№ 1426
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М. П. Г., ЕГН ********** срещу съобщение
от 29.11.2022 г. на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 1477/2015
г., в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен и несъответстващ на
фактите и доказателствата по делото. Излага подробни съображения, че
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
настъпила перемпция на 18.12.2017 г. алтернативно на 19.12.2019 г. Иска след като
съдът се запознае с данните по изпълнителното дело, да постанови прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В срок не е постъпило становище от взискателя Агенция за събиране на
вземания ЕАД.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита
жалбата за неоснователна. Счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения
относно настъпила перемпция.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ
1
е образувано по молба от 02.06.2015 г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу
М. П. Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2015 г. по гр. д. №
2505/2014 г. по описа на РС Видин.
С молба от 15.11.2022 г. длъжникът е поискал да бъде перемирано
изпълнителното дело, тъй като е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
разпореждане от 15.11.2022 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.
Със съобщение изх. № 76063/29.11.2022 г., на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ,
което е предмет на обжалване в настоящото производство, длъжникът е уведомен за
постановен отказ за перемпция на изпълнителното дело.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на
жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В, ал. 2
на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от
страна на длъжника.
С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи
изрично в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по
изпълнението.
В разглеждания случай съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнението като в съобщение от 29.11.2022 г. до длъжника е изложил мотиви, че по
изпълнителното дело не е налице перемпция.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с
перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя
съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване
на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие
2
по изпълнителното дело.
В конкретния случай същинско изпълнително действие е извършено чрез
налагане на запор на вземания по банкови сметки на 14.12.2017 г. и на 18.12.2017 г.
В периода след посочената дата в продължение на две години същински
изпълнителни действия по изпълнителното дело не са предприемани.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на съдебния
изпълнител, че тъй като запорът не е вдигнат, то през това време не следва да се
предприемат изпълнителни действия. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. За да не бъде прекратено изпълнителното дело,
взискателят е следвало да поиска от съдебния изпълнител да бъдат осъществени
действия по принудително събиране на вземането в рамките на двегодишния срок. В
случая след последното извършено същинско изпълнително действие е изтекъл период
от около три години, през който период взискателят е бездействал.
Въз основа на изложеното и в приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът
счита, че перемпцията е настъпила на 19.12.2019 г. Безспорно е в съдебната практика,
като това бе изрично посочено и в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция " настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна
на частния съдебен изпълнител, както е в конкретния случай, изпълнителното
производство вече е прекратено, считано от 19.12.2019 г., тъй като е изтекъл
предвиденият в закона срок.
При изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да се
уважи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника М. П. Г., ЕГН ********** отказът на
ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на
ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, поради
настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4