Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6056 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от
12.07.2016г. на СРС, ГО, 81 състав по гр.д.№ 32548/2014г. ,,П.и и.”АД е
осъдено да заплати на ,,С.В.”АД следните
суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 3514. 64лв.,
дължима за предоставени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води по подробно описани фактури, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 16.06.2014г. до окончателното плащане, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 727. 95 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка
дължима главница от датата на падежа до 10.06.2014г., като исковете с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в останалата част. С оглед
изхода на спора ,,П.и и.”АД е осъдено да
заплати на ,,С.в.”АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сума
в размер на 272,70 лв., представляваща направени разноски по делото, а ,,С.в.”АД е осъдено да заплати на ,,П.и и.”АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на
493,31 лв., представляваща направени разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с
въззивна жалба от ответника ,,П.и и.”АД в
частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционния съд
е приел, че ответното дружество е материалноправнолегитимирано да отговаря по
предявения иск. Посочва, че от представените с исковата молба доказателства-12
броя карнета, констативни протоколи и данъчни фактури е видно, че в същите като
потребител на твърдените услуги е посочено като лице-складова база Кремиковци.
Поддържа, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза не доказва, че ,,П.и
и.”АД има качеството на потребител на процесните ВиК
услуги за процесния период, както и твърдението на ищеца, че под № 3004864
потребител е ответника. Излага, че липсват каквито и да било доказателства, че
посочените в карнетите номера на водомери са собственост на ответника, както и
че същите са изправни и отчитат действително потребеното количество вода. Поддържа,
че представените по делото 12 броя карнета, констативни протоколи и данъчни
фактури, не установяват обстоятелството, че ищецът ,,С.в.”АД е изпълнил задължението си да достави процесното
количество питейна вода, тъй като същите представляват частни свидетелстващи
документи, които са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях, е
направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно верността на това
изявление. Допълва ,че позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни. С оглед изложеното
ъззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззиваемата страна ,,С.в.”АД, в депозиран от нея отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение.
Решението в частта за отхвърляне на исковете до
пълните предявени размери е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо
в обжалваната част, поради което съдът следва да разгледа
доводите във връзка с неговата правилност.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7480. 66лв., дължима за предоставени услуги по
доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води по подробно описани
фактури за периода 14.12.2007г. – 21.03.2013г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2817. 62
лв., представляваща мораторна лихва върху всяка дължима главница от датата на
падежа до 10.06.2014г.
В мотивите на обжалваното решение
е прието, че ищецът има качеството на
потребител на услугите водоснабдяване и/или канализация и между страните е налице
договорно правоотношение по сключен
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги – доставяне на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за обект – складова база, находяща
се в гр. София, кв. Кремиковци, клиентски номер 3004864. СРС е приел също, че
ищецът е доказал изпълнение на задължението си по доставка на претендираното
количество потребена вода, съгласно представените
по делото 12 броя карнети , констативни протоколи и фактури.
Първоинстанционният съд е уважил частично исковете, тъй като е приел за
основателно направеното по делото възражение за давност за периода 14.12.2007г.
– 06.07.2011г., при приложим 3 - годишен давностен срок.
Доводите на ответника,
поддържани в жалбата, за липса на доказано облигационно правоотношение между
страните, са неоснователни. Ответникът има качеството потребител по смисъла на §
1 ал.1 т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните системи /ЗРВКУ/ и чл. 3, ал.1, т. 1 вр. ал.2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно легалната дефиниция на
закона, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а съгласно горецитираната подзаконова нормативна уредба - собствениците и лицата, на които е учредено
право на строеж на водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води. В случая правото на собственост на ответника върху имота,
представляващ терен от 21 896 кв.м. и сгради, не е изрично оспорено по
делото. Ответникът е оспорил качеството си на потребител с оглед липсата на
доказателства за правото му на собственост върху процесната складова база, респ.
въведени са твърдения за липса на доказателства, че процесните водомери №
301976 и ********* касаят отчитането на потребена вода в процесната складова база.
Тези възражения са неоснователни. По делото е представена справка от Служба по
вписвания, в която фигурира процесния имот. Отделно от това, представените по
делото констативни протоколи – съответно от 2010г. и 2012г. установяват
извършвани проверки на адреса на процесната складова база от служители на ищцовото
дружество, които са констатирали стойността на незаплатените суми към този
момент, като два от протоколите, касаещи процесния във въззивното производство
период, са подписани от М. П.– началник склад. По делото е представен акт за
прекъсване на водоснабдяването от 17.01.2013г., който е подписан за клиент от
лицето В.К.– охрана на процесната складова база. Констативните протоколи са
били оспорени от ответника с оглед липсата на доказателства за наличие на
трудовоправни отношения на лицата, подписали протоколите, но в съответствие с
носената от него доказателствена тежест, не е изпълнил задължението си да
представи такива доказателства, след изрично задължаване от съда по искане на
ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест, не е доказало направеното оспорване и съдът правилно
е приложил разпоредбата а чл. 161 ГПК, като е кредитирал протоколите и
карнетите. Ето защо въззивникът –ответник, в качеството на собственик и
ползвател, е потребител на ВиК услуги за процесния период, по неформален
договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за стопански
нужди с включените в него права и задължения, съгласно приложимите към
съответния период Общи условия. Предвид изложеното, искът за главницата е
доказан по основание .
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на представените по делото Общи условия /одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006г./ и на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и
по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна собственост - чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел. По арг.
от чл. 30,
ал. 1 от Общите условия, доставянето на питейна вода и/или отвеждането на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходваната
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери. При така изложеното, съдът намира, че представените по
делото двустранно подписани карнети, преценени съвкупно с представените фактури
и заключение на СТЕ, установяват изпълнение на задължението на ищеца по
предоставяне на вода за стопански нужди на ответното дружество. Съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г., карнетът е единственият документ, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги, ако съдържа подписа на страната, респ. волеизявление на
страната, че е получил описаното количество вода през процесния период. По делото не е оспорено съответствието на отразеното в карнетите количество вода, със записите по
фактурите. Отделно от това, за процесния
непогасен по давност период , представените по делото карнети, в които е
отразено потребеното количество вода, са двустранно подписани и отразеното в
тях количество потребена вода не е опровергано от ответника. Оспорването на
карнетите от ответника не е досежно
тяхната автентичност, тъй като не е оспорено авторството на подписа на лицето,
положило подписа си за клиент. Ето защо всички доводи в жалбата относно
доказателствената стойност на карнетите и фактурите, в качеството им на частни
документи, преценени съвкупно с констативните протоколи, акта за прекъсване на
водоснабдяването и и заключението на СТЕ, са неоснователни.
С оглед на това, съдът намира, че въззиваемото дружество
- оператор на В и К услуги е доказало в хода на производството при условията на
главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, изразходваното количество питейна вода и редовността на
нейното отчитане, поради което и ответникът
дължи заплащане на процесната главица.
По отношение на
иска за мораторна лихва в жалбата не са релевирани конкретни оплаквания, по
които въззивният съд да дължи произнасяне.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски
не са поискани от въззиваемия за настоящата инстанция и
такива не следва да бъдат присъждани, с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.07.2016г.
на СРС, ГО, 81 състав по гр.д. №
32548/2014г. в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението
в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 –месечен срок от съобщенията до
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.