РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 15.05.2017
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на осемнадесети април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при
секретаря В.В. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА търг. дело № 22 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба
вх. № 1697/ 08.03.2016 година от „****" ООД, ЕИК ****, със седалище в град
София и адрес на управление: район ,Изгрев", ж.к. „Дианабад", ул. „****"
№ 2Б, чрез адв. Е.Й.Й. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „Й.,
Ефтенова и Копаранов", със съдебен адрес:***, пл. „Света Неделя" № 4,
ет. 3, срещу „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч 5500, хотел "Ловеч", ул. „**** представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д.,
с посочено правно основание: чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 417,
т. 3 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за присъждане на
сумата от 162 841.55 лева – главница, представляваща неплатена част от цената,
дължима на 24.09.2015 година (трето-последно плащане) по силата на чл.1 от
Анекс № 2/ 30.04.2015 година към договор за прехвърляне на вземане от
17.10.2014 година, ведно със законна лихва върху сумата от дата на подаване на
Заявление с вх. № 11848/ 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски-по заповедното производство и
настоящото.
Посочва, че на 29.12.2016 г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 т.3 от ГПК срещу „**** ****" АД и „****" АД
(солидарни длъжници) въз основа на документи с нотариална заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми - Анекс 2 от
30.04.2015г. към Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.10.2014 г„
изменен с Анекс от 16.12.2014 г. и Договор за поръчителство от 30.04.2015 г. По
образуваното ч.гр.д. № 2534/
Въз основа на постановените
съдебни актове е образувано изпълнително дело №. 7/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч.,
с per. № 783, като в рамките на преклузивния срок по чл. 414 ГПК, от страна на
длъжника е подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание.
С Определение № 50/19.01.2016
г., на заповедния съд са им дадени указания по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК за
предявяване на установителен иск.
Изтъква, че вземането
произтича от сключения на 17.10.2014 г. между „****'" ООД (цедент). от
една страна и „**** ****"" АД (цесионер), от друга, Договор за
прехвърляне на вземане (договор за цесия), п силата на който първто дружество
прехвърля на цесионера частично свои вземания, които притежава от „***" АД
(сега в несъстоятелност). От своя страна, цесионерът купува индивидуализираните
в договора за цесия вземания и права за договорената между страните цена в
размер на 413 841.55 лв. Към договора са сключени анекси съответно на
16.12.2014 г..и на 30.04.2015 г., с които е предвидено заплащането на
договорената цена да се извърши на три вноски: 70 000.00 лв. - на 30.04.2015
г.: 181 000.00 лв. - на 24.07.2015 г. и окончателно плащане в размер на 162
841.55 лв.- на 24.09.2015 г. Цесионерът се задължил да осигури поръчител - „****"
АД. който да отговаря солидарно с него за задъленията му по договора за цесия и
анексите към същия. На 30.04.2015 г.. между ищеца и „****" АД е сключен
отделен Договор за поръчителство (с нотариална заверка на подписите на
страните). Солидарната отговорност е поета на основание гл. VII от ЗЗД. като
изрично е договорено, че солидарно задълженото лице отговаря за изпълнение на
всичките задължения на ..**** ****" АД. поети с договора за цесия, изменен
със сключените анекси.
Посочва, че е изпълнил
задълженията си по договора за цесия, изменен със сключените към същия анекси,
в т.ч. е уведомил „***" АД за извършената цесия. Същевременно, обаче,
главният длъжник „**** ****" АД, респ. поръчителят „****” АД, са в
неизпълнение на поетото от тях основно задължение: заплащане на цялата цена по
договора, като е останала неплатена вземане в размер на 162 841.55 лв.,
представляващо третото, окончателно плащане, с падеж на 24.09.2015 г., съгласно
чл. 1 от Анекс №. 2/30.04.2015 г., нито от главния длъжник, нито от поръчителя.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът ..****" АД (в качеството му на поръчител на ..****
****" АД по силата на нотариално заверен Договор за поръчителство от
30.04.2015 г., сключен към Договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г„
съответно изменен с Анекс от 16.12.2014 г. и Анекс № 2 от 30.04.2015г.) дължи
на „****" ООД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1612 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. 2534/2015 г. на Районен
съд Ловеч:
Сумата от 162 841.55 лева -
главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.09.2015 г.
(трето - последно плащане) по силата на чл. 1 от Анекс № 2/30.04.2015 г. към
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.10.2014 г.;
Законна лихва върху главницата
от дата на подаване на Заявление с вх. № 11848/29.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В случай че уважите така
предявения иск. ответникът следва да бъде осъден да заплати и всички разноски
по настоящото производство. В хода на съдебното производство ще бъде представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК, посочващ техния размер и основание.
Претендират и присъждане на
разноските, направени в предходно развилото се заповедно производство по
ч.гр.д. № 2534/2015 г. на Районен съд Ловеч в общ размер на 7 156.83 лв.. от
които 3 256.83 лв. - внесена държавна такса и 3 900.00 лв. -адвокатско
възнаграждение (в този смисъл т.12 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Подадена е искова молба от „****"
ООД - София срещу „****" АД - Ловеч, с посочено правно основание: чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 417, т. 3 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД, чл.
86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за присъждане на сумата от 71 00 лева – главница,
представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.07.2015 година по силата
на чл.1 от Анекс № 2/ 30.04.2015 година към договор за прехвърляне на вземане
от 17.10.2014 година, ведно със законна лихва върху сумата от дата на подаване
на Заявление с вх. № 11849/ 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски-по заповедното производство и
настоящото, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1610/ 30.12.2015 година по ч. гр.д. № 2535/ 2015 година на РС –
Ловеч.
С определение № 131/
10.03.2016 година по т.д. № 23/ 2016 година по описа на ЛОС на основание чл.
213 от ГПК производството по т.д. № 23/ 2016 година е присъединено към т.д. №
22/ 2016 година е производството е прекратено.
Постъпил е отговор на исковата
молба от „****" АД - Ловеч, в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, като оспорват
изцяло исковете по основание и размер и молият да бъдат отхвърлени. На първо
място се изтъкват съображения, че отговорността на „****" АД като
поръчител не може да бъде ангажирана, тъй като „****" ООД не е предявило
своевременно иск срещу главния длъжник „**** ****" АД в шестмесечния срок
по чл.147, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай отговорността на „****" АД
произтича от Договор за поръчителство от 30.04.2015 г. с нотариална заверка на
подписите. Предпоставките за извършване на плащане по договора за цесия от
страна на „**** ****" АД са настъпили на 06.02.2015 г. В конкретния случай
това означава, че „****" ООД е следвало да предяви иск срещу „**** ****"
АД най-късно до 06.08.2015 г., за да може да ангажира отговорността и на
поръчителя. След това тя се е погасила, тъй като срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД
е преклузивен.
Изтъкват,
че направеното с анекса от 30.04.2015 г. разсрочване на задълженията на „**** ****"
АД и определянето на нови падежи е напълно ирелевантно за отговорността на
поръчителя „****" АД съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗД, тъй като продължението
на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако
той не е дал съгласието си за това. Видно от представения по делото Анекс №2 от
30.04.2015г., „****" АД не е страна по него, следователно не е дало
съгласие за продължаване на срока на поръчителството, поради което
продължаването на срока за плащане на цената от длъжника няма действие по
отношение на него. Поръчителството е поето от „****" АД при условията на
договора за цесия, а не на анекса към него от 30.04.2015 г.
На
второ място считат, че отговорността на „****" АД не може да бъде
ангажирана, тъй като не е налице валидно и изискуемо главно задължение и при
условията, при които е дължимо то.
По
силата на договора за цесия, „**** ****" АД е придобило от „****" ООД
вземане на последното срещу „Корпоративна търговска банка" АД (сега в
несъстоятелност), срещу заплащането на определена цена. Съгласно договора за
цесия, за "**** ****" АД възниква задължение за плащане на цената на
вземането към цедента едва след извършване на прихващане с насрещно вземане на
„***" АД (чл.4 от договора за цесия). В чл.16 от договора за цесия
страните са предвидили, че при предявяване на иск относно действителността на
договора, респективно извършеното с него прехвърляне на вземане, както и на
извършеното прихващане, сроковете за заплащане на цената по цесията спират.
Нещо повече, ако такъв иск бъде уважен, договорът за прехвърляне на вземане се
прекратява с обратно действие и страните незабавно дължат връщане на получените
престации (чл.16. ал.2). Посочват, че в конкретния случай прихващане е
извършено, но впоследствие погасителното му действие е оспорено от страна на „***"
АД (н), поради което, заплащането на цената по цесията не се дължи от „**** ****"
АД, а съответно - и от „****" АД, най - малкото докато спорът с „***"
АД (н) не бъде решен с окончателно, влязло в сила съдебно решение. (търг. дело
№6939/2015 г. на СГС, TO, Vl-З състав, което е висящо).
Посочват,
че правото на „****" ООД да претендира плащане на цената по договора за
цесия от главния длъжник „**** ****" АД е обусловено от уважаването или
отхвърлянето на иска на „***" АД (н) по търг. дело 6939/2015 г. на СГС,
Vl-З състав. Едва след приключването на това дело ще е известно дали е настъпил
погасителният ефект на извършеното от „**** ****" АД прихващане, респ.
дали това дружество ще дължи на „****" ООД цената по договора за цесия.
Считат,
че искът по чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен поради недължимостта на
главното задължение и на основание чл.139, изр. второ от ЗЗД. В противен случай
поръчителят „****" АД ще бъде осъден да плати на „****" ООД
задължение, което все още не е дължимо от основания длъжник „**** ****"
АД. Доколкото „****" ООД няма подлежащо на изпълнение вземане срещу „**** ****"
АД, то предявеното му вземане срещу „****" АД не е изискуемо и дори още не
е възникнало и искът с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен като
преждевеременно предявен.
На следващо място,
отговорността на „****" АД, като такава на поръчител, не може да бъде
ангажирана преди главният длъжник „**** ****" АД да бъде надлежно поканен
от кредитора да изпълни паричното си задължение. След като „****" ООД не е
канило „**** ****" АД да изпълни доброволно задължението си по Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 17.10.2014 г. и по Анекс №2 от 30.04.2015 г.
към него, вземането му спрямо главния длъжник не подлежи на изпълнение, съответно,
то не съществува по отношение на поръчителя „****" АД. Отново е налице
преждевременно предявен иск, който следва да бъде отхвърлен на това основание.
С
оглед изхода от главния иск молят да бъде отхвър.ен
и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предвид акцесорния му характер.
На
основание чл.219, ал.1 от ГПК, е направено искане да бъде привлечено като
подпомагаща страна на страната на ответника „**** ****" АД, ЕИК ***, със
седалище в гр.Ловеч и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „Търговска" №12,
представлявано от С.В.С. - изпълнителен директор. „**** ****" АД е лицето,
за чието задължение „****" АД е поръчителствало, респ. спрямо което
дружеството им ще има регресен иск при евентуално уважаване на исковете,
предявени от „****" ООД, поради което имаме правен интерес „**** ****"
АД да бъде обвързано от мотивите на съда при постановяване на решение по
настоящето дело. Направени са доказателствени искания и направени оспорвания на
част от представените от ищеца писмени доказателства.
Подаден
е отговор и на присъединената искова молба в който отговор са изложени същите
съображения, предвид на това, че се касае за вноски с различни падежи от
разсроченото плащане на цената по един и същи договор за цесия, анекси към него
и договор за поръчителство.
Постъпила е допълнителна
искова молба от ищеца, в която се посочва, че поддържа исковата претенция така,
както е предявена с искова молба с вх. № 1697/08.03.2016 г., като оспорва
изцяло подадения писмен отговор, като счита, че наведените в него твърдения,
направените възражения и искания са неоснователни.
По отношение твърденията на ответника, че отговорността му за
изпълнение на паричните задължения, в качеството му на поръчител, не може да
бъде ангажирана, поради изтекъл преклузивен срок: Посочва, че вземането му по
отношение на „****" АД произтича от Анекс 2 от 30.04.2015 г. към Договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 17.10.2014 г„ изменен с Анекс от
16.12.2014 г. и Договор за поръчителство, също подписан на 30.04.2015 г. Видно
от номерата на нотариалните заверки. Анекс 2 от 30.04.2015 г. и Договор за
поръчителство от 30.04.2015 г. са подписани непосредствено един след друг. Т.е.
и трите страни - „****" ООД, „**** ****" АД и „****" АД. са били
по едно и също време при нотариуса, като първо е подписан анекс 2. след което и
договора за поръчителство. Ето защо, поръчителят е бил наясно с договорките по
договора за цесия. В този смисъл счита, че разсрочването на плащането има
действие и по отношение на поръчителя и в този смисъл не е изтекъл преклузивния
срок по чл. 147 от ЗЗД, тъй като претендираната последна вноска в размер на 162
841.55 лв. е била дължима на 24.09.2015 г., а заявлението по реда на чл.417 ГПК
е подадено на 29.12.2015 г.срещу „**** ****” АД и „****" АД.
По отношение наличието на съществуването и изискуемостта на
главното задължение:
На първо място, действително, по силата на Договор за прехвърляне
на вземане от 17.10.2014г., за главния длъжник „**** **** АД възниква
задължение за плащане на цената на вземането едва след извършване на прихващане
с насрещно вземане на „***" АД (сега в несъстоятелност). Счита, че това
условие по договора за цесия е изпълнено и е потвърдено при подписване на Анекс
№ 2 от 30.04.2015 г. (чл.1) към договора за цесия, както и от „Банково
удостоверение с изх. № 26/06.01.2015 г. Дори. да бъде оспорено прихващането,
отмяната на същото би имала сила занапред, т.е, след влизане в сила на решение,
с което е постановена отмяната, освен това производството по оспорването се
развива между синдиците на „***" АД
/н/ срещу „Прима Консулт Индьстри" ЕООД - дружество, различно от „****"
АД.
Като основание на твърденията си. ответникът сочи чл.16 от
Договора за прехвърляне на вземания като твърди, че в този текст било договорено
спиране на сроковете за заплащането на цената по цесията в случай на оспорване
на прихващането. При внимателният прочит на цитирания чл.16 е видно, че същият
освобождава ищеца като цедент по договора от каквато и да било отговорност в
случай на оспорване на съществуването на вземането и вменява в задължение на
цесионера да уведоми цедента за всички оспорвания на вземането. Твърдения и
доказателства, че е извършено такова уведомяване липсват. Отделно, видно от
приложения препис от искова молба, оспорване на прехвърленото вземане изобщо не
е предмет на делото.
На второ място, неоснователни
са и твърденията на ответника, че не са представени доказателства, от които да
е видно, че главният длъжник „**** ****" АД, респ. поръчителят „****" АД, са поканени да
изпълни/изпълнят доброволно задълженията си, произтичащи от договора за цесия и
подписаните към същия анекси. Обстоятелството, че длъжниците са надлежно
уведомени за изискуемостта на задължението преди подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, се доказва от приложени като доказателства, както в заповедното,
така и в настоящото производство. Нотариални покани, връчени чрез нотариус Анна
Ценкова, peг. № 565 на НК и Покани за плащане, изпратени под формата на
„Телепоща със заверка на съдържанието" чрез Български пощи.
Възразява срещу направеното
искане за привличане на „**** ****" АД като подпомагаща страна на страната
на ответника. Считам, че със същото, респ. евентуалното му уважаване от страна
на съда. ответникът цели единствено да привлече още една страна, т.е.
допълнително да забави настоящия процес предвид задължителните процесуални
действия, които следва да бъдат извършени по отношение на тази страна.
Отделно от това, счита искането за неоснователно, тъй като не е
налице правен интерес за ответника да иска привличането на „**** ****" АД
в настоящото производство. Действително, при евентуално уважаване на исковата
претенция, респ. изпълнение на задълженията от страна на ответника, в
качеството му на поръчител на главния длъжник, последният ще има възможност да
встъпи в правата на кредитора и/или да предяви регресен иск. С оглед факта,
обаче, че третото лице няма качеството на главна страна в производството, това
означава, че такъв регресен иск /обратна искова претенция/ срещу него може да
бъде предявен всякога и в отделно самостоятелно производство, вкл. след
приключване на спора. В настоящото производство е пропуснат преклучивният срок
по чл. 219, ал. 3 ГПК за предявяване на обратен иск. Изразява становище по
направените от ответника доказателствени искания.
Подадената допълнителна искова
молба към присъединената претенция за сумата от 71 000 лева, ведно със
законната лихва са изложени са изложени идентични съображения.
Постъпил е отговор на
допълнителна искова молба от „****" АД, на основание чл.373, ал.1 от ГПК
като поддържаме всички свои възражения, направени с отговора на исковата молба.
Излагат подробни твърдения и доводи относно изтичането на преклузивния срок за
ангажиране отговорността им като поръчители, наличието на обстоятелства, изключващи
съществуването, евентуално изискуемостта на главното задължение на „**** ****"
АД, относно основателността на искането за привличане на трето-лице помагач,
направени са и доказателствени искания. В допълнителния отговор на
присъединента претенция за сумата от 71 000 лева, ведно със законната
лихва са изложени аналогични съображения и са направени доказателствени
искания.
С опредерение № 506/
16.09.2016 година е конституирано „**** ****" АД, ЕИК ***, със седалище в
гр.Ловеч и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „Търговска" №12,
представлявано от С.В.С. - изпълнителен директор, на основание чл. 219 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника „****"
АД.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Е. Йотов, поддържа исковата
претенция и моли да бъде уважена, като им бъдат присъдени разноските. Представено
е писмено становище.
Ответникът се представлява от адв. Антон Коларов, който застъпва становище,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана, като моли да бъде
отхвърлена. Развива подробни съображения в писмено становище.
За
третото лице – помагач „**** ****" АД – Ловеч се явява адв. С.И.,
който посочва, че не е настъпил ефекта на прихващане или по-скоро след
извършването му, същото е оспорено. В този смисъл изтъква, че не е настъпила
дължимостта на главния дълг. Освен това, счита, че отговорността на поръчителя
е погасена, тъй като не е давал съгласие за удължаване на срока, а анексът не е
подписан само от страните по договора, но не и от поръчителя. Представя писмена
защита.
От
събраните по делото писмени доказателства
Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
от 17.10.2014г., уведомление за извършена цесия, Анекс от 16.12.2014г., Анекс
№2 от 30.04.2015г., Договор за поръчителство от 30.04.2015г., Покана за
плащане, изпратена до „**** ****"АД под формата на телепоща и връчена от
„Български пощи” на 06.11.2015г., заедно с известие за доставяне, Покана за
плащане, изпратена до „****"АД, под формата на телепоща и връчена от
„Български пощи” на 20.11.2015г., заедно с известие за доставянето;
Удостоверение с изх. № 15300318/12.12.2015г., изд.от „Български пощи” и
удостоверяващо връчването на двете, Нотариална покана, връчена на „**** ****"АД
от помощник -нотариус С.К., на нотариус А.Ц., per.№565 на НК, Нотариална
покана, връчена на „****"АД от помощник - нотариус Светлана Караиванова,
на нотариус А. Ц.,per.№ 565 на НК, изпълнителен лист от 03.11.2015 година по
чгд № 1576/ 2015 година на РС – Ловеч, удостоверение от 03.02.2016 година по
ф.д. № 124/ 2014 година на СГС; определение № 50/ 19.01.2016 година по чгд №
2534/ 2015 година на РС – Ловеч; съобщение от 19.01.2016 година по чгд № 2534/
2015 година на РС – Ловеч до „****" ООД; съобщение от
19.01.2016 година по чгд № 2534/ 2015 година на РС – Ловеч до „****" АД; разпореждане № 268/ 20.01.2016 година по
чгд № 2534/ 2015 година на РС – Ловеч; съобщение от 21.01.2016 година по чгд №
2534/ 2015 година на РС – Ловеч до „****" АД;
съобщение от 19.01.2016 година по чгд № 2534/ 2015 година на РС – Ловеч до „****" ООД; Договор
за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., Договор за особен залог върху
търговското предприятие на „**** ****"АД от 15.12.2011г., Извлечение от
Искова молба по т.д.№6958/2015г. на СГС, VI-7 състав, Удостоверение с изх.№ 26/
06.01.2015г., издадено от „***"АД(н) на „**** ****"АД, справка от
електронната страница на СГС по търг. дело №6939/
Между „****" ООД – София и „****
****"АД – Ловеч е сключен договор прехвърляне на вземане (цесия), съгласно който „****”ООД
- цедент е прехвърлил на „**** ****”АД - цесионер, част от вземането си в
размер на 636 678.32 лева срещу „***”АД, съгласно по Договор № 38317 за
стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната
сметка, подписан на 28.10.2013година. Съгласно чл.1, т.2 от договора, страните са се
договорили, че цедентът прехвърля и всички свои права, съответстващи на
прехвърленото вземане, както и правото да развали, прекрати, закрие депозита в
тази част, да изисква от „***” АД заплащане на прехвърленото му вземане, както
и всички други права, свързани с него. Цената
на цесията е в размер на 413 841.55 лева . чл. 4 от Договора, като
плащането е уговорено в срок до 30 дни след деня, в който са били извършени
съответните банкови и счетоводни операции от страна на „***”АД, с които е
отразило и приело придобиването от цесионера на правата по договора и
последващото прихващане, извършено от него, по посочена банкова сметка. ***-дневен
срок от сключване на договора да предаде на цесионера, оригиналните документи,
удостоверяващи прехвърленото вземане, като е декларирал съществуването на
вземането към момента на прехвърлянето му. Задължил се е в 20-дневен срок от подписване
на договора да извърши уведомяването на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
В раздел ІІІ Прекратяване на договора, страните са
уговорили условията за това, като в чл.11 изрично е посочено, че ако в срок до
30.12.2014г. не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови
операции, то договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно
действие и страните си дължат връщане на получените престации. Цесионерът е
длъжен да уведоми цедента за извършеното
и отразено от банката прехващане в 5-дневен срок от узнаването. Подробно са
уговорени последиците при оспорване на цедираното вземане (чл. 16).
Представено е уведомление по чл. 99 от ЗЗД от „****" ООД до „***” АД, с което длъжникът е уведомен за цесията.
С Анекс от 16.12.2014 година договорът е изменен
относно срока на прихващането - на 31.01.2015 година, а с Анекс №2 от
30.04.2015 година е потвърдено, че към 29.12.2014 година, съгласно
Удостоверение с изх.№ 26 от 06.01.2015 година, е извършено прихващане на
цедираните вземания. Уговорено е разсрочено плащане на цената по чл.4 от
договора от 413 841.55 лева, както следва: на три вноски: 70 000
лева - на 30.04.2015 година, 181 000 лева - на 24.07.2015 година и
окончателно плащане от 162 841.55 лева - на 24.09.2015 година. „****
****” АД - Ловеч се е задължил да осигури поръчителство от страна на
„****"АД, който да отговаря солидарно с него за всички задължения по
договора за цесия, „съответно изменен”.
По делото е представен договор
за поръчителство, сключен на 30.04.2015 година между „****” ООД и „****"АД,
с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно който поръчителят е поел
задължение да поръчителства за изпълнение на всички поети от „**** ****”АД задължения
по процесния договор за цесия, съответно изменен.
Задължението към „***”АД (н) – София, с което „**** ****”АД
– Ловеч извършва прихващане с цедираното вземане, произтича от сключен между
банката и цесионера Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 година,
обезпечен с Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от
15.12.2011 година.
Видно от Банково удостоверение с изх.№ 26/ 06.01.2015 година,
издадено от „***” АД на „**** ****”АД, към 29.12.2014 година дружеството няма
задължения към „***”АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 година
и Договор за банков кредит от 11.07.2013 година.
Не се спори между страните, че по договора за цесия е
заплатена част от цената, съответно първата вноска в размер на 70 000 лева
и 110 000 лева, представляваща част от дължимата към 24.07.2015 година
сума общо в размер на 181 000 лева.
Изпратени са покани за плащане, съответно до длъжника „****
****” АД – Ловеч и поръчителя „****” АД – Ловеч за заплащане на дължимия
остатък от цената по договора за цесия, както и нотариални покани.
На 29.12.2015 година по заявление по чл. 417 от ГПК на
„****”ООД срещу „**** ****”АД и „****” АД, е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1612/ 30.12.2015 година за сумата 162 841.55 лева главница –
главница по договор за поръчителство от 30.04.2015 година, ведно със законната
лихва от 29.12.2015 година до датата на изплащане на вземането, разноски в
размер на 7 156.83 лева.
В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение, като
същевременно е подадена и жалба срещу незабавното изпълнение.
С определение № 424/ 12.07.2016 година на ОС – Ловеч
постановено по в.ч.гр.д. № 94/ 2016 година е отменено незабавното изпълнение.
С определение № 50/ 19.01.2016 година по ч.гр.д. №
2534/ 2015 година, заповедният съд е указал на заявителя „****" ООД да установи вземането си.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си.
На 29.12.2015 година по заявление по чл. 417 от ГПК на
„****”ООД срещу „****” АД, е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1610/ 30.12.2015
година за сумата 71 000 лева главница – главница по договор за
поръчителство от 30.04.2015 година, ведно със законната лихва от 28.12.2015
година до датата на изплащане на вземането, разноски в размер на 1 420 лева,
платена д.т. и 2 100 лева адв. възнаграждение с начислен ДДС.
В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение, като
същевременно е подадена и жалба срещу незабавното изпълнение.
С определение № 422/ 12.07.2016 година на ОС – Ловеч
постановено по в.ч.гр.д. № 95/ 2016 година е отменено незабавното изпълнение.
С разпореждане № 268/ 20.01.2016 година по ч.гр.д. №
2535/ 2015 година, заповедният съд е указал на заявителя „****" ООД да установи вземането си.
В срока по чл. 415 от ГПК
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.
С оглед правилното изясняване на спора по делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
процесната цесия е осчетоводена в счетоводната система на „Корпоративна
търговска банка” АД – София с дата 06.11.2014 година за сумата от
636 678.32 лева. Впоследствие на същата дата е осчетоводено и прихващане
на същата сума от дълга по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
година на „**** ****” Ад – Ловеч. Дългът по този кредит е издължен изцяло и
кредитната сделка с № 10526 е закрита на 19.12.2014 година. Счетоводно в
банката не са отразени никакви последващи действия, като оспорване на
прихващане, предявени искови молби и пр.
При така установеното съдът приема, че е сезиран с иск
с правно основание е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 138, вр. чл. 99 от ЗЗД, да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че „****" ООД, ЕИК ****, със седалище в град
София, има вземане от ответника „****” АД - Ловеч, ЕИК ****, в размер на 162
841.55 лева – главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на
24.09.2015 година (трето-последно плащане) по силата на чл.1 от Анекс № 2/
30.04.2015 година към договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 година,
ведно със законна лихва върху сумата от дата на подаване на Заявление с вх. №
11848/ 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1612 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.
2534/2015 г. на Районен съд Ловеч, както и направените по делото разноски-по
заповедното производство и настоящото. За сумата от 71 000 – главница,
представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.07.2015 година
(трето-последно плащане) по силата на чл.1 от Анекс № 2/ 30.04.2015 година към
договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 година, ведно със законна лихва
върху сумата от дата на подаване на Заявление с вх. № 11849/ 29.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1610 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. 2535/2015 г. на Районен
съд Ловеч, както и направените по делото разноски-по заповедното производство и
настоящото.
Процесуалната
легитимация на ищеца се установява от служебна справка по чл. 23 от ЗТР в
Търговския регистър.
От събраните по делото доказателствата
по делото се установява, че между ищеца и третото лице-помагач е сключен
договор за цесия, съгласно който е прехвърлено вземане на цедентът към „***” АД
(н) – София в размер на 636 678.32 лева, като цедентът се задължил да
плати на цесионера сумата от 413 841.55 лева в 30 – дневен срок от
осчетоводяване от Банката на прихвъщане между цедираното вземане и задължения
на цедента към банката.
С Анекс № 2 от 30.04.2015 година е потвърдено, че към
29.12.2014 година, съгласно Удостоверение с изх.№ 26 от 06.01.2015 година, е извършено
прихващане на цедираните вземания. Уговорено е разсрочено плащане на цената по
чл.4 от договора от 413 841.55 лева, както следва: на три вноски: 70 000 лева - на 30.04.2015 година, 181 000 лева
- на 24.07.2015 година и окончателно плащане от 162 841.55 лева - на 24.09.2015
година. „**** ****” АД - Ловеч се е задължил да
осигури поръчителство от страна на „****"АД, който да отговаря солидарно с
него за всички задължения по договора за цесия, „съответно изменен”.
На същата дата 30.04.2015 година
между „****” ООД и „****"АД, с нотариална заверка на подписите на
страните, е сключен догвор за поръчителство, съгласно който поръчителят е поел
задължение да поръчителства за изпълнение на всички поети от „**** ****”АД
задължения по процесния договор за цесия, съответно изменен.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че прихващането, условия за плащане на цената по договора за цесия
е извършено на 06.11.2014 година. От тази дата тече уговорения 30 – дневен срок
за плащане на уговорената цена.
Няма спор между страните, че остатъкът от цената е
съответно 71 000 лева, платими на 24.07.2015 година и
окончателно плащане от 162 841.55 лева на 24.09.2015 година, като новият срок
съгласно анекса от 30.04.2015 година е уговорен само между страните по договора
за цесия. Действително на същата дата е подписан и договорът за поръчителство с
ответника „****" АД, но същият не е подписал Анекс № 2, с който срокът за
плащане е продължен, нито пък в самия договор за поръчителство е посочено, че
се поема задължението на „**** ****"АД и съгласно условията
по процесния Анекс.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът
е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Установеният
нормативно шестмесечен срок е преклузивен и с изтичането му се прекратява
поръчителството. За спазването на преклузивните срокове съдът следи
служебно, макар, че в случая ответникът е направил възражение в тази насока. В
случая съгласно клаузите на договора задължението става изискуемо в 30-дневен
срок от прихващането, което се е осъществило на 06.11.2014 година. Към датата
на подаване на заявленията – 29.12.2015 година е изтекъл преклузивният
шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради което поръчителството е
прекратено, т.е. вземането към поръчителя не е било изискуемо. При това
положение предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени. В този
смисъл и т.4б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 година по тълк. дело № 4/ 2013 година
на ОСГТК ВКС.
При този изход на спора, тъй като
ответникът е претендирал присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „****"
ООД, ЕИК ****, със седалище в град София и адрес на управление: район ,Изгрев",
ж.к. „Дианабад", ул. „****" № 2Б, чрез адв. Е.Й.Й. от САК,
преупълномощена от Адвокатско дружество „Й., Ефтенова и Копаранов", със
съдебен адрес:***, пл. „Света Неделя" № 4, ет. 3, срещу „****" АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч 5500, хотел "Ловеч", ул. „****
представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д., да
бъде признато за установено по отношение на „****" АД, ЕИК ****, че „****"
ООД, ЕИК ****, със седалище в град София, има вземане от „****” АД - Ловеч, ЕИК
****, в размер на 162 841.55 лева –
главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.09.2015
година (трето-последно плащане) по силата на чл.1 от Анекс № 2/ 30.04.2015 година
към договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 година, ведно със законна лихва върху сумата от
дата на подаване на Заявление с вх. № 11848/ 29.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1612 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. 2534/2015 г. на Районен съд
Ловеч, както и направените по делото разноски - по заповедното производство и исковото.
За сумата от 71 000 лева – главница, представляваща
неплатена част от цената, дължима на 24.07.2015 година (трето-последно плащане)
по силата на чл.1 от Анекс № 2/ 30.04.2015 година към договор за прехвърляне на
вземане от 17.10.2014 година, ведно със законна
лихва върху сумата от дата на подаване на Заявление с вх. № 11849/
29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1610 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.
2535/2015 г. на Районен съд Ловеч, както и направените по делото разноски -по
заповедното производство и исковото, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „****"
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч 5500, хотел
"Ловеч", ул. „**** представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д., по чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски, като недоказана.
Решението е постановено при участието на „**** ****"
АД, ЕИК ***, със седалище в град София 1407, район Лозенец, бул. Черни връх No 43, ет. 5, представлявано от С.В.С. -
изпълнителен директор
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: