Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 13.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1331 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 3206425 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Ц.Т.М. ***, административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала
жалбоподателката М., която го е обжалвала. В жалбата са наведени възражения за
това, че във фиша не е изрично посочено в какво качество е санкционирана именно
тя, че не е посочено кое е длъжностното лице съставило фиша, както и че
контролирания пътен участък не е бил обозначен с пътен знак Е24. Във връзка с
последното се позовава на разпоредбите от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
на МВР. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен изцяло, като
незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно
призована, жалбоподателката М. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Единствено в
съпроводителното писмо са посочили, че в сектор ПП при ОДМВР Ловеч липсва
документ установяващ връчването на ЕФ № 3206425.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното
движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела
засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното
движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление
се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и
техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците
им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 26.10.2019 г. в 16:38:46
часа, на първокласен път І-4, при км 23+830, в землището на с.С., област Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 99
км/ч МПС – товарен автомобил. Контролираният от системата участък от пътя бил
регулиран с пътен знак В26, като въведеното ограничение на скоростта било от 60
км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0048847 /л.8/ установили, че
засечената в 16:38:46 часа на 26.10.2019 г. скорост от 99 км/час била от товарен
автомобил „*************” с рег.№ *********. След като бил приспаднат толеранса
от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта,
наказуемата такава била определена на 96 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.11/, било установено, че ползвател на автомобила е Ц.Т.М. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 29.11.2019 г. /справка на л.10 от делото/ бил
издаден електронен фиш серия К, № 3206425 /л.9/ срещу Ц.Т.М. ***. Във фиша наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което й наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в
размер на 300 лева.
Според приложената по делото справка
/л.10/, електронният фиш е бил връчен на Ц.М. на 09.12.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката М. да е представила
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото
данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Ц.М. и когато
жалбата е била изпратена до началника на ОД на МВР Ловеч /пощенско клеймо на л.5
от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро
от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Ц.Т.М. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема
за неоснователно наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на трите имена
и длъжността на лицето издало фиша.
На първо място, в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно
е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и
обстоятелството (макар и подобно възражение да не е наведено), че във фиша не е
посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да
бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при
получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да
я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна
преписка.
От друга страна - легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето
защо и доводите на жалбоподателката относно липсата на трите имена и длъжността
на лицето издало фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Пак поради тези съображения
съдът счита за неоснователни и доводите, че наказващият орган не е посочил
качеството на лицето, което е санкционирал с електронния фиш – дали същото е
собственик или ползвател на автомобила. Изрично във фиша името на
жалбоподателката М. е отразено срещу графа „собственик, на когото е
регистрирано МПС, ползвател”, т.е. така както всъщност предвижда и разпоредбата
на чл.188, ал.1, изр.1-во от ЗДвП. Същата разграничава тези две групи лица и
при положение, че в базата данни на Пътна полиция жалбоподателката е посочена
като ползвател на автомобила, то правилно електронният фиш е издаден
първоначално срещу нея. Не е имало пречки дори и като ползвател да упражни
възможността, която разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП дава, като
посочи в писмена декларация лицето, което е извършило нарушението, т.е. което
фактически е управлявало автомобила в деня, когато е заснет от техническото
средство. Няма данни това да е сторено, а и с оглед данните, когато й е бил
връчен фиша – 09.12.2019 г. и когато е била подадена жалбата по пощата –
12.12.2019 г., то явно М. е решила да се защити, като директно е обжалвала
електронния фиш пред съд по реда на чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът
приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят
е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във
фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият
орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден
от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Конкретно в обжалвания ЕФ е
посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с
АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са
представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена
скоростта на автомобила е било сертифицирано, поради което не може да бъде
споделено като основателно оспорването от жалбоподателката в този смисъл. Видно
от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.7/ и
от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.6/, системата за контрол
на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на
годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
11743С0/0048847 /л.8/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим
тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
ползван от жалбоподателката М., регистрационният му номер, като фиксираната
скорост е 99 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е
засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането
на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят
не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са
представени от административнонаказващия орган. В тази връзка категорично не
може да бъде споделено възражението за това, че органите на Пътна полиция са имали
задължението да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване
е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена –
ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Обсъжданото тук нарушение е
било извършено на 26.10.2019 г., т.е. много след отмяната й.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката Ц.Т.М., тъй
като, както се посочи по-горе, в качеството й на ползвател на автомобила, в
срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-воо
от ЗДвП, като ползвател на автомобила й се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно наказващият орган е преценил с оглед данните
по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Ц.М. е
лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния фиш
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид
мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и
обстоятелството, отразено в електронния фиш, че скоростта на движение е
ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП,
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се
превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90
км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава
въведеното с пътния знак ограничение е нарушила жалбоподателката и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна. Ясно е, че
квалификацията на нарушението е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като посочването на
ал.1 от същата разпоредба е само привръзка, която
доуточнява определени елементи от състава на нарушението. Повторното изписване
на чл.21 (чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП) е по-скоро проявена непрецизна техника при изписването на
нарушената разпоредба от наказващия орган, но в никакъв случай не може да бъде
възприета като погрешно или неясно определена правна квалификация. Конкретно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП препраща към ал.1 от същия текст – когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, т.е. елемент от състава на
нарушението по ал.2 на чл.21 е и превишението на някоя от стойностите на
разрешената максимална скорост, посочени в ал.1. В тази смисъл двете норми не
са взаимоизключващи се. Такива биха били в хипотезата на отразена правна
квалификация във вида чл.21, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДвП, при липсата и на
посочено в обстоятелствената част въведено конкретно ограничение на разрешената
скорост с пътен знак, но не такъв е настоящия случай.
При издаването на електронния
фиш, както се обсъди подробно и по-горе в изложението, няма допуснати
процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата
разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба,
въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че
електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се
изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателката М.
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3206425 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Ц.Т.М. ***, ЕГН : **********, й е наложено административно наказание - глоба
в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :