Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260145 26.09.2023г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесети септември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11930 по описа на ПРС
за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Б.Д., ЕГН ********** против И.П.И. и И.Д.И. *** с правна квалификация на исковете по чл. чл. 45, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД за осъждането им солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
размера на
причинените му от ответниците вреди, вследствие на възбуденото и поддържано от
тях заблуждение, с цел да набавят за себе си имотна облага, че ще изработят и
доставят метален покрив за стопанската
сграда на ищеца в с. Т., обл. Х., ведно със зак. лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането, а при условията на
евентуалност, в случай,
че съдът отхвърли
деликтния иск, да осъди И.П.И. да върне
на П.Б.Д., ЕГН **********, получената на
30.07.2009г. без основание сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на входиране на ИМ в съда до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че в началото на месец юли
2009 г. ищецът се е нуждаел от лице, което да работи ламаринен покрив за
притежавана от него стопанска сграда в с. Т., общ. С.. В стар брой на вестник
„Български фермер” от ****** г. той бил прочел обява за изработка и монтаж на
метални конструкции с посочен в същата телефон. Ищецът звъннал на посочения в
обявата телефон и си е уговорил среща в с. Т.. Първата среща се е състояла в
началото на месец юли 2009 г. като на нея дошъл И.И., който се е представил като съпруг на собственичката на
фирмата, която има нужния потенциал да изработи ламаринения покрив. И. пътувал
с пикап *****, с рег. № *****. Ищецът се уговорил с И. за втора среща за
20.07.2009 г. в с. Т., на която да вземат точните размери на покрива. И. дошъл
на срещата заедно с други две лица, които е представил за работници на дружеството
и е взел размерите. Той и ищецът ходили да проверяват и за възможности за
настаняване на работниците по време на изработването на покрива и цените за
нощувка. На 30.07.2009 г. И.И. пристигнал в с. Т., заедно с И.И., която представя
за своя съпруга и управител на „Марбея Инженеринг” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул.*****, офис ****. При това посещение между ищеца и И.
като управител на „Марбея Инженеринг” ЕООД бил сключен Договор за доставка и
монтаж. На същата дата 30.07.2009 г. П.Д. заплатил на И.И. и сума в размер на
10 000 лв. Свидетели на тези събития станали лицата Д. К. К. и Г.Х. К. и
двамата от с. Т.. В договора били посочени два телефона за връзка. След като И.И.
получил сумата от 10 000 лв., той не се свързвал повече с ищеца. Ищецът Д.
правил опити да се свърже с него или с И.И. на някой от известните му телефони,
но и двата били изключени. По-късно на единия телефон отговорил мъж, който отричал да има каквато и
да било връзка с Иванови или с „Марбея Инженеринг” ЕООД. В отчаян опит да
намери контакт с И. и да разбере какво се случва, ищецът се обърнал към дъщеря
си Б. П. Д., която да направи опит да намери адрес или телефон за връзка с И. При
справки в електронните регистри дъщерята на ищеца Б. Д.намерила адреса на И. –
град П., ул. „********. Около 10.08.2009 г. същата посетила адреса и потърсила
И.. Тъй като не я познавала и не знаела в каква връзка е посещението,
ответницата И. отворила и разговаряла с дъщерята на ищеца. Казала, че е станало
някакво недоразумение и не знае защо той не може да влезе във връзка с тях като
е дала и неин телефон за връзка. Казала, че с платените авансово 10 000
лв. са поръчали материалите за поръчката, които се разкрояват, без да посочи
къде точно. Заявила, че до 20 – 21.08.2009 г. ламарината ще бъде готова, а на
24.08.2009 г. ще бъде монтирана на покривната конструкция в с. Т.. И. поела
ангажимент и на 14.08.2009 г. да посети кантората на адв. Д., за да се фиксират
ясно сроковете за изпълнение на поръчката и да представи доказателства, че са
закупени материали и е започнало изпълнението на поръчката, а не е извършена
измама от тяхна страна. И. така и не се явила в кантората на адвокат Д., спряла
да отговаря и на дадения от нея мобилен телефон за връзка. От тогава и ищецът
многократно се опитвал да осъществи връзка на някой от известните му телефони с
И., но безуспешно. От своя страна дъщеря му също правила многократни опити да
се свърже с И. по телефона или да се срещне с тях на домашния им адрес или на
адреса на фирмата – град П., ул. „*****, офис ****, но така и не успяла. Офисът
на фирмата бил затворен, а на домашния адрес не й отговаряли, въпреки че в
някои от случаите автомобилът бил паркиран до кооперацията и било видно, че в
апартамента на И. има хора. Твърди се, че и до момента ищецът няма връзка с
Иванови и същите не дали никаква индикация, че са имали действително намерение
да извършат или че са извършили каквито и да е действия в изпълнение на поетите
с договора ангажименти. След като направил анализ на случилото се, ищецът стигнал
до извода, че И. имали цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага и
са възбудили и поддържали у него заблуда, че ще изработят и доставят метален
покрив за стопанската сграда на ищеца в с. Т. и с това са му причинили имотна
вреда в размер на заплатените авансово 10 000 лв., като в случая сключения
договор с „Марбея Инженеринг” ЕООД е бил само един от инструменти за
въвеждането му в заблуждение и те никога не са имали намерение да изпълняват
поетите със същия задължения.
С оглед на това ищецът подал жалба до Районна
прокуратура – гр. Харманли за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Въз основа на така подадената жалба на 28.09.2009 г. била образувана преписка
вх. № 721/2009 г. по описа на Районна прокуратура – Харманли. Същата към
момента е висяща като има постановен отказ за образуване на наказателно
производство, който се обжалва. В хода на извършената проверка по преписката се
установява, че ответникът И.И. внесъл получените средства в касата или по
банкова сметка *** „Марбея Инженеринг” ЕООД. Установено било, че на 17.02.2010
г. И.И. е продала дяловете си от дружеството „Марбея Инженеринг” ЕООД на лице
от град С.като така още веднъж е демонстрирала намерението си да не извършва
реални действия в изпълнение на сключения договор. От друга страна доколкото
ищецът не е имал никакви отношения с И.И., води до извода, че получената от
последния сума на 30.07.2009 г. е получена без правно основание и с оглед на
това подлежи на връщане.
Поради обстоятелството, че в хода на извършваната
проверка от органите на прокуратурата имало опасност вземанията на ищеца към
ответниците да се погасят по давност, предявява иск за вреди.
С оглед гореизложеното от съда се иска да постанови
решение, с което на основание чл. 45 във връзка с чл. 53 от ЗЗД, да осъди И.П.И.
и И.Д.И., с адрес *** солидарно да заплатят на П.Б.Д., с адрес: *** сумата от
10 000 лв., представляваща размера на причинените му от ответниците
виновно вреди, вследствие на възбуденото и поддържано у него заблуждение, с цел
да набавят за себе си или за другиго
имотна облага, че ще изработят и доставят метален покрив за стопанска сграда на
ищеца в с. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
В случай, че съдът отхвърли предявената главна
претенция като неоснователна, се иска да бъде разгледан предявения евентуално
обективно съединен иск за постановяване на решение, с което на основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден И.И. да върне на П.Б.Д. получената на
30.07.2009 г., без правно основание, сума в размер на 10 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Своевременно е постъпил отговор от особения
представител на ответниците И.П.И. и И.Д.И., адв. Ш., в който исковете се оспорват.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за
извършени от ответниците действия и намерения, съставляващи според ищеца измама
по смисъла на НК. Такива не са и били установени по съответния ред в
наказателно производство, а не биха и могли да бъдат предмет на установяване в
настоящото гражданско производство.
Излага се, че в исковата молба се твърди, че по
подадена от ищеца П.Д. жалба в РП – Харманли е образувана преписка вх. 721/2009
г. по описа на същата, по която е постановен отказ за образуване на наказателно
производство. Доколкото обаче в исковата молба се твърди извършеното от
ответниците престъпление и се претендират настъпили от него вреди, както и се
твърди, че образуваната в РП – Харманли преписка все още е висяща, но не се
представят доказателства за това се счита, че производството по настоящото дело
следва да се остави без движение. Иска се от съда да изиска служебно от РП –
Харманли цялата преписка под горния номер, а в случай, че същата не може да
бъде приложена – да се приложат заверени преписи от материалите по нея, респ.
справка за движението й и етапа, на който се намира. Едва след прилагане на
преписката съдът следва да се произнесе по хода на настоящото производство и по
допустимостта на поисканите гласни доказателства след уточняване и с оглед на
обстоятелствата, които ищецът цели да установява с тях в настоящото гражданско
производство. В случай, че след прилагане на преписката от РП – Харманли се
установи наличие на предпоставките по чл. 229 т. 5 ГПК особения представител на
ответниците счита, че настоящото производство следва да бъде спряно до
приключване на наказателното такова.
Извън и наред с изложеното се заявява, че се оспорва изцяло
предявения срещу двамата ответници иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл.
53 от ЗЗД и по следните съображения: В исковата молба се твърди и се признава,
че на 30.07.2009 г. между ищеца П.Д. и втората ответница И.И. в качеството й на
управител на „Марбея Инженеринг” ЕООД е бил сключен договор за доставка и
монтаж, поради което отношенията между страните по договора в т. ч. и във
връзка със заплатени авансово суми по същия следва да се уреждат на плоскостта
на договорната отговорност, изхождайки от поетите по договора права и
задължения и последици от неизпълнението му, а не по правилата за отговорност
при непозволеното увреждане, които са неприложими в настоящия случай. Твърди
се, че не са налице визираните в нормата на чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД
предпоставки, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Оспорва се изцяло и евентуално предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Твърди се, че не е налице хипотезата и предпоставките,
визирани в посочената норма. От изложеното в исковата молба става ясно, че
претендираната като платена сума от 10 000 лв. е дадена не без правно
основание и при начална липса на такова, а в изпълнение на сключен договор
между ищеца и „Марбея Инженеринг” ЕООД с управител – втората ответница, като
авансово платена част от цена по същия договор. Твърдението, че сумата е
платена на първия ответник, който не е страна по сключения договор и то без
правно основание, не кореспондира на отразеното в същия договор, който се
прилага. Извън горното, тъй като се касае до търговска сделка, би била
приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Както е посочено по-горе при сключен
между ищеца и дружество с управител – втората ответница договор претенции на
ищеца, свързани с неизпълнение на същия, разваляне и евентуално връщане на
платени в изпълнение на договора суми следва да бъдат заявени по реда и
съобразно правилата на договорната отговорност и между страните по сключения
договор, а не по правилата на неоснователното обогатяване, които са неприложими
в конкретния случай. Не били налице предпоставките, визирани в чл. 55 ал. 1
предл. 1 ЗЗД и искът следвало да се остави без уважение, като неоснователен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
СЪГЛАСНО правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже
елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
съответно извършено деяние и неговата противоправност, настъпила вреда, вида и
характера на същата, както и размера на вредата, както и причинна връзка между
деянието и настъпилата вреда, а по иска за неоснователно обогатяване предаване
на парична сума на ответника, а в тежест на ответника да докаже наличието на
правно основание за получаване на процесната сума.
От събраните в
хода на делото писмени доказателства – прокурорска преписка № ТОХ-721/2009г. по
описа на ТО Харманли, е установено нейното образуване по жалба на ищеца с оглед
установяване данни за извършено престъпление по член 209, ал. 1 от НК. В хода
на развилата се проверка не са били установени данни за извършено престъпление
– измама от двамата ответници, като производството е приключено с отказ за
образуване на досъдебно производство. Отказът на прокуратурата не обвързва
съда, доколкото не е налице влязла в
сила присъда на наказателния съд по смисъла на член 300 от ГПК.
В настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства за противоправни действия на ответниците, изразяващи се във
въвеждане в заблуждение на ищеца, с цел да набавят за себе си имотна облага, че ще
изработят и доставят метален покрив за стопанската сграда на ищеца в с. Т., обл. Х.. Ето защо
предявените искове с правно основание член 45 ЗЗД като неоснователни следва да
се отхвърлят.
По предявения иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В прокурорската преписка се съдържа обяснение на
ответника И. с дата 13.05.2014г., имащо характер на извънсъдебно признание на
факт, според което същият е признал, че е получил лично от ищеца сумата от
10 000 лева. Посочил е също така, че основанието да я получи бил сключен
договор за доставка и монтаж между ищеца
и дружеството „Марбея Инженеринг“ ЕООД, чийто предмет на дейност била изработка
и монтаж на метални конструкции, което било собственост на неговата съпруга, а
ответникът бил работник в това предприятие.
Доколкото получилият сумата И. не е страна по договора за
доставка и монтаж от 30.07.2009г., нито се явява упълномощено от управителя на
фирмата-изпълнител лице предадената от ищеца сума е била получена от ответника
без основание, с оглед на което същата подлежи на връщане. Искът по член 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски по
съразмерност в размер на 498 лева разноски за адв. възнаграждение, както и на
415 лева платени като разноски за особен представител, платими от ответника И..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Б.Д., ЕГН ********** против И.П.И. и И.Д.И. *** искове с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД за
осъждането им солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 000
лв., представляваща размера на причинените му от
ответниците вреди, вследствие на възбуденото и поддържано от тях заблуждение, с
цел да набавят за себе си имотна облага, че ще изработят и доставят метален
покрив за стопанската сграда на ищеца в
с. Т., обл. Х., ведно със зак. лихва върху сумата, считано от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН ********** *** Г.К. № ****, ет. ****, ап. **** да заплати на П.Б.Д., ЕГН ********** получената на
30.07.2009г. без основание сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
входиране на исковата
молба в съда – 30.07.2014г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН ********** *** Г.К. № ***, ет. ****, ап. **** да заплати на П.Б.Д., ЕГН ********** разноски по съразмерност от 498 лева разноски
за адв. възнаграждение, както и 415 лева, платени като разноски за особен
представител на ответника.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.