Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осми
октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 956 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.С., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 436а-18/22.02.2020 год. на Началника на Сектор
„Охранителна полиция“ при 02 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за допуснато
нарушение по чл. 25, ал.1, вр. чл. 21, т.2 ЗООРПСМ.
В
жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се установявала
липсата на материална компетентност на издателите на постановлението, като
наред с това се излага,ч е на жалбоподателя не били снети писмени обяснения,
което по недопустим начин накърнило неговото право на защита. Твърди се, че
описаното нарушение не е било извършено, а в условията на евентуалност се
пледира за приложение на разпоредбата на чл. 51 ЗООРПСМ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но се представлява от упълномощен представител, който моли за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Сочи, че в хода на съдебното следствие
били събрани доказателства, че не е налице неизпълнение на полицейско
разпореждане, като действително жалбоподателят е пресичал неправилно пътното
платно, с което е нарушил ЗДвП, за което пък му била издадена глоба с фиш, но
разпореждането на практика е било издадено след като нарушението вече е било
преустановено и жалбоподателят заедно с другата група лица вече е бил напуснал
пътното платно. В условията на евентуалност се пледира за приложение на
разпоредбата на чл. 51 ЗООРПСМ.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, в представено по делото писмено становище
пледира за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.02.2020г. в 14.10часа, в гр.Варна, на кръстовището
на булевард „Осми приморски полк“ и ул. „Никола Вапцаров“, на пътното платно
пред стадион „Тича“, до вход №2 „Гости“ жалбоподателят С. заедно със св. П.К. и
други неустановени по делото лица пресичали пътното платно за движение пред
стадиона, като отивали на предстоящата за провеждане футболна среща между
отборите на Черно море и Левски, като жалбоподателят бил с шапка на Ултрас – Левски.
Тъй като групата на пресичащите лица била голяма св. П. забелязал, че светофарът превключил на
червен, забранителен за пешеходци сигнал, като жалбоподателят С. вместо да се
изтегли останал на средата на пътното платно, с което фактически пречел на
преминаването на автомобилите.
В този момент той получил разпореждане от св. П. –
полицейски служител охраняващ спортното мероприятие разпореждане да освободи
кръстовището, за да не пречи на преминаващите и да не допусне евентуално ПТП,
на което той реагирал с репликите, че той нямало да му казва какво да прави, да
му се разкара от главата и т.н. Посоченото провокирало св. П. да го изведе
принудително от кръстовището, да му поиска документ за самоличност какъвто
жалбоподателят отказал да представи, което наложило същият да бъде заведен в
полицейското управление за установяване на самоличността, като по изрично нейно
настояване бил придружаван от св. Кънинска.
Впоследствие жалбоподателят С. бил санкциониран с глоба с
фиш за допуснато нарушение по чл.13, ал.1. т.3 от ЗДвП за неправилно пресичане
(който впоследствие видно от представената разписка заплатил), а св. Б.Д. –
полицейски инспектор към сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД на МВР
му съставил АУАН за нарушение по чл. чл. 25, ал.1, вр. чл. 21, т.2 ЗООРПСМ във връзка с неизпълненото
полицейско разпореждане.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било
издадено и процесното наказателно постановление,
което му било връчено лично на 24.02.2020г., след като два дни по-рано отказал
да го получи, но бил уведомен за наличието му.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, а именно показанията на актосъставителя
Б.Д. и на полицейския служител пряк участник в извършените действия св. Т.П..
За съда не възникна основание да не даде вяра на показанията на полицейските
служители, които бяха в достатъчна степен пълни, логични, последователни и
изчерпателни.
Що се отнася до показанията на св. П.К. съдът кредитира същите единствено в частта, в която свидетелката
посочва, че е присъствала на инцидента и впоследствие е придружила
жалбоподателя до полицейското управление, но не се довери на същите относно
обстоятелството в кой момент същият е получил разпореждане да не пречи на
движението на останалите участници в движението и да се отмести от пътното
платно, тъй като е нелогично това да се е случило след като той вече се е бил
изтеглил, като обстоятелството, че е бил санкциониран за неправомерното
пресичане не влияе на обстоятелството получил ли е разпореждане от полицейския
служител и съобразил ли се е и в какъв момент с него.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателно постановление № 436а-18/22.02.2020 год. на
Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУП при ОД МВР - Варна е
издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на
вътрешните работи № 8121з-127/24.01.2017г.
Следва да се посочи и че съставения АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити, съставен е в присъствието на свидетели-очевидци на
осъщественото нарушение.
Съдебния състав счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че полицейският служител П. е отправил разпореждане
спрямо жалбоподателя да напусне пътното платно, за да не пречи на движението на
преминаващите автомобили и да стане евентуална предпоставка за настъпване на
ПТП, но същият не само,ч е не го е изпълнил, но е и подходил със съответната
арогантност в поведенчески план.
Видно от разпоредбата на чл. 21, т.2 ЗООРПСМ противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на закона е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект
или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното
мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие, и която се изразява в случая в отказ за изпълнение на
разпорежданията на полицейските органи отговорни за спортното мероприятие,
ангажирани със сигурността и безопасността.
В случая несъмнено е налице проява на спортно хулиганство
доколкото пребиваването на жалбоподателя на пътното платно е била пряко
свързана с очакваното посещение на предстоящото спортно мероприятие – футболна
среща, като очевидно бунтарските му емоции (изразяващи се ярко в отказа да се
изпълни разпореждането) са били провокирани именно от предстоящото мероприятие
със спортен характер.
Поведението на жалбоподателя според настоящия състав правилно
е квалифицирано като нарушение по чл.
21, т. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия и е приложена съотносимата към
нарушението санкционна разпоредба.
По отношение размера на наложената санкция същата е в
минимален размер и съдът я счита за съотносима с
тежестта на нарушението, предвид отсъствието на данни за други
противообществени прояви на жалбоподателя С..
Същевременно според настоящия съдебен състав случаят не
се явява маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е провокирал с
поведението си полицейските служители, поради което и съдът приема, че
обществената опасност на деянието не е значително по-ниска в сравнение с
останалите случаи на аналогични нарушения.
Възраженията, че жалбоподателят е бил санкциониран с фиш
за неправилно пресичане в случая се явяват ирелевантни
доколкото в случая се касае за съвсем друго нарушение с качествено различни
правни последици.
С оглед на това и наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в няколко съдебни
заседания, в рамките на което юрисконсултът е изготвил и депозирал единствено
писмена защита, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от
80лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 436а-18/22.02.2020 год. на Началника на Сектор „Охранителна
полиция“ при 02 РУП при ОД МВР - Варна, с което на С.К.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за допуснато нарушение
по чл. 25, ал.1, вр. чл. 21, т.2 ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА С.К.С., с ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: