Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Галина С.ова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 470
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от Д.Т.Д. срещу Прокуратурата на РБ
за заплащане сумите: 90 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди: стрес и уронване на честта вследствие привличането му в
качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД № 1022/2014 г. по описа
на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015 г. на АС Варна, по което е бил оправдан, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 11.02.2017 г. до окончателното
изплащане; 401.10 лева, претендирана като дължима законна лихва върху сумата от
2000 лева, внесена като гаранция, за периода от 28.02.2012 г. до 27.01.2014 г.;
1668.00 лева, претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди, от
които 1500.00 лева платено адвокатско възнаграждение и 168 лева платени транспортни
разходи, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите, с присъждане на разноски.
Ищецът сочи, че обвинението се е отразило върху
професионалната му реализация като полицай, младши автоконтрольор и върху
здравословното му състояние и е довело до разстройство на брака му. Сочи, че
обвинението е широко оповестено.
Ответникът оспорва исковете и причинната връзка. Сочи, че
бракът е разстроен по лични причини, а ответникът не е изнесъл такава
информация.
Допуснато е увеличение на иска за транспортни разходи до
198 лв.
По същество страните поддържат становищата.
Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
Ищецът е привлечен
като обвиняем на 17.02.2012 г.
В показанията си свидетелят С. Г. излага, че
ищецът бил известен сред колегите си като безкомпромисен човек, който има
бъдеще в службата (л. 230, гръб).
В показанията си свидетелката А. И. (л. 231) сочи, че
отдавна познава ищеца, но за пръв път го видяла да плаче след повдигането на
обвинението, като повтарял, че нищо не е направил.
Сочи, че някои от общите им познати в гр. Провадия
приели, че ищецът е извършил престъплението и считали, че е вече осъден.
Показанията в тези части могат да бъдат проверени и са убедителни.
В заключението си (л. 224) вещото лице А. сочи, че в
резултат от повдигнатото обвинение ищецът е развил симптомите на остра стресова
реакция, преминала в разстройство на адаптацията с протрахирана
тревожно-депресивна реакция. Ищецът е чувствал невъзможност за справяне със
ситуацията и нежелание за контакти със соматични симптоми: безсъние, липса на
апетит и повишаване на кръвното налягане. Към момента на прегледа ищецът е
възстановен с остатъчна чувствителност.
От удостоверението,
издадено от ОД МВР (л. 215) се установява, че ищецът е отстранен от длъжност на
15.03.2012 г. и възстановен на 14.06.2012 г. и няма
дисциплинарни наказания.
От представената в
заверен препис (л. 109) служебна бележка е видно, че ищецът е получил брутно
трудово възнаграждение за 2012 г. в общ размер 9675.20 лв. От историята на
сметката на ищеца за същата 2012 г. (л. 110) е видно, че заплатата му е
преведена на 22.02.2012 г. (л. 111), но не и от 23 март (л. 112) до 22.06.2012
г., когато е получил заплатите за целия период (л. 113). В показанията си
свидетелите сочат, че това, че ищецът останал без доходи го подтиснало.
От представения
заверен препис (л. 119) се установява, че е издадено медицинско направление за
преглед на ищеца от психиатър.
В амбулаторния лист №297 от 31.03.2012 г. (л. 120) е
поставена диагноза други смесени тревожни разстройства.
След 2014 г. е
постановено обвинението да се поддържа по друг текст.
В практиката, макар и
покрай въпроса, поставен от касатора, се приема, че началният момент на
наказателното производство е първото повдигане на обвинение, независимо че
производството е прекратено и върнато за ново обвинение (мотиви определение №
269 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 629/2015 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че
началният момент е първото повдигане на обвинение, тъй като чрез него вече се
упражнява принуда спрямо обвинения.
От представения
заверен препис (л. 96) е видно, че с присъда № 86 от 02.10.2015 г. по НОХД №
1022/2014 г. по описа на ВОС НО ищецът е признат за невиновен в това, че в
качеството на полицай по време на пътна проверка е приел дар, който не му се
следва: 20 лв., за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за
административно нарушение. Присъдата е потвърдена с решение № 2 от 09.01.2017
г. по ВНОХД № 437/2015 г. по описа на ВАпС (л. 97) и влязла в сила на 11.02.2017 г. (л. 102).
По обстоятелствата от
значение за размера на обезщетението:
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация
лист втори от решение от 04.11.2019 год. по гр. д. №
470/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки
принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
- продължителността
на незаконното наказателно преследване:
В практиката се
приема, че и след създаването на чл. 2б (нов) ЗОДОВ е правилно да се отчита
продължителността на наказателното производство при определяне размера на обезщетението
(решение № 16 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2016 г., III г. о., ГК).
Съдът също приема, че това е така, защото новата разпоредба има за предмет и
производства, които продължават в неразумно дълъг срок и още не са приключили.
- брой и
продължителност на процесуални действия с участие на ищеца:
Ищецът е участвал
лично: в три процесуални действия по досъдебното производство на 17.02.2012 г., 12.03.2013 г. и 30.04.2013
г.; в петте открити съдебни заседания по първоинстанционното дело, последното
от които е продължило от 9 ч. до 17.35 ч. и в петте открити съдебни заседания по
въззивното дело.
- отражение на обвинението върху професионалната реализация:
Ищецът е споделил пред свидетелката А. И. (л. 231, гръб),
че вече не изпитва удовлетворение от работата си.
- отражение на обвинението върху семейния живот на ищеца:
В показанията си свидетелят С. Г. сочи, че
ищецът и съпругата му са се разделили 6-8 месеца след повдигане на обвинението
в края на 2012 г. или началото на 2013 г., а преди това никой от тях не е имал
извънбрачна връзка и не са се разделяли (л. 230, гръб).
Свидетелката А. И. (л. 231) излага, че след повдигането
на обвинението съпругата на ищеца започнала да го обвинява, че е злепоставил
семейството, да не допуска да вижда децата и поискала да напусне семейното
жилище.
Показанията на А. И. могат да бъдат
проверени, тъй като е посочила други лица, на които са известни същите
обстоятелства (л. 232).
Според отводите
ищецът е започнал да съжителства с друга жена едва през 2014 г. (л. 175).
От представения
заверен препис (л. 107) се установява, че с решение № 78, постановено на
03.04.2015 г. по гр. д. № 111/2015 г. по описа на ПРС, III-ти състав бракът
между ищеца и М. Д.е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на
родителските права по отношение на децата е предоставено на майката.
Съдът приема, че
обвинението е допринесло за разстройството на брака на ищеца.
- отражението на обвинението върху здравето на ищеца:
В амбулаторния лист № 1638 от 06.04.2012 г (л. 121) е
вписано, че въз основа на общ медицински преглед е поставена диагноза
есенциална (първична) хипертония.
В заключението си по допуснатата медицинска експертиза
(л. 249) вещото лице д-р Д. сочи, че до м. март 2012 г. не е имало данни ищецът
да страда от хипертонична болест, както и че през следващите години, въпреки
предписаното лечение е имал спорадични хипертонични кризи.
В обясненията си в съдебното заседание на 04.10.2012 г.
(л. 261) д-р Д. сочи, че за да се постави диагнозата есенциална (първична)
хипертония не е достатъчно само измерване на кръвното налягане, а е необходимо
да се направят редица изследвания, докато общият преглед е като профилактичен.
Въпреки това следващите хипертонични кризи потвърждават
диагнозата.
- по огласяването на обвинението:
Ответникът твърди, че
не е давал гласност на обвинението (л. 166).
Ищецът е уточнил (л.
227), че не твърди, че разгласяването може да се свърже с него, тъй като името
му не е посочено.
В съдебната практика
се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено
престъпление, има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение
№ 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се
приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален
източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се
разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389
от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че има
значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме обратното
би означавало Прокуратурата да отговаря и за безпочвени публикации.
В обобщение обвинението е било повдигнато за тежко наказуемо престъпление;
незаконното наказателно преследване е продължило пет години, включително в
съдебна фаза; ищецът не е бил задържан под стража; ищецът е участвал лично в
значителен брой и продължителни процесуални действия; обвинението се е отразило
сериозно върху личността на ищеца и начина му на живот, включително върху
семейния му живот; върху желанието му да расте в службата; тежко е засегнало
личната му емоционална сфера и здравословното му състояние. Медийното
отразяване на обвинението не може да се приеме за обстоятелство, обуславящо
по-голям размер на обезщетение в настоящия случай.
Съдебната практика по размера на обезщетението за същото
обвинение срещу полицай е както следва: за наказателно производство, продължило
три години от привличането като обвиняем до прекратяването, с първоначално
задържане за 72 часа, с безпокойство с оглед семейното положение и широк медиен
отзвук – в размер 4 500 лв. (определение № 463 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4765/2017 г., III г. о., ГК); за наказателно производство, продължило 10
месеца от привличането като обвиняем до прекратяването – 5000 лв. (определение
№ 249 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 367/2015 г., IV г. о., ГК); за
наказателното производство, продължило три години от привличането като обвиняем
до прекратяването, със задържане под стража – 10 000 лв. (определение № 754 от
2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2017 г., III г. о., ГК) ; за наказателно
производство, продължило една година и девет месеца от привличането като
обвиняем до прекратяването, със задържане под стража – 10 000 лв. (определение
№ 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2018 г., III г. о., ГК).
лист трети от решение от 04.11.2019 год. по гр. д. №
470/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в
процесния случай е 10 000 лв.
Искът за горницата до претендираните 90 000
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде присъдена и
законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда.
По имуществените вреди:
От представеното в заверен препис
(л. 48) платежно нареждане се установява, че ищецът е внесъл парична гаранция в
размер 2000 лв. по сметка на СГП – Следствен отдел на 21.03.2012 г. (л.
253-254). Съдът приема, че придобиването на собствеността върху парите е
свързано с предаването, с владението (Тасев. С., Марков, М. Гражданско право.
Обща част. Помагало. С.: Сиби, 2007, с. 152) т.е. сумата е била собственост на
ищеца.
Сумата е възстановена на
13.03.2014 г. (л. 253).
В литературата се приема, че пропуснатите ползи са вид
имуществена вреда (Марков, М. Облигационно право. Помагало. С.: Сиби, 2013, с.
155).
В съдебната практика се приема, че Прокуратурата дължи
обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху
сума внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано (решение № 281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК).
Действителният начален момент на
задържане на сумата е 21.03.2012 г. Законната лихва за
периода до посочения от ищеца краен момент 27.01.2014 г., изчислена с онлайн калкулатор, за което не се изискват
специални знания, възлиза на 379.66 лева.
Тази сума следва да бъде присъдена. Искът за разликата
следва да бъде отхвърлен.
С преводно нареждане
от 22.02.2013 г. (л. 152) ищецът е превел на адв. А. сумата 1 500 лв.
Договорът за правна
помощ не е представен по наказателното дело.
В съдебната практика
се приема, че платеното в хода на наказателното преследване адвокатско
възнаграждение представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по
ЗОДОВ, защото в наказателния процес не е предвидена възможност за присъждане на
разноските, сторени от подсъдимия (решение № 843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5235/2008 г., II г. о., ГК). По тази причина договорът за правна защита не
е необходимо доказателство в наказателния процес. Следователно пропускът да
бъде представен по делото не е самостоятелно основание да се приеме, че не е
била претърпяна вреда. В мотивите по т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се приема,
че договорът трябва да бъде представен по делото, но в гражданския процес, в
който може разноските да бъдат присъдени.
Предвид изложеното съдът приема, че платеното
възнаграждение на адвокат представлява имуществена вреда, за която ответникът
дължи обезщетение.
Съдът приема, че сумата 198 лв. представлява необходими
разходи за за пътуванията до София, които са имуществена вреда, за която
ответникът дължи обезщетение.
Разноските на ищеца са в общ
размер 4071.95 лв.
Ответникът следва да заплати на
ищеца и сторените разноски в размер 534 лв., съразмерно уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.Т.Д. ЕГН ********** ***
сумите: 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: стрес и уронване на честта; 379.66 лв. (триста и седемдесет и девет лева и 66 ст.), представляваща
обезщетение за имуществена вреда: законна лихва върху
сумата от 2000 лева, внесена като гаранция, за периода от 21.03.2012 г. до 27.01.2014 г.; 1500
(хиляда и петстотин) лева, обезщетение за
имуществена вреда: платено адвокатско възнаграждение и 198 (сто и
деветдесет и осем) лева, обезщетение за имуществена
вреда: платени транспортни разходи, всички вреди вследствие привличането
му в качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД № 1022/2014 г. по
описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015 г. на АС Варна, по което е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата 534 (петстотин и тридесет и четири) лв., представляваща сторените разноски:
платени такси и възнаграждения на адвокат и вещи лица,
съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д.Т.Д. с. ЕГН,
с. а. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума
10 000 лв. до претендираната сума 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: стрес и уронване на честта;
за заплащане обезщетение в размер на законната лихва върху гаранцията за
периода от 28.02.2012 г. до 21.03.2012
г. и за горницата над присъдената сума 379.66 лв. до претендираната 401.10 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 2000 лева, внесена като гаранция,
за периода до 27.01.2014 г., всички вреди вследствие привличането му в
качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД № 1022/2014 г. по описа
на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015 г. на АС Варна, по което е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
11.02.2017 г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: