№ 1323
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110216762 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16762
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-005584 от 05.04.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11
от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП са наложени административно
1
наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва като недоказана изложената в НП фактическа
обстановка, поради което иска същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 06.03.2023 г. Даниел Тонев – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата нарушения по чл. 40, ал. 2 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН като
посочил, че възразява. Допълнителни възражения били депозирани в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като била оспорена фактическата
обстановка в АУАН.
Въз основа на АУАН на 05.04.2023 г. Гергана Борисова – началник сектор в
отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 06.03.2023 г. около 16:50 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал л.а.
"Тойота Ярис" с № СВ 2904 ТЕ, като при излизане на заден ход от гараж от бл. 281,
находящ се в Цариградски комплекс, М.л в непосредствена близост до намиращата се
на тротоара пешеходка М. М., като МПС докоснало леко ръката й, което я стреснало.
Тя направила забележка на шофьора, който и се сторил раздразнен, поради което
решила да подаде сигнал на телефон 112. М.М. не изпитала болка от докосването до
автомобила, нямала физически увреждания и не посетила лекар.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М.М. и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
2
средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.
Събраните в настоящото производство доказателства не подкрепят констатациите
в АУАН, като свидетелят очевидец – М.М. е категорична, че не е била блъскана от
жалбоподателя, като единствено е усетила леко докосване и поради това уплах. Съдът
намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани, доколкото няма
данни тя да е предубедена или заинтересована в полза на жалбоподателя, а показанията
и са логични, последователни и непротиворечиви.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от
състава на нарушението по чл. 40, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата водачът на ППС по време на движението си
назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. В настоящия
казус в НП е прието, че след като е нарушил това свое задължение жалбоподателят е
предизвикал ПТП с намиращата се зад него пешеходка.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, ПТП е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътни превозни средства и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
По делото не се установи да е настъпило ПТП по смисъла на закона, доколкото
липсват каквито и да е наранявания при пешеходката, участвала в процесния случай,
както и друг съставомерен резултат, респективно остава недоказано и нарушението,
така както е описано в НП. Жалбоподателят, движейки се назад, е управлявал МПС,
така че да не се стигне до твърдяното ПТП, поради което не може и да се направи
извод, че не е наблюдавал пътя зад превозното средство. Липсата на съставомерно
поведение от обективна страна от жалбоподателя, прави безпредметно да се обсъжда
деянието от субективна страна.
Като резултат от това и при така възприетата фактическа обстановка
жалбоподателят не е осъществил и състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 1 от
ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
водачът да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Както бе посочено по-горе, по делото не се установи жалбоподателят като водач
на МПС да е предизвикал ПТП, поради което и не е възникнало задължение да
установява последиците от него. С оглед на това съдът приема, че от обективна страна
жалбоподателят не е извършил и това нарушение, поради което не е и необходимо да
се обсъжда поведението му от субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП
фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В
случая не бе доказано, че жалбоподателят при движение на заден ход е предизвикал
ПТП по смисъла, вложен в това понятие в ЗДвП, респективно не се е налагало и да
3
установява последиците от такова ПТП. Жалбата се явява основателна и наказателно
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 200 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-005584 от 05.04.2023 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Д. Д. К. за
нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 100 лева
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН СДВР да заплати на Д. Д. К., ЕГН
********** сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4