№ 305
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. М., в качеството му на пълномощник на В.
Б. Я., срещу определение № 13309 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 6262/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата от адвокат Д. В. М.
за изменение на постановеното по гр. д. № 6262/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХІ-ти
граждански състав решение № 3548/31.10.2022г. в частта за разноските по отношение на
присъденото в полза на адвокат Д. В. М. адвокатско възнаграждение, като по всеки предявен
иск се присъди такова по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, така както са
претендирани, а именно: 300 лева – за установителния иск за прогласяване на нищожни на
клаузи с цена 158,84 лева, и 300 лева – за осъдителния иск за сумата от 116,60 лева, платени
на основание горепосочените нищожни клаузи.
В жалбата се излагат съображения за приложение на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който
адвокатското възнаграждение по граждански дела се определя съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Твърди, че в случая са предявени два
обективно съединени иска – за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка и
връщане на недължимо платено, като всяка една от предявените претенции, макар и да
произтичат от един и същ договор, се основат на различни фактически обстоятелства,
различно правно основание, предмет на доказване и критерии за уважаване, поради което и
са налице два обективно съединени иска. Сочи се съдебна практика, според която
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има предвид единствено броя на обективно
съединените искове. Моли да бъде изменено обжалваното определение, като му бъдат
присъдени допълнително 300 лв..
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна „Вива кредит” ООД,
чрез адв. Н., в която се моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба и
1
потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Счита, че
възнаграждението следва да бъде определено за един иск, с оглед правния спор и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, тъй като исковете се претендират на едно
основание, въз основа на общия размер на вземанията. Счита, че в разпоредбата на чл. 7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ясно
е посочено как се определя размер на дължимия адвокатски хонорар при наличие на
материален интерес по делото и той е въз основа на общата стойност на предявените искови
претенции, като цитира съдебна практика, според която, в случай на обективно съединени
искове материалния интерес съвпада със сбора на цената по всички искове.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес. Разгледана по
същество е основателна.
С постановеното Решение № 3548/ 31.10.2022 г. по гр.д. № 6262/2022 г. на Районен
съд Пловдив, ХI гр.състав, съдът признава за установено в отношенията между „Вива
Кредит” ООД, ЕИК: *********, гр. София, от една страна и В. Б. Я., от гр. Пловдив, от
друга, че са нищожни поради неспазване на чл. 10а, чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от Закона
за потребителския кредит, клаузите за такса за експресно разглеждане и за неустойка от
сключения между страните договор за паричен заем № 5723105/ 10.08.2021 г., като осъжда
„Вива Кредит” ООД да заплати на В. Б. Я., сумата от общо 116, 60 лева недължимо платени
такса за експресно разглеждане и неустойка по договор за паричен заем № 5723105/
10.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска 03.05.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и да заплати на адвокат Д. В. М. адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по
делото, в размер на 300 лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с цената на
осъдителния иск, доколкото в него се включва като задължителен елемент от фактическия
състав на претенцията и установителната, без обаче тя да представлява отделен иск, като е
определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, като се определи възнаграждение за два предявени иска, в размер на 600 лв.,
като независимо, че произтичат от едно правоотношение, исковете се основават на различен
фактически състав, съдържание, предмет на доказване и оттам на различна преценка.
Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която адвокатско възнаграждение се
определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
На това искане насрещната страна е възразила, като е посочила, че счита, че
напълно законосъобразно съдът е определил адвокатското възнаграждение съобразно сбора
на материалния интерес от предявените искове, тъй като всички искови претенции
2
произтичат от едно и също основание и производството не е с фактическа и правна
сложност.
С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта за
разноските, с мотива, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери
на адв. възнаграждения предвижда същото да се изчислява върху материалния интерес, без
да отчита колко като брой оценяеми иска са предявени, а акцентира върху тяхната цена.
Посочено е, че в производството са предявени оценяеми искове, чийто общ размер възлиза
на сума, по-малка от 300 лева, поради което минималният хонорар по делото се определя по
реда на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева, предвид липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият състав намира възраженията в частната жалба основателни, тъй като са
предявени искове за установяване на недействителност на клаузи по договор за кредит и
връщане на недължимо платено по тези клаузи, като е поискано определяне на адвокатско
възнаграждение за два иска, а въпросът за определяне на минимума на размера на
адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове, произтичащи от един
договор, е даден в актуалната практика на ВКС, която е константна в приложението на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
чл. 38 от ЗА. Съгласно цитираната разпоредба адвокатските възнаграждения за
осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно
цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. (така в Определение №
146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 / 2022 г. на ВКС, Определение № 151 от 06.04.2022 г.
по ч. т. д. № 526 / 2022 г. на ВКС и др.)
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай
възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, следва да бъде
определено за всеки един от двата предявени обективно кумулативно съединени иска, за
които е поискано, в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така, с оглед цената им, се дължи възнаграждение в размер на по 300 лв. по всеки един иск,
или общо 600 лв. По делото са присъдени в полза на жалбоподателя 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В.
Б. Я., или следва да се присъдят още 300 лв. в полза на жалбоподателя адвокат Д. М..
Поради изложеното следва частната жалба да бъде уважена изцяло.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13309 от 05.12.2022 г., постановено по гр. д. № 6262 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ решение № 3548/ 31.10.2022 г. по гр.д. № 6262/2022 г. на Районен съд
Пловдив, ХI гр.състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавархалал Неру” № 28,
АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя Д.С.Д. да заплати на
адвокат Д. В. М., с адрес гр. ........................................., сумата от още 300 лв. (триста лева)
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В.
Б. Я., над присъденото по гр. д. № 6262 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, на
осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4