Решение по дело №8106/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1060
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720108106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 08106по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба на М.К.Б. *** АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4151,74 лева – главница за стойността на топлинна енергия и 717,55 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.

В исковата молба се посочва, че за вземанията са предмет на заповед за изпълнение и изпълнителния лист, издадени  по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд. Пояснява за образувано на изпълнително дело № 415/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., което било прекратено. Изложени са доводи, че вземанията са погасени по давност.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу М.К.Б. за следните вземания: 4151,74 лева – главница за стойността на топлинна енергия и 717,55 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 18.09.2012 г., който не е подал възражение, поради което същата е влезнала в сила на 02.10.2012 г. Впоследствие е издаден изпълнителен лист от 05.10.2012 г.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 05152 от 29.11.2012 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело №*****/**** г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална агенция по приходите, с която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП, касаещи изисканата информация.

Изискана е информация от отдел „Местни данъци и такси“ към Община Перник за декларирани имоти от длъжника, както и информация от ОДМВР – Перник за регистрирани МПС – та.

По делото е приложена молба от 31.07.2014 г. на съдебния изпълнител, адресирана до Агенция по вписванията, с която налага възбрана (вписана на 06.08.2014 г.) на имот с идентификатор № *****.***.***.*.** по КККР на гр. Перник.

Представено е още запорно съобщение рег. № ***** от 24.01.2015 г., с което е наложен запор върху пенсията на длъжника.

Съставен е протокол от 23.06.2015 г. за извършен опис на движимо имущество, собственост на длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.  

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е пет години. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (02.10.2012 г.), от който момент тече петгодишният давностен срок.

Давността е прекъсната на 29.11.2012 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Давността отново и последователно е прекъсната на следните дати 06.08.2014 г. (вписването на възбраната), 24.01.2015 г. (изпращането на запорно съобщение) и 23.06.2015г. (извършването на опис на движимо имущество). Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

 Горното налага извод, че след последното прекъсване на давността на 23.06.2015г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Това означава, че давността е изтекла на 23.06.2020 г. Исковата молба е подадена на 12.12.2019 г., но на 29.07.2020г. е приключило съдебното дирене. Съгласно съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, а изтеклият период от време след подаване на исковата молба представлява факт, който следва да се отчете от съда. Важно е да се отбележи, че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, не прекъсва давността и в този смисъл следва да се вземе периода от време след подаване на иска. Това е така, тъй като същата се прекъсва по инициатива на кредитора или при признание на вземането от длъжника, каквото липсва. ПО делото не се ангажира доказателства за извършени действия от ответника, насочени към спиране или прекъсване на давността, което да е осъществено след 23.06.2015 г. или след подаване на исковата молба от длъжника. Това налага извод, че давността е изтекла към датата на приключване на съдебното дирене, поради което исковете са основателни.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Ищцовата страна е направила разноски както следва: 194,77 лева – държавна такса и 24 лева – такса за препис на изпълнително дело и 700 лева – адвокатски хонорар, т. е. следва да се присъдят разноски в размер на 918,77 лева, съответни на уважената част на исковете.  

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ наТоплофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер на  4151,74 лева – главница за стойността на топлинна енергия и 717,55 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 918,77 лева – направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 0**** по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: