№ 410
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110103772 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от А. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 9, чрез процесуалния й представител – адв. В. Н.,
срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Илинден, ж. к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
22 и чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 58.67
лв., представляваща неоснователно заплатена възнаградителна лихва по сключен между
страните Договор за потребителски кредит № *********/18.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата 58.67 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 50.41 лв.,
представляваща неоснователно заплатена възнаградителна лихва по сключен между
страните Договор за потребителски кредит № *********/12.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата 50.41 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищцата А. Н. М. излага, че на 18.10.2021 г. е сключила договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз кредит“ № ********* с ответника,
по силата на който й е отпуснат заем в размер на 400 лв., с лихвен процент по кредита – 40
%. Твърди, че във връзка с този договор е сключила и договор за поръчителство с „Кредит
гаранция“ ЕООД. Представен й бил погасителен план с включено възнаграждение за
обезпечение. Поддържа, че на 21.12.2021 г. е погасила предсрочно и изцяло предоставения
1
заем, като е заплатила на ответника сумата 501.03 лв. На 12.01.2022 г. сключила нов договор
за потребителски кредит с ответника, по силата на който е усвоила сумата от 600 лв. Отново
в изпълнение на договора за кредит сключила и съответен договор за поръчителство, като
отново й бил предоставен погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение.
Посочва, че на 16.02.2022 г. погасила предсрочно и изцяло сумата по предоставения заем в
общ размер от 682.18 лв. Поддържа, че сключените с ответника договори за кредит са
нищожни поради: 1. Неспазване на предвидената в закона форма, тъй като ответникът не е
изпълнил задължението си да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие за сключването и изпълнението на договора,
както и за условията, при които потребителят може да се откаже; ищцата не е изразила
валидно съгласие за сключването на договорите; нарушение на изискването договорът да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по
вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12; 2. Не е посочен съществен елемент от
съдържанието им, а именно: общият размер на кредита; 3. Не е посочен размера на ГПР за
конкретно предоставените кредити; липсва ясна методика на формирането на ГПР по
кредитите, а именно кои компоненти точно са включени в него; грешно посочен размер на
ГПР, като действителният е над максимално установения праг, доколкото при изчислението
му не е включено възнаграждението за поръчителство; 4. Кредитът е уговорен и реално се
предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице;
клаузите относно поръчителството са нищожни поради противоречие с добрите нрави и
противоречие на чл. 16 ЗПК; 5. Липсва посочване на лихвения процент по кредита /ГЛП/;
клаузите за възнаградителна лихва са нищожни поради противоречие с добрите нрави; 6. Не
са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; 7. Не е посочен съществен елемент от съдържанието на кредита, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право да бъде упражнено. Ето защо счита, че дължи само чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи. Заплатените в тази връзка суми за възнаградителна лихва
са недължими. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – адв. Преслав Павлов.
Поддържа становище за допустимост, неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че сключените
договори за кредит отговарят на всички изисквания съгласно действащото в страната
законодателство, поради което са действителни. Оспорва да е посредничил при сключването
на договори за поръчителство между ищцата и трето лице, съответно да е получавал суми по
тези договори. Посочва, че договорите са сключени в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите са предоставени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, а именно вид Calibri, с размер на шрифта 12, като същите са
сключени в 2 екземпляра – по един за всяка от страните. Излага, че общият размер на
2
кредита е максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора за
кредит, като същата е ясно посочена във всеки един от договорите за кредит. Оспорва
твърденията за неправилно изчисляване на ГПР, като посочва, че при изчисляването му са
взети предвид всички изискуеми от закона „общи разходи по кредита за потребителя“,
съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита за валидни и клаузите относно обезпеченията чрез
поръчителство или банкова гаранция. Твърди, че ясно е посочен лихвеният процент по
кредита и условията за прилагането му. Оспорва твърденията за нищожност на лихвата
поради противоречието й с добрите нрави. Посочва, че в погасителния план е посочен
размерът, броят, периодичността и конкретните дати за заплащане на погасителните вноски,
както и разпределението на различните компоненти – главница и лихва към всяка една от
вноските. Поддържа, че правото на отказ е подробно разписано в чл. 4 и чл. 5 от договорите,
съответно в чл. 22 – чл. 27 от Общите условия към тях. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на
предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните са сключени два договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“, както следва: 1. договор №
*********/18.10.2021 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер
на 400 лв. и 2. договор № *********/12.01.2022 г., по силата на който в полза на ищцата е
предоставен заем в размер на 600 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
С определението за насрочване от 17.11.2022 г. съдът надлежно е указал на страните,
че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството
потребител, както и че процесните договори за кредит имат характера на потребителски
такива. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При
констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално
по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването
на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в
Закона за защита на потребителите.
По делото не е спорно, а и от представените два договора за кредит е видно, че в
същите се съдържа клауза – раздел I, чл. 1, ал. 2 от тези договори, в която е предвидено, че
3
кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобреното искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от
Кредитодателя банки.
В т. 4 от таблицата на стр. втора на съответните договори за кредит, озаглавена
„Обезпечение“ е посочено следното: поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.
Именно в изпълнение на изискванията на договорите за кредит, съдът приема, че
действително ищцата е била принудена да сключи и съответни договори с одобрения от
ответника поръчител „Кредит гаранция“ ЕООД /видно и от приложените с исковата молба
договори за възлагане на поръчителство от 18.10.2021 г. и 12.01.2022 г./. В чл. 1, ал. 2 от
тези договори изрично е предвидено, че договорът влиза в сила от момента на неговото
подписване, но ще породи действие, само ако кредитополучателят в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кридитния лимит по Договора за
потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз кредит“ не осигури обезпечение по
кредита си: поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрените от
кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https://cashcredit.bg/ и не представи
съответните доказателства за това.
Всичко това показва обвързаността на двата договора – на договора за кредит с
договора за поръчителство, което се потвърждава още веднъж и от приложените към
договорите за кредит погасителни планове /единият от които включва само задължения за
главница и лихва, а вторият – и размера на възнаграждението за поръчителство, озаглавен
„Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение“/.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Следователно клаузата, предвиждаща задължение на кредотополучателя да представи
съответно обезпечение, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора /видно и от сключените
договори за поръчителство с трето лице и уговореното в тях възнаграждение, равняващо се
на почти половината от чистата стойност на кредита/. Тоест, клаузата за предоставяне на
4
обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната
търговия с кредитни продукти.
Съдът намира, че при сключването на акцесорния договор, като част от договора за
потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне /изрично в договора за кредит е посочено, че поръчителството
следва да е от одобрено от кредитодателя дружество/. Това води до значително неравновесие
в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и
в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова възнаграждение, дължимо
ежемесечно за срока на действие на основния договор, води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията на кредитополучателя. Следователно, следва да се
приеме, че това вземане се основава на неравноправна клауза за потребителя.
Предвид тясната връзка между сключения договор за кредит и договора за
поръчителство съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че с втория договор,
макар и сключен с трето лице, на практика се цели да се заобиколи закона и в определянето
на ГПР по основния договор да се изключи възнаграждението за поръчителство, което обаче
е неразривно свързано с предоставения кредитен лимит.
Съдът намира тази практика на кредитодателя за незаконосъобразна и опорочаваща
добросъвестността при сключването на договори за кредит с потребителите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
В приетата по делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно и обективно изготвена, размерът на ГПР при
съобразяване и на включеното възнаграждение за поръчителство, съгласно представения
погасителен план в тази връзка, би бил следният: По първия договор: при главница от 400
лв., за срок от 7 месеца, при ГЛП 40 % с месечна анюитетна вноска и допълнителна месечна
сума за поръчителство от по 21.18 лв., то ГПР се равнява на 268.20 %. По втория договор:
при главница от 600 лв., за срок от 7 месеца, при ГЛП 40 % с месечна анюитетна вноска и
допълнителна месечна сума за поръчителство от по 31.77 лв., то ГПР се равнява на 268.24 %.
С оглед направените по-горе изводи съдът приема, че това възнаграждение за
поръчителство, макар и уговорено в полза на трето за настоящото производство лице,
5
представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и следва да бъде взето предвид при посочването на ГПР по договорите за кредит
/възнаграждението за поръчителство като разход е свързано именно с договора за кредит/.
Всяко друго разрешение поставя в неравностойно положение потребителя и не отговаря на
целта и смисъла на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителите.
Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договорите за кредит
размер на ГПР /49.02 %/ не отговаря на действителното фактическо положение.
Определеният от вещото лице такъв е в пъти над допустимия по закона, поради което и само
на това основание съдът приема, че сключените между страните договори за кредит са
недействителни по смисъла на чл. 22 ЗПК. В този смисъл останалите възражения на ищцата
не следва да бъдат коментирани, доколкото те не могат да променят така направения правен
извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В този смисъл предявените искове са доказани в своето основание или по-точно
ответникът дължи на ищцата връщане на всички суми, получени извън главницата по
договорите за кредит като недължимо платени /платени без основание/.
По отношение на размера на претенциите съдът цени изцяло заключението на
вещото лице Е. Т., съгласно което по първия договор е погасена сума в общ размер от 426
лв., в това число за главница – 400 лв. и за договорни лихви – 26 лв. По вторият договор е
заплатена сума в общ размер от 622.89 лв., в това число за главница – 600 лв. и за договорни
лихви – 22.89 лв.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание,
вещото лице посочва, че ответникът й е предоставил справка само за задълженията по
договорите за кредит. Смята, че вероятно разликата в платените суми е отнесена по
договорите за поръчителство.
В този смисъл съдът приема, че исковете за недължимост на възнаградителните лихви
по договорите за кредит следва да бъдат уважени до установените от вещото лице размери, а
именно – 26 лв. по първия договор и 22.89 лв. по втория договор. За разликата над тези суми
до пълния претендиран размер, съответно 58.67 лв. и 50.41 лв., исковете са неоснователни и
недоказани и като такива подлежат на отхвърляне.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху уважения размер
на претенциите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до
окончателното им изплащане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, както посочи и вещото лице, че е
логично разликата в плащанията да е постъпила в полза на поръчителя по договора за
поръчителство, поради което именно той е лицето, което дължи връщането им, а не
6
ответникът. В противен случай отново би се стигнало до неоснователно имуществено
разместване на блага, което съдът не следва да допуска.
По отношение на разноските:
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени
такива в общ размер от 350 лв. /100 лв. – държавна такса и 250 лв. – депозит за вещо лице/.
След направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 156.87 лв., съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищцата се представлява от адв. Искрен Николов, който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за
оказаната правна защита и съдействие в полза на материално затруднено лице, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие.
Минимално дължимото възнаграждение в случая е 400 лв., изчислено в съответствие с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид изхода на спора и след направените изчисления съдът приема, че
в полза на адв. Николов следва да бъде присъдена сумата 179.29 лв., съразмерно с уважената
част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
В полза на ответника, въпреки изхода на спора, съдът приема, че не следва да бъдат
присъждани разноски. Съдът споделя изложените разрешения в определение №
366/16.08.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС, първо отделение
на Търговска колегия, в смисъл, че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да се прилага
в конкретния случай, тъй като същата не е съобразена с европейското законодателство, като
потребителят не следва да бъде възпиран да упражнява предоставеното му от Директива
93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорните клаузи. Още повече, че в случая плащанията са извършени по една сметка,
посочена именно от кредитодателя – ответника, поради което за установяването на размера
на претенциите и на обстоятелството в полза на кое лице са постъпили платените суми е
необходимо ангажирането на експертни знания, с които ищцата очевидно не разполага. Не
на последно място, за извода, че не следва да се присъждат разноски в полза на ответника,
съдът съобразява и вече присъдените му суми с оглед прекратената част от производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ж. к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15,
вх. Г, ет. 6, да заплати на А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ № 9, следните суми: сумата 26 лв. /двадесет и шест лева/, представляваща
неоснователно заплатена възнаградителна лихва по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № *********/18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
7
26 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 22.89 лв. /двадесет и два лева
и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неоснователно заплатена възнаградителна
лихва по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
*********/12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 22.89 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 26 лв. до претендираните 58.67 лв. по
договора от 18.10.2021 г. и за разликата над 22.89 лв. до претендираните 50.41 лв. по
договора от 12.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ж. к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15,
вх. Г, ет. 6, да заплати на А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ № 9, сумата 156.87 лв. /сто петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ж. к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15,
вх. Г, ет. 6, да заплати на адв. Искрен Петев Николов, ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, сумата 179.29 лв. /сто седемдесет и девет
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата А. Н. М., ЕГН **********,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8