредби следва да се извърши
с оглед спазване на правилата на чл. 143 и при преценка на хипотезите,
предвидени в чл. 144 от закона към момента на сключването на договора за
кредит.
На първо място, основателността
на направените възражения е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с кредитополучателя
– ответник в настоящото производство. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ищеца е било да установи това обстоятелство, което изключва приложението на
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. По делото не са ангажирани доказателства, че
разпоредбите на договора са индивидуално уговорени. Следователно, съдът приема,
че не е налице индивидуално уговаряне на клаузите на договора, касаещи
определяне на размера на възнаградителната лихва, както и другите плащания по
договора, извън главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. От приетите
по делото доказателства се установява, че с договора за банков кредит страните
са уговорили, че възнаградителната лихва се състои от два компонента – банков
лихвен процент, определен въз основа на показатели на СОФИБОР и фиксирана
надбавка. Използваният метод за определяне на банковия лихвен процент се
основава на обективен критерий, независещ от управителните органи на банката. Само
на това основание оспорените клаузи от договора не са неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал.1, т. 10 от Закона за защита на потребителите. Законодателят в
разпоредбата на чл. 144 от Закона е ограничил приложението на разпоредбата на
чл. 143, т. 12, при сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От събраните по
делото доказателства се установява, че годишният лихвен процент се определя от СОФИБОР,
който е обективен критерий. Следователно този лихвен процент е извън контрола
на ответното дружество и съответно приложното поле на разпоредбата на чл. 143,
т. 12 от ЗЗП е изключено.
Установява се също така, че
банката ищец е изменяла лихвения процент съобразно уговореното, както за исковия
период лихвата е променяна с допълнителни споразумения и реално е начислявана в
по-малък размер от първоначално уговорения. Следователно не може да се приеме,
че рискът от променливия компонент е възложен само върху потребителите.
Следователно не е налице и нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал.1, т. 19 от ЗЗП.
Размерът на договорната лихва за
периода от 20.02.2017 г. до 21.06.2017 г. е в размер на 1665,11 лева, като
същият следва да бъде намален със сумата от 618,55 лева – начислената разлика в
резултат на капитализирането на лихва върху главница. Следователно предявеният
иск се явява основателен за сумата от 1046,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай,
увеличената лихва по т. 4.2 от Договор за банков ипотечен кредит №
107/04.12.2008 г. има характер на договорна неустойка и в този смисъл тя е
дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по
делото не се установява ответникът да е изпълнил точно и в срок задълженията
си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне на
размера и изискуемостта на вземането за т.нар. лихва върху просрочена главница.
Размерът на задължението за лихва върху просрочена главница се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза и той е 2834,66 лева за периода от 20.12.2016-28.11.2017
г.
Характер на неустойка има и
задължението, поето от Е.Н.К. задължение по т. 4.3 от Договора. Размерът на неустойката се установява от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, а именно
неустойка върху просрочена главница и лихви в размер на 1477,73 лева за периода от 27.01.2017
– 28.11.2017 г.
Неоснователно се явява
направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, а такъв по-кратък срок е предвиден за
вземанията за лихва и неустойки – чл. 111, б. „б“ „в“ от Закона за задълженият
и договорите. Давността по отношение на вземанията за главница и за лихви по
чл. 4 от договора не е изтекла, тъй като исковият период обхваща вземания след
20.12.2016 г., когато кредитополучателят е преустановил плащанията си по
договора, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
28.11.2017 г.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производството съразмерно с уважената част
от иска в размер на 9871,29 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. ********против Е.Н.К., ЕГН-**********,***, че Е.Н.К. дължи да заплати на „У.Б.“ АД
сумата от 58263,58 лева – главница
по Договор за банков ипотечен кредит № 107/04.12.2008 г. и Анекс № 1/13.04.2010
и Анекс № 2/08.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2017
г., възнаградителна лихва по т. 4.1. от договора в размер на 1046,56 лева за периода 20.02.2017-21.06.2017
г., наказателна лихва по т. 4.2. от договора в размер на 2834,66 лева за периода от 20.12.2016-28.11.2017 г. и наказателна
лихва по т. 4.3 от договора в размер на 1477,73
лева за периода от 27.01.2017 –
28.11.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда и условията на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 83630/2017
г. по описа на СРС, 68 състав, като отхвърля иска за разликата над сума
58263,58 лева – главница до предявения размер от 59109,10 лева и над сумата от
1046,56 лева – договорна лихва до предявения размер от 1665,11 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Н.К., ЕГН-**********,***
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. ********сумата от 9871,29 лева, представляващи направени
в исковото и заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: