Решение по дело №252/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4966
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20191100100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……

гр. София, 13.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 252 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.П.Д. срещу З. „Б.И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

            Ищецът Х.П.Д. твърди, че на 11.06.2018 г. в гр. София, около 12.00 ч. е управлявал мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХР“, с рег. № ******по бул. „Черни връх“ посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Сребърна“, когато пред № 154 му е отнето предимство от л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******при предприемане на ляв завой. Твърди, че при ПТП получил контузии по тялото, бил в болница, извършена му била оперативна интервенция на лакътната и лъчева кост. Следвало да се лекува в домашни условия, не могъл да се обслужва сам, чувствал депресия, болки и страдания. Твърди, че отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отправил искане определяне на обезщетение за неимуществени вреди, които определя в размер на 200000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът З.Б.И. АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че получените травми отшумяват за около месец. На тях съответствало обезщетение в размер на 35 000 - 40 000 лв. Прави възражение за съпричиняване поради: а) управление мотоциклета с превишена скорост; б) без правоспособност и в) непоставяне на предпазна каска. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде определено съобразно получените травматични увреждания. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.З. Б.заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 11.06.2018 г. около 12.00 часа в гр. София лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******се движел по бул. „Черни връх“ с посока „Околовръстен път“ към ул. „Сребърна“ и в района на № 154 водачът на лекия автомобил предприел ляв завой. По същото време в обратна посока се движел мотоциклет Сузуки ГСХР с рег. № ***** по дясната лента със скорост от 70 км./ч. Поради пресичане на траекториите на движение на двамата участници, настъпил удар на предната част на мотоциклета в областта на задната част на предна дясна врата на автомобила (където е основната деформация). В резултат на удара, мотоциклетът паднал на пътното платно на лявата си страна, а лекият автомобил е продължил движението си малко напред, като с предна лява част се ударил в метална ограда на строителен обект и там се установил. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза установява, че причина за настъпване на ПТП е комплексна. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра ляв завой на място забранено за това, а водачът на мотоциклет Сузуки не е спазил ограничението на скоростта и не е могъл да предотврати удара посредством аварийно спиране.

Установява се от  приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и личен преглед на ищеца, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 11.06.2018 г.  ищецът Х.П.Д. е получил следните травматични увреждания – счупване на горната челюст, счупване на фронталния синус и травматично изкривяване на хрущялна носна преграда, пневмоцефалия (навлизане на свободен въздух) под мозъчните обвивки, диафизарно счупване на костите на лявата предмишница, фрактура и изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става, разкъсване на латералния (вътрешен) лигамент на дясната колянна става, контузия на гърдите, контузионни огнища в белите дробове. Вещото лице посочва, че тези травматични увреждания се срещат при мотоциклетисти, претърпели ПТП. Установява се, че пострадалият е получил спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като е постъпил в увредено общо състояние, но контактен. След проведена предоперативна подготовка на 11.06.2018 г. ищецът претърпял две операции – открито наместване на счупените кости на лявата предмишница, извършена остеопластика и стабилизиране на фрактурите с титанови плаки и винтове и открито наместване на изкълчена ключично – лопатъчна става и стабилизиране с хук-плака и винтове. Установява се, че в периода от 29.06.2018 г. до 03.07.2018 г. ищецът е провел ново болнично лечение в Клиника по лицево – челюстна хирургия, където е направено закрито наместване на изкривена носна преграда и поставена предна тампонада. На 27.05.2019 г. е приет отново като е извадена металната плака от зарасналата клюцица и възстановената деформация на лявата акромио-клавикуларна става. Установява се, че в продължение на 5 месеца ищецът е провеждал лечение повече на постелен режим, като в началото на 6 месец е започнал натоварване на левия горен крайник и е започна рехабилитация на съседните на фрактурните стави. Вещото лице посочва, че общо оздравителния период е приключил за срок от 11 месеца. Установява се, че в този период ищецът е търпял болки и страдания, които през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката са били с интензивен характер. Интензивни били и болките и в продължение на седмици след извършените операции. Наред с болките в първите 5 месеца от лечението си ищецът не е можел да се предвижва с патерици, като е бил принуден да провежда лечението си при постелен режим. В този период е имал нужда от помощ. Вещото лице посочва, че към настоящия момент в резултат на черепно-мозъчната травма не са останали постравматични неврологични усложнения. Установява се, че ностната преграда е изкривена, но дишането е възстановено през двете ноздри. Счупената ключица е възстановена без остатъчна деформация. Лявата акромио-клевикуларна става е възстановена. Движенията на горния крайник са в норма. Металните плаки обаче не са извадени, поради което предстои нова операция, след която ищецът ще търпи отново болки за срок до 30 дни. Вещото лице посочва, че външната колатерална връзка на лявото коляно не е зараснала въпреки проведеното консервативно лечение. Движенията на долния крайник са в пълен обем и сила, но при прегледа се установило, че има остатъчна задно-латерална нестабилност на коляното, поради което е необходимо оперативно лечение – свободна сухожилна пластика със сухожилие от бедрен мускул.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието и заключение на комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица установяват, че съобразно данните на огледния протокол на местопроизшествието в зоната на настъпване на ПТП, скоростта е ограничена до 30 км.ч. поради наличие на повдигната пешеходна пътека. Установява се, че при скорост на движение на мотоциклета от 70 км.ч. ударът е бил непредотвратим, като той е можел да бъде избегнат при скорост от 47,17 км.ч. Водачът на автомобила е можел да избегне настъпване на ПТП като не предприема навлизане в платното за движение на мотоциклета. Въз основа на данните за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания, вещите лица дават заключение, че може да се предположи, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил с поставена предпазна каска, която не е изиграла превантивната си роля и не е предпазила ищеца от черепно- мозъчна травма, а останалите увреждания нямат отношение към носенето на предпазна каска.

Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Ч.Т.. В показанията си свидетелят установява, че познава Х. от 4-5 години. Били приятели. Свидетелят разбрал за ПТП и отишъл на мястото. Отишъл до Пирогов да го види, но не бил допуснат, тъй като Х. бил в реанимация. Видял го 2-3 дни по –късно. Целият бил гипсиран – ръката, кракът. Цялото му лице било подуто. Бил контактен и адекватен, но не можел да се движи и бил много зле. Около месец престоял в болница. Една седмица бил в реанимация, а след това в травматологията и после в лицево-челюстна хирургия. През целия болничен престой се нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел да си движи ръката, а на крака не можел да стъпва. Бил на легло. В болницата го обслужвали сестрите. Свидетелят ходел почти всеки ден да му помага. След изписването му за него се грижели майка му и баща му. Около 2-3 месеца бил на легло. Психически бил зле. Имал световъртежи, причернявало му, трудно му било. Като разбрал, че ще го уволнят, това също му повлияло. Работел като електроинженер. Една година бил в болничен. След това се върнал на работа, но не можел да си изпълнява задълженията заради ръката и крака. Накрая го съкратили. В момента бил безработен. Работата му била свързана с качване на височини и постоянно е във въздуха и по стълбите. Едната ръка почти не я вдигал. След травмата пиел главно течности, защото имал изкривяване на носа и не можел да дъвче твърда храна. В момента още не можел да се движи както трябва, не може да изпълнява трудни физически неща, имал главоболие. Кракът му не бил възобновен, бягал му и му било трудно да слиза и да се качва по стълбите. Имал болки в коляното, тъй като имал скъсани връзки. Останали му белези по едната ръка, предмишницата и на рамото, а носът му е изкривен от удара. Преди произшествието Х.  Д. се движел главно с мотор. Моторите му били голяма страст. Сега се чувствал зле, че не може да кара мотор, а и кола не можел да управлява заради крака и ръката си.

Не се спори по делото, че между ЗК „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица BG/02/117002862144, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди  и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

            От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от М.З.Б. в резултат, на което на ищцата са причинени увреждания на здравето, посочени в исковата молба. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.

            Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е продължило около 11 месеца, в първите 5 месеца ищецът е бил на легло. След възстановяването му е загубил работата си, както и възможността да управлява мотоциклет. При отчитане на размера следва да се вземе предвид и обстоятелството, че на ищеца му предстоят още оперативни интервенции, които ще му причинят допълнителни болки и страдания. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 80000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за съпричиняване като е посочил, че пострадалият е управлявал мотоциклета си с превишена скорост, без правоспособност и без поставена предпазна каска, поради което е има принос за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл  за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е било да установи обстоятелствата, свързани с направеното от него възражение за съпричиняване, а именно следвало е да установи, че пострадалият е управлявал със скорост над допустимата, както и че това е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства се установява, че мотоциклетистът се е движел със скорост над предвидената в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, т.е. и поведението на пострадалия е било противоправно. Установява се, че това е една от причините за настъпване на ПТП, поради което и възражението за съпричиняване се явява основателно. Определеното обезщетение следва да бъде намалено с 1/5 или до размер на 64000 лева.

Като законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2764,80 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 238 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.П.Д., ЕГН-**********,***  сумата от 64000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – счупване на горната челюст, счупване на фронталния синус и травматично изкривяване на хрущялна носна преграда, пневмоцефалия (навлизане на свободен въздух) под мозъчните обвивки, диафизарно счупване на костите на лявата предмишница, фрактура и изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става, разкъсване на латералния (вътрешен) лигамент на дясната колянна става, контузия на гърдите, контузионни огнища в белите дробове, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 11.06.2018 г. от М.З.Б., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, застрахован със застрахователна полица № BG/02/117002862144,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 64000 лева до предявения размер от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди неоснователен.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.П.Д., ЕГН-**********,***  сумата от 2764,80 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Х.П.Д., ЕГН-**********,***  да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление *** сумата от 238 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                           

            СЪДИЯ: