МОТИВИ към присъдата по НОХД №1471 по описа на Варненския
окръжен съд за 2013г.
С обвинителен акт на ОП-Варна на Е.А.М.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК,
защото на 26.10.2011г. в село
Цонево, Варненска област, като служител в търговското дружество „Полекс"
ООД - с.Цонево, обл. Варненска на длъжността „пазач", по непредпазливост
причинил смъртта на В.Х. Мехмед чрез действия, които спадат към
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
които е нямал право да упражнява:
-
чл. 6 т. 1 от Наредба №
1/10.04.2006г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията: "Професионалното обучение за
придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията е: т.1 начално професионално обучение - за първоначално
придобиване на правоспособност;"
-
чл. 15. ал.1 от Наредба №1
от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа
с електрокари и мотокари в предприятията / чл.15 ал.1 - На лицата, успешно
издържали изпитите по чл. 11, ал. 1, обучаващата институция издава свидетелство
за правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.
Издаденото свидетелство се вписва във водената от обучаващата институция
регистрационна книга за издадените свидетелства за правоспособност/;
-
т.12 от приложение №1 към
чл. 7 т.1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / чл. 7. При
осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида
работа се изпълняват и:
Т.1.
Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в
приложение № 1;
Приложение № 1 към чл. 7, т. 1
Т.12. Не се допуска превоз
на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те
не са предвидени за тази цел от производителя. /;
- чл. 9 т.1 и 2 от Наредба №
10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари / чл.9 . За управление на кари се
допускат само:
1. правоспособни лица, които са
придобили правоспособност за
работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари;
2. оправомощени с писмена
заповед на работодателя лица. /;
- чл. 199. (1) от Наредба № 7
от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване / чл.199
ал.1 При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни
средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за
безопасно изпълнение на работата; /;
- чл.
205г ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /Чл. 205г ал.1 - Работното оборудване, предназначено за
повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания:
1. да
предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото
устройство (кабина, количка, платформа);
2. да
не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина,
количка, платформа);
3. да
предотвратява риска от удряне, премазване или притискане на работещ поради
случаен контакт с предмети или обекти;
4. да осигури безопасността на
хората, блокирани поради
произшествие в кабината, количката или платформата, и тяхното
безопасно освобождаване/;.
- чл. 206б от Наредба № 7 от
23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /
Чл. 206б (1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и
принадлежности, предназначени за тази цел.
(2) Ако работното оборудване не
е специално проектирано за
повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за
това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за
осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с
установените изисквания.
(3) По време на присъствието на
работещи на работно
оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал.
2, се изпълняват следните изисквания:
1. на пулта за управление на
оборудването през цялото време има
компетентен работещ;
2. работещите,
които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия,
намиращ се на пулта за управление;
3. в
случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите;
4. с
участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж. /;
чл. 210 от Наредба № 7 от 23
септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ Чл. 210 -
Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи
изискващата се квалификация работещи./, като направил всичко, зависещо от него
за спасяването на пострадалия В.Х. Мехмед.
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В пренията по съществото на делото, представителят на
Варненската окръжна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия.
Акцентира върху обстоятелствата от значение за индивидуализацията на
наказанието на М.. Публичният обвинител намира само смекчаващи отговорността
обстоятелства, с което обосновава искането си за размера на наказанието – между
минималния и средния размер на санкцията на чл.123 ал.4 от НК с приложение на
чл.58а от НК.
Повереникът на частния
обвинител поддържа обвинението наред с прокурора. По отношение на наказанието
предоставя индивидуализацията на съда.
Защитникът на подсъдимия
пледира при отсъствие на спор по фактическото обвинение. Тезата си
съсредоточава около разсъжденията кои точно специални правила за безопасност е
нарушил подзащитния му и каква е причинно-следствената връзка между тези
нарушения и настъпилия съставомерен резултат. По отношение на
индивидуализацията на наказанието
ангажира теза за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, което му дава основание да
претендира наказание “Пробация”.
