РЕШЕНИЕ
№ 883
гр.
Пловдив, 12.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 3129 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) №
952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.В.,***, срещу Решение
с рег. № 32-405398/24.11.2022г., издадено от Директора на Териториална дирекция
/ТД/ Митница Варна при Агенция "Митници" /АМ/, с което по повод
подадена от М.Л.Д. митническа декларация MRN 20BG002002030147R9/27.05.2020г. е
извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за
свободно обращение и са установени за досъбиране публични задължения в общ
размер на 10366,79 лв. - мито и ДДС, ведно с начислена лихва за забава.
Според
жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно,
издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че в решението са
включени мотиви и доказателства, които не са му предоставени за изразяване на
становище по тях. Изразено е несъгласие с твърдението на администратвиня орган,
че М.Д. е заявил цена за процесния автомобил пред Американските митнически
власти, която е значително по-висока от тази, която е декларирал при вноса му,
както и че това твърдение не е подкрепено с каквито и да било доказателства.
Пак в тази връзка е посочено, че в предоставеното копие на Electronic Export
Information с XTN
*********-HBOL69422 и ITN X20200323935536
липсват каквито и да било данни
за М.Д.. На следващо място според жалбоподателя не е предоставена информация на
какво основание един документ за покупко-продажба издаден в страна различна от
страна членка на ЕС, трябва да съдържа реквизити и с кой нормативен акт и/или правила е регламентирано това за да се
твърди, че те са задължителни. Твърди, че документа за извършената
покупко-продажба на автомобила издаден на 25.01.2020г. от OCEAN WEST AUTO
GROUP LLC е бил приложен към МД с
MRN
20BG002002030147R9/27.05.2020 г. още към датата на нейното подаване и приемане,
като митническите органи са извършили проверка и не е установена липса на
каквито и да е било реквизити. Направено е възражение както срещу метода по
чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата
стойност на автомобила от МД с MRN 20BG002002030147R9/27.05.2020 г., така и
срещу размера на митническата стойност определен по този метод. В жалбата е
посочено, че предоставените от Американските митнически власти данни за
процесния автомобил са приети от българските митнически органи, като налични
данни на митническата територия на Съюза за целите на прилагане на чл.74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като не е взето под внимание, че тези данни са
налични в страната на износа САЩ и са предоставени на митническите органи в
Република България. Според жалбоподателя предоставянето на тези данни не
променя техния първоизточник – декларация, с която стоката е декларирана в САЩ.
Твърди се още допуснато от страна на ответния орган нарушение на чл.144, § 2,
буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015г. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание, процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. В. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът
- Директор на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си
представител гл. юриск. С. (пълномощно
на лист 204 гръб), оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
а по отношение на разходите за транспорт посочва, че това са косвени разходи и
не следва да бъдат вземани предвид. Подробни съображения излага в представено
по делото писмено становище.
По
допустимостта:
Жалбата е подадено от лице с правен
интерес – адресат на оспореното решение. Оспореният административен акт е връчен
на жалбоподателя на 29.11.2022г. (лист 111), а жалбата е подадена чрез електронната
поща на Пловдивски административен съд на 09.12.2022г., т.е. в предвидения в
чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, 14-дневен срок от съобщаването на
акта. Изложеното налага извод за допустимост на жалбата.
Съдът
намира за установено, следното от фактическа страна:
На 27.05.2020
г. с митническа декларация MRN 20BG002002030147R9 (лист 136 и 137) жалбоподателят
М.Л.Д. е декларирал стока под митнически режим „допускане за свободно обращение“
- лек автомобил употребяван, марка Субару; модел: Аутбак;
тип: бензин; брой места: 5; първа рег. *****; цвят: син; раб. обем: 2387
куб.см.; мощност: 194 kW DIN; двиг.№ неоткрит; шаси: *****, код
по ТАРИК *****; държава на износ САЩ, 1785,79 кг., декларирана митническа стойност
в размер на 11968,60 лв. В митническата декларация за стоката са декларирани
съответно: в ел. д. № 3/1 „Износител“ OCEAN
WEST AUTO GROUP LLC, US, MIAMI; в ел. д. № 5/14 "Код на държавата
на изпращане/износ" – US Съединени
американски щати; в ел. д. № 4/1 "наименование на местонахождението"
— VARNA; в ел. д. № 4/16 "метод за
определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.
70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 6650.00; в ел. д.
№ 4/10 "Валута" –USD; в ел.
д № 4/9 "Добавяния и приспадания": код ВА - Разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане – 90,00 и код FF – Транспортни и
застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции
от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на
стоките в страната – 90. 00.
На
база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата
стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. Към митническата декларация са приложени: фактура от 25.01.2020г. (лист 146 в оригинал и на лист 309
гръб в превод на български език), талон за превозно средство (лист
143), коносамент № NAM3846376 (с получател „Евромикс“ ООД като спедитор) – лист 139-141 и в
превод на лист 305-306; уведомително писмо от „Евромикс“ ООД, че реалният
получател на база представени търговски документи е М.Л.Д. (лист 144);
спедиторски коносамент № HBOL69423 с износител OCEAN WEST
AUTO GROUP LLC и
получател М. Донев (лист 142).
Със
заповед № 3ТД-2000-248/28.06.2021 г. (лист 281) на Директора на ТД Митница Варна (предишно
наименование ТД Северна морска) е възложено извършване на последваща проверка
на допускани за свободно обръщение стоки от позиции 8703 и 8704 на КН. В
резултата на тази проверка е инициирана проверка по линията на международното
сътрудничество със САЩ за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно
обръщение в България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена
митническа стойност. Във връзка с отправеното искане за съдействие, е бил
получен отговор от Американската служба "Митници и гранична охрана"
на 01.06.2022 г. в ЦМУ (лист 293-294 в превод на български език), ведно с
приложена към него "Електрона информация за износ" /еквивалент на
европейската митническа декларация за износ/ - лист 298 и сл., между които е и
Електронна информация за износ за автомобил марка: Субару; модел: Аутбак; шаси: *****; тегло 1785,79 кг. с посочена цена при износ в размер на 24 200
USD (лист 300).
На
основание чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на
допълнителната проверка до М.Л.Д. било изпратено писмо рег. № 32-235687/14.07.2022
г.(лист 126-127), с което били изискани да се представят в 7-дневен срок допълнителни документи,
относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоката, а именно заверени копия на договори, документи за
транспорта, документи за плащания, документи за формиране на продажната цена на
стоката и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на
посочената информация в определения срок, митническите органи ще продължат
процедурата за определяне на нова митническа стойност. Няма спор по делото, че
в указания срок с писмо № 32-248989 от 26.07.2022г. били представени документи
от М.Л.Д. – копия на митническа декларация, фактура за покупка и банково
бордеро за платени държавни вземания.
Със
съобщение по реда чл.22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. № 32-333725/01.10.2022г.
(лист 122-123), жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение за декларираната стока по
Митническа декларация с MRN 20BG002002030147R9 /27.05.2020 г. Със съобщението Д. е уведомен и за мотивите, а именно,
че при извършена проверка по линията на международното сътрудничество е
установена декларирана стойност при експорт от САЩ в размер на 24 200.00 USD,
със същия износител OCEAN WEST AUTO GROUP LLC, която е заявил пред американските
митнически власти. Посочено е още, че при проверката е анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на
шаси), като на ел. страница https: //en.bidfax.info/subaru/outback/4647650-subaru-outback-touring-ldl-2020-blue-24l-4-vin-*****.html била открита информация за обявена продажна цена на
аукцион със статус "продадена" (SOLD) за автомобил със същия VIN
(номер на шаси) и "405
actual miles" в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер
на 24 200.00 USD и превишава значително
декларираната пред митническите органи цена при допускане за свободно
обръщение. Изведен е извод, че се потвърждават съмненията за декларираната цена
на стоката. Посочено е, че митническата стойност на стоката следва да се
определи на основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.144
§ 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 44364,82 лв.
Жалбоподателя бил уведомен за започнало административно производство, съгласно
чл. 26, ал. 1 от АПК и му била дадена възможност да подаде възражения в срок от
30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Съобщението е било връчено на Д. на 05.10.2022 г., като в указания
срок същият е депозирал становище (лист 117-120).
Последвало
е издаването на оспореното в настоящото производство Решение № 32-405398/24.11.2022г. на
Директора на ТД Митница Варна. Органът
е приел, че в приложената фактура от 25.01.2020г. не са посочени съществени
реквизити - начин и срок на плащане между контрагентите, както и банката и
банковата сметка на американския продавач. Изложено е, че не е представен
договор с дилъра или кореспонденция с него, от които да е видно какви са договорките с вносителя, включително
сроковете и начинът на разплащане. Посочено е също, че при извършената
последваща проверка от митническите органи е анализирана наличната информация
за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на
ел. страница https:
//en.bidfax.info/subaru/outback/4647650-subaru-outback-touring-ldl-2020-blue-24l-4-vin-*****.html била открита информация за обявена продажна цена на
аукцион със статус "продадена" (SOLD) за автомобил със същия VIN
(номер на шаси) и "405
actual miles" в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер
на 24 200.00 USD и превишава значително
декларираната пред митническите органи цена при допускане за свободно
обръщение.
Изведен е
извод, че с оглед направената проверка по линия на международното
сътрудничество и представените констатации, както и наличието на обстоятелства,
които обосновават съмнения, че декларираната договорена стойност е занижена, са
налице съмнения, че декларираната стойност не е действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата и за износ на територията
на Съюза, поради което органът е приел, че митническата стойност не следва да
се определя по метода на "договорената стойност". Поради това, че
съмненията по отношение на декларираната митническа стойност се потвърждават на
основание чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и в изпълнение
на чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 органът е приел, че следва да бъде
определена нова митническа стойност на процесната стока, като са описани
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.
74 § 2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и
основанията за неприложимост на същите по отношение на процесната стока.
Органът е приел, че не може да се приложи метода по чл. 74 § 2 б. "а"
от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки
и направената справка в системата МИС3А, тъй като е невъзможно да се съпоставят
характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните
повреди и щети, изминати километри и други данни. Посочено е, че в резултат на
проверката не са установени стойности на стоки със същите характеристики,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически
учреждения на територията на Република България. Органът е приел също, че не
може да се приложи и методът по чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент (ЕС) №
952/2013, тъй като след извършена справка за продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизително същото време не са установени декларирани и приети
митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с
първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни
приблизително в същия период от друг износител и от други дружества-вносители.
Доколкото няма информация за техническото състояние и вида на повредите, е посочено,
че е невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики/повреди,
което прави невъзможен използване на този метод. На следващо място е прието, че
не може да се приложи и метода по чл. 74 § 2 б. "в" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава
на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено
е, че обикновено на територията на Съюза такива коли първо се ремонтирали и
тогава се пускали в продажба. Прието е от органа също, че не може да се приложи
и методът по чл. 74 § 2 б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като
няма информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя.
Въз основа на изложеното за невъзможността за определяне на митническа стойност
по методите за остойностяване на процесните стоки по чл. 74 § 2 б.
"а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, е прието, че е
приложим метода на разумните способи по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Въз основа на изложеното, Директорът на ТД Митница Варна е отказал да
приеме декларираната митническа стойност и на основание чл. 74 пар. 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144 пар. 2 от Регламента за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, е определил нова митническа стойност на процесната стока в
размер на 44364,82 лв., представляваща сумата 24200,00 USD х 1,79979 лв. за 1
USD + 450,00 USD транспортни разходи х 1,79979 лв. за 1 USD, както и е
разпоредил да се коригира митническата декларация в съответствие с установените
от органа нова митническа стойност. Във връзка с извършената корекция е
установена дължимата сума за доплащане за мито 3239,62 лв. и ДДС в размер на 7127,17
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.
В хода на
съдебното производство административният орган представи справка - разпечаткa от
електроннa страницa www.en.bidfax.info за автомобил по шаси с № ***** (лист 310 гръб и сл.)
където е посочена средна цена („the average price“) – $ 7868, както и
легализирани преводи на документи част от административната преписка.
От
страна на жалбоподателя са представени и приети са сведение по делото: справка
от електронен регистър от щата Флорида, електронна кореспонденция между
жалбоподателя и дружеството OCEAN WEST AUTO GROUP LLC, както и писмо с рег.№
32-162059 от 18.05.2022г. на Агенция Митници, писмо с рег.№ 32-98517 от
25.03.2022г. и писмо рег.№ 32-359976 от 21.10.2022г. от Митниците на САЩ. Представени са и разпечатка от данните за
контакт на уебсайт bidfax.info; разпечатка от
справка за извършена проверка с протокол Whois с данните за регистрация на домейна bidfax.info; разпечатка от справка за извършена проверка
с протокол ICANN.org с данните за
регистрация на домейна bidfax.info; Разпечатка от iso.org
с данни за начина на съкратено изписване на Бахами съгласно ISO – всички с превод на български език (лист 203 и
сл.).
