РЕШЕНИЕ
№ 1010
гр. Кюстендил, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520102328 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕЛ. ПР.“ ***, ЕИК
******, чрез адв. Х., срещу Р. Б. С., ЕГН *********.
В исковата молба е изложено, че между страните са съществували
облигационни отношения по продажба на електроенергия, регулирани от
Общи условия, които са общоизвестни и публикувани в периодичния печат
по см. на чл. 98а от ЗЕ. Ищецът твърди, че в периода 21.12.2021 г. –
21.04.2022 г. е доставял електрическа енергия, за имот – в гр. К., кв. „З.“ бл.
**, вх, *, ап. **, с клиентски номер *********, за която ответникът не е
плащал сумите по фактури. Описаните по-горе задължения били ликвидни и
изискуеми, тъй като съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ,,Ел. Пр." *** продължителността на
периода за плащане е 10 (десет) дни, като в този срок ответникът не е
заплатил дължимите суми. За горепосочените суми ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 1037/2022 г. на
КРС, като заповедта е бил връчена чрез залепване. Искът е в изпълнение на
указанията на съда.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че Р. Б.
С., ЕГН ******, с електроснабден имот в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх. *, ап. **, с
клиентски номер *******, му дължи суми за периода 21.12.2021 г. –
21.04.2022 г.:
1. Главница в размер на 159,54 лева /сто петдесет и девет лева и
петдесет и четири стотинки/ с ДДС, за която е издадена фактура No
********* на 31.01.2022г., и мораторна лихва върху посочената главница за
1
периода на забава от 15.02.2022г. до 30.05.2022г. в размер на 4,70 лева
/четири лева и седемдесет стотинки/;
2. Главница в размер на 176,39 лева /сто седемдесет и шест лева и
тридесет и девет стотинки/ с ДДС, за която е издадена фактура No *********
на 28.02.2022г. и мораторна лихва върху посочената главница за периода на
забава от 15.03.2022г. до 30.05.2022г. в размер на 3,72 лева /три лева и
седемдесет и две стотинки/;
3. Главница в размер на 168,11 лева /сто шестдесет и осем лева и
единадесет стотинки/ с ДДС, за която е издадена фактура No ********* на
31.03.2022г. и мораторна лихва върху посочената главница за периода на
забава от 15.04.2022г. до 30.05.2022г. в размер на 2,14 лева /два лева и
четиринадесет стотинки/;
4. Главница в размер 34,52 лева /тридесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/ с ДДС, за която е издадена фактура No ********* на 30.04.2022г. и
мораторна лихва върху посочената главница за периода на забава от
17.05.2022г. до 30.05.2022г. в размер на 0,13 лева /тринадесет стотинки/;
5. Законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението съда по частно гражданско дело No 20221520101037 по описа на
VII граждански състав, Районен съд Кюстендил - до окончателното й
изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, в
настоящото исково производство, както и разноски, направени в рамките на
производството по частно гражданско дело No 20221520101037 по описа на
VII граждански състав, Районен съд Кюстендил, в размер на 100 /сто/ лева, от
които 75 /седемдесет и пет/ лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 25
/двадесет и пет/ лева държавна такса.
Постъпил е отговор на искова молба от назначения особен представител
на ответника, в който е посочено че искът е допустим, по отношение на
основателността му ще вземе становище след преценка на доказателствата по
делото. В съдебно заседание заявява, че искът е неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 98а от ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия между
него и ответника, притежаващ качеството собствени или ползвател на имота;
че е доставил електрическа енергия в твърдените количества; че за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание с
чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
2
1. С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на
специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство.
Видно от приложеното ч.гр.д. заповедният съд е дал указания на заявителя да
предяви иск. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на
вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни
на предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 ГПК. Поради
изложеното претенцията се възприема за допустима.
2. По делото е установено, че процесният имот, намиращ се на адрес: гр.
К., кв. „З.“, бл. **, вх. *, ап. ** е бил електроснабден, с клиентски номер №
**********.
4. По въпроса налице ли е облигационно отношение между страните по
продажба на електрическа енергия:
За да има едно лице качеството потребител на електрическа енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия
за имота по смисъла на Закона за енергетиката, при спазване на чл. 98а от ЗЕ;
2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана електрическа енергия, да е собственик или вещен ползвател на
имота.
Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия
продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.
4 от законовия текст. Страните не спорят, че общите условия са били
публикувани, влезли са в сила и ответникът не е подал възражение срещу тях.
Клиента на електрическа енергия трябва да притежава качеството на
собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови
нужди – по аналогия на приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. по отношение на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този извод следва
и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за
битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си – така Решение № 3 от 4.01.2023 г. на ОС - К. по в. гр. д. №
594/2022 г.
В разглеждания случай, видно от представените с исковата молба
писмени доказателства, а именно заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди № **********/12.11.2018 г. ответникът Р. Б. С. е
подал цитираното заявление, във връзка с процесния имот, като основание за
3
ползването на имота е посочил договор за наем, представена е и декларация
от наемодател при пререгистрация от същата дата от собственика на имота Б.
М. Г., с която е декларирал, че е съгласен Р. Б. С. да бъде потребител, който
упражнява правата и задълженията по потребяване на електрическа енергия
за имота. Ответникът чрез особения си представител не е оспорил качеството
на ползвател на имота. Воден от горното, съдът намира, че Р. Б. С. притежава
качеството потребител на електрическа енергия.
Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа
енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е
необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответникът се
явява битов клиент на електрическа енергия за битови нужди съгласно пар. 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ във вр. с чл. 98а от ЗЕ.
5. Според така представените и приети като доказателство по делото
ОУ, продавачът, в лицето на ищцовото дружество, се задължава да продава
при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация
електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от
продавача, а потребителят на ел. енергия според чл. 13, т.1 от ОУ поема
насрещното задължение да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ел. П.“ ***, и по специално в чл. 19, ал.2, е предвиден и периода,
в който потребителя на ел. енергия следва да извърши плащането на
задължението си, а именно продължителността на периода за плащане е 10
/десет/ дни.
При преглед на представените по делото фактури и вземайки предвид
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
Р. Й., настоящият съд достига до извода, че същите са издадени в
съответствие с общите условия на дружеството доставчик, като имат и
необходимото съгласно последните съдържание. Съдът намира, че съдебно-
счетоводната експертиза е отговорила в пълна степен на поставените
въпроси, изготвена коректно и обективно от вещото лице. Вещото лице е
посочило, че във фактурите съдържат всички необходими реквизити,
осчетоводени са и са включени в дневниците по ДДС за съответния период.
Освен последното, от ССчЕ се установява, че по процесните фактури не е
постъпвало плащане от страна на длъжника. Във фактирите са посочени
количествата доставена и потребена електроенергия за всеки отчетен период,
като фактурите са издадени въз основа на показанията на електромерa.
В тази връзка липсват данни или конкретно възражение на ответника,
които да поставят под съмнение надлежното отчитане и фактуриране на
съответните количества електроенергия. По тези съображения съдът намира
за доказано, че фактурираните от жалбоподателя количества електроенергия
действително са били доставени и съответно потребени в обекта.
4
6. По делото бе доказано, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към
обекта, поради което съдът намира, че за ответника е възникнало задължение
да заплати стойността й.
Съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза по
задължението на ответника по процесните фактури е в общ размер на 538,56
лв. – главница и 10.69 лв. – обезщетение за забава, както следва: по фактура
No ********* от 31.01.2022г. - главница в размер на 159,54 лева и мораторна
лихва за периода на забава от 15.02.2022г. до 30.05.2022г. в размер на 4,70
лева; по фактура No ********* от 28.02.2022г. - главница в размер на 176,39
лева и мораторна лихва за периода на забава от 15.03.2022г. до 30.05.2022г. в
размер на 3,72 лева; по No ********* от 31.03.2022г. - главница в размер на
168,11 лева и мораторна лихва за периода на забава от 15.04.2022г. до
30.05.2022г. в размер на 2,14 лева; по No ********* от 30.04.2022г. - главница
в размер на 34,52 лева и мораторна лихва в размер на 0,13 лв. за периода
17.05.2022 г. – 30.05.2022 г.
Следователно исковете за главница и мораторна лихва ще бъдат
уважени изцяло, в претендирания размер.
7. По разноските:
Съобразно изхода на спора ищецът има право да му бъдат присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представен е списък с разноски
по чл. 80 от ГПК, който не е оспорен от ответника. На ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, в общ размер на 955
лв. от които- 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 75,00 лв. държавна
такса, 200 лв. възнаграждение за особен представител, 200 лв.
възнаграждение за ССЧЕ и разноски в заповедното производство, в общ
размер на 100 лв. от които- 25 лв. държавна такса и 75 лв. адвокатско
възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника,
че адвокатското възнаграждение е завишено, е неоснователно, същото е в
минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На ответника не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Б. С., ЕГН *****,
ДЪЛЖИ на „ЕЛ. ПР.“ ***, ЕИК ******, следните суми: 538,56 лв. (петстотин
тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) – главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия в периода 07.10.2021 г. – 05.02.2022 г.,
начислявана за електроснабден имот, находящ се в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх. *,
ап. **, с клиентски номер **********, и 10.69 лв. (десет лева и шестдесет и
девет стотинки) – обезщетение за забава, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 08.06.2022 г., до
5
окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1037/2022 г. на КРС.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН *******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛ. ПР.“ ***,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 955 лв. (деветстотин
петдесет и пет лева) разноски в исковото производство и 100 лв. (сто лева)
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6