РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120203655 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ЮПЗ, ул. „....против наказателно постановление № K22-81-
F640317/08.03.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителен директор на НАП, с което за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180,
ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 500 лв.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че същата е процесуално
допустима.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен представител. Поддържа жалбата и доразвива подробно
1
изложените в нея доводи. Моли НП, да бъде отменено. Не сочи
доказателства. Прави искане за разноски.
Процесуалният представител на АНО, оспорва жалбата, като
неоснователна. Не ангажира доказателства. По същество счита, че
нарушението е установено по безспорен начин, като моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Прави
искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
В хода на извършена проверка, проверяващите установили, че фирмата
– жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило ДДС в
предвидените от закона срокове. Нарушението било открито в хода на
проверка по прихващане и възстановяване възложена с Резолюция за
възлагане на проверка № П-02000221222457-ОРП-001/30.12.2021 г. През
месец ноември 2021 г. „.....е получило услуга, по смисъла на чл. 82, ал. 2, т.3
от ЗДДС от „NV EURO RENT ANTWERP“ с VIN ВЕ0420857165. Белгийското
дружество е с валиден VIN и е издало фактура за доставката е № 2108703
/03.06.2021г. с данъчна основа в размер на 81,00 евро. В качеството си на лице
- платец на данъка при извършване на облагаеми доставки, съгласно чл. 82,
ал. 2, т.3 от ЗДДС „..... с ЕИК ...е следвало да издаде протокол в срока по чл.
117, ал. 3 от ЗДДС. Дружеството е издало протокол по чл.117 от ЗДДС №
**********/01.11.2021г. с данъчна основа в размер на 158,42 лв. и начислен
ДДС, в размер на 31.68 лв. към фактура № 2108703/03.06.2021г. с данъчна
основа 81,00 евро от белгийския контрагент. Протоколът бил отразен в
справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, дневниците за продажби и покупки
през мес. 11/2021г., а не през данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем, съгласно разпоредбите на чл. 63, ал.3 от ЗДДС. Дневникът за
продажбите бил подаден към СД по ЗДДС вх.№ 02003521656/ 12.01.2022г. за
м. 11.2021 г.
АУАН бил съставен на 14.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена с оглед
2
събраните по делото доказателства, както и свидетелските показания на
актосъставителя. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена
проверка за законност констатира, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон,
което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документ
в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Неизпълнението на
тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 180, ал.2 от
ЗДДС – с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, когато
при задължение да начислят данък, не сторят това в предвидените в ЗДДС
срокове.
При проверката на АУАН и НП съдът констатира, че не е посочена
датата на извършване на нарушението и крайния срок, в който привлеченото
към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал.1
от ЗДДС, тъй като фактическото описание на нарушението, според АНО е
извършено чрез бездействие. Съдът счита, че след като административното
нарушение се състои в неизвършване на дължимо действие до определен
срок, е следвало АНО да посочи крайния срок, като дата, до който
задълженото лице е трябвало да начисли ДДС, но не го е сторило, както и
датата на извършване на нарушението. Посочването на точната дата на
нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно
от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на
АУАН и НП. Особено важно е да се посочи датата на нарушението, с оглед
3
изчисляване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Този пропуск е съществен и
представлява формално основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, без
спора да бъде разглеждан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
отменено, поради което АНО, следва да заплати на жалбоподателя присъдени
разноски, които Съдът определи в размер на 400 /четиристотин / лева, за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № K22-81-F640317/08.03.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас,
упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителен
директор на НАП против „.....със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
......, с което за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, да
заплати на „Крупал Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 400
/четиристотин / лева, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4