В последната си дума подсъдимият изразява
съжаление за случилото се.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
Търговското дружество “Полекс”ООД имало за основен
предмет на дейност обработка на дървесина и изработване на паркет. Базата на
предприятието била разположена в с.Цонево, Варненска област. Дружеството е един
от малкото работодатели в това населено място.
На 01.04.2002г. В.Х. Мехмед бил назначен на длъжност
„ел. техник" в „Полекс" ООД. Редовно бил провеждан инструктаж относно
здравословните и безопасни условия на труд, включително и на 07.10.2011г.
За
безопасните условия на труд в предприятието отговаряла св.Юмия Кямил Тя
съвместявала две длъжности - „технически изпълнител офис" и „завеждащ
охрана на труда".
Подс. Е.А.М. също бил
назначен в “Полекс”ООД, считано от
25.10.2011г. на длъжност „пазач" /трудов договор № 2943/25.10.2011г./. Той
бил запознат с длъжностната си характеристика и в първия си работен ден –
25.10.2011 година, инструктиран за спазване на правилата за безопасност и
здраве при работата във фирмата.
На
26.10.2011г. в 16:30 ч. започнала нощната смяна на подс. М.. Той имал
задължението да пази цех № 1 и
прилежащата територия към него.
Около 19:30 ч. на 26.10.2011г.
пострадалият В. Мехмед помолил подс.Е.М. за помощ. Подсъдимият приел, напуснал
охранявания цех №1 и отишъл в цех № 2 /отново в двора на базата на “Полекс”ООД/
Двамата влезли в котелното помещение. Пострадалият В. Мехмед извършил проверка
на данните в компютърната система, управляваща сушилния процес. След това взел
инструменти - клещи и отвертка, и тръгнал към цех № 2. Подсъдимият го
последвал. В цех №2 бил съхраняван мотокар „BALKANCAR", производство на KM "REKORD" –PLOVDIV. Експлоатацията му се
обезпечавала от св.Мустафа.
Подс.Е.М. не бил
правоспособен да управлява и борави с такъв тип транспортна подемна техника.
Въпреки това той се съобразил с настояването на пострадалия Мехмед и привел
мотокара в работен режим, после го позиционирал пред най-дясната сушилна камера.
Подс. М. дръпнал една от ръчките на мотокара, при което включил светлините.
Двамата – подсъдим и пострадал, поставили дървен палет на виличните рогове на
кара. В нарушение на правилата за безопаснасност при височинна работа,
пострадалият В. Мехмед се качил върху палета, без да използва лични предпазни
средства и задължителното работно оборудване. Поискал от подсъдимия да го
издигне на височината на намиращите се в камерата палети с дъски. Пострадалият искал
да стъпи върху тях и да извърши ел .ремонт на таванно съоръжение, част от
сушилната инсталация.
Подсъдимият започнал да
повдига с мотокара пострадалия, който бил стъпил на поставения върху виличните
рогове палет. Към двамата се присъединил и св.Мустафа Фикри Осман - огняр в
котелното помещение, който наблюдавал отстрани техните действия. Височината, на
която пострадалият В. Мехмед казал на подс. Е.М. да спре повдигането била на
около 2.50 метра до 3.00 метра от нивото на земята. Подсъдимият спрял
повдигането на виличните рогове на мотокара и го изключил. В момента, в който подсъдимият
слязъл от мотокара, пострадалият В. Мехмед
загубил равновесие и паднал на земята. Първо ударил лявата част на
главата си, а след това и лявата част на тялото.
В
резултат на падането В. Мехмед получил тежка черепно-мозъчна травма
несъвместима с живота. Подс. Е.М. позвънил на телефон № 112 и уведомил за
случилото се, като поискал спешна медицинска помощ.
Пристигналият
медицински екип транспортирал В. Мехмед в болницата. На 30.11.2011г. той
починал вследствие на полученото при падането тежко и несъвместимо с живота
травматично увреждане.
Според
заключението на СМЕ № 213/2011 г. на Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ
„Света Анна"АД - Варна, при аутопсията на В. Мехмед се установили -
контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол, контузия на хипофизата,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, десностранен субдурален
хематом, счупване на черепния покрив и черепната основа, счупване на 1-во -
10-то леви ребра, коронаросклероза, аортосклероза, миокардиосклероза,
фрагментация на микрофибри, оток на мозъка, венозен застой във вътрешните
органи, кръвонасядания по меките обвивки на главата, кръвонасядане по клепачите
на лявото око, кръвонасядания и ожулване по гръдния кош и по долните крайници,
състояние след оперативна интервенция по повод евакуация на десностранен
субдурален хематом. Причината за смъртта на В. Мехмед е тежка черепно-мозъчна
травма, представена от контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и
развилият се десностранен субдурален хематом в обем около 200мл. Всички описани
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Същите биха могли да бъдат получени при падане от височина, удар на главата в
лявата теменно слепоочна област, лявата повърхност на гръдния кош, лявата
половина на тялото в неравности на подлежаща настилка. Всички травматични
увреждания са получени приживе, които личи от установените кръвонасядания.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и
настъпилата смърт. Не са установени травматични увреждания, които да не могат
да се обяснят с падането.
В
досъдебното производство е била изготвена и СМЕ № 39/2013г. на Катедра по
Патоанатомия при МУ – Плевен. Според заключението причината за смъртта на В.
Мехмед е тежката черепно-мозъчна травма - счупване на слепоочната и теменната
кост отляво и на черепната основа в средна лява черепна ямка, кръвоизлив под и
между мозъчните обвивки, контузия на мозъка и мозъчния ствол, като уврежданията
са от характер, несъвместим с живота. Най-вероятният механизъм на причиняване
на травмите бил - първичен контакт на тялото с повърхността, върху която е
паднало в областта на лявата странична повърхност на главата /теменно-слепоочно/
и последващо падане на лявата страна на тялото. Кръвонасяданията и охлузванията
по гърба вероятно са получени при контакт на тялото с предмети /повърхности/
при падането. При микроскопското изследване се установил тежък оток на мозъка с
разпад, миокардиосклероза, бактериален миокардит, исхемични изменения на
миофибрите, серозно-гнойна пневмония, мастна дистрофия на черен дроб. Вещите
лица не установили травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с
падането. Резултатите от контролното проучване на пато-хистологичните препарати
не е показало данни за пресен миокарден инфаркт, както и за стар масивен такъв.
Намерена била дребноогнищна миокардиосклероза /пръснати в сърдечния мускул
ограничени разраствания на съединителната тъкан/ - резултат на непълноценно
кръвоснабдяване от атеросклеротично променените съдове. Същите са описани като
обичайна находка с напредване на възрастта. Всички остри болестни промени,
основно миокардита и серозно-гнойната пневмония са се развили след травмата и са
причинно свързани с нея. На основа на хистологичните изследвания обосновано
може да се допусне, че при В. Мехмед е настъпила мозъчна смърт наскоро след
постъпване в лечебното заведение. Неподвижността, изкуствената вентилация,
контузията на белите дробове, контузията на мозъка и мозъчния ствол са
благоприятстваща основа за развитие и разпространение на инфекции. В
представените документи - история на заболяването на В. Мехмед в оригинал няма
поставена диагноза „инфаркт". Контролното проучване на електрокардиограмата
също не е дало данни за наличие на инфаркт. Не е отразена и лобарна пневмония.
В заключение на СМЕ № 39/2013г. на Катедра по Патоанатомия при МУ - Плевен е
посочено, че смъртта на В. Мехмед е била непредотвратима, което се предопределя
от тежестта на черепно-мозъчната травма, резултат както на прекия удар в
теменно-слепоочната лява област на главата, така и на тежкото общо състояние на
мозъка /т.нар „инерционна травма"/, довело до пръснати кръвоизливи в
мозъка и мозъчния ствол, масивен субдурален кръвоизлив от 200мл., дислокация на
мозъка. Описаните усложнения са се появили вследствие травмата, като смъртта би
настъпила и без тяхното развитие.
Горната фактическа
обстановка се установява посредством
самопризнанията на подсъдимия и подкрепящите ги доказателства от
досъдебното производство – показания на св.св. Осман, Исмаил, Мурат, Мустафа,
Хюсеин, Челик, Иванова, А., Кямил, Соякова, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, заключения на СМЕ, писмени документи от
проверката във връзка с обявената трудова злополука, трудови договори, длъжностни характеристики и пр.
При формиране на решението
си съдът взе предвид следното:
Безспорни за предмета на
доказване по настоящото дело са смъртта на пострадалия Мехмед, начинът по който
тя е била предизвикана и биологичните причини за настъпването на леталния
изход.
На процесната дата
пострадалият е бил на работа заедно с подсъдимия в производствена база на
“Полекс”ООД. Мехмед е изпълнявал задълженията си на ел.техник, вменени му от
съответната длъжностна характеристика /т.1, л.80 и сл. от д.пр./.
Подсъдимият е бил длъжен да
охранява цех №1 на производствената база на “Полекс”ООД. Пряката му цел е била да следи да не се допускат
кражби, злоупотреби и разхищения, да няма работници след края на работното
време /т.т.1.4, .16 от длъжностна
характеристика л.87, т.1 от д.пр./. Подсъдимият своеволно е напуснал
охраняваната територия, като се е съгласил да окаже помощ на пострадалия
Мехмед. Съдът изрично отбелязва, че подсъдимият не е имал правоспособност за
управление на товароподемни машини. Въпреки това е привел в движение мотокар и
е изпълнил указанията на пострадалия, като поставил палет върху виличните
рогове, а самият Мехмед се качил и бил издигнат приблизително на 3 метра
височина.
Пряк очевидец на описаните
действия е станал св.Осман /протокол за разпит л.34, т.1 от д.пр./. В
показанията си той сочи “Видях, че Е. намества мотокара пред средната колона от
палети. На рогата на мотокара имаше дървен палет – празен...Тогава В. се качи
на палета, който беше на рогата на мотокара и каза на Е. да го вдига нагоре. Е.
започна да го вдига, така както В. стоеше прав на дървения палет... След като В.
извика на Е. да спре, последният угаси мотора и слезе от него. В този момент
видях, че В. е във въздуха, след което той се строполи от другата дясна страна
на мотокара и остана да лежи на лявата си страна”.
Чрез
заключението на СМЕ за аутопсия и допълнителната СМЕ се установява причината за
смъртта на Мехмед и пряката й връзка с травмата от височинното падане.
Доказателствата
в д.пр. категорично установяват, че подсъдимият не е притежавал специалната
квалификация да управлява мотокар /изисквана от чл.210 от Наредба №7/23.09.1999
година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работно оборудване/. Съобразно посоченият
регламент, товароподемното съоражение представлява самоходно работно
оборудване. Управлението на такова оборудване е правнорегламентирана дейност,
тъй като за нейното упражняване се изискват специални знания, проверени и
удостоверени с разрешение за правоспособност. Управлението на товароподемното
съоражение е източник на повишена опасност, тъй като дори при най-малкото
незнание на детайлите на занятието се създава опасност за живота и здравето на
други лица.
Минималните
изисквания за безопасни условия на труд на работните места и при използването
на работно оборудване са регламентирани в Наредба №7 от 23.09.1999 година
/Наредбата/. Чл.206б от Наредбата
въвежда категоричното изискване повдигането на хора да се осъществява със
специално работно оборудване, а в изключителни случаи то да се ползва само при
взети мерки за осигуряване безопасността на работещите.
На
процесната дата подсъдимият не е взел никакви мерки за осигурявване
безопасността на пострадалия Мехмед. На първо място подсъдимият М. като неправоспособен е попадал
извън кръга на лицата по чл.206б ал.3 т.1 от Наредбата, като не е имал право
изобщо да застава зад пулта на управление на товароподемното съоражение.
Подсъдимият не е бил назначен на длъжност, свързана с управление на мотокара,
поради което не е бил инструктиран за безопасните условия на труд.
Постарадалият е бил без работно оборудване, поради което повдигането му е било
забранено от нормата на чл.206б ал.1 от Наредбата. Съдът приема за категорично,
че подсъдимият М. не е познавал
правилата за безопасност при извършването на правнорегламентираната дейност по
използване на работно оборудване – елемент от обективния състав на
престъплението по чл.123 от НК. Следва да се има предвид, че се касае до
елементарни правила. В конкретния случай поставянето на празен палет върху
виличните рогове на мотокар е предполагало пълна невъзможност за създаване на
здрава основа, върху която пострадалият да стъпи, за да извърши ремонтни
дейности на близо 3 метра височина. Дори най-малкото отклонение на тежестта от
нейнния център е създавало реална опасност за сигурността на Мехмед.
Подсъдимият е субект на
престъпление по чл.123 ал.2 от НК, защото непознаването на правилата за
безопасност на предметната дейност не го освобождава от наказателна отговорност
/Р 811-1972-ІІІ н.о./.
Между допуснатите нарушения на правилата за безопасност и смъртта на Мехмед
съществува пряка причинно-следствена връзка. При изпълнение на всички позитивни
изисквания за осигуряване на безопасност при извършваните повдигачни работи не
би се стигнало до настъпилия общественоопасен резултат. Настоящият състав констатира,
че принос за настъпване на този обществеоопасен резултат има и самия пострадал.
В. Мехмед е имал дългогодишен опит и квалификация при изпълнение на работата на
ел.техник. Същият е бил многократно инструктиран относно изискванията за
здравословните и безопасни условия на труд. Въпреки нормативните регламенти,
пострадалият сам е инициирал участието на подсъдимия в непозната за него
дейност. Пострадалият очевидно се е предоверил на професионаланта си
компетенция, като не е счел за нужно да разполага със сигурни средства за
запазване на здравето си. С поведението си постардалият е станал причина за
нарушаване на комуникацията с работещия на пулта неправоспособен М.. В този
смисъл съдът счита, че е налице съпричиняване на общественоопасния резултат от В.
Мехмед.
След деянието подсъдимият е направил всичко обективно възможно за
предотвратяване смъртта на пострадалия. Потърсил е спешна медицинска помощ,
оказал е физическо съдействие.
От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо и е резултат от нарушение на горецитираните норми и
правила за безопасните условия на труд, като подсъдимият е нямал право да
извършва предметната правнорегламентирана дейност, представляваща и източник на
повишена опасност.
Настоящият състав на съда не
намери, нарушенията на следните специални правила да са в причинно-следстевна
връзка с настъпилите общественоопасни последици, а именно на:
-чл.
6 т. 1 от Наредба № 1/10.04.2006г. за придобиване или признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията:
"Професионалното обучение за придобиване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията е: т.1 начално професионално обучение -
за първоначално придобиване на правоспособност;"
-
чл. 15. ал.1 от Наредба №1
от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа
с електрокари и мотокари в предприятията / чл.15 ал.1 - На лицата, успешно
издържали изпитите по чл. 11, ал. 1, обучаващата институция издава свидетелство
за правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.
Издаденото свидетелство се вписва във водената от обучаващата институция
регистрационна книга за издадените свидетелства за правоспособност/;
-
т.12 от приложение №1 към
чл. 7 т.1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / чл. 7. При
осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида
работа се изпълняват и:
Т.1.
Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в
приложение № 1;
Приложение № 1 към чл. 7, т. 1
Т.12. Не се допуска превоз
на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те
не са предвидени за тази цел от производителя. /;
- чл. 9 т.1 и 2 от Наредба №
10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари / чл.9 . За управление на кари се
допускат само:
1. правоспособни лица, които са
придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа
с кари;
2. оправомощени с писмена
заповед на работодателя лица. /;
- чл. 199. (1) от Наредба № 7
от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване / чл.199
ал.1 При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни
средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за
безопасно изпълнение на работата; /;
- чл.
205г ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /Чл. 205г ал.1 - Работното оборудване, предназначено за
повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания:
4. да
предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото
устройство (кабина, количка, платформа);
5. да
не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина,
количка, платформа);
6. да
предотвратява риска от удряне, премазване или притискане на работещ поради
случаен контакт с предмети или обекти;
4. да
осигури безопасността на хората, блокирани поради
произшествие в кабината, количката или платформата, и тяхното
безопасно освобождаване/;.
След оценка на доказателствата по делото при
изискванията на чл.14 от НПК, съдът призна подсъдимия М. за виновен в извършването на
престъпление по чл.123 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на 26.10.2011г. в село
Цонево, Варненска област, като служител в търговското дружество „Полекс"
ООД - с.Цонево, обл. Варненска на длъжността „пазач", по непредпазливост
причинил смъртта на В.Х. Мехмед чрез действия, които спадат към
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
които е нямал право да упражнява:
- чл. 206б от Наредба № 7 от
23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /
Чл. 206б (1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и
принадлежности, предназначени за тази цел.
(2) Ако работното оборудване не
е специално проектирано за
повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за
това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за
осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с
установените изисквания.
(3) По време на присъствието на
работещи на работно
оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал.
2, се изпълняват следните изисквания:
1. на пулта за управление на
оборудването през цялото време има
компетентен работещ;
5. работещите,
които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия,
намиращ се на пулта за управление;
6. в
случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите;
4. с
участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж. /;
чл. 210 от Наредба № 7 от 23
септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ Чл. 210 -
Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи
изискващата се квалификация работещи./, като направил всичко, зависещо от него
за спасяването на пострадалия В.Х. Мехмед.
Съдът оправда подсъдимия по обвинението да е
нарушил разпоредбите на чл. 6 т. 1 от Наредба №
1/10.04.2006г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията,чл. 15. ал.1 от Наредба №1 от 10 април
2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията, т.12 от приложение №1 към чл. 7 т.1 от
Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари/, Т.1. Специфичните
изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в приложение №
1;Приложение № 1 към чл. 7, т. 1, Т.12, чл. 9 т.1 и 2 от Наредба № 10 от 7 декември
2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари/, чл. 199. (1) от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, чл. 205г ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, по изложените по-горе в настоящите мотиви
съображения.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът
оцени степента на обществена опасност на деянието и личната им обществена
опасност, като установи следното:
Касае се за престъпление с висока степен на обществена
опасност предвид тежкия вредоносен резултат – смърт на мъж в работоспособна възраст, полагал активна грижа
за семейството си.
Личната обществена опасност на подс.М. е ниска. На първо
място следва да се отбележи, че подсъдимият не е осъждан. Той се ползва с много
добра характеристика по месторабота. Работодателят е посочил, че подсъдимият е
скромен, безупречен в изпълнение на служебните си задължения, колегиален и
дисциплиниран /л.31 от делото/. В кориците на делото не се съдържат факти за
предходни противообществени прояви.
При това положение съдът
прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи изцяло при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието
съдът взе предвид и съпричиняването на общественоопасния резултат от
пострадалия В. Мехмед. За справедливо
съдът прие наказание към минималния размер на санкцията от закона - четири месеца и половина лишаване от свобода
/сто тридесет и пет дни/.
Не е налице основание за
приложението на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
на М. обстоятелства, нито пък изключително от същото естество. Съдът изрично отбелязва, че извън допуснатите
нарушения на специалните правила, имащи отношение към предметното престъпление,
подсъдимият е допуснал и други нарушения на правилата за безопасност, които се
отчетоха при индивидуализация на наказанието.
Съдът редуцира наложеното
наказание по реда на чл.58а от НК и наложи на подс.М. наказание от три месеца
лишаване от свобода /деветдесет дни/.
Съдът констатира, че са налице материалноправните
предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК с минимален изпитателен срок. Позитивните данни за личността на подсъдимия
/с акцент върху трудовото му поведение/, дават основание на съдът да приеме че
в условията на обществото би се постигнала индивидуалната и генерална цел на
наказателната отговорност. Постигането на генералната цел на наказанието се
гарантира от престоя на подсъдимия сред колектива, чийто член е бил и
пострадалия Мехмед. Настъпилият вредоносен резултат и наложеното наказание за
него категорично ще въздържат останалите, полагащи опасен труд от безотговорно
отношение към правилата за безопасност. Наказанието ще действа поправително и
върху личността на подсъдимия. Бъдещото
му поведение ще бъде поставено под условие – при извършване на ново правонарушение
да изтърпи и отложеното наказание. Съдът счита, че това от своя страна ще
мотивира подсъдимия към стриктно спазване на правилата за поведение в
обществото и законите в страната.
На основание
чл.189 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: