Решение по дело №127/2019 на Административен съд - Сливен

                                                Р Е Ш Е Н И Е  № 168

                              

                                              гр. Сливен, 26.07.2019 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: Детелина Бозукова

 

при участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа адм. дело № 127 по описа за 2019 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Х.Р. ***, подадена чрез адв. Сл. Х. от АК Хасково срещу заповед № 1670з-40 от 12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл.199 ал.1 т.5 вр. с чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР е наложено д. н. "п. пр." за срок от шест месеца. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила при провеждане на дисциплинарното производство, немотивираност на заповедта и недоказаност на дисциплинарното нарушение.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Х. – АК Хасково и поддържа жалбата на изложенията в нея основания. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – Началник РУ към ОДМВР Сливен, редовно призован, се представлява в открито съдебно заседание от гл. юриск. К. Б., която моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Р. е назначен в системата на МВР от 01.11.2006 г. и към настоящия момент изпълнява дл. п. и. п. ст. в група Т. п. в сектор „О. п.“ към РУ Сливен към ОДМВР Сливен. Видно от представената кадрова справка рег. № 343р-13529 от 19.12.2019 г. (л. 43) на жалбоподателя, преди процесното наказание, е наложено д. н. "п. пр." за срок от 3 месеца, считано от 21.11.2018 г., наложено със заповед №1670з-244/15.11.2018 г.. Служителят е награждаван два пъти с писмена похвала през 2008 г. и през 2012 г.

Видно от съдържанието на заповед № 1670з-261/14.12.2018г. (л. 26) на 06.12.2018 г. в хода на производство по налагане на административни наказания за нарушения на ЗДвП Началник РУ Сливен констатира, че служители, между които и п. и. С.Р., са допуснали пропуски при съставяне на повече от един АУАН, като не са изписали съществен реквизит - място на извършване на нарушението, което е довело до прекратяване на административнонаказателното производство по съставените АУАН. Във връзка с това със същата заповед Началникът на РУ Сливен е разпоредил извършване на проверка по случая, назначил е комисия, която да извърши проверката в състав: гл. и. В.Г. - Н. С. „О. п.“ в РУ Сливен, ст. и. Б. Б. - Н. У. „З.“ в РУ Сливен и ст. и. С.П. - Н. гр. Т. п. , сектор „О. п.“ в РУ Сливен, като е определил едномесечен срок за нейното приключване, като е възложил резултатите да бъдат обективирани в писмена справка. Заповед № 1670з-261/14.12.2018 г. е доведена до знанието на жалбоподателя на 17.12.2018г.

С последваща заповед въз основа на докладна записка №1670 р-706/14.01.2019 г., срокът за извършване на проверката е удължен до 01.02.2019 г.

В писмено сведение във връзка с проверявания случай, С.Р. е посочил, че на 14.11.2018 г. / на оперативно съвещание при Н. гр. Т. п./ са му били дадени три броя снимки, на които били заснети три автомобила, с посочени дата и час на снимките, но липсвала друга информация относно точното местонахождение на тези автомобили, поради което в съставените от него три броя АУАН липсвал реквизит по чл.42 т.3 от ЗАНН - място на извършеното нарушение. В сведението Р. посочил, че няма вина за цитираните пропуски, тъй като не е установил извършените нарушения.

В хода на дисциплинарното производство е съставена справка № 1670р-1613/28.01.2019 г. (л. 17 и сл. ), в която подробно са описани предприетите действия по изясняване на случая от комисията, както и установените факти, а именно извършено от п. и. Р. нарушение на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение на служебни задължения“. В справката е посочено, че комисията е прегледала и прослушала три броя видео и аудио записи и установила, че ясно може да бъде определено местоположението на автомобилите, чиито водачи са извършили нарушение на ЗДвП. Комисията посочила, че Р.,  във връзка с МЗ № 8121з-952/20.07.2017 г. и заповед №8121з-1084/23.08.2017 г. на Главния секретар на МВР, е преминал обучение, положил е изпит пред комисия и е определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, но въпреки това на 15.12.2018 г. е допуснал пропуски при съставянето на три броя АУАН, в които не посочил съществен реквизит, а именно място на извършване на нарушението, което е довело до прекратяване на административнонаказателното производство по съставените АУАН. Комисията съобразила, че за извършеното нарушение се предвижда наказание „п. пр.“, но тъй като същото било извършено в срока на изтърпяване на друго  наказание „п. пр.“ за срок от три месеца, наложено със заповед № 1670з-244/15.11.2018 г. на Началник РУ Сливен, предложила на Р. на основание чл.200 ал.1 т.1 от ЗМВР да бъде наложено следващото, по-тежко д. н., „п.“ за срок от шест месеца.

Р. е запознат със справка № 1670р-1613/28.01.2019 г. на 28.01.2019 г. видно от удостоверителното му изявление в същия смисъл, обективирано на гърба на последната страница от справката /л. 81/. Справката е приета от ДНО, видно от положената върху нея резолюция.

На 04.02.2019 г. на С.Р. е връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 1670р-2447/04.02.2019 г. (л. 34). Такива Р. не е дал, видно от съставения протокол с рег. № 1670р-2774/08.02.2019 г. (л. 31).

С протокол №1670р-1746/28.01.2019 г. / л.36/ служителят е запознат с правото си, след запознаване със справката, да депозира възражение в 24 часов срок, но и. Р. не се е възползвал от предоставеното му право.

В хода на проверката е съставен протокол за преглед и прослушване на видео и аудио записи с №1670р-1595/25.01.2019г. /л.37/.

В становище рег.№ 1670р-2160/31.01.2019 г. /л.9/ са обективирани същите констатации по отношение на извършеното от С.Р. нарушение, изразяващо се в допускане на пропуски при съставянето на три броя АУАН. Становището е прието от ДНО, видно от положената върху него резолюция.

С оспорената заповед № 1670з-40 от 12.02.2019 г. на С.Х.Р. е наложено д. н. "п. пр." за срок от шест месеца за това, че на 15.11.2018 г. съставил АУАН № 3681 /бл.№ 873044/, АУАН № 3676 /бл.№ 873045/ и АУАН № 3683 /бл.№ 873043/, в които не описал точното място на извършване на нарушението, съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, с което нарушил правото на защита на нарушителите, което пък е довело до прекратяване на административнонаказателното производство по трите АУАН на основание чл.54 предл.3 от ЗАНН. В заповедта е прието, че с деянието си и. Р. не изпълнил основно длъжностно задължение, посочено в т. II „Основни длъжностни задължения“ от типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на длъжността „п. и.“, а именно „Стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административнонаказателните мерки и правилното им документално оформяне“, което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения), за което във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,за което на основание чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР се налага д. н. "п. пр." за срок от три месеца. В заповедта е посочено, че нарушението е извършено от Р. в срока на изтърпяване на друго наказание „п. пр.“ за срок от три месеца, наложено със заповед № 1670з-244/15.11.2018 г. на Началник РУ Сливен, считано от 21.11.2018 г., поради което ДНО е преценил, че на служителя следва да се наложи отново д. н. „п. пр., но срокът да бъде определен в горната граница. При тези мотиви със заповедта на основание чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл.199 ал.1 т.5 вр. с чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР на оспорващия С.Р. е наложено д. н. "п. пр." за срок от шест месеца.

По делото е приобщена типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на длъжността „п. и.“ ч.-п. ст. в група Т. п. към сектор „О. п.“ при РУ при ОДМВР, с която служителят е запознат, видно от протокол №343р-2187/21.01.2016 г. /л.70-л.72/.

По делото е приложена заповед за утвърждаване на щат на ОДМВР Сливен, в сила 01.04.2015 г. 

По делото е приобщена заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно т 2.1 от която дисциплинарно-наказващите органи по чл.204 т.3 и т.4 от ЗМВР следва да възлагат извършване на проверките на сигнали за дисциплинарни нарушения, проверките по чл.205 ал.2 от ЗМВР и дисциплинарните производства от комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото звено, в  което служителят изпълнява задълженията си.

По делото са разпитани като свидетели чл. на д.-р. к. Н. С. „О. п.“ в РУ Сливен В.Г. и Н. гр. Т. п. в РУ Сливен С.П.. От показанията им се установява, че на оперативно съвещание, проведено от С.П., на което е присъствал оспорващия Р., служителите са били запознати със задължението си да издирят нарушителите – собственици на автомобили, блокирали движението по време на проведен протест в с. К. на път II - 53,  за да им съставят АУАН. Бил раздаден снимков материал, като на всички присъстващи на съвещанието било разяснено, че се касае за различни нарушения - паркиране върху мост, на автобусна спирка, в посока обратна на движението и др.

 При така установените факти, Административен съд Сливен достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от субект с наличен правен интерес, засегнат неблагоприятно от обективираното в заповедта властническо изявление. Насочена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. Спазен е преклузивният 14-дневен срок, установен в нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК, към който чл. 211 от ЗМВР препраща (заповедта е връчена на адресата на 13.02.2019 г., а жалбата е депозирана в деловодството на административния орган на 06.03.2019 г. с вх. № 167000-1472).

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 1670з-40 от 12.02.2019 г. е издадена от материално компетентния в съответствие с нормата на чл. 204, т. 4 ЗМВР административен орган – началника на РУ към ОДМР Сливен.

Актът е постановен в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В оспорената заповед е цитирана справка рег. № 1670р-1613 от 28.01.2019 г. и е направено изрично позоваване на нея при формиране на извод за осъществено от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. Поради това мотивите на справка рег. № 1670р-1613 от 28.01.2019 г./ с която служителят е запознат/, както и на всички други документи, към които тази справка препраща, следва да се считат като мотиви и на обжалваната заповед.

Противно на твърденията на оспорващия при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

В съответствие с императивната правна норма на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в едногодишния, като дисциплинарнонаказващият орган не може да се ползва от по-дългия срок, при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия такъв (в случаите, когато нарушението и нарушителят са установени). По естеството си и двата срока са преклузивни по своя характер – погасяващи правото на дисциплинарнонакзващия орган да реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителя - нарушител, независимо от доказаността на нарушението от субективна и обективна страна.

Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е процесуална предпоставка за законосъобразността на приключващия производството акт (заповед за налагане на д. н.), за наличието на която по аргумент от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следи служебно.

Началото на двумесечния срок се поставя от момента на откриване на нарушението, който е установен в нормата на чл. 196, ал. 1 от  ЗМВР - това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196, ал. 2 ЗМВР). От събраните по делото писмени доказателства се установява спазване както на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, така и спазване на едногодишния срок от извършване нарушението – заповедта е издадена на 12.02.2019 г. – в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението на 15.11.2018 г. Случаят обхваща неизпълнение на служебни задължения (чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР), за което е наложено д. н. "п. пр.". Съгласно нормата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено д. н. по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В процесния случай, въпреки липсата на законово задължение за издаване на заповед за започване на дисциплинарно производство (предвид характера на констатираното нарушение и вида на наложеното наказание), ответникът е издал такава заповед – заповед № 1670з-261/14.12.2018 г. Същата е била надлежно доведена до знанието на оспорващия Р..

В случая е извършена проверка, чиито резултати са обективирани в справка рег. № 1670р-1613 от 28.01.2019 г. Лицето, спрямо което се води дисциплинарното производство, се е запознало със справката на 28.01.2019 г. (л. 81 гръб), и от същото са изискани и писмени обяснения на 28.01.2019 г. (л. 36). Именно справката е послужила за основание за издаване на оспорената заповед, поради което съдът не споделя становището на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в незапознаването му със становище № 1670р-2160/31.01.2019 г. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в която алтернативно са посочени възможностите за изразяване на защитната теза на държавния служител – същият да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Гарантирано е и правото на участие на С.Р. във воденето дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, като последният не е упражнил правото си за даване на писмени обяснения.

Не се споделя доводът на оспорващия, че заповедта за налагане  на д. н. е издадена в нарушение на дисциплинарната практика, тъй като е издадена в противоречие със № 8121з-1252/2016 г. на Министър на вътрешните работи Тази заповед е вътрешноведомствен акт, съдържащ указания и задължения за служителите на МВР, участващи в комисии, извършващи проверки във връзка с образувани дисциплинарни производства, издадена е с цел уеднаквяване на практиката по извършване на проверки и налагане на дисциплинарни наказания в областните дирекции на МВР. В този смисъл неспазването й не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, а евентуално би могло да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност на чл.овете на комсии и наказващите органи, които са я нарушили.

На самостоятелно основание, следва да се отбележи, че в случая дисциплинарноразследващата комисия не е съставена от служители от същото звено, в която наказаният служител изпълнява служебните си задължения. Пр. на к. е гл. и. В.Г. - Н. С. „О. п." в РУ Сливен при ОДМВР Сливен, а чл. са ст. и. Б. Б. – н. на у. „З.“ в РУ Сливен при ОДМВР Сливен и ст. и. С.П. - Н. гр. Т. п., сектор „О. п." в РУ Сливен при ОДМВР Сливен.

Видно от представената по делото утвърдена щатна структура на ОДМВР Сливен, в частта за РУ Сливен се установява, че управлението се състои от два самостоятелни сектора - сектор „К. п." и сектор „О. п." и три самостоятелни участъка - „З.“, Н.  и „П.". В сектор „О. п." има още две обособени структурни звена - група Т. п. и група „О. на о. р.". Пр. на назначената к. е н. на с. „О. п.", единият от нейните чл. е н. на у. „З.“ (който е пр. п. на началника на РУ), а другият е Н. гр. Т. п. в сектор  „О. п.", който е на пр. п. на пр. на к. - началника на сектор „О. п." и е п. н. на оспорващия. При тези данни се налага извод, че чл. на комисията се числят към различни, отделни едно от друго, структурни звена  - сектор, група, участък в щатната структура на РУ Сливен. Основна характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Преценката дали звеното е обособена и относително самостоятелна организационна единица се извършва не толкова по териториален, финансово-икономически или функционален признак, а въз основа на организационно- управленската му характеристика, т.е. дали структурното звено има относително самостоятелно ръководство (ръководител на поделение, началник на отдел, сектор или група и др.). Структурно звено е всяко образувание, което е обособено в организационно-управленска структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на ОДМВР Сливен. Отделно от изложеното, съгласно чл. 9 ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР, в ОДМВР се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена. Следователно правилникът също третира посочените организационни форми като отделни структурни звена, които имат относителна самостоятелност и управленска обособеност.

Предвид изложеното съдът не установява допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на оспорената заповед.

Относно съответствието на заповедта с материалния закон:

От събраните в съдебното производство доказателства се доказа от обективна и субективна страна деянието, квалифицирано от ответника като нарушение на служебната дисциплина.

Заповед № 1670з-40/12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, с която на п. и. С.Р. е наложено д. н. "п. пр." за срок от шест месеца, е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Описанието на фактическата обстановка е подробно, същата е подведена под релевантния материален закон. Налице е уточняване за неизпълнението на кое точно задължение от типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на дл. п. и. ч.-п. ст. в група Т. п. към Сектор „О. п.“ му е вменена дисциплинарна отговорност, в достатъчна степен се установяват нарушителят, деянието и неговата вина. Виновното поведение на п. и. се установява от неговите обяснения,  от протокола за преглед и прослушване на видео и аудио записи с рег.№ 1670р-1595/25.01.2019 г., както и от показанията на свид. Г. и свид. П., от които се установява, че Р. е запознат подробно на оперативно съвещание, проведено на 14.11.2018 г. с обстановката и извършените масови нарушения на ЗДвП в с. К. на главен път II-53 на 11.11.2018г. Въз основа на обясненията на служителя, цитирания протокол, свидетелските показания, които изцяло кредитира, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и като съобрази приобщените по делото три броя АУАН, производството по които е прекратено на основание чл. 54 предл. 3 от ЗАНН, съдът намира, че същите удостоверяват съзнателното поведение на дисциплинарно наказаното лице, представляващо неизпълнение на вменените му служебни задължения. Оспорващият Р. несъмнено е установил водачите, нарушили правилата за движение по пътищата, но е съставил АУАН, в които не е посочил съществен реквизит по чл.42 т.3 от ЗАНН, а именно не е описал точното място на извършване на нарушението, въпреки че същото му е било известно. Бездействието на жалбоподателя представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения) във връзка с чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, за което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност със заповед № 1670з-40/12.02.2019 г., в която коректно е посочено задължението, което жалбоподателят не е изпълнил – т. II „Основни длъжностни задължения“ от Типова длъжностна характеристика“ рег. №3286р-19670/12.11.2015 г. за дл. п. и. в група Т. п. към сектор „О. п.“ на РУ при ОДМВР, а именно стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административно-наказателните мерки и правилното им документиране.

По аргумент от нормата на чл. 199, ал. 1, т. 5  от ЗМВР съобразен с материалния закон е и изборът на вида на наложеното наказание – "п. пр." за срок от шест месеца.

Актът съответства и на целта на закона – да се предупреди и превъзпита държавния служител, като бъде подтикнат към точно и съобразено със закона изпълнение на възложената му държавна служба.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достига до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт – същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му, съответен е на целта на закона. Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и по аргумент от противното на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя не се дължат разноски, като при отхвърляне на претенцията за разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се постановява нарочен диспозитив.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от изложените съображения Административен съд Сливен

 

                       

                                                           Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.Р. ***, подадена чрез адв. С.Х. от АК Хасково срещу заповед № 1670з-40 от 12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл.199 ал.1 т.5 вр. с чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР е наложено д. н. "п. пр." за срок от шест месеца, като неоснователна.

 

Решението, на основание чл.211 от ЗМВР, не подлежи на обжалване.

 

 

                          

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: