О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                           Година 10.01.2019                             Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                                                                                                         Председател: Олга Златева

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 1623 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД - гр.София против Д.Д.Ж. *** срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№3547/2017г. по описа на РС Стара Загора, както и да бъде назначена съдебна счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: договор за потребителски кредит от 10.12.2014г., договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. и приложение №1 към него, пълномощно с нотариална заверка на подписите от 08.09.2016г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания, решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.

НАЗНАЧАВА съдебносчетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Пламена Танева. ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит в размер на 140 лева, за възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен съд и в същия срок да представи вносната бележка по делото.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№3547/2017г. по описа на РС Стара Загора.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Предявени са искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД - гр.София против Д.Д.Ж. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№3547/2017г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 485,60 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №********* от 10.12.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 22.06.2017г., до окончателното изплащане на задължението; 86,79 лева – договорна възнаградителна лихва от 14.02.2015г. до 05.02.2016г.; 112,77 лева лихва за забава от 14.02.2015г. до 30.05.2017г.; 275,45 лева такси от 14.02.2015г. до 05.02.2016г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 10.12.2014г. ответникът сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********, вследствие на което между страните възникнало облигационна връзка, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 500,00 лв., а кредитополучателят се задължавал да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следвало, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора - предоставил паричната сума. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 98,62 лв. и такси в общ размер на 416,49 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представявала домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието. Таксите били описани в букви „Б" и „Д" на първа страница от договора по вид и размер. Длъжникът не изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 13.02.2015г., вследствие на което и считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.02.2016г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество. В изпълнение на задължението си почл.99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост като непотърсена, с оглед на което уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство. Цитира се съдебна практика. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявявал претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 3547/2017г. по описа на PC Стара Загора имало издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение. Гореизложените факти и обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се считат за процесуално допустими, но се оспорват по основание и размер и се считат за неоснователни. Прехвърлянето на вземането по цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит и съответно придобиването на тези вземания от новия кредитор - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД не било съобщено на длъжника Д.Д.Ж., тъй като пратката с писменото уведомление до нея, изпратена чрез „Български пощи"ЕАД, се върнала в цялост като непотърсена. Съобщението, както се твърди в исковата молба, изхождало от новия кредитор - цесионерът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, който действал не от свое име, а от името на предишния кредитор - „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"ООД , като за целта се легитимирал с даденото му от цедента пълномощно. Това пълномощно не съдържало никакво материално описание /правна идентификация/ на вземанията, които били предмет на договора за потребителски кредит, било посочено, че учредената от упълномощителя представителна власт на пълномощника е: „да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 28.06.2016 г. Договор за прехвърляне на вземания между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД, по силата на който вземанията на Продавача към конкретните длъжници, произхождащи от договори за потребителски кредит, се прехвърлят на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД.” Даденото от цедента „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"ООД пълномощно за изпълнение на задължението му по чл.99, ал.З ЗЗД не отговаряло на изискванията за конкретност, а препратката към договор, който е сключен на 28.06.2016 г., било с оглед гарантираните от закона /чл.99, ал.4 във вр. с чл.75, ал.2, изр. 1-во ЗЗД интереси на длъжника - материално недостатъчна. Изводът бил, че за извършеното от пълномощника на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД, съобщаване по чл.99, ал.З ЗЗД, това дружество не разполагало с редовно учредена от цедента „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"ООД представителна власт и съобщаването не проявило действието, предвидено в чл.99, ал.4 ЗЗД. Затова по отношение на длъжника - ищецът /цесионерът/ не разполагал с материална легитимация на кредитор по предявените в процеса вземания и претенциите му към Д.Д.Ж. били неоснователни.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК - сключването на договора за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника, че е налице договор за кредит между ответника и цедента, параметрите му, че кредиторът е предоставил сумата по договора, кога, че ответникът се е задължил да я върне, кога, също и претенциите си за установяване дължимостта на договорна лихва – по размер и период, такси – по основание, размер и период и лихва за забава – по размер и период.

Ответникът следва да докаже плащането.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.02.2019г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: