Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../06.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3502 по описа
за
Производството по делото е образувано по повод предявени от Т.Г.С., ЕГН:**********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Светла Василева от ВАК срещу С.М.С., ЕГН:**********,***, искови претенции, както следва: с правно основание чл.49, ал.3 СК,
обективираща искане да бъде прекратен сключеният между страните на 29.07.2006г.
граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 1071/29.07.2006г.
от длъжностното лице при Община Варна, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило след сключване на брака и обявяване, че изключителна вина за това има
ответника; за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от
брака дете М.С. С., ЕГН **********, род. на ***г., за определяне режим на лични
контакти на детето с бащата – всяка първа събота и неделя от месеца без
преспиване от 09.00часа до 12.00 часа, като първите 6 месеца контактите се
провеждат в присъствие на социален работник, както и осъждане на ответника да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на исковата молба, ведно със законната лихва; за предоставяне ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Е.Г.”
№9, вх.13, ет.5, ап.20 на ищеца, по
реда на чл. 56, ал. 1 СК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански
брак на 29.07.2006г. От него имат родено едно дете – М.С. С., ЕГН **********,
род. на ***г.. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
обусловено от следните факти от живота на съпрузите: с времето, в отношенията
между съпрузите е настъпило трайно и непреодолимо отчуждение, причинило разпад
на връзката, която не е могла да съхрани нужното доверие, взаимно уважение и
разбирателство между партньорите. Поведението на ответника се влошило през
2010г.. Станал е агресивен към семейството си, употребявал е често алкохол. Същият
е престанал да участва в отглеждането и възпитанието на детето. Бракът
съществува формално, без необходимото съдържание. Ето защо моли за
постановяване на положително решение по делото, като бъде прекратен бракът
между страните по вина на ответника, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ изявлението, съобразно което
желае развод. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения, вкл.,
че вината за разстройство на брачните отношения е негова. Сочи, че
разстройството на брачните отношения се дължи на неуважително отношение на
ищцата към него. Навежда твърдения за грубо отношение на ищцата към него, за
съзнателно незачитане на съпружеските му усилия за издръжката и благополучието
на семейството. Не оспорва родителските права по отношение на роденото от брака
дете да бъдат предоставени на майката. Счита, че предложеният от ищцата режим
на лични контакти с детето не е в негов интерес. Твърди, че след фактическата
раздяла между родителите е предоставял средства за покриване нуждите на
семейството. Счита, че следва да бъде определен разширен режим на лични
контакти на детето с бащата. Заявява готовност да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 150 лева. Не оспорва семейното жилище да бъде предоставено
за ползване на ищцата. Предявява насрещен иск с правно основание чл.57, ал.2 СК
за заплащане на месечен наем в размер на 200 лева за ползване на семейното
жилище. Противопоставя се ищцата да носи неговата фамили. Бракът съществува
формално, без необходимото съдържание. Ето защо моли за постановяване на
положително решение по делото, като бъде прекратен бракът между страните.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът по
насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба. Оспорва
заложените в насрещната искова молба фактически твърдения. Оспорва насрещния
иск по размер, като счита, че при определяне размера на наема следва да се
приспадне частта от имота, която полза детето. Размерът на наема следва да се
равнява на 1/4 от определения от вещото лице,но не повече от 70 лева месечно.
В хода на проведените по делото
съдебни заседания, страните лично и чрез процесуални представители, поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становище.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 29.07.2006г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 1071 от същата дата от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Варна.
Видно от приложеното на л.11
Удостоверение за раждане Серия КМР №71178/20.12.2006 г., издадено въз основа на
акт за раждане №І-2532/20.12.2006 г. от Община Варна, същите са родители на
детето на М.С. С., роден на ***г..
Със Заповед за незабавна защита
№40/28.03.2016г., издадена по гр.д.№3379/2016 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав
/л.9/, в полза на ищцата и детето, е постановено ответникът да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо тях и е отстранен от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Е.Г. №*, вх.*, ет.*, ап.*
От приложената по делото медицинска
документация е видно, че ответникът е с поставена диагноза „Токсично
въздействие на етанола”. Същият
страда от алкохолна зависимост.
От постъпилите на 08.08.2016г. с писмо
изх.№30622-1/04.08.2016 г. от ТД на НАП Варна, Справки за осигурителния доход
на ищцата и ответника за периода от 01.01.2015 г. до 03.08.2016 г. е
видно, че ищцата реализира месечни доходи средно 600 лева, а ответникът средно
900 лева.
От постъпилия с вх.№22074/26.04.2016
г. писмен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане” Варна /л.50/ се установява, че страните през месец октомври 2006г.
чрез средства от ипотечен кредит са придобили семейното жилище, находящо се в
гр. Варна, ул. Е.Г., бл.9, вх.13, ет.5, ап.20. Брачните отношения между
партньорите започнали да се влошават след раждането на детето, като причините
за това били системното употребяване на алкохол от страна на ответника. На
голям брой сканадали между страните свидетел е ставало и детето. От разговор с
ответника, социалните работници са установили, че той няма точен адрес, нощувал
по домове на приятели. Грижите за отглеждането и възпитанието на детето са
поети от майката. Момчето е споделило, че не поддържа контакт с баща си и не
търси такъв. Майката и детето живеят в семейното жилище, което осигурява
отлични битови условия за отглеждане на детето. Получават подкрепа от бабата и
дядото по майчина линия и финансова такава от брата на майката. Детето показва
силна привързаност към майка си. Споделило е, че е разочаровано от поведението
на баща си, т.к. често го обиждал и си позволявал да удря майка му. Споделил
случка, която силно го е засегнала - бащата отишъл да го вземе от училище в
нетрезво състояние, падал по стълбите и се наложило да го заведат в лекарския
кабинет където заспал. Комуникацията между родителите е нарушена. Заключението на
соц. работници е, че ищцата притежава родителски и възпитателски качества,
както и възможност да се грижи за сина си. Въпреки отправените покани,
ответникът не се е отзовал за среща със социалните работници.
По делото е изготвен втори социален
доклад, постъпил с вх.№54889/21.10.2016 г., след проведена среща и с бащата. От
същия се установява, че въпреки определените от съда привременни мерки на
27.04.2016г., в ДСП гр. Варна не е постъпвало заявление от бащата с желание за
организиране на изпълнение на режима на лични контакти. При среща с всеки от
родителите, детето показва силна привързаност към майка си и скрита ярост и
разочарование към баща си. Социалните работници считат, че в интерес на детето
е да се определи режим на лични контакти с бащата без преспиване, съобразен със
здравословните му проблеми и ограничените му възможности за отглеждане на дете,
вкл. и липсата на точен адрес.
От изслушаното заключение по
допуснатата СОЕ се установява, че размерът на месечния пазарен наем за ползване
на жилището е 400 лева. След приспадане на стаята, която се ползва единствено
от детето, както ½ от площта на останалите помещения, вкл. и сервизните
и коридора пазарният наем възлиза на сумата 175 лева.
Представено е Удостоверение
изх.№32-335461/30.11.2016г. от Митница Бургас, съдържащо информация за доходите
на ответника. От същото се установява, че ответникът е реализирал доход в
размер на 782 бруто за месец август, 673.20 бруто за м. септември, 794 бруто за месец октомври и 266.37 бруто за ноември
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля Р.А.. В показанията си св. установява, че познава ищцата от 4 години.
Запознали се във връзка с работата й като кинезитерапевт. В процеса на
терапията на ищцата се сприятелили и започнали да излизат като приятели. Ходили
са си на гости, като ищцата я посещавала само с детето. След време ищцата и
споделила, че има проблеми със съпруга си. Когато е ходила в дома на ищцата е
виждала ответника в нетрезво състояние, вкл. и на земята.
Ответникът се държал арогантно с ищцата, обиждал я. Знае, че ответникът
се лекувал от алкохолна зависимост. До ден днешен свидетелката помага финансово
на ищцата. Винаги когато е виждала ответника, той се държал грубо, просташки.
Чувала го е да обижда и детето. Откакто познава страните, те фактически не са
се разделяли. Ответникът е отсъствал, за да лекува алкохолната си зависимост и
когато е работил в Косово.
В изложението си св. В.Т. установява,
че познава страните от сватбата им.
Били са разделени в периода, определен в заповедта за защита. В останалата част
показанията на свидетеля не установяват релевантни за делото факти.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Изхождайки от установената по делото
фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност
и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства,
кредитирани от съда като обективни, по недвусмислен и категоричен начин се
установява, настъпилата между съпрузите фактическа раздяла, както и че тя се
дължи на поведението на ответника. Съдът приема, че поведението на ответника е
довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение,
доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях
брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на
уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака,
което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески
отношения. При това положение, съдебният състав намира, че бракът между страните
е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да
бъде прекратен с развод.
Доколкото съдът е сезиран с искане
по реда на чл. 49, ал. 3 СК, то са налице предпоставките за произнасяне по
въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява, че конкретните причини и персонална вина за
разстройство на брачните отношения и от там за настъпилата фактическа раздяла
между страните е поведението на ответника, който поради честата употреба на
алкохол се е поставил в алкохолна зависимост,
държал се е грубо и неуважително към съпругата си и роденото от брака дете. Налице
е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати
с развод по вина на ответника.
Съдът възприема
показанията на св. Р.А. в частта, в която съдържат данни за релевирани
от страната факти и брачни провинения, базират се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Свидетелят Т. не установява брачни провинения от страна на
съпругата.
По отношение
предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Искане за
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. е
направила майката, като ответникът не се противопоставя тя да упражнява
родителските права по отношение на детето. В тази връзка от изготвения по
делото социален доклад се установява, че майката притежава необходимия
родителски капацитет и има възможност за осигуряване и занапред отглеждането на
детето. Съдът намира, че на този етап майката може да осигури добър живот на
детето и задоволяване на основните му житейски потребности, характерни за
възрастта, в която се намира. Такова е и становището на Д”СП”- гр. Варна,
изразено в писмения доклад.
По отношение на
режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:
При определяне на
личните отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските
права, също следва да се изхожда изцяло с оглед интересите на детето.
Становището на Д”СП”- гр. Варна, изразено в писмения доклад е, че на бащата
следва да се предостави ограничен режим на лични контакти с детето /без
преспиване/ при съобразяване със здравословното му състояние и лисата на точен
адрес на местоживеене.
Съдът счита, че
следва да бъде определен следния времеви режим: всяка първа и трета събота без
преспиване от 10.00 часа до 15.00 часа.
Следва да се отчете факта, че въпреки определените от съда
привременни мерки на 27.04.2016г., в ДСП гр. Варна не е постъпвало заявление от
бащата с желание за организиране на изпълнение на режима на лични контакти.
По отношение на
ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 СК размерът на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта
и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.
По делото се установява, че детето е здраво и посещава училище, съобразно
възрастта си. Установи
се, че в задоволяване на ежедневните потребности на детето участват само
майката. От данните става ясно, че майката на детето работи по трудово
правоотношение, като средномесечното и трудово възнаграждение е в размер на 600
лв. Що се касае до бащата от представените писмени доказателства се установява,
че същият е ангажиран трудово и получава средномесечното трудово възнаграждение
в размер на 900 лв..
При изследване на
възможностите на двамата родители да дават издръжка, става ясно, че и двамата
родители имат финансови възможности, формирани от трудови доходи, без данни и
за двамата съпрузи за наличие на други източник на доходи или притежание на
други имущества, с изключение на семейното жилище. В случая, тъй като издръжка
се търси от бащата, при определянето й следва да се вземе предвид, че майката
ще отглежда и ще полага занапред грижи за издръжката на детето, а бащата е в
трудоспособна възраст и получава над средно по размер за страната трудово
възнаграждение.
При отчитане нормата на чл. 59, ал. 5 СК, с оглед възрастта на детето;
материалните възможности на двамата родители и здравословното състояние на
ответника, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 250.00
лв. за детето М., от които 180.00 лв. следва да заплаща бащата, а останалата
сума да се поеме от майката, която полага ежедневните и непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
По отношение
предоставяне ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Искане за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Е.Г.” №9, вх.13, ет.5, ап.20 е направила
майката. При решаването на този въпрос съдът отчита съгласно чл.
56, ал. 1 СК, че от брака има родено едно дете, което към настоящия момент е
малолетно, родителските права по отношение на което са предоставени за
упражняване на майката. Не е спорно, че семейното жилище е собственост на
страните – придобито в режим на СИО, каквато е и констатацията на социалните
работници.
Поради
обстоятелството, че родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете се предоставят за упражняване на майката, следва ползването на
семейното жилище след развода да се предостави на майката, заедно с роденото от
брака дете М.. При преценка
на този въпрос съдът съобрази и обстоятелството, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответникът.
По насрещния иск с правно основание чл.57, ал.2 СК:
Съгласно чл.57, ал.1 СК по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище,
възниква наемно правоотношение. Поради това, съдът счита, че искът е доказан по
своето правно основание и ищцата дължи на ответника обезщетение за лишаване от
ползване на недвижимия имот, считано от влизане в сила на решението за
предоставянето му за ползване. По отношение на неговия размер съдът взе предвид
заключението по допуснатата по делото оценителна експертиза, съгласно което
размерът на средния наем за ползване на апартамент от типа на процесния е 400
лева на месец. При притежаваните от страните равни дялове от семейното жилище –
апартамент, то ищцата следва да дължи месечно обезщетение в размер на
половината от средния пазарен наем или 200.00 лева. Съгласно чл.57, ал.1 СК
обаче, не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна
площ. От изслушаното заключение по допуснатата СОЕ се установява, че след
приспадане на стаята, която се ползва единствено от детето, както ½ от
площта на останалите помещения, вкл. и сервизните и коридора пазарният наем
възлиза на сумата 175 лева. Като съобрази чл.57, ал.1 СК съдът намира, че
дължимият от съпругата наем следва да се определи на сумата 87.50 лева месечно,
с оглед приспадане на ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ.
По отношение на
ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата:
По релевираното от ответника искане за
възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата: Доколкото искането за възстановяване на предбрачното
фамилно име, на основание чл. 53 СК е предоставено в полза на съпругата,
ответникът не може да иска от нейно име да бъде възстановено предбрачното й
фамилно име.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по
иска за развод в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време, в общ размер от 259.20
лв.
Ищцата е направила искане за присъждане на реализираните от
нея разноски по делото – 42 лева държавни такси за завеждане на иска и за
съдебни удостоверения; 65 лева депозит за вещо лице и 1500 лева адвокатско
възнаграждение /500 лева по иска за развод и 1000 лева по иска с правно
основание чл.57, ал.2 СК./, като е представила списък по чл.80 ГПК и
доказателства за действителното им извършване. От страна на ответника е направено
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Уговореното възнаграждение по брачния иск не
надвишава минималния размер предвиден в Наредба № 1, поради което не подлежи на
корекция и следва да се присъди в тежест на ответника в пълнен размер, заедно
със заплатените по делото държавни такси. Претендираното
възнаграждение по иска с правно основание чл.57, ал.2 СК надвишава минималния
размер предвиден в наредбата. Този размер е прекомерен предвид характера
и степента, до която се е развило производството. Цената
на иска, определена съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК възлиза на 7200 лева. В
съответствие с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за защита и
съдействие от един адвокат следва да бъде намалено до размера от 690 лева /580
лева+5% за горницата над 5000 лв./. Към тях следва да се прибави и сумата от
200 лева, на основание ал.6 от Наредбата, тъй като са се провели четири съдебни
заседания. В случая съдът не е обвързан от ограничението по пар.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и може да намали възнаграждението до предвидения в наредбата
минимален размер – т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с този иск
са и направените от ищеца разноски в размер на 65 лева за депозит за вещо лице.
Съобразно отхвърлената част от иска сумата в размер на
537.19 лева следва да се възложи на ответника, на основание чл. 329, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че разноските направени от
ответника във връзка с претенцията му с правно основание чл.57, ал.2 ГПК не
следва да се възлагат на ищцата. Съгласно чл.329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг /нормата е аналогична на чл.270 действащия до
01.03.2008 г. ГПК/. Според т.3 от ТР №119/56г. на ОСГК на ВС правилото по
чл.270 ГПК /отм./ е приложимо и относно свързаните с брачния иск искания, вкл.
относно родителските права, за мерките, относно
децата и за предоставяне на семейното жилище, независимо от това в чия
полза ще бъде разрешен въпросът относно тях. Доколкото разпоредбата на чл. 329 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл. 270 ГПК /отм./, съдът намира, че
посоченото тълкуване не е загубило значението си и е приложимо и в настоящия
случай. След като в случая съдът приема,
че вината за прекратяване на брака е на съпруга – разноските по делото следва
да бъдат възложени в негова тежест, независимо от изхода по останалите искове,
разгледани в производството.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.Г.С., ЕГН:**********,
адрес: *** и С.М.С., ЕГН:**********,***, сключен на 29.07.2006г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 1071/29.07.2006г., на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът С.М.С., ЕГН:**********, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителски права по отношение на роденото от брака дете М.С. С., роден на *** г., ЕГН:**********,
на майката Т.Г.С., ЕГН:**********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене
на детето М.С. С., роден на *** г., ЕГН:**********, при майката Т.Г.С., ЕГН:**********,
на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо в гр.Варна, ул. „Е.Г.” №9, вх.13, ет.5, ап.20 на
майката и на ненавършилото пълнолетие дете М.С. С..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на бащата С.М.С., ЕГН:********** с детето М.С. С., роден на *** г.,
ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца без преспиване
от 10.00 часа до 15.00 часа.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М.С. С., роден
на *** г., ЕГН:********** чрез неговата майка и законен
представител Т.Г.С., ЕГН:**********, с адрес: *** месечна издръжка в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от датата на
исковата молба - 29.03.2016 г.
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** да заплаща на С.М.С., ЕГН:**********,***
сумата в размер на 87.50 лева /осемдесет и седем лева и 0.50
ст./ лева месечно, представляваща наемната месечна пазарна цена за
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Е.Г.”
№9, вх.13, ет.5, ап.20,
считано от датата на влизането на решението в сила по отношение на
предоставеното ползване на имота, на
основание чл.57, ал.2 СК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата от
259.20 лв. /двеста петдесет и девет лева и 0.20 ст. /, представляваща държавна такса по
иска за издръжката, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани
от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 1079.19 /хиляда седемдесет и девет лева и
0.19ст./ лева, представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски за заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и за защита и
съдействие от един адвокат, на основание
чл.329, ал.1 вр. чл.78, ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: