Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
От
|
21.04.2021г |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІІ-ти граждански
|
състав |
В публичното заседание на 21.04.2021г
в следния състав:
|
Председател |
ПЕНКА П. ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
|
|||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ПЕТРОВА |
||||||||
|
гражданско |
дело № |
351 |
по описа на съда за |
2021 |
година. |
|||
Въз основа на събраните доказателства, съдът
Р Е Ш И :
НАЛАГА на основание чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН следните
мерки за защита:
„ЗАДЪЛЖАВА М.Я.Г., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.Р.М., ЕГН **********“, за срок от 18/
осемнадесет/ месеца.
„ЗАБРАНЯВА на М.Я.Г., ЕГН **********, да приближава
на по-малко от 50м пострадалата К.Р.М.,
ЕГН **********, жилището ѝ
находящо се в гр. Роман, ул. „Бачо Киро" № 18А, както и местата за
социални контакти и отдих на молителката“ за срок 18/ осемнадесет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.15
ал.2 ЗЗДН заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие.
ОТХВЪРЛЯ иска
за налагане на мерки за защита по отношение на детето **, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Я.Г., ЕГН **********, да заплати на К.Р.М., ЕГН **********, сумата от 242,50лева, представляваща
направени деловодни разноски за първата инстанция за уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К.Р.М., ЕГН ********** да заплати на М.Я.Г., ЕГН **********, сумата от
200лева, представляваща направени деловодни разноски за първата инстанция за
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Я.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН да заплати в полза Държавата ГЛОБА в размер на 200лв/двеста лева/.
ОСЪЖДА М.Я.Г.,
ЕГН **********, да заплати
държавна такса в полза на МРС в размер на 30/тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВрОС в 7 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
К.Р.М.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, лично и като майка и законен представител
на **,ЕГН **********, родена на ***г., в Република Италия, със същия настоящ
адрес, е подала молба с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН против М.Я.Г.,
постоянен адрес:***.
Молителката
твърди, че с ответника са били във фактическо съпружество, от което
съжителстване страните имат родено едно дете **. Преди повече от една година ответникът ги изоставил заедно с дъщеря им в Италия. В
настоящата молба излага данни, че след завръщането им през м.февруари в
България ответникът упражнява психически тормоз върху нея и дъщеря ѝ,
като посочва че последните случаи са от 11 и 12 март. На 11 март ответникът след като е получил исковата молба
по заведеното от нея дело за родителски права и издръжка, отишъл пред дома
ѝ в гр.Роман към 16.30 часа. По негова молба извела детето, а той го разпитвал
и го накарал да отиде да целуне жена му. Заплашвал молителката с физическа саморазправа. Всичко
това много стресирало детето, което станало неспокойно и през нощта не спало добре. Заплашил
молителката със саморазправа, ако не му дава да вижда детето всеки ден. На 12
март ответникът ходил в детската градина
по обяд да вземе детето, като е създал проблеми на детските учителки. Нарушил е
режима на детето, влязъл е в спор с учителките. Те са се принудили да допуснат
да се срещне с детето. Във връзка с този случай зам.-директорката на градината ѝ казала, че след като има
такива проблеми, детето не трябва да посещава детската градина. Заплашвал и
персонала в детската градина, от което детето отново било стресирано.
Ответникът
оспорва изложената обстановка и излага своя версия за събитията, случили се на 11
и 12 март 2021г. Според изложеното в отговора не е извършвал акт на домашно
насилие спрямо ищцата К.Р.М. и **, която е негова дъщеря. Не оспорва, че на 11.03.2021г
е бил пред дома на К.Р.М., за да посети дъщеря си **. За тази среща е потърсил
съдействието на ДСП Мездра ИРМ Роман. Срещата между него и детето е станала в
присъствието на 10-12 човека. На 12.03.2021г е посетил градината, която
посещава дъщеря му и е поискал да види детето за да му даде едни маратонки. Среща с детето му разрешили
учителките на детската градина, които присъствали на срещата. По няколко
часа е виждал детето и на 13 и 14 март
със съгласието на майката.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства и е представена декларация по чл.9
ал.3 ЗЗДН, с която молителката К.Р.М. е декларирала, че тя и дъщеря ѝ **
на 11 и 12 март 2021г са били обект на домашно насилие, оказано ѝ от М.Я.Г..
От РУ “Полиция” гр.Роман е изискана справка за
образувани преписки по сигнали на молителката против М.Я.Г.. От изпратеното
писмо е видно, че няма регистрирани такива преписки от 2017г до настоящия
момент.
От РП Враца,
ТО-Мездра по искане на молителката е изискана и преписка №2151/2020г. , която е
образувана по жалба, депозирана от Л. Р.М. - сестра на молителката против М.Я.Г.
за това, че последния в телефонен разговор се е заканил на нея и семейството
ѝ и да ги изгори живи. След извършени проверки на М.Я.Г. е съставен
протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР и прокуратурата е отказала да
образува досъдебно производство.
От
страна на ответника е представен отговор на ДСП Мездра по повод негова
молба №ДК/Д-ВР-М-035/ от 01.03.2021г., с
която ДСП Мездра уведомява лицето за начините
за контакти с детето. Представена е и жалба, депозирана от него пред ДСП
Мездра на 17.03.2021г по повод депозирана
молба за оказване на съдействие
да вижда детето ** в присъствието на социален работник, с оглед издадената
заповед за защита по чл.18 от ЗЗДН.
От ДСП
Мездра е постъпил изискания социален доклад.
В същия е отразено, че на 01.03.2021 г. в ОЗД при ДСП Мездра е получена
жалба от М.Я.Г. с вх. № ДК/Д-ВР-М-035/01.03.2021г., в която е отправена молба
за съдействие от служителите на ДСП Мездра, за да посети адреса в гр. Роман,
където живеят детето М. с майка си и да се срещне с него, тъй като по негови
думи майката К.М. не позволява срещи. В тази връзка на 04.03.2021г. е проведена
среща с К.Р.М. и детето **, на която среща майката е заявила, че за напред няма
нищо против бащата да идва да се вижда с М. в подходящо за детето време.
На
10.03.2021 г. е изпратен отговор до М.Я.Г., в който той е информиран, че ОЗД
при ДСП Мездра остава на разположение за съдействие за среща с детето му.
На
12.03.2021 г. в късния следобед, по повод искане на съдействие от страна на
бащата М.Г., е организирана среща в ОЗД при ДСП Мездра/ИРМ Роман, на която са
присъствали двамата родители и детето М.. По време на срещата двамата родители
са постигнали съгласие, бащата да взема детето за определени часове, след
предварителна уговорка по телефона със сестрата на К.М., като вземането и
респективно връщането на детето да става пред сградата на Община Роман. В тази
връзка, М. е взел детето си М. в събота /13.03.2021 г./ за около 3 часа и неделя
/14.03.2021 г./ за около 4 часа.
На
18.03.2021 г. служители на ОЗД при ДСП Мездра посетили ДГ "Зора", по
повод събиране на информация относно описания в исковата молба случай от
12.03.2021г. В доклада е отразено, че
Госпожа Веска Христова - главен учител К. е информирала социалните
служители, че на 12.03.2021г. е забранила категорично на М. да се срещне с
детето си, но по-късно се е обадила майката, която е дала съгласие детето да се
види с баща си. В доклада е отразено, че г-жа Веска Христова е информирала
детето М., че баща й е отвън и и то много се е зарадвало. Когато е видяло баща
си, го е прегърнало силно.
По
данни на служителя в ДГ "Зора", бащата не е бил конфликтен,
агресивен, настъпателен и скандален. Единствената му молба е била да си види
детето. Това е било и единственото му посещение в детската градина.
Служителите
на ДГ "Зора" не потвърждават думите на молителката, че "зам.
директорката била казала, че след като има такива проблеми, детето не трябва да
посещава детска градина".
Според
социалния доклад детето М. е привързано и към двамата си родители. Често търси
близостта и присъствието на своята майка, която към момента полага основни
грижи за него. Детето не е било стресирано от срещите с баща си, а по скоро е
изпитало задоволство и радост от тези срещи.
В
съдебно заседание е представен и устен
протокол от 28.11.202г на легион на
полицията в Калабрия, управление Вилапиана Скало относно подадена жалба от К.М. във връзка с извършено
от ответника домашно насилие спрямо нея на 27.11.2020г.
По
делото са разпитани трима свидетели –двама посочени от молителката и един,
посочен от ответника. Св. Л. М. - сестра на молителката, твърди, че М. лично я
заплашил, че ще изгори цялото семейство и тя ще бъде първата, а той ще изпрати
клип на сестра ѝ как гори. По този повод е подал жалба в гр. Мездра в
прокуратурата. Потвърждава, че ответникът към средата на месец март се е явил
заедно със жена си и още едно лице на адреса, на който в момента живее сестра ѝ
в гр. Роман, на ул. „Бачо Киро“ № 18, за да види дъщеря си без да се обади
предварително. В това време тя прибирала детето от градина. Сестра ѝ я
уведомила за посещението на ответника, поради което свидетелката извикала брат си
и тримата заедно се прибрали, а малко по-късно М. дошъл с колата пред къщата.
Сестра ѝ му позволила да се види с детето и то го прегърнало и целунало и
жена му, но не е чула той да я кара. Според свидетелката К. само като го види изпитва страх и след
срещата била много притеснена и треперела цялата. Свидетелката твърди, че детето
се стресирало, защото отведнъж видяло баща си и много хора. На следващия ден М.
е отишъл в детската градина, за да иска да види детето. Тогава сестра ѝ
ѝ се обадила и тя отишла заедно с брат си и приятелката си Василка в
детската градина. М. бил там и заплашвал, че ако не му дадат да види детето ще
извика социалните и полицията. Учителките не му позволили да влезе, докато К.
по телефона не се съгласила да види детето без социални и полиция, за да не се
стресира детето. След като се наобядвало детето излязло и видяло баща си, като
останали насаме за около десетина минути. След този случай се провела среща при
социалните, на която присъствали сестра ѝ, детето и ответникът.
Свидетелката и брат ѝ придружили К.
и на тази среща, тъй като М. бил там също с подкрепление. Според свидетелката сестра
ѝ се притеснява и се страхува за своето здраве и това на детето, тъй като
докато били в Италия е имало домашно насилие. Твърди, че по думите на детето и
сестра ѝ веднъж М. я е ударил силно в бузата и детето е видяло. В Италия
е подадена жалба от сестра ѝ за заплахите, които той ѝ е отправял и
затова, че взема детето, когато си поиска, без да предупреждава. Свидетелката
твърди, че когато детето види баща си тича към него, но след това е променено,
тъй като когато говорят с нея тя се сърди и защитава баща си. Детето като го
види се дърпа от тях и отива при него.
Свидетелката В.М.е приятелка на К., която от около
три месеца заедно с детето си живее е при нея. Твърди, че е присъствала на
случая, когато ответникът е дошъл пред тях и се е видял с детето. К. е извела
детето навън при него. Първо той прегърнал детето и го накарал да отиде и при
жена му да я прегърне. Спомня си, че К. много треперела от страх, тъй като имало
заплахи против семейството й, но подробности не знае. Детето хем се радвало,
хем гледало странно и било объркано. Твърди, че е присъствала и на случая при
който, ответникът е бил в детската градина, тъй като познава директорката и тя ѝ
се обадила. Твърди, че лично директорката ѝ казала, че ако има още
проблеми ще изключат детето от градината. М. и жена му били там, за да видят
детето. К. по телефона дала съгласие той да се види с детето, за да няма
проблеми за малката и учителката извела детето и то се видяло с баща си за
около 10-15 минути. Знае, че К. се страхува много от М..
Свидетелката Б.Н.Г.- съпруга на М., твърди че положили
много усилия, за да намерят, къде живее детето с майка си в България. Преди да
отидат да видят детето се отбили до социалните служби. На срещата детето било
много уплашено. Зарадвало се, че вижда баща си, но било притеснено от многото
хора, които присъствали. След като си тръгнали от гр. Роман се получило
обаждане от майката и сестрата на майката, че М. няма право да вижда детето
преди да мине делото. Твърди, че по никакъв начин М. не е обиждал или заплашвал
молителката и сестра й. Следващата среща между К., детето и М. била при
социалните в гр. Роман. Потвърждава, че заедно с М. са ходили и в детската
градина. От главната госпожа разбрали, че К. е забранила друг да взема и вижда
детето без нейно разрешение. След пет минути се появили сестрата на К. и
другата свидетлка и казали, че нямат право да виждат детето. След това се обадили
на К. и тя дала разрешение да видят детето и госпожите извели детето, което се
зарадвало да види баща си. Забраната на майката да вижда детето провокирало
посещението им в детската градина. Според нея М. няма лоши чувства към К. и
единственото нещо което иска е да вижда детето си.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства дават основание на съда да приеме от
правна страна следното:
Законът за защита от домашното
насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират или са били в най –
близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Безспорно страните по делото
попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 2, пр. 2 ЗЗДН, тъй
като са
лица, които са съжителствали на семейни начала и от връзката си имат едно дете **.
Страните не спорят, че не живеят заедно повече от година, като през това време
детето е живяло заедно с майка си.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие такова е "всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство". В случая не се твърди
извършване на акт на физическо насилие на визираните в молбата дати 11 и 12 март
2021г. Според изложеното ищцата е
подложена на психическо насилие, изразяващи се в извършване на действия от
страна на ответника, с които в нея се
поражда основателен страх.
Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника
с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират
като „домашно насилие“. В случая съдът счита, че описаните в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения могат да бъдат квалифицирани като форма
на психическо насилие.
Съгласно събраните писмени доказателства/ представен устен протокол от
28.11.202г на легион на полицията в
Калабрия, управление Вилапиана Скало относно
подадена жалба от К.М. във връзка с извършено от ответника домашно
насилие спрямо нея на 27.11.2020г./ и показанията на свидетелката Л. М., още по времето на пребиваването на страните в Италия между тях е имало противоречия
относно режима на виждане на ответника с детето. Ответникът е посещавал
молителката и детето по всяко време без предварително уведомяване, като на 27.11.2020г освен отправените към ищцата вербални заплахи
е упражнил и физическо насилие. За
оказано физическо насилие освен данните в протокола свидетелства и сестрата на
ищцата, която твърди, че за този случай е разбрала от племенницата си **, която
е била очевидец. Тези неговите действия съвсем не са
били възприети като голословни, а молителката се е почувствала реално
застрашена, за което и е сигнализирала
органите на полицията в Италия.
След завръщането на ответника в България и внезапната му поява на 11 март 2021г пред дома на ищцата е
породило у последната страх, предвид събития, развили се през миналата година
на територията на Република Италия. В случая събраните гласни доказателства не
установяват на 11 март 2021г ответникът да е оправял конкретни заплахи към
ищцата, но следва да се отбележи, че дори и да не се установява осъществяването
на конкретен акт на домашно насилие, то безспорно се доказва наличието на
осъществявано психическо домашно насилие на 27.11.2020г. За
разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото насилие
обикновено се характеризира с трайност и системност, поради това с оглед целите
на Закона за защита от домашно насилие и настоящото производство е необосновано
молбата да издаване на заповед за защита от домашно насилие да се оставя без
уважение дори да не е доказан еднократен акт на психическо насилие при наличие
на безспорни доказателства за системно осъществявано такова. В случая съдът
приема, че на посочените в молбата дати е извършен акт на психическо насилие,
тъй като ответникът се явил на пред дома
на ищцата без предварителни уговорки, а на 12 март е посетил детската градина
на детето във време, което децата се хранят и с това поведени е демонстрирал
своите намерения да осъществява срещи с детето по всяко време и само по
собствена преценка без да се съобразява с режима на детето и изискванията на
майката. Това поведения основателно е
притеснило майката, поради което съдът приема, че ответникът е извършил домашно насилие
спрямо молителката, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН под
формата на психическо и емоционално такова, поради което и на молителката К.М.
следва да бъде предоставена търсената защита, като на извършителя бъдат
наложени следните мерки за закрила: „ЗАДЪЛЖАВАНЕ
на М.Я.Г., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на К.Р.М., ЕГН **********“
и „ЗАБРАНА М.Я.Г., ЕГН **********,
да приближава на по-малко от 50м пострадалата К.Р.М., ЕГН **********, жилището ѝ находящо се в гр. Роман, ул. „Бачо Киро"
№ 18А, както и местата за социални контакти и отдих на молителката“ Мерките
следва да бъдат наложени за максималния срок от 18/ осемнадесет/ месеца.
Искът за налагане на
налагане на мерки за защита по отношение на детето **, съдът приема за неоснователен. От всички събрани по делото доказателства е видно, че детето се
радва на срещите с баща си и не изпитва
страх от него. В тази насока са дори показанията на доведените от ищцата
свидетели Л. М. и Василка Маркова. В социалния доклад също е посочено, че
детето е привързано и към двамата си родители. Не е било стресирано от срещите
с баща си, а по –скоро е изпитвало
задоволство и радост от тези срещи
При този изход на делото и двете страни си дължат
разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените деловодни разноски за
уважената част от исковете в размер на 242,50лева, а ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за отхвърлената част от
исковете в размер на 200,00лева.
На основание чл.5 ал.4 ЗЗДН, нарушителят следва да бъде
осъден да заплати глоба в полза на държавата в размер на 200лв, както и
държавна такса в полза на МРС в размер на 30лв.
При горните съображения съдът постанови решението си,
като диспозитива на същото бе прочетен на страните в проведеното съдебно
заседание
РАЙОНЕН СЪДИЯ: