№ 7969
гр. С. 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110113786 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж.к. „Б.“ №16, вх. В, ет. 3,
ап. 36, чрез адв. С., за признаване за установено по отношение на ответника "С.Г.Г." ЕАД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Р.П.- К.” №4-6, сграда „М.Т.“, ет. 6,
че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 14558,76 лв., представляваща дължима
главница по Договор за банков кредит от 12.08.2008г., ведно със законна лихва от 05.11.2010
г. до изплащане на вземането, сумата от 2823,71 лв. лихва за забава за периода 10.07.2009г.
до 18.103.2010г., сумата от 326,62 лв., представляваща наказателна лихва за периода
10.08.2009г. до 04.11.2010г., както и сумата от 958,18 лв. разноски по ч.гр.д.№ 53510/2010 г.
по описа на СРС, за които суми на 09.11.2010г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
53510/2010 г. на СРС, както и сумата от 1000,00 лв.- главница по извлечение от сметка,
ведно със законна лихва от 05.11.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 223,96 лв.
лихва за забава за периода 03.08.2008г. до 04.11.2010г., както и сумата от 125,00 лв. разноски
по ч.гр.д.№ 53525/2010 г. по описа на СРС, за които суми на 11.11.2010г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 53525/2010 г. на СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден 2 броя изпълнителни листа по ч.гр.д.№
53510/2010 г. и ч.гр.д.№ 53525/2010 г. по описа на СРС, е образувано изп.д. №813/2010г. по
описа на ЧСИ М. Ц.. Излага съображения, че от 04.10.2016г не са извършвани никакви
изпълнителни действия, като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона. Твърди, че на 04.10.2021г. вземането по така издадените
изп. листове се е погасило по давност
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковата
молба. Излага съображения за недопустимост и неоснователност.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена молба, с която моли съда да уважи предявените искове.
Ответника, редовно призован не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 09.11.2010 г., издаден по ч по
ч.гр.д.№ 53510/2010 г. на СРС, е видно, че в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД са
присъдени вземания от длъжника К. М. В. за следните суми: сумата от 14558,76 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за банков кредит от 12.08.2008г., ведно със
1
законна лихва от 05.11.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 2823,71 лв. - лихва за
периода 10.07.2009г. до 18.10.2010г., сумата от 326,62 лв. - наказателна лихва за периода
10.08.2009г. до 04.11.2010г., както и сумата от 958,18 лв. разноски по делото.
От представения по делото изпълнителен лист от 11.11.2010 г., издаден по ч по
ч.гр.д.№ 53525/2010 г. на СРС, е видно, че в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД са
присъдени вземания от К. М. В. за следните суми: сумата от 1000,00 лв.- главница по
извлечение от сметка, ведно със законна лихва от 05.11.2010 г. до изплащане на вземането,
сумата от 223,96 лв. лихва за периода 03.08.2008г. до 04.11.2010г., както и сумата от 125,00
лв. разноски по делото.
Въз основа на молба от 22.12.2010г. до ЧСИ Мария Ц.а и издадения по ч.гр.д.№
53510/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№ 813/2010 по описа
на същата. По делото е представена ПДИ от 21.01.2011г. по същото изп. д. № 813/2010г., от
която е видно че същото е образувано въз основа, както на изп. лист издаден по ч.гр.д.№
53525/2010 г. на СРС, така и на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 53510/2010 г. на СРС.
С молба вх. №19098/14.11.2013г. до ЧСИ Мария Ц.а „Ф.И.“ ЕАД е поискало да бъде
конситуирано като взискател по изп. д. № 813/2010г., поради прехвърляне вземанието на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД в полза на „Ф.И.“ ЕАД с Договор за цесия от 15.08.2013г.
Съгласно т. 2, подточка 13 от Договор за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г.,
ведно с приложение и потвърждение за цесия, пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Ф.И.“ ЕАД
е прехвърлило на ответника "С.Г.Г." ЕАД вземанеията придобито по силата на договор за
прехвърляне с първоначален кредитор, а именно- Рамков договор за прехвърляне на
вземания между „Ф.И.“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, сключен на 03.11.2011г..
С постановление от 21.12.2021г. на ЧСИ Мария Ц.а е прекратено производството по
изп.д.№ 813/2010 по описа на същата, поради неизвършвани изпълнителни действия повече
от 2г. от взискателя „Ф.И.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се
основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от предявяване на иска. Съдът следи служебно за същия
през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за
правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правен интерес е налице, когато между
страните съществува правен спор относно предмета на делото - съществуването на спорното
право и така този правен спор накърнява спорното право или друго право на страната по
делото. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и
ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да
прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. (В този смисъл ТР
№ 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
От събраните по делото доказателства се установи, че изпълнителното производство
е образувано въз основа на издадени в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД 2 бр.
изпълнителни листа, като вземането по същите банката е прехвърлила на „Ф.И.“ ЕАД с
договор за цесия. Този факт не е спорен между страните. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за датата на сключване на този договор, поради което съдът приема, че същия
е сключен на 15.08.2013г., доколкото същия Договор за цесия от 15.08.2013г., е посочен
като основание в молбата за конституиране на това дружесвто, като взискател по
изпълнителното дело (стр. 8 от делото). Видно от постановлението за прекратяване на
2
изпълнителното дело, към датата на постановяването му- 21.12.2021г., взискател по делото е
било „Ф.И.“ ЕАД.
Твърденията на ищеца, че с Договор за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г.
„Ф.И.“ ЕАД е прехвърлило на ответника "С.Г.Г." ЕАД процесните вземания, останаха
недоказани. От приетия като писмено доказателство Договор за прехвърляне на вземания от
07.03.2019г., сключен между „Ф.И.“ ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, не се установява да са
прехвърлени, процесните вземанията срещу ищеца. В представения договор са изброени
множество договори за прехвърляне на вземания с първоначални кредитори, като само един-
този в подточка 13 е с „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Същия е индивидуализиран като
Рамков договор за прехвърляне на вземания между „Ф.И.“ ЕАД и „Райфайзенбан България“
ЕАД, сключен на 03.11.2011г. В така представения договор за прехвърляне на вземания от
„Ф.И.“ ЕАД в полза на "С.Г.Г." ЕАД не е посочен сключения между „Райфайзенбан
България“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД Договор за цесия от 15.08.2013г., с който е прехвърлено
процесното вземане. Както беше посочено по-горе, съдът приема, че същия е сключен на
тази дата, доколко е посочен, като основание за конституране на нов взсикател по
изпълнителното дело, съгласно молба вх. №19098/14.11.2013г. до ЧСИ Мария Ц.а, подадена
от „Ф.И.“ ЕАД.
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за недопустимост на
предявения иск, поради това че "С.Г.Г." ЕАД е ненадлежен ответник. С доклада по делото,
съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на правен интерес за
предявяване на иска срещу ответника "С.Г.Г." ЕАД. Въпреки това ищеца не е предприел
процесуални действия в изпълнение на дадените му указания. От събраните по делото
доказателства се установява, че взискател по прекратеното изпълнително производство е
„Ф.И.“ ЕАД. С оглед на това, съдът намира, че иска се явява предявен срещу ненадлежна
страна, като не е налице процесуална легитимация по отношение на ответника "С.Г.Г." ЕАД
в настоящото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск от К. М. В. срещу "С.Г.Г."
ЕАД, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 09.11.2010г. по ч.гр.д.№ 53510/2010 г. на
СРС и изпълнителен лист от 11.11.2010г. по ч.гр.д.№ 53525/2010 г. на СРС, е процесуално
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
Водим от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.02.2023 г., с което е даден ход на устните
състезания по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от К. М. В., ЕГН **********,
с адрес гр. С. ж.к. „Б.“ №16, вх. В, ет. 3, ап. 36, за признаване за установено по отношение на
ответника "С.Г.Г." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Р.П.- К.”
№4-6, сграда „М.Т.“, ет. 6, че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от
14558,76 лв., представляваща дължима главница по Договор за банков кредит от
12.08.2008г., ведно със законна лихва от 05.11.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от
2823,71 лв. лихва за забава за периода 10.07.2009г. до 18.103.2010г., сумата от 326,62 лв.,
предствляваща наказателна лихва за периода 10.08.2009г. до 04.11.2010г., както и сумата от
958,18 лв. разноски по ч.гр.д.№ 53510/2010 г. по описа на СРС, за които суми на 09.11.2010г.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 53510/2010 г. на СРС, както и сумата от 1000,00
лв.- главница по извлечение от сметка, ведно със законна лихва от 05.11.2010 г. до
3
изплащане на вземането, сумата от 223,96 лв. лихва за забава за периода 03.08.2008г. до
04.11.2010г., както и сумата от 125,00 лв. разноски по ч.гр.д.№ 53525/2010 г. по описа на
СРС, за които суми на 11.11.2010г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 53525/2010 г.
на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13786/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4