№ 9816
гр. ., 04.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110158543
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молба от 06.04.2022 г., против
АНГ. ЦВ. П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2080, 21 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. .,
ж.к. „.“, бл. ., ., ., ., абонатен № ., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на
284, 56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., сумата
в размер на 37, 69 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 6,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.05.2021 г. по ч. гр. д. №
23139/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на ежемесечна фактура за потребените услуги на интернет страницата на
1
дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника. В исковата молба е заявено възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК по отношение на евентуално претендирани от ответника съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат С. К., оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че между страните по спора е налице валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия. В контекста на
наведеното възражение процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно
представения по делото договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нот. акт № ., том I, нот. дело № ./2007 г. по описа на нотариус .,
прехвърлителят . е запазила вещно право на ползване върху процесния имот. В подадения
отговор са изложени доводи, че съгласно трайната съдебна практика вещният ползвател
отговаря за задълженията за топлинна енергия. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за главница за незаплатена цена на
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Страната поддържа, че не
оспорва размера на начислените суми за незаплатена цена на доставена топлинна енергия,
които не са погасени по давност, поради което намира изслушването на поисканите от
ищеца експертизи за ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна. В
подадения отговор на искова молба са изложени доводи, че клаузите от Общите условия на
ищцовото дружество регламентиращи падежа на задължението за заплащане на цената на
потребена топлинна енергия са нищожни съгласно практиката на въззивната инстанция,
като при условията на евентуалност страната поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на заявените от ищеца фактически твърдения по отношение на
публикуване на издадени срещу ответника фактури, поради което предявеният
установителен иск за мораторни лихви е неоснователен. Процесуалният представител на
страната поддържа, че не е налице основание за начисляване от страна на ищцовото
дружество на такси за услуга дялово разпределение, тъй като същата се предоставя от друго
лице. Направо е искане сторените от ответника съдебни разноски в заповедното и
настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. . ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
2
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 16.04.1982 г., по
силата на който . и . П. . са придобили право на собственост върху процесния недвижим
имот, за който не се спори, че е топлоснабден. Видно от представен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.02.2007 г., обективиран в
нот. акт № ., том I, нот. дело № ./2007 г. по описа на нотариус ., . е прехвърлила правото на
собственост върху ¾ ид.ч. от процесното жилище на ответника, като е запазила пожизнено
вещното право на ползване върху имота. По делото е ангажирано писмо с изх. № КО – 7000
– 55 – (1)/30.11.2011 г. от ., Район „.“ до ищцовото дружество, съгласно което при направена
справка в Регистъра на населението е установено, че приобретателят . П. . след смъртта си
на 19.03.2004 г. е оставил за законни наследници . .а – преживяла съпруга, починала на
30.05.2008 г. и АНГ. ЦВ. П. – син. От изложеното следва, че ответникът в процесния период
е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на
наследяване ( за ¼ ид.ч.) от . П. . и по силата на сделка ( за ¾ ид.ч.). Съдът намира за
неоснователни заявените в подадения отговор на искова молба доводи, че материално
правно легитимиран да отговаря по претенцията за незаплатена цена на топлинна енергия е
вещният ползвател, тъй като видно от приетото и неоспорено по делото писмо от . . е
починала на 30.05.2008 г., от който момент съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на
ползване е погасено. Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва
количеството доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се
явява доказан по основание и размер.
Съдът намира, че при доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от процесуалния представител на
ответника възражение за погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.04.2021 г., поради което вземанията
на ищеца станали изискуеми преди 22.04.2018 г. са погасени по давност. Предвид
изложеното и при съобразяване на представените по делото фактури и изравнителни сметки
съдът намира, че предявеният иск за главница за незаплатена цена на доставена топлинна
3
енергия се явява основателен за сумата в размер на 1735,20 лева, като за разликата до
пълния заявен размер от 2080,21 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. От представените от „.“ ЕООД документи се
установява, че третото лице-помагач е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период, като размерът на начислената такса възлиза на 37,69
лева. При съобразяване на наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания, съдът намира, че претенцията е основателна единствено за таксите
начислени за период до три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение или сумата в размер на 34,93 лева, като за разликата до заявения размер от 37,69
лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
4
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 98,18 лева, от които сумата в размер на 48,18 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати разноски в размер на 72,13
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата общо в размер на 148,18 лева, от които сумата в размер на 48,18 лева довнесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер
на 108,87 лева.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. С
обстоятелството, че процесуалният представител на АНГ. ЦВ. П. е предоставил безплатна
правна помощ на лицето, то в тежест на „.“ ЕАД следва да бъде възложено да заплати
дължимото на адвокат С.К. адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Процесуалният представител претендира разноски в заповедното производство в
размер на 300 лева за подадено възражение по чл. 414 ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. При съобразяване на наведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК предвид липсата на правна и фактическа сложност на заповедното производство
хонорарът за заповедното производство следва да бъде определен съгласно предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
хипотези, поради което на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия. За да се определи по
аналогия възнаграждението следва да се разгледа вида на извършеното от процесуалния
представител на длъжника действие. Целта на заповедното производство е не да се установи
съществуването на дадено вземане, а единствено дали то е спорно в отношенията между
страните. Заповедното производство е формално, като отправеното до съда искане за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от
18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно
утвърдените образци ведно със заповедта на длъжника се изпраща и бланка за възражение,
съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното възнаграждението на
процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва
да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 50 лева. В
подкрепа на изложеното становище са Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по в.
ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A състав и диспозитива на Определение от
24.08.2017 г. по ч. гр. д. № 10252/2017 г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав.
В тежест на ищцовото дружество следва да бъде възложено да заплати на
процесуалния представител на ответника на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в настоящото
производство в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . срещу АНГ. ЦВ. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ., ж.к. „. – 3“, бл. ., ., ., ., по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. . ЗЕ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
1735,20 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., ., абонатен № ., за периода от
22.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането и сумата в размер на 34,93 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 22.04.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.05.2021 г. по ч. гр. д.
№ 23139/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
незаплатена цена на топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 2080,21 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 22.04.2018 г., предявеният иск за
незаплатена цена на услуга дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 37,69 лева и за периода от 01.03.2018 г. до 22.04.2018 г., както и
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 284, 56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г. и сумата в размер на
6,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г.
ОСЪЖДА АНГ. ЦВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „. – 3“, бл. .,
., ., . да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 72,13 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА АНГ. ЦВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „. – 3“, бл. .,
., ., . да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 108,78 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на адвокат С.К. К. от САК, с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ № 35, ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 50 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на АНГ. ЦВ. П. безплатна правна помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на адвокат С.К. К. от САК, с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ № 35, ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на АНГ. ЦВ. П. безплатна правна помощ в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., бул. „.“ № 3 в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 23139/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7