При така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно
чл.101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или
износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където
възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87,
веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията,
дадена в чл.5, т.39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт
на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и
чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без
съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият
случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на
чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление,
се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е
предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че
в случая оспореното от Директора на ТД Митница Варна решение е издадено от
компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална,
материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.
Оспореното
решение е в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22 §7 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за
издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според
административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
В Дял
втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на
митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл.70 от
Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената
или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно чл.70 §1 от Регламент
952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. А съгласно §2 от същата норма, действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки.
В
правомощията на митническите органи, съгласно чл.48 от Регламент 952/2013, е
извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни
или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата
на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015
г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности –
в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали
договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл.70 §1 от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Според дадената в чл.140
от Регламента за изпълнение регламентация, именно в тежест на митническия орган
е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност
е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото
време.
Необходимо
е да се отбележи, че правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
Основният
спор между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140
§ 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от
същия регламент във вр. с чл. 74 § 3 от МК за определяне на митническата
стойност по процесния внос, както и налице са основанията за неприложимост на
вторичните методи по регламентирани в чл. 74 § 2 б. "а" -
"г" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В нормата
на чл.70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74
са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато
тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент
952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от
Регламент 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви
а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл.74 §2 от Регламент 952/2013,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3 от Регламент
952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Относимо
към тълкуването на чл.70 от Регламент 952/2013 е даденото такова в Решение на
СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят
митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната
цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на
стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или
на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице
подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на
които се основават посочените съмнения.
Разпоредбата
на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на
разликите в количествата. Съгласно чл.141 §2 от Регламента за изпълнение прави
се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според
чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на
определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Според чл.1, §2, т.4 от
Регламента за изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата
държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Съгласно
правилото на чл.22 §7 от МК, митническите органи имат задължението да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да
създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност
от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне
на допълнителни митни сборове.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл.74 от Регламент 952/2013, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
От всичко
изложено следва, че за да се премине към субсидиарния метод за определяне на
митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения
по отношение на декларираната митническа стойност. Тези съмнения са доведени до
знанието на вносителя на стоката, именно с писмо с рег. №
32-333725/01.10.2022г. (лист 122-123). За да обосноват наличието на основателни
съмнения, митнически органи са се позовали на последваща проверка и анализирана
наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси) на ел. страница https:
//en.bidfax.info/subaru/outback/4647650-subaru-outback-touring-ldl-2020-blue-24l-4-vin-*****.html за обявена продажна цена на аукцион със статус
"продадена" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и
"405 actual miles" в страната на износа, с
публикувана продажна цена в размер на 24
200.00 USD. Съмнението е обосновано с липсата на съществени реквизити във
фактурата, както и с извършената проверка по линията на международното
сътрудничество, при която е установена декларирана стойност при експорт от САЩ
в размер на 24 200.00 USD, със същия износител OCEAN WEST
AUTO GROUP LLC,
която е заявил пред американските митнически власти.
Тук на
първо място следва да се отбележи, че ответния орган не е оспорил автентичността
на представената към митническата декларация фактура за покупко-продажба на
превозно средство от 25.01.2020г. Следва да се съобрази и, че съгласно чл. 145
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с декларираната
договорна стойност, се изисква като придружаващ документ и още при
първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен VEHICLE WHOLESALE INVOICE от 25.01.2020г., издадена от ― OCEAN WEST
AUTO GROUP LLC, в която
жалбоподателя е посочен като купувач с вписване на продажната цена на закупения
автомобил и на платената цена за извършения международен транспорт. За да не
кредитират въпросната фактура, митническите органи са приели, че в нея липсват съществени
реквизити. За да има качеството задължителен/съществен реквизит, същият трябва
да е нормативно определен, като елемент от съдържанието на фактурата. В тази
връзка ответния орган не е посочил и анализирал изискванията на американското
законодателство относно задължителните реквизити на фактурите издавани от
местни лица за продажба, за да приеме, че липсват съществени реквизити - начин
и срок на плащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на
американския продавач.
По
отношение на данните в посочения от органа интернет – сайт, следва да се
отбележи, че биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна
цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за да послужат за нейното
определяне. В представената разпечатки от интернет страницата en.bidfax.info се
съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на шаси, на
закупения от жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено,
че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил. Направената в хода на
проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че М.Д. като купувач е участвал в проведения аукцион и е
заплатил или е трябвало да заплати сумата от 24 200 USD.
Отделно от
изложеното информацията взета от интернет страница, за която жалбоподателя
представи разпечатка от данните за контакт, който е в Бахами, не представлява
служебна (не е част от митническите информационни системи) и/или официална
такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като
база - данни или за сравнение, не е събрана и по надлежния ред, разписан в
закона, за да се ползва с доказателствена сила. Няма доказателства тези данни
от цитираната интернет страница да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен
режим на съхранение, и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв,
издадени от орган на власт, който да е оправомощен да съхранява, обработва и
предоставя тези данни - в този смисъл Решение № 4286 от 21.04.2023г. по
адм.дело № 788/2023г. на ВАС. Според
цитираното решение на ВАС, данните от
разпечатката на интернет страницата не са достатъчни да обосноват "основателни
съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при
наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната
стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или
подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и
определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни.
Що се
отнася до позоваването от страна на ответния орган на представената от американските митнически органи Електронна
информация за износ по отношение на автомобила и в частност митническа
декларация за износ, в която е декларирана цена от 24 200 USD за изнесения
автомобил от американския доставчик OCEAN
WEST AUTO GROUP LLC,
следва да се посочи, че от
мотивите на оспорения административен акт не става ясно защо органът е приел,
че посочената в Електронна информация за износ стойност е действителната
продажна цена на процесния автомобил. Видно от съдържанието на колана
"h" към Електронна информация за износ по отношение на процесния
автомобил е декларирана стойност в размер на 24 200 USD, но в самата колона е
посочено „СТОЙНОСТ (в щатски долари, без центове) Продажна цена или
себестойност, ако не е продадено“, като не е конкретизирано за процесния
автомобил дали е продажна цена или себестойност. На следващо място дори и да се
приеме, че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана и дали включва
дължими такси за участие в аукционна и размерът на печалбата, която доставчикът
си е заложил при последваща продажба. Т.е. не може да се направи несъмнен
извод, че декларираната от американския
доставчик стойност в митническата декларация за износ е действително
договорената продажна цена между него и получателя. Нещо повече от страна на американската митническа администрация не
е представена фактура, отразяваща цена в размер на 24 200 USD , нито се
установява извършено плащане на тази сума, за да се приеме, че
декларираното пред Американската служба „Митници и гранична охрана“ е
действителната цена.
Тежестта
за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, което
е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Както бе
отбелязано по-горе в мотивите на съдебния акт, съгласно правилото на чл.22 §7
от МК, митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно
за заявителя решение. В настоящия случай това изискване не е спазено и макар
ответния орган да е изложил мотиви, същите не обосновават съмнения в
достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, от което следва, че отказът на органа
да приложи метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и
недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразни като противоречащо на
материалния закон.
Отделно от
изложеното, ответния орган е формирал изводи във връзка с вторичните методи за
определяне на митническата стойност. По отношение на възможностите за прилагане
на методите за определяне на митническа стойност, регламентирани в чл. 74, § 2,
б. „а“ и б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, ответния орган се е
позовал на извършена справка в системата МИС3А и е посочил в оспорения
административен акт, че са извлечени всички случаи на деклариране за допускане
до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход САЩ за периода от
25.03.2020г. – 25.05.2020г., чиято митническа стойност е декларирана на
основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно прието от митническите
органи. Такава справка и извлечение от такава справка липсват по преписката и в
мотивите на самото решение не е посочено конкретно какво е установено от тази
справка освен, че „не бе открита достатъчно изчерпателна информация за тези
показатели“. По отношение на методите посочени в чл. 74, § 2, б. „а“ и б.
"б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, ответния орган е посочил още, че
доколкото няма информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите,
практически е невъзможно да се установи идентична и сходна стока със идентични
и сходни характеристики/повреди, тъй като е невъзможно да се съпоставят
характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните
щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. В тази връзка на
първо място следва да се посочи, че към МД са налице придружаващи документи –фактура, талон за превозно средство
(лист 143), коносамент № NAM3846376 (лист 139-141 и в превод на лист
305-306); спедиторски коносамент № HBOL69423, в които се съдържат конкретни данни за
внесения автомобил - марката и модела, както и състоянието му („не стартира,
не работи и не се движи, ударена предна част, шаси, повреда на трансмисията“ -
лист 309 гръб – легализиран превод на фактурата). В представените на ответния
орган документи има конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или
сходни стоки по чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, но тази информация не е взета предвид от директора на ТД Митница
Варна, поради което изводите за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни.
По
отношение на метода посочен в чл. 74, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
в мотивите на оспорения административен акт е посочено, че този метод е
неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена по която се продава
на митническата територия на съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки с повреди ли дефект, включително за идентични или сходни стоки. Не става
ясно след какви проверки и къде, ответния орган е достигнал до извод, че „внесените
употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди
употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или
държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране“.
В
оспореното решение не са изложени и конкретни мотиви, защо ответния орган
приема неприложимост на метода посочен в чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, а и както бе посочено по-горе към преписката липсват доказателства
за извършени справки в митническата информационна система МИС3А за наличие или
отсъствие на идентични или сходни стоки, както и за тяхната цена.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато
митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение
за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата
стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва
да се приложи следващото в установената систематична поредност. В случая
ответния орган не е изложил аргументи, които да обосноват приложението
на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл. 140 във връзка с чл.
144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочил
неприложимост на всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ до б.
"г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от
Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва: система, при която за определяне на митническата
стойност се използва по-високата от две възможни стойности;, както и
произволно определени или фиктивни стойности. В случая тази забрана по чл. 144
§ 2 б. "б" от Регламента за изпълнение е нарушена. Безспорно е, че
органът е определил митническата стойност на стоките по данни от декларираната
стойност в митническата декларация за износ от продавача, като е нарушено и
изискването на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за използване на налични
данни на митническата територия на Съюза.
В
заключение е необходимо да се отбележи, че според Решение № 2968 от 21.03.2023г.
по адм.дело № 1259/2023г. на ВАС, позоваването
на данни от проведения на търг, обявени в интернет, съгласно които автомобила е
продаден на друго лице, различно от жалбоподателя не е достатъчно да се
обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила.
Пак там е посочено, че дори тези данни, ведно с електронната информация за
износ от митническите власти на САЩ,
да се приеме, че обосновават основателни съмнения относно договорната стойност
на процесния автомобил, то не би могло да се направи извод, че именно това е
общата платена или подлежаща на плащане цена.
Всичко
изложено обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Решение с рег. №
32-405398/24.11.2022г. на Директора на ТД Митница Варна, което следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски, които се констатираха в общ размер на 1284 лв.
(съгласно представения списък с разноски на лист 283 по делото), от които 1260
лева - платен адвокатски хонорар (договор за правна защита и съдействие на лист
284 и платежни на лист 285 и 286), 10 лева –държавна такса и 14 лева разноски
за превод на документи. Следва да се отбележи,
че "разноски по
производството" по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК са всички разноски на
страната по делото за събиране на допустими, относими и необходими за
установяване на обективната истина, доказателства. Тук
влизат разноските за вещи лица и преводачи, както и заплатени такси
за превод на документи от чужд
език, когато същите са представени и приети от съда като доказателства по
делото в съдебна фаза (така Определение
№ 7967 от 20.09.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 5936/2021 г., Определение № 9332 от
30.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2020 г.). Що се отнася до
претендираните транспортни разходи, същите не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се
претендират на основание чл. 78 от ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Д. В. бр.
88 от 04.11.2022 г.) при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е
кантората на адвоката,
във възнаграждението, определено по реда на тази
наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой. Нещо повече, на лист 287 е представен
анекс към договор за правна помощ, според който жалбоподателя е платил 100 лева
пътни разходи за явяване на адвоката в съдебно заседание, а на лист 288 е
представено платежно нареждане, но по делото не са представени доказателства за
реално извършени от адв. В. разходи за транспорт – например: билети, касова
бележка или фактура за зареждане гориво на автомобил. Ето защо претендираните
транспортни разходи в размер на 100 лева не следва да бъдат присъждани.
Що
се отнася до възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е неоснователно предвид
материалния интерес на делото (10366,79 лв.) и с оглед чл.8, ал.1, вр. чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-405398/24.11.2022г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция
"Митници" към митническа декларация MRN
20BG002002030147R9/27.05.2020г.
ОСЪЖДА
Агенция
Митници да заплати на М.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 284 /хиляда двеста
осемдесет и четири/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България,
в 14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: