№ 174
гр. Б.С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Т.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101483 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Д. Х. Д. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“В.“ № 8, ет.11,
ап.64 и Д. Т. М. с ЕГН ********** гр.В., ул.“С.“ № 4, ет.17, ап.101 и двамата чрез
пълномощника си адв.И. Ч. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ул.“Л.“ №
10, ет.5, офис № 502, против Г. Н. Л. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39, с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.537,ал.2 от ГПК, с която са поискали съдът да
постанови решение, по силата на което признае за установено по отношение на ответницата
Г. Н. Л., че тя не е собственик на процесният недвижим имот подробно описан в исковата
молба и да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост
придобит по давностно владение № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа
на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г.
Желаят да им се присъдят направените по делото разноски.
Исковата е вписана в СВ при БСлРС на 06.12.2022г./л.32 от делото/.
С определение постановено в з.з. от 09.03.2023г. съдът е конституирал в качеството на
ОТВЕТНИК по делото Е. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39, като
необходим другар, който е съпруг на ответницата Г. Н. Л., видно от приложено с молбата у-
ние за сключен граждански брак между двамата, съгласно акт за брак № 0003/06.02.2002г. на
Община Б.С..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Г. Н. Л. е
депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковете
на ищците като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.
1
Оспорва наследствените на права на ищците от техният наследодател Б. Д. Х..
В срока по чл.131 от ГПК ответника Е. И. Т. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от
нотариално дело № 759/15.11.2022г. по което издаден нотариалния акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по
описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и
поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното
от фактическа страна:
С исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73643.35.242, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: НИВА, с площ от 9471 кв. м., трета категория земя, с адрес на поземления
имот: с. Т., местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., общ. Б.С., обл.В., одобрен със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници: №73643.35.243, № 73643.35.192, №
73643.35.241, № 73643.35.14, № 73643.35.13, находящ се в землището на с. Т., ЕКАТТЕ
73643, общ. Б.С., обл. В., като са придобили имота при равни права, в качеството си на
наследници на Б. Д. Х., ЕГН **********, починал на 17.04.2021 г., който не е оставил преки
наследници/деца/. Същият е единствен наследник на майка си Г.К.К., ЕГН **********,
починала на 09.10.2009 г. Процесният поземлен имот е придобит от Г.К. по силата на
Договор за делба на земеделска земя от 28.11.2001 г, № 7, том XIII, вписан: том V, №
932/29.11.2001 на парт, книга том 79, стр. 14.
Впоследствие на 21.11.2022 г. ищците случайно узнали, че ответницата Г. Н. Л. се
снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 192, том IV, per. № 4887, дело 759 от 15.11.2022 год.,, вписан в Служба по
вписванията: вх. per. 4247 от 15.11.2022 г., Акт 193, том 13, дело 1437/2022 г. на нотариус А.
К., вписана под № 010 на НК, по силата на който е призната за собственик по давностно
владение на процесният недвижим имот, който ищците твърдят, че е тяхна собственост по
силата на наследяване. Оспорват издаването на този констативен нотариален акт, от който
ответницата Г. Л. и нейният съпруг Е. И. Т. черпят права, тъй като те не са могли да владеят
имота непрекъснато в продължение на 10 /десет/ години, нито дори в продължение на 5 /пет/
години, каквото е изискването на чл. 79 от ЗС за добросъвестно или недобросъвестно
непрекъснато владение.
Приложили са справка от Службата по вписванията при РС- Б.С. по имотната партида
на Г.К.К., от която е видно, че тя е сключила договор за аренда на 01.10.2006 г. за срок от
осем години, но починала на 09.10.2009 г. След нейната смърт имота преминал в
патримониума на нейния син Б. Д. Х. който, след изтичането на срока на договора за аренда,
2
сключен от неговата майка е подписал нов договор за аренда на 15.10.2015 г. със същия
арендатор вече от свое име, като собственик на имота, със срок на договора от 7 стопански
години.
След смъртта на Б. Х./17.04.2021 г./ ищецът Д. Х. Д. свързвайки се с представител на
арендатора „АГРОСЕМ-2002“ ООД и представяйки удостоверение за наследниците на Б. Д.
Х. заявил, че наследниците желаят да встъпят в правата на наследодателя си по договора за
аренда от 15.10.2015 г. и представил сметка, по която му да бъдат превеждани дължимите
суми за рента.
Представени са извлечения от сметката на ищеца, удостоверяващи, че на 14.10.2021 г.
постъпило плащане на рента за 2021 г. и на 24.10.2022 г. постъпило плащане на рента за
2022 г. от арендатора „АГРОСЕМ-2002“ ООД в изпълнение на договора за аренда.
Ищците твърдят, че ответницата Г. Н. Л. и нейният съпруг - ответникът Е. И. Т.,
никога не са владeли процесният поземлен имот, поради което за тях се породил правен
интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част на исковата молба.
Представили са препис-извлечение от акт за сключен граждански брак между Д. Х. К.
с ЕГН ********** и Г.К. К.а с ЕГН **********, който е сключен с Акт № 0112/01.10.1949г.
в гр.Б.С./л.72 от делото/.
Ответниците Г. Н. Л. и Е. И. Т. оспорват исковете на ищците, като неоснователни и
недоказани по изложените в писменият отговор съображения.
Навеждат твърдения, че няма данни по делото на какво основание ищците черпят
права от своя наследодател Х. Д. Х., посочен като еднокръвен брат на Б. Д. Х..
Възразяват за липса на доказателства, че процесната земя е обработвана от
„АГРОСЕМ-2002“ ООД след сключване на договора за аренда от Б. Д. Х. от 26.10.2015г.,
както и заплащането на рента.
Ответника Е. Т. в писменият отговор твърди, че Н.Н./баща на съпругата му Г. Л./
приживе бил упълномощен от Г.К. да получава паричната рента за земята от 10.000 дка след
внасянето й в кооперацията,която получавал до смъртта си, т.е. повече от 10 години.
В замяна на това е осигурявал на Г.К. дърва, мляко и др.продукти и се грижил за нея,
като смятал земята за своя. Двамата ответници също помагали на Г.К. и поради това по-
късно ответницата Г. Л. се снабдила с КНА за собственост по давностно владение за нея.
Освен това Г.К. споделяла пред ответника Т., че тази земя от 10.000 дка ще остане за тях.
По делото, ответницата Г. Л. е представила удостоверение № 197 от
26.01.2023г.г., издадено от Районен съд - Б.С. за вписан отказ на Х. Д. Х. от гр. Б.С. от
наследството, останало от неговия баща Д. Х. К., б.ж. на гр. Б.С., който отказ е вписан в
специалния регистър на Районен съд - гр. Б.С. под № 114/19.03.1984 г.
От приложено заверено копие от нотариално дело № 759/15.11.2022г.(л.49-64 от
делото), е видно, че с констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа на Нотариус
А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 4247/15.11.2022г.,
Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г., по обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2
3
от ГПК ответницата Г. Н. Л. е призната за собственик върху процесният недвижим
земеделски имот придобити по давностно владение. Като свидетели в нотариалното
производство са участвали Е.ия Г.З., С.М. Д. и Р.Н.В., които заявили, че процесната нива
находяща се в землището на с.Т., с площ приблизително около 10.000 дка е наследствена на
Г. Л. от сестрата на нейната баба Г. Л.-Г.К.. Същата имала единствен син Б. Д., който живял
в гр.В. и след смъртта си не е оставил преки наследници. За Г.К. се грижила Г. Л., като след
нейната смърт започнала да владее имота, тъй като Б. нямал никакво намерение да се
занимава с тази зем.земя. От тогава до сега Г. владее имота непрекъснато, явно и
необезпокоявано, тъй като останалите наследници нямали никакви претенции към този
имот.
В нотариалното дело е приложена молба-декларация от Г. Н. Л. (л.53 от делото), в
която на гърба й се съдържат удостоверения от Дирекция „Общинска собственост,
обществени поръчки и екология, Отдел „местни данъци и такси“ при Община Б.С., които
удостоверяват, че имота описан в декларация не е общинска собственост и е записан на
името на наследници на Г.К.К..
В нотариалното дело се съдържа Договор за доброволна делба на зем.земя от
28.11.2001г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени от Нотариус Ан.К., рег.№
5842, с който в дял трети се дава на Г.К.К., следният имот: НИВА, с площ от 9.470 дка, трета
категория земя, имот № 035242, в местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В., който е част от нивата
цялата с площ 18.882 дка, трета категория земя, в местност „БРЕСТА“, в землището на с.Т., като
е образуван от имот с № 035031, при съседи посочени в договора за доброволна делба.
В подкрепа защитната теза на страните по делото са разпитани две групи свидетели: на
ищците-М. И. Ч. и Н.М.Н., а на ответниците-М.А. Т. и К.А.О. (всички без родство със
страните по делото).
Свидетелят М. И. Ч. е управител на фирма „АГРОСЕМ 2002“ от 2008г. до настоящият
момент. Не познавал лично Г.К., но знае, че тя имала земеделска земя около 9.000 дка в
землището на с. Т., която отдавала под аренда във фирмата му с аренден договор. Преди
неговото постъпване като управител, тя имала сключен аренден договор за срок между 7 и
10 г. Г. не е получава лично рентата. Спомня си, че Б. получавал рентата на ръка и по банков
превод за всички години на сключения договор, който е валиден до м.октомври 2023г.
След смъртта на Г., договор за аренда е сключил Б., като нейн наследник. След
изтичане договора на майка му, св.Ч. изплащал рентата на него, а след неговата смърт от
2021г., вече две години изплаща рентата на наследниците му от гр.В., които му
предоставили удостоверение за наследници и поискали да им превежда рентата по банков
път и до настоящият момент.
Ответниците не са представяли на св.Ч. документи за собственост на процесната нива,
въпреки, че той познава Г. Л., нито претендирала да й изплаща рентата на нея, като
собственик на земята.
От страните по делото преди няколко месеца разбрал за настоящият спор по
отношение на този имот, но въпреки това рентата изплаща на ищците, но не и на
4
ответницата.
Свидетелят Н.М.Н. посочил, че виждал Г.К. преди много години и я познавал лично.
Знае, че имала земеделска земя в землището на село Т. около 9.000 дка нейна собственост.
Известно му е, че през 2006 г. тя сключила аренден договор с фирма „АГРОСЕМ 2002“
ООД, на която той е управител от 2002 г. до настоящия момент.
Свидетеля Н. не си спомня Г.К.а да е получавала рентата лично, тъй като другия
управител се занимава с арендните плащания. След нейната смърт, рентата е изплащана
лично на синът й Б. на ръка и по банков път. След неговата смърт, вече две години рентата я
изплащат на неговият племенник Д. по банков път, който по пощата изпратил
удостоверение за наследници на Б. Д., тъй като той също имал сключен договор за аренда
валиден до м.октомври 2023г.
Св.Н. заявил, че не познава ответницата Г. Л., но тя не представила в „АГРОСЕМ
2002“ ООД нотариален акт за собственост на процесният поземлен имот.
Свидетелят М.А. Т. заявил, че познавал приживе Г.К., която имала приблизително
около 10.000 дка зем.земя в землището на с.Т., но не знае в коя местност се намира.
Знае, че тя давала земята под аренда на племенника си Н., който полагал грижи за
домакинството и гледал животни.
Св.Т. посочил, че земята на Г. от нейното връщането до смъртта й, е обработвана само
от кооперацията.
Г. имала син Б., който живял в гр. В.. Той има две деца, но няма братя и сестри.
Рентата за земята на Г. я получавал Н. на ръка и в натура - олио, жито, царевица и
свидетелят му помагал при получаването й.
Не знае дали Б. е взимал рентата, вместо майка си, нито след нейната смърт кой
получава рентата.
Познава ответницата Г. Л., но не знае тя да е собственик на процесната земя. Не знае
приживе Г. да е обещавала да подарява или да продава земята на Г..
Другият свидетел К.А.О. също познавал приживе Г., която живяла в с.Т.. Н., който е от
гр.Б.С. се грижил за нея и домакинството й, както и в отглеждането на животните. Н. ходил
в с.Т. да получава рентата от кооперацията в натура - жито, царевица, олио и свидетелят му
помагал в получаването й. Не знае Г. да имала деца. След нейната смърт не знае какво е
станало със земята й, не знае кой получава рентата към днешна дата.
Св.О. познава ответницата Г., но не знае тя да е станала собственик на земята.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК -
да се признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици
5
на имот с идентификатор 73643.35.242, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, с площ от 9 471 кв. м., трета категория земя, с
адрес на поземления имот: с. Т., местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № РД-18-
905/03.04.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: №73643.35.243, №
73643.35.192, № 73643.35.241, № 73643.35.14, № 73643.35.13, находящ се в землището на с.
Т., ЕКАТТЕ 73643, общ. Б.С., обл. В..
За правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост
и за неговата допустимост, е налице задължителна съдебна практика, формирана с ТР
№8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №8/2012г. Със същото е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му на собственост. При
уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението
сила на присъдено нещо има правопредпазващо действие. Според изложеното в
тълкувателното решение, разликата между положителния и отрицателния установителен иск
за собственост е в това, че при първия силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността
на правото на собственост на ищеца, а при втория се отрича или не претендираното право на
ответника, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена
защита от тази на положителния установителен иск за собственост.
В конкретния случай, ищците обосновават правния интерес от предявяването на иска,
чрез отричането на собственическите права на ответниците, като твърдят, че са
съсобственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство. Ответната
страна оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, като се позовава
на изтекла придобивна давност. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е
процесуално допустим, а действителната принадлежност на спорното материално право
подлежи на проверка при разглеждане на спора по същество. /В този смисъл Решение № 15
от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.
д. № 3637/15 г. на II г. о; Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС,
II г. о/
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. В конкретния казус ищците в исковата
молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са съсобственици на
процесният поземлен имот по наследство от наследодателят им Г.К.К., починала на
09.10.2009г., видно от представено с и.м. у-ние № У-00-3624/29.11.2022г. изд.от Община
Б.С../л.24 от делото/. Същата имала единствен син Б. Д. Х.-разведен, без данни за деца. Той
починал на 17.04.2021г., видно от у-ние за наследници изх.№ АУ056474МЛ изд.от Община
В. и оставил за наследници:
1.Х. Д. Х.-еднокръвен брат, починал на 01.08.2019г., който оставил за наследници
децата си:
6
1.1. С. Х.а Д.а/дъщеря/-починала на 21.10.2020г. и оставила за свой наследник дъщеря
си:
1.1.1. Д. Т. М.
1.2. Д. Х. Д./син/.
В представено заверено копие от нотариално дело № 759/15.11.2022г. по което е
издаден нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 192,
т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-
Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело №
1437/2022г. се съдържа Договор за доброволна делба на зем.земя от 28.11.2001г. с
нотариална заверка на подписите, удостоверени от Нотариус Ан.К., рег.№ 5842, в който дял
трети се дава на Г.К.К. процесният поземлен имот представляващ НИВА, с площ от 9.470
дка, трета категория земя, имот № 035242, в местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В., който е част
от нивата цялата с площ 18.882 дка, трета категория земя, в местност „БРЕСТА“, в землището на
с.Т., като е образуван от имот с № 035031, при съседи посочени в договора за доброволна делба.
Същият съдебен акт е породил вещноправен си ефект и легитимира ищците като
съсобственици на процесният поземлен имот на наведеното придобивно основание, а
именно придобиването им по наследство от Г.К.К., респ. след нейната смърт от
единственият им син Б. Д..
След смъртта на Б. Д. Х., негови законни наследници са единствено ищците по
настоящото дело и по този начин собствеността на процесната нива преминава върху
двамата ищци, при равни права.
От представеното от ответницата Г. Л. удостоверение № 197/26.01.2023г. издадено от
Районен съд - Б.С. за вписан отказ на Х. Д. Х. от наследството, останало от неговия баща Д.
Х. К., б.ж. на гр. Б.С., който отказ е вписан в специалния регистър на Районен съд - гр. Б.С.
под № 114/19.03.1984 г. се удостоверява, че Х. Д. Х. не е получил наследството от баща си,
но той не се е отказал от наследството останало му от неговия еднокръвен брат Б. Д. Х..
По силата на чл. 8 от Закона за наследството, липсата на възходящи наследници и
наличието на низходящи наследници по заместване на единствения еднокръвен брат на Б.
Д., изключва от кръга на наследниците роднините по съребрена линия, каквато в случая се
явява ответницата Г. Л. /внучка на Г. Кънова Л.-сестра на Г.К.К./.
Г.К. е оставила свой низходящ наследник синът си Б. Д. Х., който придобил
процесната нива в качеството си на единствен законен наследник на своята майка, т.е.
след нейната смърт цялото нейно движимо и недвижимо имущество образува
наследствената маса, която преминава в патримониума на нейния единствен наследник -
родният й син Б. Д. Х..
Защитавайки се против така предявения иск, ответниците са противопоставили
възражение за придобиване на процесната нива по давност, основано на разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС.
Това възражение настоящият съд намира за неоснователно, по следните съображения:
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Позоваването на придобиване на право на собственост въз основа на придобивна
давност от страна на ответниците предполага при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Институтът на
придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание –
арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на
7
доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това
оригинерно придобивно основание – в продължение на определен период от време (в случая
10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт
следва да се упражнява с намерение за своене. Придобиването на правото на собственост на
основание придобивна давност, изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт, демонстрирайки по отношение на невладеещия собственик поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, не може
да се направи заключение, че след получаването й в дял при договора за доброволна делба от
Г.К.К. през 2001г., респ.след нейната смърт през 2009г. ответницата Г. Л. е упражнявала
фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.
е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на
този имот и не допускат чужди действия.
Видно от представеният договор за аренда /л. 99 от делото/ Г.К. е предоставила на
фирма „АГРОСЕМ 2002“ ООД НИВА, с площ от 9.470 дка, трета категория земя, имот №
035242, в местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В. за обработка за осем стопански години, като
договора влиза в сила от 01.10.2006г. Договорено е рентно плащане от 10,00 лв. за един дка,
като може да се изплати и в натура в количества равностойни на горепосочената сума, която
я получавала редовно, видно от показанията на св.М.Ч. и Н.Н.(управители на „АГРОСЕМ
2002“ ООД).
Съдът не кредитира показанията на св. М.А. Т. и К.А.О. в частта, че Н. от гр.Б.С.
(имайки предвид бащата на ответницата Г. Л.) е получавал рентата от 2006г. в натура и
свидетелите му помагали при получаването й.
От представено у-ние изх.№ У-00-3624/29.11.2022г. изд. от Община Б.С. за наследници
на Г.К. е видно, че Н. Б.Л. е починал на 24.01.2006г., а договора за аренда, който приживе
Г.К. сключила с „АГРОСЕМ 2002“ ООД е от 31.08.2006г., вписан в СВ при БСлРС на
14.09.2006г., т.е. осем месеца след неговата смърт и няма как той да е помагал в
домакинството на Г.К.а и да получава рентата за процесната зем.земя, след като е починал
преди подписване на арендният договор.
От показанията на св.М.Ч. и св.Н.Н. се установява, че синът й Б. Д. е получавал рентата
на майка си Г.К., а впоследствие след сключване на нов аренден договор от 15.10.2015г./л.19
от делото/ я получавал, в качеството на нейн наследник.
След неговата смърт през 2021г., рентата за процесният имот се получава от ищеца Д.
Д., видно от банковите извлечения и от показанията на св.М.Ч..
Неоснователно е твърдението на ответниците, че приживе Г.К. споделяла пред тях, че
тази земя ще остане за тях. Приживе тя е могла като едноличен собственик на земята да се
разпореди с нея както намери за добре и на когото пожелае, чрез предвидени в закона
способи. Факта, че няма юридическо прехвърляне на земята по нотариален ред на бащата на
ответницата Н. Л., респ. на ответниците, не дава основание, те да смятат земята за своя на
голи обещания.
В конкретния случай въз основа на преценката на свидетелските показания не се
установява системност и трайност на извършвани каквито и да било действия по своене на
имота, заедно със съществуването на намерение у ответницата Г.Л. да върши съответните
действия именно като собственик на вещта. Не се установява упражняването на
8
фактическата власт върху имота посредством предприемането на действия на същия да са
довеждани до знанието на ищците в качеството им на съсобственици на имота. От
показанията на всички разпитани свидетели се установи, че след възстановяване правото на
собственост върху процесният земеделски имот, същият е бил стопанисван и обработван
само от кооперацията, респ. от арендатор.
Недоказан остава и субективния признак на владението - наличието на намерение у
ответницата Л. да извършва твърдените от нея действия като държи вещта като своя. Не се
установи от събраните в хода на процеса доказателства, че тя стопанисвала имота в
продължение на 10 години и отблъсквала владението на ищците, като наследници на Г.К..
Същото не следва и от предприетото действие по депозиране на молба пред нотариус за
издаване на констативен нотариален акт от страна на ответницата по отношение на
процесния недвижим имот. Инициирането на нотариалното производство за снабдяване с
констативен нотариален акт не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва
да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети
лица и нотариуса.
Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на
чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече
настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети
лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №
11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по
специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени
писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за
вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост,
предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително
производство, в което оспорващата страна не е участвала”.
Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния
срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът
придобива в собственост владеният обект.
С оглед събраните в хода на процеса доказателствата по делото се налага извода, че
ответницата Г. Л.( и нейният съпруг Е. Т.), не е придобила по време на брака, по давност
процесният поземлен имот в продължение на 10 години, тъй като не се установи владението
върху имота да е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се
държи същият като свой собствен в рамките на 10 години преди да се снабди с констативния
нотариален акт за собственост.
При така изложените аргументи съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
II.ОТНОСНО иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
9
С исковата молба ищците са поискали при уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК
съдът да отмени изцяло № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа на
Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г., с който ответницата Г. Н. Л. е
призната за собственик на процесният недвижим имот по обстоятелствена проверка.
В конкретният случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост
на ищците, а не констативният нотариалният акт за собственост на недвижим имот издаден
в охранително производство чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползва със сила на
присъдено нещо(ТР № 11//2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не
е участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица в акта
като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността на акта по чл.193,
ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК. Издаденият Н.А.
не създава право на собственост и лицата чийто права са признати не стават тепърва
собственици, а той само удостоверява това право, което съществува преди датата на
издаването му. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният Н.А.
е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено
нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание
чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице./Решение № 347/14.11.2019г. по в.гр.д.№ 468/2019г. по описа на ОС-В.,
Окръжен съд – В., Решение от 04.04.2019г. по в.гр.д.№ 134/2019г. по описа на ОС-
В./.
При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е
направено изрично искане за това. /ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г.
постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК.
Доколкото с решението си съдът уважил предявения за защита на засегнатото
материално право иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва на основание
чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа
на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г., с който ответницата Г. Н. Л. е
призната за собственик на процесният земеделски имот.
III. РАЗНОСКИ
Ищците са поискали присъждане на разноски в общ размер на 759,80 лв. съгласно
приложеният списък с разноските, от които: 113,00 лв. държавна такса за образуване на
делото, 600,00 лв. адвокатски хонорар и 46,80 лв.други разноски за събиране на
доказателства.
Съдът констатира, че са налице платежни документи по делото за следните разноски
направени от ищците: 95,00 лв. заплатена държавна такса/л.28 и л.85 от делото/, 10.00 лв. за
10
издаване на съдебни у-ния /л.66 и л.77 от делото/ и 600,00 лв. адвокатски хонорар/л.6 от
делото/.
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Направените разноски следва да бъдат документално
установени със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В случая ищеца Д. Д. е представил договор за правна защита и съдействие/л.6 от
делото/ от 24.11.2022г. с който е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лв.
Ищцата Д. М. единствено е упълномощила адв.И. Ч. да я представлява пред РС-
Б.Слатина за образуване на делото срещу Г. Л., но договор за правна защита и съдействие не
е представен./л.7 от делото/.
За останалите претендирани суми посочени в списъка по чл.80 от ГПК не следва да се
присъждат, тъй като не са представени писмени доказателства за тяхното извършване.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски, не са направили такива и не
следва да им се присъждат.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищците, направените по делото разноски в общ размер от 705,00 лв.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Х. Д. с ЕГН ********** от
гр.В., ул.“В.“ № 8, ет.11, ап.64 и Д. Т. М. с ЕГН ********** гр.В., ул.“С.“ № 4, ет.17, ап.101
и двамата чрез пълномощника си адв.И. Ч. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения:
гр.В., ул.“Л.“ № 10, ет.5, офис № 502 от една страна и Г. Н. Л. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“П.В.“ № 39 и Е. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39 от
друга страна, че Г. Н. Л. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39, НЕ Е
СОБСТВЕНИК на имота описан в нотариален акт за собственост придобит по давностно
владение № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа на Нотариус А.К. с район
на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 4247/15.11.2022г., Акт №
193,т.13,дело № 1437/2022г. по време на брака й с Е. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“П.В.“ № 39, а именно: поземлен имот с идентификатор 73643.35.242, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, с площ от
9471 кв. м., трета категория земя, с адрес на поземления имот: с. Т., местност „БРЕСТА“,
общ. Б.С., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. Б.С., обл.
В., одобрен със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
при граници: №73643.35.243, № 73643.35.192, № 73643.35.241, № 73643.35.14, №
73643.35.13, находящ се в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73643, общ. Б.С., обл. В..
11
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост
придобит по давностно владение № 192, т.IV, рег.№ 4887, н.д.№ 759/15.11.2022г. по описа
на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина, вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
4247/15.11.2022г., Акт № 193,т.13,дело № 1437/2022г., с който Г. Н. Л. с ЕГН ********** от
гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39 е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор
73643.35.242, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: НИВА, с площ от 9471 кв. м., трета категория земя, с адрес на поземления имот:
с. Т., местност „БРЕСТА“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., общ. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници: №73643.35.243, № 73643.35.192, №
73643.35.241, № 73643.35.14, № 73643.35.13, находящ се в землището на с. Т., ЕКАТТЕ
73643, общ. Б.С., обл. В..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците Г. Н. Л. с ЕГН **********
от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ № 39 и Е. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“П.В.“ №
39, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците Д. Х. Д. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“В.“ № 8, ет.11,
ап.64 и Д. Т. М. с ЕГН ********** гр.В., ул.“С.“ № 4, ет.17, ап.101 и двамата чрез
пълномощника си адв.И. Ч. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ул.“Л.“ №
10, ет.5, офис № 502, направените от тях разноски по делото в общ размер от 705,00
лв./Седемстотни и пет лева /.
УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен срок от
влизането му в сила, на основание чл.115, ал.2 ЗС, като ги уведомява, че след изтичате на
този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12