Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1262 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение от 17.12.2018 г. по т.д. №
429/2018 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „п.с.– Х.“ ЕАД.
С молба от 17.04.2019 г. Националната агенция за приходите, на основание чл.
688, ал. 3 ТЗ е предявила вземания в размер на 709,40 лева, представляващи
вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“,
възникнали с разпореждане № 4505-40-257/12.03.2019 г. В списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ са включени предявените от
НАП, с посочената молба, вземания в размер на 709,40 лева, представляващи
вземания на Фонд ГВРС, изплатени по надлежния ред на служителя М.Ж.М.. Посочва,
че подал възражение, което съдът по несъстоятелност оставил без уважение.
Счита, че са налице законови основания за приемане на предявеното вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, г. 4 ТЗ.
Фонд ГВРС се суброгира в правата на кредитор по чл.
722, ал. 1, т. 4 ТЗ, заедно с работниците, които имат да получават останалата
неизплатена част от трудовите си възнаграждения, като фондът и работниците
стават кредитори от един и същ ред. Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗГВРСН в
производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани
вземания на работници и служители, Фондът се представлява от НАП. В резултат на
плащането в негова полза е възникнало право да иска възстановяване на
изплатените средства от работодателя или от масата на несъстоятелността.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се установи
съществуването и дължимостта на предявените от НАП
вземания, включени в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, в общ размер на 709,40 лева, възникнали с разпореждане №
4505-40-257/12.03.2019 г., издадено от Фонд ГВРС и да се установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ за
вземането. Претендира разноски.
Ответникът „п.с.– Х.“ ЕАД /в несъстоятелност/ редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
Синдикът на „п.с.– Х.“ ЕАД /в несъстоятелност/ адв. Н.А.Г. оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Посочва, че предявеното от НАП вземане е частично идентично с
вземането, включено като служебно прието по одобрения списък като трудово в
полза на кредитора М.Ж.М., с поредност чл. 722, ал.
1, т. 4 ТЗ. Липсват данни спрямо посочения кредитор да е настъпило плащане, тъй
като не е установено сметката на това лице да е била заверена с посочената
сума. Поради това следва да се приеме, че суброгация
не е настъпила, защото не е настъпило плащане. Счита, че едва с извършването на
плащане на вземането, Фондът би могъл да се суброгира
в правата на работника, като до настъпването на този факт, титуляр на вземането
все още е работникът. На следващо място, поддържа, че отказът да се включи
отново вече прието вземане в списък с допълнително приетите вземания по чл.
688, ал. 3 ТЗ е правилен и законосъобразен. В ТЗ няма предвидена процедура по
промяна на носителите на вече приети вземания в списъците на одобрените
вземания, но това не означава, че настъпили юридически факти от значение за
спорното право като прехвърляне, опрощаване, наследяване, не следва да бъдат
взети предвид при последващо развитие на процедурата
по осребряване, а именно при разпределение на средствата. Твърди, че иначе би
се стигнало до плащане два пъти на едно и също задължение от страна на
несъстоятелния длъжник – веднъж на работника и втори път на Фонда чрез НАП.
Счита, че след като вземането вече е включено в списъка на приетите вземания,
същият е одобрен без възражения, смяната на титуляра
му поради настъпилата суброгация не води до ново
предявяване и ново приемане на същото вземане на името на суброгиралия
се кредитор, а просто до промяна на правоотношението, която следва да се
съобрази от синдика, но без включване на още едно вземане, идентично с вече
приетото. Ето защо иска да се отхвърли иска.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а същото се установява
и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с
решение № 1490 от 17.12.2018 г. по т.д. № 429/2018 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18 състав е открито производство по несъстоятелност на
„п.с.– Х.“ ЕАД.
От приетите писмени доказателства е
видно, че с молба изх. № 95-00-45/16#173 от 17.04.2019 г. ищецът
Национална агенция за приходите е предявил на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания
на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в общ размер на 709,40
лева. Основание на вземането на Фонда е разпореждане № 4505-40-257/12.03.2019
г., издадено от Национален осигурителен институт, Фонд „Гарантиране вземания на
работници и служители“.
Представено е разпореждане №
4505-40-257/12.03.2019 г., издадено от Национален осигурителен институт,
съгласно което е налице в полза на М.Ж.М. гарантирано вземане за парични
обезщетения общо 709,44 лева за начислени и неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м. май 2016 г. до м. юни 2016 г., вкл. и данък
върху дохода.
С допълнителен списък на неприети от
синдика вземания предявени в срока по чл. 686, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на „п.с.– Х.“ ЕАД по
т.д. № 429/2018 г. на СГС, VІ-18 състав вземането на кредитора Национална
агенция за приходите в размер на 709,40 лева и законна лихва върху сумата от
18.04.2019 г. до окончателното погасяване не е прието. Като основание е
посочено, че кредиторът не е представил доказателства за връчването на
разпореждане № 4505-40-257/12.03.2019 г. на Директора на Фонд „ГВРС“ и за
действителното изплащане на гарантираното вземане от фонда на М.Ж.М., за да
възникне право на фонда да претендира възстановяване на платеното от масата на
несъстоятелността на основание чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНС чрез Националната агенция
за приходите.
С определение от 14.06.2019 г. по
т.д. № 429/2018 г. на СГС, VІ-18 състав съдът по несъстоятелността на „п.с.– Х.“
ЕАД е оставил без уважение възражението на Национална агенция за приходите
срещу списъка на неприети вземания и е одобрил горепосочения списък.
Видно е, че с бюджетно платежно
нареждане от 13.03.2019 г. ТД на НОИ София-град е заплатило в полза на М.Ж.М.
сумата 638,50 лева.
В настоящото производство е прието
известие за доставяне, съгласно което до М.Ж.М. е изпратено и получено на
18.03.2019 г. от неговата майка пратка от ТД на НОИ София-град.
Съгласно уведомително писмо от НОИ
до ТД на НАП София-град във връзка с изплатени гарантирани вземания за фирма „п.с.–
Х.“ ЕАД, в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. са преведени осигурителни
вноски за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. в размер на 70,94 лева за данък
върху доходите на физическите лица. Прието е като доказателство и бюджетно
платежно нареждане за сумата 70,94 лева.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който
може да бъде предявен от кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да
искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по
несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред съществуването
или липсата на задължение на длъжника към конкретен кредитор.
В
разглеждания случай включените в списъка на неприетите вземания са тези в общ размер
на 709,40 лева, възникнали по разпореждане № 4505-40-257/12.03.2019 г., издадено от Фонд ГВРС. На основание чл. 28, ал. 3 от Закона
за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/, който е приложимият нормативен акт към отпускането и
изплащането на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност, в производството по несъстоятелност Фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите“ се представлява от ищеца Национална агенция за
приходите. Съобразно чл. 3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и
служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и 2.
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, териториалните
поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания
на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на
разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по
декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови
сметки. В чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР е предвидено, че в резултат на изплащането на
гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в
негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността
за възстановяване на изплатените средства.
Съдът приема за установено от събраните
доказателства, че във връзка с подадената декларация от М.Ж.М. в негова полза
по посочена от същия банкова сметка ***,50 лева. Във връзка с трудовото
правоотношение по сметка на ТД на НАП София-град е изплатена дължимата сума за
данък върху доходите на физическите лица. Следователно на основание чл. 28 ЗГВРСНР, поради
изплащане на гарантираните и посочени по-горе размери, в полза на Фонд ГВРС е
възникнало право за включване на вземанията в производството по несъстоятелност.
В чл. 28 ЗГВРСНР е уредена законна суброгация,
при която след отчитане на погасителния ефект на плащането възниква ново регресно притезание в патримониума на ново за правоотношението лице. Плащането от
страна на фонда представлява плащане на чужд дълг при наличие на правен
интерес, в резултат на което по силата на закона възниква регресно
право срещу длъжника. Ето защо не може да се отрече правото на изпълнилия чуждо
задължение кредитор да го предяви пред съда по несъстоятелността, независимо,
че вземането на работника за трудовото възнаграждение и това за данъка вече са
приети в производството по несъстоятелност. При приемането му от съда следва да
се съобрази редът и привилегията, в които лицето заявява и доказва, че встъпва.
Настоящият съдебен състав намира, че претендираното вземане от Национална агенция за приходите следва
да се включи в списъка с приети вземания, възникнали в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като при изготвяне сметката за разпределение синдикът следва да съобрази,
че вземането на М.Ж.М. и това за данъка, които са включени в предходно
изготвените списъци, вече са изплатени и в правото да получи плащане се е суброгирал ищецът Национална агенция за приходите. В
посочения смисъл, че при законна суброгация, в
хипотезата на законна суброгация по смисъла на чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 155, ал. 2 ЗЗД, следва да има
предявяване в срока по чл. 688, ал. 3 има постановена практика – решение № 1335/25.07.2013
г. по т.д. № 1455/2012 г. н СГС, VІ-2 състав, потвърдено с решение от
08.01.2014 г. по т.д. № 4213/2013 г. на САС и не допуснато до касация по т.д. №
1321/2014 г. на ВКС, І Т.О.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че искът се явява основателен, поради което
следва да се признае за установено вземането на Национална агенция за
приходите, като представил на Фонд ГВРС, в общ размер на 709,40 лева,
възникнали по разпореждане № 4505-40-257/12.03.2019 г., издадено от Фонд ГВРС и включени в допълнителен списък на неприети от синдика
вземания предявени в срока по чл. 686, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на „п.с.– Х.“ ЕАД по т.д. № 429/2018 г. на
СГС, VІ-18 състав, обявен в
търговския регистър на 23.05.2019 г.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. С
оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 50 лева, при съобразяване
разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 1 ТЗ, съгласно която държавната такса се
определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, но и правилото за минимално дължимата
държавна такса. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правна помощ ще бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул. „**********,
срещу „п.с.– Х.“ ЕАД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, с участието на синдика Н.А.Г., че съществуват вземания на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, представляван от Национала агенция за
приходите, в общ размер на 709,40 лева /седемстотин
и девет лева и четиридесет стотинки/, представляващи изплатени суми във
връзка с разпореждане №
4505-40-257/12.03.2019 г., издадено от Фонд ГВРС, с поредност
чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, които вземания са включени в допълнителен списък на неприети
от синдика вземания, предявени в срока по чл. 686, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на „п.с.– Х.“ ЕАД, обявен в търговския регистър на
23.05.2019 г., потвърден с определение по чл. 692 ТЗ по т.д. № 429/2018 г. на
СГС, ТО, VІ-18 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „п.с.–
Х.“ ЕАД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул.
„Княз ******* сума в размер на 100 лева /сто лева/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „п.с.–
Х.“ ЕАД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 50 лева /петдесет лева/,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: