Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 26 юни 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 18.06.2018г. /Осемнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Валентина Гъркова
като
разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 263 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
В.П.С., ЕГН ********** с адрес ***0 подадена чрез пълномощник адвокат А.И.Л. ***,
с която са предявени против търговско дружество с фирма „А.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен
представител – управител Димитър Ангелов Димитров, обективно съединени искове –
главен иск за заплащане на сумата 1398.65 лева, представяща уговорен наем за
ползване на земеделска земя с обща площ 27.973 дка. в землището на с.Михайлово,
общ.Хайредин за стопанската 2014-2015 година и акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на 427.01 лева за
периода от 01.03.2015г. до датата на предявяване на иска на 01.03.2018г..
Претендира и законната лихва върху главницата и направените поделото разноски.
В съдебно заседание ищеца се
представлява от адвокат Л., който поддържа исковете и иска да бъдат уважени.
Ответника в срока и по реда на чл.131 ГПК
чрез законния представител на дружеството е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по съображения, че е заплатил съгласно договора
за наем с ищеца на негов пълномощник уговорения наем. В подкрепа на твърдението
си представя данъчна фактура № 74/12.03.2015г. на л.26 в делото.
В съдебно заседание законния
представител – управителя на ответното дружество участва лично и с пълномощник
адвокат Р.М. ***. Оспорват исковете и поддържат основното възражение за
извършено плащане на пълномощник на ищеца удостоверено с цитираната по-горе
фактура. Допълнително са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Марио Асенов, който е пълномощник на ищеца по договора за наем и е
получил плащането по същия договор.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобразявайки и доводите
на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
Ищецът твърди и по делото няма спор
между страните и се установява от събраните писмени доказателства наличието на
валидно облигационно правоотношение между ищеца В.П.С. и ответното дружество „А.”
ЕООД следващо от писмен договор за наем на земеделски земи сключен през месец
февруари 2015г. По силата на същия договор ищеца В.С. действащ чрез пълномощник
Марио Кирилов Асенов надлежно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието рег. № 13885 и
13886 от 15.11.2013г. е предоставил за временно и възмездно ползване на
ответника „А.” ЕООД четири земеделски имота находящи се в землището на
с.Михайлово описани в т.3, т.4, т.5 и т.6 с обща площ 27.973 дка. /Предмет на
същия договор са още три ниви – т.1, т.2 и т.7, за които ищеца няма претенции/.
Страните са уговорили годишен наем за ползване на нивите – по 50.00 лева на
дка., а срока на договора е една стопанска година – 2014-2015 година.
В раздел 4 на договора страните са
уговорили наем от 50.00 лева на дка. със срок на плащане до 01.03.2015г.
Уговорили са, че общото годишно наемно плащане по целия договор /включително за
трите ниви, за които ищеца няма претенции/ е в размер на 2 276.00 лева и
следва да бъде платено по банкова сметка ***ура към настоящия договор.
Ищецът твърди, че към 01.03.2018г.
ответника не му е заплатил дължимия наем съгласно същия договор за ползване на
неговите четири ниви с обща плащ 27.973 дка. за стопанската 2014-2015 година по
50.00 лева на дка., или общо наем от 1398.65 лева. Твърди и, че ответника не е
изпълнил това си задължение в уговорения срок до 01.03.2015г., от когато е
изпаднал в забава, и претендира да му заплати и обезщетение до датата на
подаване на исковата молба на 01.03.2018г. в размер на 427.01 лева.
Ответника признава факта на валиден
договор за наем, сключен между него като наемател и ищеца като наемодател
действащ чрез пълномощник Марио Асенов, както признава и факта, че през
стопанската 2014-2015 година действително е ползвал четирите ниви в землището
на с.Михайлово предмет на договора с ищеца с обща плащ 27.973 дка. Не оспорва
и, че е поел задължение със същия договор да заплати наем за ползване на нивите
в размер на 50.00 лева на дка. Твърди, че е изпълнил това си задължение в
уговорения размер и срокове, като на 12.03.2015г. е заплатил в брой на
пълномощника на ищеца наемател по договора Марио Асенов цялата дължима сума от
общо 2 276.00 лева. За това си твърдение представя данъчна фактура. Същата
не е оспорена от ищеца, но не е придружена с фискален бон, доколкото удостоверява
извършено плащане на сумата 2 276.00 лева в брой.
За удостоверяване твърдението, че е
извършил валидно плащане по договора, ответника е ангажирал показанията на
свидетеля Марио Асенов, който е действал като пълномощник на ищеца по договора
за наем и е издал на ответника фактурата за получено плащане на наема. От
показанията на свидетеля Асенов се потвърждава факта, че на 12.03.2015г. той
като пълномощник на наемодателя е получил от наемателя уговорения с договор
наем в брой, за което му е издал данъчна фактура, но не му е предоставил
фискален бон. Свидетеля Асенов твърди, че не е бил предоставил на наемодателя
ответника пълномощното, с което е сключил договора за наем с него и е предал
дължимия наем на ищеца.
Ищеца не оспорва фактурата представена
от ответника, но твърди, че тя не удостоверява валидно плащане, тъй като
плащането е в брой и фактурата не е
придружена с фискален бон. На следващо място твърди и, че пълномощника
Марио Асенов не е бил изрично упълномощен да получи плащането по договора, тъй
като е имал това право – да получава
полагащата се рента за сключени договор с бившите собственици /наследници/ на
закупената му земеделска земя.
Съдът
приема от правна страна следното:
1. По главния
иск за заплащане на сумата 1398.65 лева, представяща уговорен наем за ползване
на земеделска земя - правното основание на иска е чл.228 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Претенцията се основава на писмен договор за наем. По
делото няма спор за наличието на валиден писмен договор за наем сключен през
месец февруари 2015г., по силата на който ищеца действащ чрез пълномощник е
предоставил на ответника за ползване през стопанската 2014-2015 година четири
ниви в с.Михайлово с обща площ 27.973 дка., срещу уговорен годишен наем от
50.00 лева на дка., платим до 01.03.2015г. по банкова сметка ***.
Няма спор между страните, че наемодателя ищеца /за
прецизност той е един от наемодателите предоставил за ползване четири ниви, а
останалите три ниви предмет на договора са предоставени за ползване от друг
наемодател ЕТ „Марио Асенов-Юлстрейд-Юлиян Кирилов” действащ чрез същия
пълномощник Марио Асенов/ е изпълнил задължението си по договора като е
предоставил и ответника е ползвал през стопанската 2014-2015 година четирите ниви
с общо площ 27.973 дка. Така за
наемателя е възникнало по силата на договора насрещното задължение спрямо
наемодателя ищеца В.С. да му запати уговорения наем от 1398.65 лева /50.00 лева
х 27.973 дка./ в срок до 01.03.2015г.
Съдът не приема доводите на ответника,
че е изпълнил задължението си към ищеца, като на 12.03.2015г. е заплатил в брой
целия дължим наем по договора от общо 2 276.00 лева на пълномощника Марио
Асенов. Няма спор, че по делото е представена данъчна фактура за извършено на
12.03.2015г. плащане в брой на сумата 2 276.00 лева посочена като
наем на земеделска земя от ответника
наемател.
На първо
място това плащане е извършено на ЕТ
„Марио Асенов-Юлстрейд- Юлиян Кирилов”, както е посочено във фактурата.
Пълномощник на ищеца, който е сключил от негово име договора за наем с
ответника не е ЕТ „Марио Асенов-Юлстрейд-Юлиян Кирилов”, а физическото лице
Марио Кирилов Асенов, т.е. извършеното от ответника плащане на 12.03.2015г. не
е на пълномощника на ищеца. Допълнително ЕТ
„Марио Асенов-Юлстрейд-Юлиян Кирилов” е другия наемодател по същия договор за
наем.
На следващо
място, видно от съдържанието на
пълномощното, с което ищеца е упълномощил Марио Асенов да го представлява по
договора за наем, в него няма изрично изразена воля от упълномощителя за
овластяване на представителя да получи наемната цена. Изрично и ясно е изразена
воля да получава единствено полагащата се
рента за сключени договор с бившите собственици /наследници/ на закупената му
земеделска земя. Така по аргумент на противното според съда, той не е
овластен да получава наемната цена по договора.
По въпроса
за правото на упълномощено да сключи договор за наем лице да получи наемната
цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и за
погасителния ефект на такова плащане по отношение на задължението на наемателя
да плати наемната цена, съда намира следното:
С тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по
тълкувателно дело № 5/ 2014 г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия
на Върховния касационен съд, с което се прие, че за упълномощаване с
последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Тълкувателното решение е постановено по въпрос за необходимото съдържание на
общото (генерално) пълномощно за валидно разпореждане с имуществото на
упълномощителя, но не разрешава въпроса овластен ли се счита упълномощеният с
изрично пълномощно (за сключване само на една сделка – продажба на конкретно
определен недвижим имот) да получи продажната цена въз основа на пълномощно, в
което изрично не е посочено правото да приеме плащане от името на
представлявания.
В мотивите към цитираното тълкувателно решение е
посочено, че упълномощителят може изрично да включи или да изключи от обема на
представителната власт (или да ограничи само в дадени насоки) извършването на
някои разпоредителни сделки. Не е необходимо ограниченията в представителната
власт да се изброяват изчерпателно и поотделно – достатъчно е използването на
родови понятия или ограниченията да следват от общия смисъл на пълномощното или
на отделни негови клаузи – при тълкуването им при съответно приложение на чл.20 ЗЗД.
Изхождайки от
това тълкувание, ВКС с Решение №68/20.03.2017 по дело №5827/2014 на ВКС, ГК, IV
г.о. приема, че когато в изрично пълномощно за продажба на конкретен недвижим
имот упълномощителят не е направил никакво изявление относно получаването на
продажната цена и такава воля на упълномощителя не може да се изведе при
тълкуването на упълномощителната сделка по критериите в чл.20 ЗЗД,
представителят не се счита овластен да получи цената. Различно би било
положението в хипотеза, когато упълномощаването е за продажба на движима вещ. В
този случай съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД плащането на цената трябва да се извърши едновременно с
предаването на вещта, поради което упълномощеният да продаде може да се счита
(според обстоятелствата) и за овластен да получи цената. При продажбата на
недвижими вещи обаче предаването на владението и плащането на цената се
извършват едновременно само по изключение, поради което упълномощаването за
приемане на изпълнението трябва да следва несъмнено от изявената от
упълномощителя воля.
Прилагайки по
аналогия това разбиране на въпроса към настоящия казус съда намира, че дори да
беше платил на пълномощника на ищеца, ответника наемодател не би изпълнил
задължението си по договора, тъй като пълномощника не е изрично овластен да
получи наемната цена и при тълкуването на упълномощителната сделка по
критериите в чл.20 ЗЗД,
такава воля на упълномощителя не може да
се изведе – съда изложи по-горе, че той изрично е бил упълномощен да получи
полагащата се рента за сключени договори с бившите собственици /наследници/ на
закупената му земеделска земя, какъвто настоящия казус не е.
При установените факти искът за осъждане на ответника да изпълни
задължението си по договора за наем на земеделска земя спрямо ищеца В.С. като
му заплати уговорената наемна цена е основателен. С подписването на договора за
наем през месец февруари 2015г. ищеца е изпълнил задълженията си като наемодател.
Задължението на наемателя да плати уговорената наемна цена обаче не е
изпълнено. Плащането, извършено на 12.03.2015г. на ЕТ „Марио
Асенов-Юлстрейд-Юлиян Кирилов”, няма погасителен ефект, тъй като това
юридическо лице не е пълномощник на наемодателя ищец, нито пълномощника е бил упълномощен изрично с правото да приеме
изпълнението, нито е изглеждал овластен да стори това от обстоятелствата, при
които то е осъществено. Не се доказа от ответника, че кредиторът – наемодател
се е възползвал от ненадлежно извършеното плащане, нито, че го е потвърдил,
нито, че е изпълнено лично на кредитора. Поради това купувачът е в неизпълнение
по отношение на поетото с договора задължение за плащане на наемната цена, като
такова плащане не е предложено и след образуване на настоящето производство. Плащане,
извършено не на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице,
няма погасителен ефект, ако самият кредитор не го е потвърдил или не се е
възползвал от него (арг. за противното от чл.75 ал.1 ЗЗД). Неизпълнението е основание за уважаване на главния иск.
2. По акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на уговорения наем в размер
на 427.01 лева - правното основание на иска е чл.86, ал.1 ЗЗД.
Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на
договорно задължение в разпоредбите на чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Вредата на
кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя
предвид на естеството на паричното задължение – чл.81, ал.2 ЗЗД, по отношение
на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със
забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на
парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите
от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й
оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД,
а именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната
лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е по
реда на чл.82 ЗЗД. При обезщетението по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вредата е
предположена, а размерът е определен от законодателя.
Така предвид изхода на спора по главния иск и крайния
извод на съда, че ответника не е изпълнил задължението си към ищеца по договора
за наем на земеделска земя да му заплати дължимия наем в размер на 1398.65 лева
/50.00 лева х 27.973 дка./ в срок до 01.03.2015г., то ответника е изпаднал в
забава и дължи на ищеца и законната лихва върху тази сума от деня на забавата
01.03.2015г. до датата на подаване на исковата молба на 01.03.2018г. Изчислена
с он-лайн калкулатор тази лихва е в размер на 427.01 лева. В този размер е
претендирана от ищеца и съда следва да уважи и тази му претенция.
Ответника дължи и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда на 01.03.2018г. до окончателното
плащане, а с оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
той следва да заплати на ищеца и всички направени по делото разноски,
представляващи платена държавна такса в размер на 74.00 лева и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от законен представител – управител Димитър
Ангелов Димитров да изпълни задължението си към В.П.С., ЕГН ********** с адрес ***0
по договор за наем на земеделска земя от месец февруари 2015г., като му заплати
сумата 1398.65 лева, представяща уговорен наем за ползване на земеделска земя с
обща площ 27.973 дка. в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин за стопанската
2014-2015 година и обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на
427.01 лева за периода от 01.03.2015г. до датата на предявяване на иска на
01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 01.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен
представител – управител Димитър Ангелов Димитров да заплати на В.П.С., ЕГН **********
с адрес ***0 направените по делото разноски в размер на общо 524.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Окръжен съд – Враца с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: