№ 145
гр. Разград , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.
248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба /озаглавена „Жалба“/ от адвокат Н.Е.М.
от АК – Разград, действащ в качеството си на особен представител назначен
по реда на чл. 47, ал.6 ГПК на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес обл. Търговище, общ. Търговище, с. Голямо Ново, ул. Цар
Калоян 24, против Решение /с характер на определение/ № 146 от
11.08.2020г. по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС – Исперих, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение /с характер на определение/ № 260001 от
07.2021г. по по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС – Исперих, с което е
допълнено, на осн. чл. 248 ГПК /неправилно посочено чл. 250 ГПК/ Решение
№ 122 от 09.07.2020г. постановено по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС –
Исперих в частта за разноските, с което са осъдени на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
солидарно ответниците Н. Г. Н., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците М. С. И., ЕГН **********, Д. С. И., ЕГН
**********, София Н.а Василева, ЕГН ********** и Дамян Бончев И., ЕГН
**********, за разноски по делото сумата в общ размер на 858 лв.
В частната жалба излага становището си, че обжалваното
определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Моли се
обжалавания акт да бъде отменено и молбата оставена без уважгения, а при
условие на евентуалност – след отмяна делото да се върне на
първоинстанционния съд в друг състав, който да се произнесе по молбата.
При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното от молителите адвокатсковъзнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5
ГПК, като същото се намали от 800 лв. на 240 лв.
1
Частната жалба съдържа и искане на особения представител адвокат
Н.Е.М. от АК – Разград за присъждане на допълнително възнаграждение по
чл. 47, ал.6 ГПК относно процесното производството по чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК другите страни при редовно върчени
преписи с указание за право да подадат отговор /л. 9 и л. 12 от в.гр.д. №
218/2020г./, не депозират отговор на частната жалба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С решение № 122 от 09.07.2020г. по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС
Исперих съдът е уважил обективно съединените искове с правно основаниие
чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 42, б. „б“ ЗН, като е присъдил и разноски /л.208-209
РС/.
Решението е връчено на ищците както следва: М.И. на 10.08.2020г. /л.
231 РС/, Д.И. на 23.07.2020г. /л.219 РС/, Д.И. на 15.07.2020г. /л.211 РС/,
София Василева на 15.07.2020г. /л. 213 РС/.
С молба с вх. № 2616 от 23.07.2020г. адвокат В.И.К. от АК-Разград /л.
216 РС/, действащ в качеството си на пълномощник на горецитираните
четирима ищци, е поискал на осн. чл. 248 ГПК, съдът да потанови
определение с което да допълни постановеното по делото решение в частта
му за разноските, като осъди ответниците да заплатят на ищците
допълнителна сума за разноски в общ размер на 858 лв., включваща следните
суми:
- 800 лв. - възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г.,
- 8 лв. заплатени в полза на ОС Земеделиен – Исперих за скица и
удостоверение на процесния имот,
- 50 лв. допълнителна държавна такса за иска по чл. 42, б. „б“ ЗН.
РС - Исперих, намерил молбата за основателно и постановил
обжалваното решение /с характер на определение/, присъждайки на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК поисканите разноски.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на
частния жалбоподател по следните съображения:
По първоинстанционното дело, своевременно още с исковата молба
ищците са направили искане за присъждане на разноски /л.4 гръб РС/. Пред
2
първоинстанционния съд ищцовата страна е представила списък по чл. 80
ГПК /л.202 РС/, Договор за правна защита и съдействие № ********** от
16.09.2019г., в който е отразен, че е заплатено в брой от ищците
възнаграждение на адвокат Венко Косев в размер на 800 лв. /л.203 РС/, както
и квитанция № 0001658 от 24.04.2018г. от Общинска служба по „Земеделие“ –
Исперих за заплатена сума от 8 лв. /л. 204/, платежно нареждане/вноска
бележка за заплатена по сметка на РС Исперих държавна такса в размер на 50
лв. /л.136 РС/.
По възражението на частния жалбоподател, че молбата по чл. 248
ГПК е подадена от лице без представителна власт, поради липса на
пълномощно, с което ищците са упълномощили адвокат Венко Косев, както
и че към момента на подаване на молбата решението е било влязло в сила,
поради което обжалваното определение е недопустимо.
Молбата е подадена от адвокат Венко Косев от АК – Исперих.
Същият е бил упълномощен от ищците Б. И. П., М. С. И. и Д. С. И. с
пълномощно от 16.04.2016г. /л.17 РС/. След като ищецът Б.П. е починал в
хода на процеса и на осн. чл. 227 ГПК е заместен от своите наследници по
закон – съпруга София Н.а Василева и син – Дамян Бончев И. /л. 157-158 РС/,
последните двама с пълномощно от 17.02.2020г. също са упълномощили
адвокат Венко Косев за свой пълномощник по делото /л. 156 РС/.
Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на решението в частта му
за разноските е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК, от
надлежно упълномощен адвокат /л. 17 и л. 156 РС/. Ето защо, възражението
се явява неоснователно.
По възражението на частния жалбоподател, че към молбата не са
приложени доказателства за претендираните разноски.
Както вече по-горе се посочи, по делото са били приложени
доказателства за разноските, претендирани с процесниата молба по чл. 248,
ал.1 ГПК. Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че е било
необходимо препис от тези доказателства да бъдат връчвани на другите
страни ведно с молбата по чл. 248 ГПК.
По възражението, че не е ясно, как ще бъде усвоена и разпределана
присъдената сума от ищците и дали въобще същите имат претенции за
пръсъждане на процесната сума.
При активната солидарност всеки един кредитор е овластен да
преследва длъжника за цялото вземане. Вж. Определение № 666 от 15.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5531/2016 г., IV г. о., ГК и посочената в него практика.
При солидарно осъждане съдът не може да разпределя отговорността,
тъй като кредиторът има интерес да разполага с възможността да насочи
3
изпълнението за цялото вземане срещу всеки от длъжниците, тъй като
задължението е едно, но може да бъде разпределено между тях само по волята
на кредитора. Вж. Определение № 346 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4280/2019 г., III г. о., ГК и посочената в него практика.
Както вече се посочи, молбато по чл. 248 ГПК е подадена от
надлежно упълномощен адвокат, действащ в качеството си на процесуален
представител на ищците, поради което възражението на частния
жалбоподател, че не е ясно дали ищците имат претенции за процесната сума
се явява неоснователно.
По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищците, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.
Направеното след този срок искане е несвоевременно. Така и Определение №
92 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 716/2020 г., IV г. о., ГК. В настоящия
случай, до приключване на устните състезания по делото възражение по чл.
78, ал.5 ГПК не е направено. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че съдът намира, че възнаграждението на пълномощника на ищците, е
съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото,
извършените от пълномощника процесуални действия и положените от него
усилия.
Поради съвпадането на крайните изводи на РОС с тези в обжалваното
определение, последното следва да бъде потвърдено.
По обжалваемостта на настоящото определение, с което се
потвържадава първоинстанционният акт.
Тъй като първоинстанционното производство е образувано по иск за
собственост на недвижим имот /чл. 124, ал.1 ГПК/ и по съединен с него иск,
който има обуславящо значение за иска за собственост /чл.42, б. „б“ ЗН/,
евентуалното въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, предвид изключението визирано в
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК,
настоящото определение, в частта с която се потвърждава
първоинстанционното определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл.
280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че съгласно
дадените указания по тълкуване и прилагане на Закона с т. 1А от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК - исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са
оценяеми. Ищците не са посочили цена на иска по чл. 42 ЗН, нито
4
ответниците са повдигали въпрос за цената, респективно - за вида на иска
като оценяем или неоценяем. Искът е разглеждан от инстанцията по
съществото на спора като неоценяем /л.133 РС/. В този смисъл вж. и
Определение № 55 от 6.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2017 г., I г. о., ГК.
По искането на особения представител адвокат Н.Е.М. от АК –
Разград за присъждане на допълнително възнаграждение по чл. 47, ал.6 ГПК
относно процесното производството по чл. 248 ГПК.
Разноски за настоящото производство по чл. 274, ал. 1, т.2 във връзка
с чл. 248, ал.3 ГПК на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй
като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма
самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове
по чл. 81 ГПК. Така и Определение № 233 от 24.06.2020 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1960/2019 г., II т. о., ТК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.
Така и Определение № 260005 от 14.08.2020 г. на ВнАС по в. ч. т. д. №
314/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 138 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК.
По обжалваемостта на определението, в частта с която се оставя
без уважение искането на особения представител адвокат Мустафа за
определяне на допълнително възнаграждение по чл. 47, ал.6 ГПК.
Титуляр на вземането за адвокатското възнаграждение по чл. 47, ал. 6
ГПК е процесуалният представител, а не представляваната от него страната.
Видно от препис извлечение от акт за смърт издаден въз основа на акт за
смърт № 2 от 04.01.2021г. съставен в гр. Исперих, е че особения представител
Н.Е.М. е починал на 03.01.2021г. /л.254 РС/. Поради това, с разпореждане от
27.01.2021г. на представлявания от него ответник А. А. А., е назначен нов
особен представител – адвокат Р.П. от АК – Разград /л.261 РС/.
Видно от Удостоверение с изх. № АОУ-602 от 15.04.2021г. издадено
от Община исперих, е че Н.Е.М., след смъррта си е оставил следните
наследци по закон:
- дъщеря – Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес гр. Исперих, ул.
Тимок № 3,
- син – А.Н.М., ЕГН **********, с адрес гр. Исперих, ул. Тимок №
3.
Поради гореизложеното, наследниците на адвокат Н.Е.М. имат
правен интерес да обжалват настоящото определение, в частта му, с която е
5
оставено чез уважение искането на адв. Мустафа за определяне на
допълнителна възнаграждение за производството по чл. 248 ГПК. В тази му
част определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1,
т.2 ГПК с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение /с характер на определение/ № 146 от
11.08.2020г. по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС – Исперих, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение /с характер на определение/ № 260001 от
07.2021г. по по гр.д. № 290/2018г. по описа на РС – Исперих.
В тази част определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му до страните, при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Н.Е.М. от АК –
Разград, ЕГН **********, за определяне на допълнително възнаграждение по
чл. 47, ал.6 ГПК, за производството по чл. 248 ГПК, като неоснователно.
В тази част определението подлежи на обжалване от наследниците на
адвокат Н.Е.М. - Ю.Н.М. и А.Н.М., с частна жалба пред Апелативен съд –
Варна в едноседмичен срок от съобщаването му, на осн. чл. 274, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 ГПК.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, както и
на наследниците адвокат Н.Е.М. - Ю.Н.М. и А.Н.М., на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6