Решение по дело №12176/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1074
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110212176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1074
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212176 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. 524, вх. Г, ап. 101, против наказателно постановление № 11-0001527/09.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, за извършено
нарушение по чл. 24, ал. 2 вр. чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ му е наложена глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лв.
В жалбата се изразява несъгласие с размера на наложената глоба, като голяма и
несправедлива.
За проведеното на 19.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят С. се явява лично и с адв. ХР., а Д „ИТ“ гр. Ловеч се
представлява от юрк. Д..
В дадения ход по същество адв. ХР. моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено, предвид маловажността на случая. Жалбоподателят поддържа изложеното
от него.
Юрк. Д. пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Намира нарушението
за доказано по безспорен начин, и оспорва приложението на чл. 28 ЗАНН, предвид
специалната разпоредба на чл. 415в КТ и по-голямата обществена значимост на
регулираните отношения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
1
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 06.07.2021 г. около 15:45 ч. свидетелите П.Н. и Ц.Ц., главни инспектори при Д „ИТ“
гр. Ловеч, по силата на заповед № З-0550/02.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект
„Жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи“, находящ се в гр. София, УПИ VII-
36,38,9615 от кв. 5, местност „Овча купел“. Изпълнител на строително-монтажните работи
бил „Булкарп“ ООД, а технически ръководител на обекта - жалбоподателят Р.Й. С.. Към
момента на проверката в обекта се извършвали строително-монтажни работи, като на място
били заварени да полагат труд Г. Б. Т., ЕГН **********, който премахвал найлон от скатове
на ниво - 3, 75 м., което било дълбочината, на която работел, и ТР. Б. Т., ЕГН **********,
който помагал при разчертаване на рампа на ниво - 3, 75 м. И двамата извършвали
строително-монтажни работи, без да използват лични предпазни средства за глава - каски,
което се случвало в присъствието на техническия ръководител на обекта С..
Инспекторите предоставили на Г. Т. и ТР. Т. да попълнят декларации относно
обстоятелствата, свързани с полагания труд, и проверили документацията на обекта, при
което установили, че инструктаж по безопасност на труда бил проведен, и че работниците
разполагали с лични предпазни средства за главата - каски. Причините, поради които Г. Т. и
ТР. Т. не носели своите, не били обсъждани, като в хода на проверката същите сложили
каските си.
За направените констатации, в присъствието на свид. Н. и жалбоподателя С., свид. Ц.
съставил протокол за оглед изх. № 11-С-17-72/06.07.2021 г., а свид. Н. съставила срещу С.
АУАН № 11-0001527/06.07.2021 г. за нарушение по чл. 24, ал. 2 вр. чл. 26, т. 1 от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи. Времето, мястото и обстоятелствата по
извършването му били подробно описани. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, издал против жалбоподателя С.
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2
КТ му наложил глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите П.Н. и Ц.Ц., и писмени - протокол за оглед изх.
№ 11-С-17-72/06.07.2021 г.; декларации от Г. Б. Т. и ТР. Б. Т.; справки от регистър на
уведомленията за трудови договори от информационната система на ИА „ГИТ“; справка от
Национална класификация на професиите и длъжностите /НКПД 2011/; заповед № ЧР-
877/07.07.2017 г.; заповед № З-0058/11.02.2014 г.; заповед № З-0550/02.07.2021 г.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените констатации, в това число
относно извършване на строително-монтажни дейности от страна на Г. Т. и ТР. Т., без да
използват лични предпазни средства за глава - каски, се установяват еднопосочно
посредством показанията на свидетелите Н. и Ц. и протокол за оглед изх. № 11-С-17-
72/06.07.2021 г. Посредством свидетелските показания се изяснява също, че инструктаж по
безопасност на труда е бил проведен на работниците в обекта, в това число посочените,
както и че след констатиране на нарушението, последните са си поставили каските, с които
са разполагали.
От извлечение от информационната система на ИА „ГИТ“ е видно, че жалбоподателят
С. е назначен на безсрочен трудов договор в „Булкарп“ ООД на длъжност „технически
ръководител, строителство“, с код по НКПД 31233001, съгласно справка от НКПД 20211.
2
Материалната и териториална компетентност на свид. Н. по съставяне на АУАН
следват по силата на длъжностното й качество и правомощията, предоставени й съгласно
заповед № З-0058/11.02.2014 г. и заповед № З-0550/02.07.2021 г., а компетентността на
наказващия орган по издаване на НП - по силата на заеманото длъжностно качество и
упълномощаването от страна на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на основание
заповед № З-0058/11.02.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, включително мястото и датата
на извършването му, която съвпада с датата на извършената на място в обекта на контрол
проверка, и доказателствата, въз основа на които се установява. Налице е съответствие
между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация. Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да представляват формални основания
за отмяна на санкционния акт.
Въз основа доказателствата по делото се изясни безспорно, че на 06.07.2021 г., в гр.
София, на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи“, Р.С., в
качеството на длъжностно лице в „Булкарп“ ООД - технически ръководител, е нарушил
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като допуснал
лицата Г. Б. Т. и ТР. Б. Т. до извършване на работа на строителния обект на дълбочина - 3,
75 м., без да използват лични предпазни средства за глава - каски, и не ги е отстранил от
работа на строителния обект - нарушение по чл. 24, ал. 2 вр. чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КТ, „длъжностно лице“ е работник или служител, на когото
е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите
поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на
специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. Предвид факта,
че жалбоподателят притежава съответното качество, нарушението се явява осъществено от
обективна страна.
От субективна страна С. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл,
доколкото е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението, в това число,
че въпросните двама работници са извършвали строително-монтажни работи, без да
използват лични предпазни средства - каски, въпреки което не ги е отстранил от работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице /каквато е процесната хипотеза/, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Наказващият орган е индивидуализирал наложената на Р.С. глоба в минимално
предвидения от закона размер от 1 000 лв. Същевременно, от показанията на свидетелите Н.
и Ц. се изясни, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му,
доколкото въпросните работници са поставили личните си предпазни средства, и освен това
не се установи от извършването му да са произтекли вредни последици за тях или за други
работници на обекта. Предвид това настоящият съдебен състав прецени, че случаят се явява
маловажен, при което следва да намери приложение привилегированият състав на чл. 415в,
ал. 1 НК, доколкото са налице кумулативно предвидените в него фактически предпоставки,
3
както и процесното нарушение не попада в изключенията, изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ. В аналогична насока е приетото в Тълкувателно решение
№ 3 от 10.05.2011 г. на Общо събрание на колегиите във Върховния административен съд,
съгласно което не съществува пречка съдът да преквалифицира деянието като такова по чл.
415в КТ, и съобразно тази правна норма да измени размера на наложената административна
санкция в предвидените в нея размери. Предвид това процесното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл, като наложената глоба бъде
намалена и индивидуализирана в границите, предвидени съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ - от 50
до 100 лв.
С оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12
ЗАНН, и като съобрази тежестта и характера на нарушението, настоящият съдебен състав
прецени, че на жалбоподателя следва да се определи глоба в размер на 100 лв., който се
явява съответен на тежестта на нарушението и от естество да изпълни целите на
административното наказание, насочени към реализирането на специалната и генерална
превенция.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА „ГИТ“, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, същата
следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11-0001527/09.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч срещу Р.Й. С. за извършено
нарушение по чл. 24, ал. 2 вр. чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ му е наложена
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв., като ОПРЕДЕЛЯ размера на наложената глоба по реда
на чл. 415 в, ал. 1 КТ - в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Р.Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 524, вх.
Г, ап. 101, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4