РЕШЕНИЕ
№ 3815
гр. В, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110103869 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, кв. “А.”, бл. **, ет. **, ап. 7, чрез адвокат Р. Р.
срещу ЗД „***" АД, ЕИК *****, със седалище: гр. С., бул. “Д.Б.” № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 429 от КЗ за заплащане на сумата от 1766 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.04.2020г. до
07.06.2021г. в размер на законната лихва върху сумата от 15000
лв./представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр. Я. в района на
п.в. „****“ при АМ „Т.“, причинено по вина на водача на лек автомобил
„БМВ 5 ЕР Гран Туризмо“ с рег. № ****, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност»/.
Твърди, че се, че с влязло в сила решение № ****/**.**.**** г. по гр.д.
№ ****/**** г. по описа на ВРС, 19 състав, ответното дружество е осъдено да
заплати сумата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на
реализирано на 15.02.2020г. ПТП на път 1-7 км 426+500 в посока за гр. Я. в
района на п.в. “****” при АМ “Т.”, което ПТП е реализирано по вина на
водача на л.а. БМВ 5 ЕР Гран Туризмо, с рег. номер № ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба -08.06.2021год. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432,ал.1 от КЗ. Сочи, че
вследствие на ПТП-то ищцата получила травма и са й причинени
1
неимуществени вреди, както и имуществени такива, свързани с лечението й.
Излага подробни твърдения, относно вредите, които е претърпяла вследствие
на ПТП-то. Сочи, че отвевтникът бил поканен да заплати на застрахователно
обезщетение, като същият отказал да заплати такова. В тази връзка ищецът
предявил иск по чл. 432 от ГПК, като с Решение № ****/**.**.****г. по
в.гр.д. № ****/****г. ВОС потвърдил Решение № ****/**.**.****г. по гр.д.
№ ****/****г. на ВРС, с което съдът осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за причинени
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - физически
и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -08.06.2021год. до окончателното изплащане на
сумата. Поради това претендира обезщетение в размер на законната лихва в
размер на 1766 лв. от 10.04.2020г. до 07.06.2021г. върху главницата от 15000
лв. Настоява, че претенцията за законната лихва не е заплатена, поради което
е дължима. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и се моли за уважаването му, като настоява, че възраженията
на ответника с отговора на исковата молба са неоснователни. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Застрахователно дружество „***“ АД, в който се изразява
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че е недопустимо в отделно производство да се претендира
законната лихва, при разгледан и разрешен спор между страните за
главницата и законната лихва от датата на исковата молба. Твърди, че
ответникът не е изпаднал в забава, тъй като ищецът не бил представил
необходимите документи на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, като същият не бил представил безспорни доказателства, че
застрахованият водач е виновен за настъпване на ПТП. Сочи, че при
предявяване на претенцията не било установено по безспорен начин, че
ищецът е пострадал от конкретното ПТП. Оспорва началната дата на
претендираното обезщетение, като счита, че тази дата не кореспондира с нито
един срок за произнасяне на претенция по КЗ. Оспорва и крайната дата на
претендираното обезщетение, като излага подробни съображения в тази
посока. В условията на евентуалност моли за намаляване на размера на
претендираната сума. Счита се, че ответникът не е бил надлежно поканен да
изпълни задължението и с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли за
възлагане на разноските в тежест на ищеца. Релевира възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Постъпила е молба, в която излага съображения за неоснователност на иска.
2
Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че с влязло в сила решение № ****/**.**.**** г. по гр.д. № ****/****
г. по описа на ВРС, 19 състав, ответното дружество е осъдено да заплати
сумата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
причинени в резултат на реализирано на 15.02.2020г. ПТП на път 1-7 км
426+500 в посока за гр. Я. в района на п.в. “****” при АМ “Т.”, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. БМВ 5 ЕР Гран Туризмо, с рег. номер
№ ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба -08.06.2021год. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ.
Видно от представеното по приобщеното гр.д. № ****/**** г. по описа
на ВРС, 19 състав, писмо от ответника с изх. №2164/10.04.2020 г. /л.17/
застрахователят е отказал изплащане на обезщетение за твърдените от ищцата
вреди при настъпило ПТП на 15.02.2020 г.
Доводите на ответника за недопустимост на производството са
необосновани. По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предмет на гр.д. № ****/**** г. по описа на ВРС, ищецът не е претендирал
мораторна лихва за периода от 10.04.2020 г. /датата на отказа на
застрахователя да изплати обезщетение/ до датата на исковата молба
07.06.2021 г./денят, предхождащ деня на исковата молба/, поради което
спорът между страните по отношение на тази претенция не е разрешен със
сила на пресъдено нещо.
Отделно от това, последващото погасяване на главния дълг, не
преклудира възможността за предявяване на самостоятелен иск по чл. чл. 429
КЗ вр. 86 от ЗЗД. Съображенията свързани с недопустимост на
производството по чл. 380 от КЗ от друга страна, засягат претенцията по чл.
432 от КЗ, като в настоящото производство с оглед предмета на последното,
същите са по същество на спора.
По тези съображения претенцията за заплащане на обезщетение за
забава за процесния период, е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
За успешното провеждане на така предявения иск за заплащане на
обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както
и че задължението за заплащане на такава произтича от деликт, покрит от
застрахователя риск по задължителна застраховка ГО, причинен на ищеца,
както и поставяне в забава на ответното дружество за заплащане на
3
застрахователното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.84, ал.3 от
ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без
покана. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради
което същият ще отговаря и за онези вреди и при същите условия, за които би
отговарял деликвента, включително и за лихвите за забава.
С нормата на чл.429, ал.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ обаче
отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от
деликвента лихви върху обезщетението е лимитирана като началото на
периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно
събитие.
Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №***/**.**.**** г. по т.д. № ****/****
г. на ВКС, I т.о., Решение №***/**.**.**** г. по т.д. № ****/**** г. на ВКС, II
т.о.).
Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 от КЗ касае
собствената забава на застрахователя да определи и заплати дължимото
обезщетение по предявената пред него претенция и не е обвързана от
забавата, в която изпада деликвента за заплащане на обезщетение от
непозволено увреждане, заради което и законодателят е предвидил, че всички
дължими от застрахователя лихви по ал.1, както и присъдените срещу
застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят
застрахователната сума по чл.492 от КЗ.
В случая ищецът е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя,
за което на 10.04.2020 г. е получил отказ за изплащане на обезщетение.
Липсва спор между страните, че с влязлото в сила решение ответникът е
осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на 15000лв.
В контекста на коментираното по-горе разрешение съдът приема, че от
момента на уведомяване на застрахователя от пострадалото лице, в т.ч.
предявяване на претенцията пред него на същата дата, ответникът е изпаднал
в забава и дължи законна лихва от тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ,
4
но доколкото ищецът предявява искането си от датата на отказа да се изплати
обезщетение и с оглед диспозитивното начало не може да се присъжда извън
рамките на заявеното, началната дата следва да се приеме от 10.04.2020 г.
Искът по чл. 432 от КЗ е предявен на 08.06.2021 г., поради което
размерът на обезщетението за забава върху застрахователното обезщетение от
15000лв. в размер на законната лихва за периода от 10.04.2020г. до
07.06.2021г. (деня преди предявяване на исковата молба) възлиза на сумата от
1766.67 лева, изчислен с електронен калкулатор Calculator.BG.
По изложените съображения, предявеният иск за сумата от 1766 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.04.2020г. до
07.06.2021г. в размер на законната лихва върху сумата от 15000
лв./представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр. Я. в района на
п.в. „****“ при АМ „Т.“, причинено по вина на водача на лек автомобил
„БМВ 5 ЕР Гран Туризмо“ с рег. № ****, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност»/, е основателен и следва да
бъде уважен в заявения размер.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски заплатена държавна такса от 71лв.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗА, поради
което следва да се присъди сумата от 476,60 лв. Възражението за
прекомерност на ответника е неоснователно, доколкото адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА се определя в предвидения в Наредба
№1/2004 г. минимален размер.
Не е налице основание за присъждане на разноски в полза на ответника,
доколкото същият е дал повод за завеждане на делото. Застрахователят е
уведомен за претенцията на ищеца още преди завеждане на предходното дело
с оглед отказа, постановен на 10.04.2020 г., като решението по гр.д.
8142//2021 г. е влязло в сила на 03.12.2022 г., а настоящото производство е
образувано на 28.03.2023 г., т.е. същият е имал възможност да заплати
обезщетение за изпадането си забава преди предявяване на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***" АД, ЕИК *****, със седалище: гр. С., бул. “Д.Б.” №
**, да заплати на Т. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В, кв. “А.”, бл. **, ет.
*, ап. *, сумата от 1766 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и шест лева/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.04.2020г. до
5
07.06.2021г. в размер на законната лихва върху сумата от 15000
лв./представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр. Я. в района на
п.в. „****“ при АМ „Т.“, причинено по вина на водача на лек автомобил
„БМВ 5 ЕР Гран Туризмо“ с рег. № ****, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност»/, на основание чл. 429 от
КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „***" АД, ЕИК *****, със седалище: гр. С. район Т.,
ул."Л." № 19, да заплати на Т. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В, кв. “А.”,
бл. **, ет. *, ап. *, сумата от 71 лв. (седемдесет и един лева), представляваща
сторени по делото разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „***" АД, ЕИК *****, със седалище: гр. С., бул. “Д.Б.” №
**, да заплати на адвокат Р. Р. от ВАК, с адрес ул. ***** №**, офис *, сумата
от 476,60 лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, на основание чл. 38 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочения от ищеца
начин: по банков път по следната банкова сметка: IBAN: **********, в
Първа инвестиционна банка с титуляр адв. Р. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6