№ *87
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102488 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 4*, ал. 3 от СК от ИВ. Й. СТ. против Е.Й. С.а.
Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на ********** год., а преди
сключване на брака на 07.01.2010 год. се родила дъщеря им И*И*Й* Твърди, че още преди
сключването на брака, съпрузите заживели заедно в жилището на ищеца в гр. Русе. По време на
брачния им живот ответникът не работела. Ищецът приел това нейно желание с нуждата да се
грижи за детето, както и с езиковата и културна бариера при общуването с българи. Като
семейство водили спокоен живот. Лятото за около 2 седмици семейството посещавало родителите
на ответника в Р* и това било единственото време, през което детето е посещавало тази държава,
винаги придружавано от родителите си. Детето не говори румънски език и знае само някои думи и
изрази, не може да чете и пише на румънски.
Ищецът заявява, че към средата на 201* год. забелязал промяна в поведението на
ответника, свързано с нежеланието да продължи да живее в Република България, която промяна
към есента започнала да се чувства особено осезателно. През март 2020 год., при завръщането му
от командировка, ответникът провела разговор със съпруга си, като заявила, че напуска България
и заминава за Р*. Багажът й вече бил събран, оставила ключовете от жилището и в присъствието
на детето напуснала семейното жилище. Няколко месеца по- късно ответникът уведомила ищеца,
че е започнала работа, установила се е да живее в Р*, както и че има желание да се разведе по
взаимно съгласие. Ищецът изцяло поел грижите за детето, като пригодил работното си време и
работните си смени така, щото да може да прекарва възможно най- дълго време с детето и да
полага грижи за него. Осигурил гледачка, която да помага на майка му в периодите, в които той
отсъства поради характера на заеманата от него длъжност като „Р*Ф* Б*“. Ищецът заявява, че от
напускане на семейното жилище ответникът не е идвала да види детето, не се интересувала от
1
здравето или учебния процес, не е изпращала подаръци за никой от изминалите празници, с
изключение на чифт маратонки и дънки през лятото на 2020 год. Ответникът не е изпращала
издръжка на детето, като същевременно е получавала детските надбавки, които й били
превеждани по банкова сметка, без да ги предоставя на детето.
Ищецът моли бракът му с ответника да бъде прекратен по вина на съпругата; да му се
предостави упражняването на родителските права над детето, като се определи местоживеенето му
при него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя
и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато те не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Ищецът претендира ответникът да заплаща издръжка на детето в размер на 300 лева месечно за
една година назад, считано от датата на предявяване на настоящия иск и издръжка в размер на 300
лева месечно за бъдеще време, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване. Ищецът също претендира ползване на семейното жилище -
апартамент, негова собственост, находящ се в гр. Русе, ул. С* № *, вх. 2, ет. 3; желае ответникът да
си възвърне предбрачното фамилно име- Й.; не желае издръжка след прекратяване на брака.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен, тъй като в исковата
молба не се твърдят факти от живота на съпрузите, които да обосноват дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Според ответника липсват изнесени конкретни факти, че личните отношения между
съпрузите не са на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство,
необходими за съществуването на взаимност между съпрузите. Признава, че е напуснала
семейното жилище, но причината за това бил ищецът с постоянното напомняне за това, че тя е без
работа, за това, че детето е пораснало и не е необходимо полагане на толкова грижи за него, които
да препятстват упражняването на труд. Ответникът твърди, че тези негови напомняния станали
ежедневие, поради което тя била принудена да напусне. Заявява, че твърденията, че е
дезинтересирана от детето не отговарят на истината. Твърди поведение на ищеца, ограничаващо
контактите на детето с майката. Моли искът да бъде отхвърлен. Моли да бъдат отхвърлени и
предявените небрачни искове. Ако съдът приеме, че брачната връзка е опразнена от съдържание,
моли бракът да бъде прекратен по вина на ищеца, на майката да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето, да бъде определен подходящ режим на лични
отношения на бащата с детето и той да бъде осъден да заплаща издръжка в минимален размер. Не
възразява да бъде променено фамилното й име.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 21.04.2021 год. от
Община Русе въз основа на акт за граждански брак № 0352/********** год., ИВ. Й. СТ., ЕГН
********** и Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* са сключили граждански
брак на ********** год. в гр. Русе, за което бил съставен акт № 0352, като съпругата след брака
приела да носи фамилното име С.а.
Допреди раздялата страните са живели в семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. С*
2
№ *, вх. 2, ет. 3.
По време на брака се родило детето И*И*Й* ЕГН **********.
От показанията на свидетеля Р*П* (майка на ищеца) се установи, че през целия период на
съвместно съжителство на страните ответникът не е работила. Многократно заявявала желанието
си да се разведе, като през март 2020 год. напуснала семейното жилище и се установила в
родината си при своите родители. Впоследствие споделила с детето, че е започнала работа в
кухнята на местен ресторант. Поддържа ежедневен контакт с детето в Месинджър. Единствената
им среща след раздялата се е състояла през лятото на 2021 год., когато ответникът посетила детето
в къщата на баба му в с. С* за около 10 минути. Донесла чифт маратонки и четири употребявани
блузки. Няма данни някога да е плащала издръжка, нито да са били налице обективни причини да
напусне съпруга и детето си. Твърдението, че си е тръгнала, защото съпругът й непрекъснато
натяквал, че не работи, без да е налице нужда от преки грижи за порасналото дете, остана
недоказано. Дори и да беше, то не може да бъде причина за развод, нито да бъде вменена брачна
вина на съпруга за това. В крайна сметка тя е била в трудоспособна възраст, няма данни да страда
от заболяване, което да й пречи да работи, за да осигурява собствената си и на детето издръжка.
Не може да се счете и като основателна причина да напусне семейното жилище
здравословното състояние на нейни роднини (факт, който също не беше доказан), не и за две
години. Тя има дълг на първо място към детето си и съпруга си. От цялостното поведение и по
време на брака, и по време на делото, се налага извод, че ответникът се е дезинтересирала от
семейния живот и грижите към детето и това е причината да напусне страната. Тя не участва по
никакъв начин в отглеждането и издръжката на детето. Такъв ангажимент има само ищецът, който
освен средства, осигурява и хора, които да полагат грижи за детето в периодите, в които отсъства
от града. Свидетелят Д*Й*Д* потвърди показанията на свидетеля п* относно обема на полаганите
грижи и плащаната единствено от бащата издръжка. Майката е ограничила приноса си в интернет
кореспонденция, което е крайно недостатъчно като ангажимент към едно 11- годишно дете.
Въз основа на гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания и
писмените доказателства, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:
1. По иска с правна квалификация чл. 4*, ал.3 от СК.
Бракът е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието и
уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и обществени
интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите чрез взаимно
разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на семейството и да се
грижат за издръжката и възпитанието на децата.
Постановление № 10 от 3.XI.1*71 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези
случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията
между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се
3
преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните, е довела да
изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е
престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната
общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само
формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения
конститутивен иск за развод с правно основание чл. 4*, ал. 3 от СК, е основателен и следва да бъде
уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на съпругата.
II. Фамилното име след развода – чл. 53 СК.
След прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име – Й.,
тъй като е заявила, че не се противопоставя на това искане на ищеца.
ІІІ. Досежно ползването на семейното жилище – чл. 56 от СК.
При допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно
въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът не претендира да й се предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. С* № *, вх. 2, ет. 3, ап. 25, тъй като е
напуснато от нея, а отношенията им с ищеца не предполагат възможност за съвместно ползване.
Ищецът е направил искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.
ІV. Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг.
V. Относно упражняването на родителките права – чл. 5*, ал. 2 СК.
Според Постановление № 1/1*57 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода
съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху родените от
брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и родителя, на когото не е
предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за децата
само с оглед на техните интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на
родителите към децата, желанията на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от
тях, възрастта на децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, тъй като
това съответства на желанието на детето, а и такова е фактическото положение, установено от
родителите, което няма причина да бъде променяно. Изразеното желание от ответника да
упражнява родителските права съдът приема като чисто декларативно, неподплатено с никакви
доказателства, предвид поведението й в хода на делото. Вината за дълбокото разстройване на
брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права.
Грамотите на детето от участия в конкурси и резултатите от обучението в училище
доказват, че за детето се полагат адекватни грижи от бащата, подпомаган от своята майка.
На майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както е поискано
в исковата молба: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от
10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато те не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата. Майката не е посочила режим, различен от този, поради което
произнасянето извън него би било плюс петитум.
4
VІ. Издръжката на децата – чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 5*, ал. 5 от СК.
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на
месечната издръжка за деца при развод от 162.50 лева, считано от 01.01.2021 год., нуждите на 11-
годишната И* от храна, облекло и други потребности, както и като вземе предвид липсата на
доказателства за доходите на ответника, а от друга страна значителните средства, необходими за
лечение на стоматологичен проблем на детето (3800.00 лева, платими в рамките на две години,
считано от 07.12.2020 год.), майката следва да заплаща издръжка на детето в размер на 300.00 лева.
Издръжката се дължи от предявяване на иска, като съдът отчита и предстоящото увеличаване на
минималната работна заплата за страната от 01.01.2022 год., както и инфлационните процеси в
последните месеци с тенденция за запазването им в бъдеще, според водещи икономисти.
Издръжката за минал период (12.05.2020 год.- 11.05.2021 год. включително), дължима от
майката, е в размер на 250.00 лева, предвид факта, че от началото на декември 2020 год.
единствено от бащата е платена сумата 1700.00 лева за лечение на детето, което прави по около
142.00 лева месечно. През този период бащата е заплащал освен храната и облеклото на детето,
също неговите джобни, пътни разноски до и от училище, когато е било отглеждано от баба си. В
издръжката на детето влизат и режийните разноски за ток, вода, отопление и др. подобни, които
няма спор, единствено бащата е поемал, заедно с отглеждането и възпитанието.
Ответникът не ангажира доказателства да е плащала издръжка на детето в периода
12.05.2020 год.- 11.05.2021 год.- една година преди предявяване на иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка
подлежи на предварително изпълнение.
VІІ. По разноските за делото.
При този изход на спора и на основание чл. 32*, ал. 1 от ГПК разноските за делото следва
да се понесат от ответника. Тя следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна
такса и банкова за образуване на делото 26.13 лева, 51.41 лева- разноски за връчване на книжата по
делото на ответника в Република Р* и 141.00 лева- такса за легализиран превод на исковата молба
и доказателствата към нея от български на румънски език или общо 218.54 лева. Претендира се от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, но по делото липсва договор за правна
защита и съдействие, от който да е виден размерът на уговореното възнаграждение, нито начинът
на плащане, поради което не може да бъде присъдено единствено въз основа на пълномощно за
процесуално представителство.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за развода при решаване
на делото в размер на 50.00 лева.
На основание чл. 6*, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената издръжка за в бъдеще
е в размер на 432.00 лева.
На основание чл. 6*, ал. 1, т. 6 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената издръжка за минал
период е 120.00 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на ********** год. в гр. Русе граждански брак между
ИВ. Й. СТ., ЕГН ********** и Е.Й. С.а, родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р*, за който е
съставен акт за граждански брак № 0352/********** год. по вина на съпругата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име,
като след прекратяването на брака същата ще се именува Е*Й* Й..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. С* № *, вх. 2,
ет. 3, ап. 25 на ИВ. Й. СТ., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на И*И*Й* ЕГН
********** на бащата, като определя местоживеенето му да е при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр.
К* Република Р* с детето И*И*Й* ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя и 20 /двадесет/ дни през
лятото, когато те не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* да заплаща на И*И*Й*
ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител ИВ. Й. СТ., ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на предявяване на иска-
12.05.2021 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* да заплати на И*И*Й*
ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител ИВ. Й. СТ., ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева месечно за периода от 12.05.2020 год. до 11.05.2021
год. включително, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* да заплати на ИВ. Й.
СТ., ЕГН ********** сумата 218.54 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* да заплати по сметка
на Русенски районен съд окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева по допускане на
развода.
ОСЪЖДА Е*Й* Й., родена на 17.07.1*71 год. в гр. К* Република Р* да заплати по сметка
на Русенски районен съд държавна такса в размер на 552.00 лева, съгласно присъдената издръжка
за минало време и за в бъдеще.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6