Р Е Ш Е Н И Е
№256
гр.Плевен,
22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, девети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова
административно дело №178 по описа на съда за 2023г. по описа на
Административен съд Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с
чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е въз
основа на протест (№01035/23г. –
28.02.2023г. по описа на ОП-Плевен) на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен с вх.№ 1273/02.03.2023г.
по описа на АС-Плевен, с който се иска от съда
да бъде прогласено за нищожно волеизявлението на длъжностно лице от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен за издаване на индивидуални
административни актове – свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУИМПС) с № *********/13.08.2018г. и
СУМПС с № *********/ 15.09.2008г., и двете на името на А.Н.К. с ЕГН **********.
Посочва
се в протеста, че на основание чл.13, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2022г. на министъра
на вътрешните работи за условията и реда
за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, лицето А.Н.К. с
ЕГН ********** подало
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, заявление за първоначално
издаване на свидетелство за управление на МПС, като представил диплома за
завършено основно образование серия Е-04 № 034835 рег.№ 5068-20/21.06.2004г.,
издадена от СОУ „Х.С.“ гр.Плевен. Твърди
се в протеста, че в хода на проведено досъдебно производство било установено,
че представената диплома не е истински документ, но поради изтекла давност с
постановление от 15.12.2020г. досъдебно производство Д№2462/2020г. по описа на
РП-Плевен било прекратено. Според протестиращия този порок на
изразеното с действие положително волеизявление на административния орган е
съществен, поради което, се счита, че същото следва да бъде обявено за нищожно. Иска се от съда да обяви
нищожността на волеизявление на административния орган - звено „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен за наличие на
предпоставки за издаване на СУМПС с №
*********/13.08.2018г. и СУМПС с №
*********/15.09.2008г. на името на
А.Н.К. с ЕГН **********. поради нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, вносителят прокурор И. Р.
Окръжна прокуратура Плевен, се явява лично и излага доводи за основателност на протеста.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата
страна
А.Н.К. не се явава. Представлява се адв. А. А. – АК-Разград, който взема становище
за неоснователност на протеста.
Административен съд-Плевен, девети състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145 ал.1 от АПК, административните
актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната
законосъобразност, като според чл.147 ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде
протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16 ал.1 т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни
актове. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от Закона за
българските лични документи т.е. представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано
волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване
на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление
на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по
оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без
разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с
оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на
РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издадените на името на А.Н.К. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
С оглед на гореизложеното протестът на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен е допустим.
Разгледан по същество протестът е и основателен.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото и се установява от копие
на докладна записка рег.№ 316р-7448/21.02.2023г., че на 12.09.2008г. А.Н.К.
подал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен заявление с рег.№ 1-6571 за издаване на
СУМПС, като при подаване на документите по чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните
работи представил диплома за завършено основно образование серия Е-04, №
034835, рег.№ 5068-20/21.06.2004г., издадена от СОУ „Х.С.„ – гр.Плевен.
Установява се още от докладната записка, че на К. било издадено СУМПС с №
*********/15.09.2008г. за категории „В“ и „М“ с валидност до 15.09.2018г.,
връчено на заявителя на 19.09.2008г.
поради изтичане на срока на валидност на СУМПС, на А.Н.К. било издадено
СУМПС № *********/13.08.2018г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ с валидност до 15.08.2018г.,
получено лично от лицето на 10.08.2018г. В тази насока са и приобщените по делото писмени доказателства
– копие на свидетелство за основно образование серия Е-04 № 034835 рег.№
6068-20/21.06.2004г., копие на справка за водач от АИС на КАТ, заявления на л.10,18
и 27 по делото, разписка на л. 25, справка за нарушител, копие на СУМПС
№ *********, справка с рег.№ 316000-13601/03.04.2023г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и
др.
Не се спори и се установява от копие на
постановление от 15.12.2020г. по
досъдебно производство № Д 2462/2020г. по описа на РП-Плевен, че в хода на
образувано производство по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК била назначена
съдебно-графическа експертиза, от която се установило, че представеното през
2008г. копие на диплома на А.К. за завършено образование е неистинска.
Спори се по делото нищожно ли е волеизявлението
за издаване на оспорените СУМПС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по
основателността на подадения протест, съдът следва да изясни характера на
претенцията за нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните
актове, които протИ.речат на законите или на други нормативни актове са
недействителни актове. Основното разграничение на порочните актове на
администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от
степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои
случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и
се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да
породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на
административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от
който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на
адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и
съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на
липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът
на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен
предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията
за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани
в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от
изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на
същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесните СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът
следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на
МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да
управлява МПС от съответната категория.
Съгласно чл.50 от Закона за българските лични
документи българското свидетелство за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Свидетелството
за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен
документ за самоличност на български граждани на територията на Република
България.
Съгласно чл.
13 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в редакцията към датата на
издаване на СУМПС, първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС
се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: 1.
заявление по образец и приложени документи съгласно Правилника
за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС); 2. копие на свидетелството за завършена
подготовка; 3. карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от
Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) или Транспортна централна
лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); 4. удостоверение за психологическа годност
съгласно изискванията, определени в ЗДвП; 5. документ за завършен курс по оказване на
първа долекарска помощ за водачи на МПС; 6. декларация, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския
съюз; 7. копие от документ за завършено най-малко основно образование.
Измененията в
чл.13 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. са обнародвани в Държавен вестник
бр.46 от 2008г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС (№*********/15.09.2008г.) от страна на третото заинтересовано лице – 12.09.2008г. са влезли в сила.
От събраните писмени доказателства се установява по
беспорен и категоричен начин, а и не се оспорва от заинтересованото лице, че на
12.09.2008г.
А.Н.К. е представил
неистински документ за завършено образование пред органите на МВР, въз основа
на който му е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. В
тази насока са представените по делото официални писмени документи –докладна
записка рег.№ 316р-7448/21.02.2023г. и копие на постановление от
15.12.2020г. по досъдебно производство №
Д 2462/2020г. по описа на РП-Плевен, неоспорени от пълномощника на заинтересованото лице.
Последното обуславя извод, че като
официални удостоверителни документите същите се ползват с материална
доказателствена сила за съдържащите се в тях факти и обстоятелства.
След като лицето не е представило свидетелство
за завършено основно образование, каквото е императивното изискване
на чл.13, ал.1 т.7 от Наредба
№ I-157/1.10.2002 г., е налице факт с правоизключващо действие
относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е
послужило с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал неистински
официален документ, за да му бъде издадено СУМПС. Доказателства в подкрепа на
обратното включително за наличието на
образование към 12.09.2008г. от
страна на А.Н.К. не се
представиха в производството.
Същевременно съдът приема, че е налице правен интерес за искането
за прогласяване на нищожност на двете свидетелства, независимо от
обстоятелството, че това с № (№*********/15.09.2008г.е
с изтекъл срок на валидност. В тази насока съдът съобрази нормите на чл.13- 15
от Наредба №І-157/01.10.2002г. С
регламента в тези правни норми са предоставени определени права на водачите на
МПС, свързани с издаване на ново СУМПС при възстановяване на правоспособност
поради отнемане на контролните точки, подмяна на СУМПС при изтичане срока на
валидност; подмяна на стар образец СУМПС с нов; промяна в данните на водача и
възстановяване на правоспособност поради отказ от категория, както и издаване
на дубликат на СУМПС при повреждане. Във всички тези случаи водачът е длъжен да
представи старото свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от писмените доказателства по
делото – справка за нарушител и справка с рег.№ 316000-13601/23г., А.Н.К. се е
възползвал именно от правото си по чл.15, ал.1 т.1 вр. ал.2
пр.последно, като му е преиздадено СУМПС (№ *********/13.08.2018г.) след изтичане на срока на валидност на първоначално
издаденото такова.
Последното обуславя извод, че
протеста на ОП-Плевен е допустим, а по
същество и основателен. Издаването СУМПС с № *********/15.09.2008г. е при
неспазване на разпоредбата на чл. 13 т.7 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., а
това с №(№ *********/13.08.2018г.) не кореспондира с изискването на чл.15, ал.2
пр.последно от наредбата.
Допуснатите нарушения на изискванията
на чл.13 и чл.15 от Наредба №
I-157/1.10.2002г. обуславя нищожност
на волеизявлението за издаване на процесните СУМПС. Волеизявленията за издаване
на СУМПС са направени при пълна липса на правно основание, както и в
непреодолимо протИ.речие с целта на закона, посочена в чл.1 ал.2 от ЗДвП, а
именно да се опазват жИ.тът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване и да се опазва имуществото на юридическите и
физическите лица.
Ето защо и предвид посочените тежки
нарушения на материалния закон, изразяващо се в липса на законово основание за
издаване на всяко от двете СУМПС, опорочаващо волеизявлението за издаването им,
то следва да бъде прогласена нищожността им.
Воден от горното и на основание
чл.149, ал.5 вр. чл. 146 т. 4 и 5 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за нищожни волеизявленията на длъжностно лице от звено „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Плевен за издаване на свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № *********/13.08.2018г. и свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № *********/15.09.2008г., и двете на името на А.Н.К. с ЕГН **********,
адрес: ***.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/П/