Р
Е Ш Е
Н И Е №……
Гр. София, 21.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл.
Съдия : Роси Михайлова
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. №
5180 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2101/06.01.2020 г. на СРС, 177 с - в, по
гр. д. № 40015/2014 г. е признато за установено, че „р.“ АД, ЕИК ********дължи
на „Ц.Д.“ АД, ЕИК*********, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
сумата от 1 879, 48 лв. - главница по неформален договор за месечно поддържане
и съхранение данните на емисия/и безналични финансови инструменти за периода от
01.03.2011 г. - 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.03.2014 г. (подаване от заявлението) до окончателното изплащане.
Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението се оспорва по въззивна жалба
от ответника „р.“ АД с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът
неправилно е приел, че между ответника и „Ц.Д.“ (ЦД) АД е съществувал неформален договор за
процесния период, с предмет съхранение и поддръжка на информация за емитираните
от ответника безналични акции. Представеното от ищеца заявление се е отнасяло
за 2005 г., когато ответното дружество е било публично. Поддържа се, че на
30.06.2005 г. ОС на дружеството е взело решение да промени вида на акциите в
капитала от безналични в налични поименни с право на глас, като промяната е
вписана в ТР от СГС, ФО. Книгата на акционерите се води от дружеството от
30.06.2005 г. Ищецът не оспорва, че е бил уведомен за тази промяна, а твърди,
че уведомлението не е било придружено от държавна такса. Ответникът поддържа,
че плащането на посочената държавна такса не е основание да се приеме, че
неформалният договор между ответника и „ЦД“ АД продължава да съществува и има
действие в периода 01.03.2011 г. - 28.02.2014 г., за който ищецът претендира
месечни такси, до какъвто погрешен извод е достигнал СРС. Не е ясно, защо СРС е
приел, че за развалянето на един неформален договор е необходимо спазване на
конкретна форма, а неспазването й е основание да се приеме, че действието на
договора е продължено за неопределен срок. Поддържа, че договорът е прекратен
от 30.06.2005 г. поради невъзможен предмет, тъй като от тази дата ответното
дружество вече не притежава безналични акции и не може да бъде страна по
договор за поддръжка и съхранение на такива инструменти. Безналични акции не са
издавани, тъй като дружеството не извършва по занятие емитиране на безналични
акции след 2005 г., а издадените са преобразувани в налични, което е основание
за отписването от регистрите на „ЦД“ АД. Неоснователно СРС е приел, че между
страните е съществувало изобщо договорно правоотношение по неформален договор
през процесния период. Поддържа, че правилникът на „Ц.Д.“ АД действащ до 31.12.2013 г. е
предвиждал емитентът на ценни книжа да сключва договори с дружеството за
регистриране и поддържане на емисии – чл. 24, а Правилникът на ЦД след тази
дата предвижда сключването на писмени договори с депозитара за администриране
на емисии и предоставяне на свързани услуги. Такъв писмен договор не е сключван
с ищеца. Излагат се и доводи, че ищецът не е доказал да е изпълнявал поетите с
договора задължения по поддържане и съхранение на данни за емисии финансови
инструменти на ответника през процесния период, за да възникне в негова полза
вземане за заплащане на услугите. СРС е направил изводи без да съобрази в
цялост събраните по делото доказателства.
Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърли иска. Претендира разноски,
съгласно списък.
Въззиваемата страна – ищецът „Ц.Д.“ АД не е взел становище по жалбата в срока по чл. 263 ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Като е съобразил
твърденията в исковата молба, районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД - за заплащане на възнаграждение по неформален
договор за услуга – за месечно поддържане и съхранение данните на емисия/и
безналични финансови инструменти за периода от 01.03.2011 г. - 28.02.2014 г.
Въззивният съд намира, че този договор има характер на
договор за поръчка. Съгласно общите правила - чл. 280 и сл. от ЗЗД, договорът
за поръчка е неформален, но възнаграждение по него се дължи само когато е
уговорено между страните - чл. 286 ЗЗД, а доверителят
е длъжен да уведоми довереника си за изпълнение на поръчката и да му даде
сметка за това - чл. 284 ЗЗД.
По общите
правила на доказване, за да бъде уважен иск за заплащане на възнаграждение следва
на първо място да бъде установено, че между страните е налице валидно договорно
правоотношение с основните
му параметри - предмет, договорено възнаграждение, срок за плащане, че ищецът е
изпълнил задълженията си и е изправна страна, както и че е уговорено
възнаграждение в определен размер, с определен срок за плащане, което не е
платено от ответника.
Следователно в тежест на ищеца е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е налице договорно правоотношение
с ответника, по което ищецът е изпълнил точно договорните си задължения. В тежест
на ответника е да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
В случая
по делото е установено и не е спорно, че със заявление вх. № 02-ІІІ-2216/18.05.1998 г. ответното
дружество е заявило желание пред "Ц.д." АД за регистриране на ценни
книжа на дружеството, за откриване на лични сметки на акционерите за ценни книжа на дружеството и
за отпечатване на депозитарни разписки, списък за раздаване на депозитарните
разписки на хартиен носител и актуален регистър към датата на регистриране на
емисията.
За установяване задължението на
ответника по делото е приложена справка, изходяща от ищцовото дружество, по месеци за
дължими суми за месечни такси за поддържане и съхранение данните на емисия/и
безналични финансови инструменти. От същата е видно, че за процесния период -
март 2011 г. - февруари 2014 г. включително ищеца е начислил общо сумата 1 879, 48 лв. месечни такси. Приложени са също и Тарифите за цените на услугите на
"Ц.д." АД, в сила от 31.01.2011 г. и от 01.01.2014 г.
Установява
се също така, че съгласно Решение № 14 от 26.08.2005 г. по ф. д. № 25150/1991
г. на СГС, ФО в ответното дружество „Р.“ АД са вписани промени, една от които
е, че капиталът му е увеличен на 94 564 лв. и е разделен на 23 641 броя
обикновени поименни акции с номинал от по 4 лева всяка. Вписана е промяна във
вида на акциите от безначилни в налични – обикновени поименни с право на глас.
След тази промяна ответникът няма капитал, разделен в безналични акции. Този
извод се подкрепя и от Устава на „Р.“ АД приет пред СРС.
В
производството е установено, че с писмо с изх. № 10-20/09.09.2005 г. ищецът е
бил уведомен за отписването на ответника от ЦД по посочените по – горе причини, съгласно
копие от деловодната книга на дружеството, представено към отговора на исковата
молба.
Ищецът не е оспорвал факта, че
ответникът го е уведомил за промяната във вида на акциите си и за отписването
от „ЦД“ АД с писмото, изпратено на 09.09.2005 г., видно от
становището в молба от 29.07.20216 г. Единственото твърдение на ищеца е, че към
заявлението за отписване не е представена такса са дерегистрация, поради което
на дружеството са начислени такси за месечно поддържане и
съхранение данните на емисия/и безналични финансови инструменти за периода от
01.03.2011 г. - 28.02.2014 г. съгласно действащите тарифи на
депозитаря в периода.
По съществото на спора и
като съобрази доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият състав
намира следното от правна страна :
Дейността на
ищцовото дружество "Ц.д." АД е регламентирана в Глава девета от Закона
за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и в Наредба № 8 от 12.11.2003
г. на Комисията за финансов надзор. "Ц.д." АД поддържа националната
регистрационна система за безналични финансови инструменти
("регистрационна система") и осъществява регистриране на безналични
финансови инструменти и на прехвърляния на безналични финансови инструменти,
както и съхранение и поддържане на данни за безналични финансови инструменти,
чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и притежатели, както и
администриране на безналични финансови инструменти, и др. (чл. 127 ЗППЦК и чл.
2 Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Ц.Д.). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за
дейността на Централен депозитар за извършваните услуги при осъществяване на
дейността си ЦД събира такси по приета от Съвета на директорите тарифа.
Тарифата се публикува на интернет страницата на ЦД.
В настоящето
производство предмет на спора на първо място е дали между страните е възникнало
правоотношение въз основа на неформален договор за услуга, по силата на който
ищецът е поел задължението ежемесечно да поддържа и съхранява данните на
емисия/и безналични финансови инструменти за периода 01.03.2011 г. - 28.02.2014
г., а ответникът се е съгласил да заплаща съответни такси по Тарифата за цените
на услугите на "Ц.д." АД, както се твърди в исковата молба.
За да обоснове
твърдението, че между страните са създадени договорни отношения за извършване на
описаните услуги за периода 01.03.2011 г. -
28.02.2014 г., ищецът се позовава на представеното пред СРС заявление вх. № 02-ІІІ-2216/18.05.1998 г.
Видно от текста
на документа, ответното дружество е заявило желание пред "Ц.д."
АД за регистриране на ценни книжа, за откриване на лични сметки на акционерите
му за ценни книжа на дружеството и за отпечатване на депозитарни разписки,
списък за раздаване на депозитарните разписки на хартиен носител и актуален
регистър към датата на регистриране на емисията.
За разлика от СРС въззивният състав
намира, че само на основание това заявление не може да се приеме за
доказано в производството договорно отношение между страните за ежемесечно поддържане и съхраняване на данните на емисия/и безналични финансови
инструменти на ответника и за процесния период 01.03.2011
г. - 28.02.2014 г. Неоснователно СРС е приел, че този факт не е спорен, предвид
изричното изявление на ответника, с което се оспорва наличието на договор, направено
още в отговора на исковата молба.
Освен това Правилникът на
Централен депозитар, действащ до 31.12.2013 г. е
предвиждал емитентът на ценни книжа да сключва договор
с ЦД за регистриране и поддържане на емисия ценни книжа (чл. 24), а Правилникът за
дейността на „Ц.д." АД, в сила от 01.01.2014 г., е предвиждал след
извършване на регистрацията на емисията финансови инструменти, съответното
дружество да сключва писмен договор с Ц.Д. за администриране (поддържане и
съхранение на данните) на емисията и предоставяните на свързаните с това услуги
(чл. 42, ал. 1).
Следователно и
нормативната уредба в исковия период е задължавала задължавала Ц.Д. да сключва договори с дружествата емитенти на ценни книжа относно извършването на
услугите по поддържане и съхранение на
регистрираните емисии финансови инструменти.
Освен това в производството ищецът не е представил
никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че е изпълнил поетите по договора
задължения в претендирания период, при което за ответника са е породило задължение да заплати предоставената му и получена услуга.
Отделно от изложеното в
производствата не се установява за процесния период ищецът да е предоставял на
ответното дружество услуга, свързана с ежемесечно
поддържане и съхраняване на данните на емисия/и безналични финансови
инструменти. Освен това, по делото се установява и не е спорно, че ОС на ответното дружество е взело решение на
30.06.2005 г. да промени вида на акциите от безналични в налични поименни с
право на глас, като промяната е вписана в ТР от СГС, ФО, книгата на акционерите
се води от дружеството от 30.06.2005 г., за което ищецът е бил надлежно
уведомен. Следователно, след тази дата ответникът няма капитал, разделен в
безналични акции. Такива не са издавани,
понеже дружеството не извършва по занятие емитиране на безналични акции след
2005 г., а издадените са преобразувани в налични, което е основание за отписването
им от регистрите на „ЦД“ АД.
С оглед изложеното
настоящия състав намира за разлика от СРС намира, че в производството не е установено на първо място между страните да е съществувало договорно отношение за предоставяне на услуга - ежемесечно поддържане и съхраняване на данните на емисия/и
безналични финансови инструменти на ответника за периода 01.03.2011 г. -
28.02.2014 г., а от там - задължение на ответното дружество
да заплаща съответни такси за тази услуга по тарифата на ищеца.
От друга
страна, по делото ищцовата страна не е представила и никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че е изпълнила поетите задължения по
договора в претендирания период, при което за ответника
да се породи задължение да заплати предоставената
и получена услуга. Както се посочи, по общите правила на договора за
поръчка - чл. 284 ЗЗД, доверителят е длъжен да уведоми довереника си за изпълнение
на поръчката и да му даде сметка за това.
Недоказаността
на сключен договор за услуга, както и реалното предоставяне на
услугата на ответника по поддържане и съхраняване на данните на емисия/и безналични финансови инструменти за процесния период, обосновава извод за недоказаност на иска по основание.
Предвид изложеното е без
правно значение доказването на обстоятелството, дали ответникът е заплатил
такса за дерегистрация от ЦД или не съгласно Правилник за дейността на Ц.Д..
Доколкото крайните изводи на
настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени и
вместо това - искът да се отхвърли.
Този извод се отнася и да решението
в частта по присъдените в тежест на ответника разноски за исковото и
заповедното производства.
Въпреки промяна в изхода от спора
съдът намира, че в полза на ответника не може да се присъди адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС, доколкото по делото не е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е договорено заплащането на
такова възнаграждение в определен размер.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, право на разноски има въззвникът
- ответник в производството. Съгласно представените доказателства за реално
направени разноски до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, в
полза на ответника следва да се присъди само държавна такса 38 лв. Адвокатски
хонорар се претендира на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., без пред СГС да са
представени доказателства, че е договорено заплащане на възнаграждение по този
ред с процесуалния представител на ответното дружество.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 2101/06.01.2020 г. на СРС, 177 с - в, по гр. д. № 40015/2014 г., с което е признато за
установено, че „р.“ АД, ЕИК ********дължи на „Ц.Д.“ АД, ЕИК*********, по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, сумата от 1 879, 48 лв. - главница по
неформален договор за месечно поддържане и съхранение данните на емисия/и
безналични финансови инструменти за периода от 01.03.2011 г. - 28.02.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2014 г. (подаване
от заявлението) до окончателното изплащане на сумата и ответникът е осъден за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК - за признаване за
установено, че „р.“ АД, ЕИК ********дължи на Ц. „Д.“ АД, ЕИК********* сумата от
1 879, 48 лв. - главница по неформален договор за месечно поддържане и
съхранение данните на емисия/и безналични финансови инструменти за периода от
01.03.2011 г. - 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.03.2014 г. (подаване от заявлението) до окончателното изплащане
на сумата, за която е издадена заповед от 04.04.2014 г. по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 12608/2014 г. на СРС, 39 с-в.
ОСЪЖДА „Ц.Д.“ АД, ЕИК*********, с
адрес ***, Бизнес сграда Ботаникс, да заплати на „р.“ АД, ЕИК*********, с адрес : гр.
София, ул. *********, партер, чрез адв. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, държавна
такса пред СГС в размер на 38 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.