О П Р Е Д Е Л Е
Н И ***,
13.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1874 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, с
която се обжалва Решение №192 от 02.10.2019г. постановено по гр.д.
№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, против А.
Т.К., ЕГН ********** *** иск за
приемане за установено, че ответникът А.Т.К.
дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediHome
№1182-00017546/27.02.2017г. сключен
между "МИКРО КРЕДИТ" АД и ответника, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, а именно: 673.36 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и
тридесет и шест стотинки), - главница; сума в размер 64.19 лв. (шестдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки), представяваща договорна
лихва за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г., сума в размер 128.80 лв.
(сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща задължение,
произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем от
27.02.2017 г.; сума в размер 265.65 лв.
(двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от
17.03.2017 г. до 18.08.2017 г.; сума в размер 43.20 лв. (четиридесет и три лева
и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата по договора за заем от 27.02.2017 г., в размер на законната лихва
върху нея за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., сума в размер 23.11 лв.
(двадесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението
за които вземания е издадена Заповед № 122/04.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 275/2018 г. по
описа на РС-Поморие.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че цесията не е произвела действие, между длъжника и новия
кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от
длъжника.
На следващо място се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия,
поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото
производство от особен представител. Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, уреждащи шрифта на договора. В тази връзка се въвеждат твърдения за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че съдът не е указал на въззивника, че носи
доказателствена тежест да установи размера на шрифта на процесния договор.
Посочва се още, че неправилно районният
съд е приел, че договорът е недействителен, защото не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, относно погасителния план.
Оспорва се изводът на първоинстанционния
съд, че таксата за предоставена допълнителна услуга не е доказана и поради това
недължима от ответника.
Изложени са подробни съображения за
основателност на исковата претенция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът
да се произнесе по съществото на спора, като уважи изцяло предявения иск. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да установи размера на шрифта на договора, като вещото лице
да работи по оригинала на договора. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция в размер
на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Ч.П.
- особен представител на ответника А.Т.К., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни всички
изложени в жалбата възражения. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални
нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Иска се да бъде
оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на
съдебно-техническа експертиза, като преклудирано. Направено е възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендират се направените
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
По направеното доказателствено искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза, съдът ще се произнесе след
представяне на оригинала на договора. Поради това, следва да се укаже на
въззивника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, да представи оригинала на
договора за кредит най-късно до насроченото за 20.02.2019г. открито съдебно заседание.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира, че не са внесени разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК. Размерът на възнаграждението на
особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК се определя
от съда и е на разноски на ищеца. Поради това следва да се задължи „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд,
сумата от 300 лв. за осъществяване на процесуално представителство от адв. Ч.П.,
на въззиваемия А.Т.К., във въззивното производство.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1874 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София с ЕИК *********, да представи оригинала на договора за
кредит най-късно до насроченото за 20.02.2019г. открито съдебно заседание.
УКАЗВА на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София с ЕИК *********, да заплати по сметката на Бургаски
окръжен съд, сумата от 300 /триста/ лв. за осъществяване на процесуално
представителство от адв. Ч.П. на въззиваемия А.Т.К. във въззивното
производство, като представи доказателства за това най-късно до насроченото за
20.01.2019г. открито съдебно заседание.
Указва на въззивника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, че при неизпълнение дадените указания в срок,
въззивната жалба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение и изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.